МОТИВИ към Присъда № 45/25.02.2019 г. по
НОХД 5472/2018г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано
въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Г.Д.Г., ЕГН **********, с който същият е обвинен за това, на 24.11.2018 г. в град Бургас по улица „Чаталджа” до
№ 10 в посока към булевард „Тодор Александров”, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. №, след
употреба на наркотични вещества - МЕТАМФЕТАМИН, установено по надлежния ред - с
техническо средство ДРЕГЕР ДРАГ ЧЕК 3000, с проба № 47/24.11.2018г. -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по общия
ред, по изрично изявление от страна на подсъдимия и неговата защита, като
делото е било внесено в съда като бързо такова, тоест по реда на бързото
производство, и съдът при насрочване на делото е спазил този ред, като изрично
е посочил още с разпореждането си за насрочване, че с оглед разпоредбата на
чл. 358, ал.1, т. 4 от НПК и предвид обстоятелството, че се касае за Бързо
производство, което е диференцирана процедура от НПК и на основание същия член
по такива дела не се провежда разпоредително заседание и не се обсъждат
въпросите по чл. 248 от НПК. На основание
чл. 276, ал. 1 от НПК Председателят на състава е докладвал делото, като е
посочил основанията за образуване на съдебното производство, като делото е
внесено и образувано като бързо такова по реда на Глава 25 от НПК. Съдът при
насрочване на делото е спазил правилата на чл. 25 от НПК и го е насрочил и в
сроковете по този член. Съдът е посочил отново в протокола си от с.з., че
делото е по внесен от БРП обвинителен
акт е срещу Г.Д.Г., ЕГН: **********, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На основание
чл. 276, ал. 2 от НПК Председателят на състава е предоставил възможност на
прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението, като същият е
сторил това.
По делото подсъдимият
се е възползвал от правото си да даде обяснения, като е изложил своята версия
за случилото се.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита,
че извършването на деянието от
подсъдимия се доказва от показанията на полицейските служители, които
кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства. Подчертава, че по
делото са били събрани безспорни доказателства за наличието на
метамфетамин в кръвта на подсъдимия към момента на управление на МПС, като е
безспорно установен и начинът, по който е протекло изследването и с годно
техническо средство. Спира се досежно индивидуализацията на наказанието на характеристичните
данни за подсъдимия, в това число и заявеното от неговия баща в с.з., че
подсъдимият е излязъл процесната вечер до аптека, заради баща си. В този смисъл
прокурорът, пледира за признаване за виновен подсъдимия по повдигнатото му
обвинение, но налагане на наказания на основание чл. 54 от НК, но към
определения от законодателя минимум, а именно- една година и шест месеца ЛОС
при общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и предлага да
му се наложи глоба също към минимума, а именно 600 лв.. На основание чл. 343г,
вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, прокурорът пледира на
подсъдимия Г. да се наложи наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок
от една година и шест месеца. На основание чл. 59, ал.4 от НК да се приспадне
времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от право да
управлява МПС, считано от 24.11.2018 г.
Предлага
също и на основание чл. 68, ал. 1 от НК да се приведе в изпълнение отложеното
наказание ЛОС в размер на 4 месеца, наложено му по НОХД № 244/2017 г. по описа
на РС – Котел, което подсъдимият също да изтърпи в затвор при първоначален общ
режим, на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИЗНС. Моли за присъда в този смисъл.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв.К. - БАК счита,
че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото
обвинение, като алтернативно пледира, в случай, че бъде признат за виновен, освен
наказанието лишаване от свобода, което предвид съдебното му минало задължително
следва да бъде ефективно, то тъй като подсъдимият е дал обяснения и е описал
какво е пушил, съдействал е за разкриване на обективната истина, то да му бъде определено наказание ЛОС при условията
на чл. 55, ал. 1 от НК, като му се наложи наказание в размер на три месеца ЛОС
при общ режим; моли на основание чл. 55, ал. 3 от НК, на Г. да не му се налага
алтернативно предвиденото от закона наказание глоба. Сочи, че деянието е
извършено поради това, че баща му му е казал да отиде да вземе от аптеката
болкоуспокояващи лекарства. Подсъдимият
се присъединява се към казаното от своя защитник.
Подсъдимият в последна
си дума заявява, че моли за справедливо
наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Г.Д.Г. е роден на *** г. в гр.
Котел, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:*** загора, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********.
На 23 срещу 24.11.2018 г.,
свидетелите К.Я.И., на длъжност
старши полицай СПС към ОД на МВР – Бургас и свидетелят- М.М.Д. на длъжност старши полицай СПС към ОД
на МВР - Бургас, изпълнявали задълженията си като СПС на територията на гр.
Бургас, като същите решили да извършат проверка на л.а. „Фолксваген”, модел
„Поло”, с рег. №, който се движел пред тях и направил
маневра за спиране и водачът спрял пред тях до
дом №10. Свидетелите пристъпили към извършване на рутинна проверка. Водачът бил
сам автомобила, като същите го установили по представени документи като
подсъдимия – Г.Д.Г.. Поведението му ги усъмнило, че същият може да е използвал
упойващи вещества, тъй като бил малко превъзбуден, нервен и се притеснявал. Водачът
слязъл от автомобила по разпореждане на
полицейските служители. Същите го
попитали дали е употребявал наркотични, упойващи вещества или алкохол, като му
указали, че за да бъде тестван следва да ги придружи до сектор „Пътна полиция”, за да бъде изпробван
за употреба на наркотици и тестван за алкохол. Подсъдимият Г. се подчинил на полицейското
разпореждане и последвал със своя автомобил полицейските служители до сградата
на сектор „ПП”, където свидетелят П.В.П., на длъжност младши автоконтрольор в
ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, бил на смяна и изпълнявал служебните си
задължения. Същият тествал подсъдимият първо за употреба на алкохол, като
пробата била отрицателна, след което го попитал дали ще дава проба за
наркотични вещества, като преди това му разяснил и възможността да откаже.
Подсъдимият казал, че ще даде
проба. Предвид заявеното свидетелят П. пристъпил към тестване за употреба на
наркотични вещества, като първо показал на подсъдимия касетата за теста, за да
се увери той, че е запечатана, и да види срока й на годност. Тестването било
извършено с техническо средство- “Drug
Check 3000”. При вземането на пробата от Г.Г. свидетелят П. спазил процедурата,
описана в методическите указания за работа с въпросния орален тест за
установяване употребата на наркотични вещества, а именно: проверяваното лице 10
минути преди вземането на пробата нямало в устата си храна или дъвка и не било
пушило цигари. Целостта на торбичката от фолио, в която била запечатана тест –
касетата, не била нарушена. Срокът на годност на тест - касетата бил до месец
Август, 2019 година. Дадено било на Г. да огледа торбичката от фолио, че е
здрава и в срок на годност. След това свидетелят П. отворил торбичката от фолио
в присъствието на подсъдимия и в
присъствието на свидетелите, като извадил тампона за вземане на пробата от
тестовия комплект и го дал на подсъдимия
Г., като му обяснил, че трябва да
нанася слюнка по повърхността на тампона.
Подсъдимият движел тампона в
продължение на около 15-30 секунди в лявата и дясната страна на устата си между
бузата и венците. През цялото време свидетелят П. бил с медицински ръкавици на
ръцете. След около 5-6 минути бледорозовата лента промени цвета си на
бледосива, което означавало, че тестът можело да бъде извършен.
Свидетелят
П. поставил тампона в тестовия отвор с формата на фуния на тестовата касета и
го натиснал, за да се счупи ампулата. В продължение на около 12-15 минути
разклащал тест-касетата съгласно методическите указания и след това го оставил
на масата за около 60 секунди, за да може същият да бъде по-прецизен. След това
счупил предпазното капаче от предната страна, което открило скалата с
наркотичните вещества и натиснал докрай тестовия комплект. След около 5-6
секунди се видяло, как слюнката тръгнала отдолу нагоре по скалата и се оцветили
контролите «С», което означавало, че тестът е валиден. Контролните линии се
образували след стартиране на теста в горния диапазон на прозорчето на
съответната тест-лента. След като П. установил, че резултатът е положителен, а
именно тестът отчел наличие на метаамфетамин, пристъпил към попълване на същите
в Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества с рег.
№ 251р- 35445 от дата 24.11.2018 г. /находящ се на стр. 5 от ДП/, свидетелят П.,
който го е съставил е вписал, относно състоянието на подсъдимия, в
съответните графи данни, а именно- за
начина на управление – „несигурно”, като това било по данни на другите свидетели.
Във втора графа вписал несигурно, което отново се касаело за шофирането.
Графите, които се отнасяли до настроение, поведение сам ги констатирал, и
вписал, че лицето се владее спокойно в ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”. Към
съмнителните признаци вписал-„треперене, притеснение”, като това също сам
констатирал лично в сградата на „ПП”. Изговор и произношение описал като „ясно”,
написал съм за състояние на очите „блестящи”, и зениците – разширени, 6 мм.
Вписал, че е тествал водача с Дрегер „Drug Test 3000” и датата на проверката 24.11.2018 г. Като свидетел вписал св.К.Я.И.. Вписал, че с дрегера е
констатирана положителна проба с метамфетамин в графата под описаните белези.
Относно начина на отчитане
на резултатите от теста, свидетелят П., разпитан в съдебно заседание, видно и
от методическите указания за теста /копие от които е приложено по делото/,
описва, механизма на действие на теста, като и след предявяване на свидетеля
Петков, на основание чл. 284 от НПК, приложеното към делото веществено
доказателство – тест касета от техническо средство Дрегер „Drug Check 3000” с
проба № 47 от 24.11.2018 г., с изписани с перманентен маркер имената Г.Д.Г.,
ЕГН: ********** и вписано собственоръчно „Метамфетамин” на опаковката, описва,
че той сам е вписал имената на пробата „метамфетамин”. Номерът на теста е
вписан като 8325554, ARLF-0361, срок на
годност м. 08.2019 г. При предявяване на касетата и обясняване на механизма на
действие на същата П. посочва, че при този тест отчитането става, като се
появяват червени чертички, налични и към
момента на предявяване на касетата, но в по-блед вид, като чертичките се появявали за тези вещества,
които не са били употребени от лицето, а за тези, които са употребени, не се
появявали чертички и оставало бяло поле. Тестът отчитал пет вида наркотични
вещества, а именно възможностите, които може да отчете Дрегер „Drug Check 3000”
са- амфетамин, метамфетамин, канабис, кокаин и опиати. Пет на брой са
веществата, вписани в Методическите указания. Описанато като индикация THC е
тетрахидроканабинол в показанията на касетата, като там не светнала при пробата
чертичка. Когато тестът бил отрицателен
на съответните вещества, „изскачали” чертички, а когато е налично от тези пет
не се появявали такива, като при наличие на повече от едно употребено вещество,
срещу повече от едно от веществата нямало да има поява на чертичка. В случая
чертичка не се появила само на метамфетамина, като за всички останали вещества
такива се появили, от което свидетелят П. заключил, че подсъдимият Г. е
употребил наркотично вещество, а именно, метамфетамин. За останалите вещества,
в това число и канабисът имало появили се чертички. Пробата била запечатана,
като касетата била поставена във фолиото пред водача и всички действия били
пред водача, и опаковката надписана, а резултатите заснети със служебен таблет
от свидетеля. Показанията били видяни, заедно с целия процес от свидетелите- К.Я.И.
и М.М.Д., както и от подсъдимия. На подсъдимия Г. бил
съставен АУАН № 0652445/24.11.2018г. по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП /л. 10/ от
свидетеля П. за това, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества
и техни аналози и алкохол. С акта било иззето и СУМПС, контролен талон и СРМПС
– част II. Като свидетели по акта били
вписани отново другите двама свидетели. Актът бил
подписан лично от Г., без възражения. Свидетелят П. издал и Талон за
изследване № 0002477, находящ се на стр. 7 от делото на подсъдимия, като собственоръчно вписал индивидуализиращите
белези на подсъдимия, в т. ч. ЕГН, номер на лична карта, кога е приключила
пробата - в 00.20 часа на 24.11.2018 г. и средството, с което е извършено
тестването - Дръг Чек 3000. Вписал и, че резултатът е бил положителен за
метамфетамин. Описал също, че ако даде
кръвно изследване, протоколът следва да се изпрати в ОД на МВР – Бургас. Подсъдимият
Г. вписал собственоръчно „Приемам” и се подписал, като приел показанията от
Дрегера. В талона подпис положил и свидетелят П.. Тъй-като подсъдимият приел
показанията на Дрегера, не била
попълнена долната част на талона, като не
се вписвало в колко часа и къде да отиде да даде кръв, съгласно Наредба №
1от 19 юли 2017 г.за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични
вещества или техни аналози. Подсъдимият
не дал кръв за изследване, въпреки че впоследствие същият бил съпроводен от
полицейските служители, спрели го при първоначалната проверка до УМБАЛ-Бургас,
за да бъде освидетелстван, тъй-като впоследствие същият бил задържан със
Заповед за полицейско задържане, в срок до 24 часа и подсъдимият бил задържан в
01 РУ при ОД на МВР – Бургас.
От приложената по делото
справка за нарушител/водач е видно, че Г. е правоспособен водач на МПС, като
същият притежава СУМПС № *********, издадено на 17.06.2013 год., валидно до
17.06.2023 год., с 39 контролни точки.
За случая било образувано бързо
производство № 431 -ЗМ-1075/2018г. по описа на 01 РУ- Бургас, Вх. № 10327/2018 г., БПор.
№ 3253/2018г. на БРП,
започнато с първото действие по разследването – разпит на свидетел-очевидец – П.П.,
извършен от полицейски орган – И П за времето от 02.05 до 02.25 часа на
24.11.2018 г. След образуване на бързото производство, водещият разследването
разследващ полицай – Златина Георгиева, възложила по реда на чл. 194 НПК на
същия полицейски орган да проведе разпит и на св. И. и Д.. Въпросните действия
били извършени също на 24.11.2018г., за което били съставени надлежни протоколи
за разпит. В хода на разследването на 28.11.2018г., разследващ полицай – З Г,
разпитала отново свидетеля - П.П. досежно начина на извършване на тестването.
Г. бил привлечен като обвиняем
за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, а
именно че на 24.11.2018 г. в град Бургас по улица „ Чаталджа " до № в посока към булевард „Тодор Александров”
управлявала моторно превозно средство-лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Поло”, с рег.№, след употреба на наркотични вещества - МЕТАМФЕТАМИН ,
установено по надлежния ред - с техническо средство ДРЕГЕР ДРАГ ЧЕК 3000, с
проба № 47/24.11.2018г. Разпитан в качеството на обвиняем, Г., в присъствието на
упълномощен от него защитник - адв. К.К. ***, е дал обяснения, като в
обясненията си от ДП, същият заявява, че е приела показанията на теста, който е
отчел метаамфетамин и не е дал кръвна проба. Описва и че преди двадесет дни е
пушил трева, но към момента на проверката се е чувствал адекватен. В
обясненията си пред съда, подсъдимият заявява сходни обстоятелства, като
посочва, че причината да излезе в тъмната част на денонощието с автомобила си
е, че неговият баща- свидетелят С, не се е чувствал добре и е имал нужда от
лекарства. Сходни обстоятелства заявява в разпита си и свидетелят Станков, за
процесната вечер на 23.11.2018 г. имал „страшни, непоносими болки, тъй като
имал коксартроза“ и затова изпратил сина си вечерта до аптеката в Меден рудник,
и същият бил спрял за проверка от полицаи, като впоследствие, след като бил
тестван с дрегер за употребата на наркотици, тестът му отчел положителна проба
за метамфетамин.
При тази фактическа обстановка, прокурорът при БРП е счел, че
Г. от обективна и субективна страна е
реализирал престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като му е повдигнал обвинение за
това, че на 24.11.2018 г. в град Бургас по улица „Чаталджа” до № в посока към булевард „Тодор Александров”,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Поло”, с рег. №, след употреба на наркотични вещества - МЕТАМФЕТАМИН,
установено по надлежния ред - с техническо средство ДРЕГЕР ДРАГ ЧЕК 3000, с
проба № 47/24.11.2018г. - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В обвинителния
акт, е описано, че престъпление, предмет на обвинението Г. е извършил в
изпитателния срок по НОХД 244/2017г., по което същият имал наложено наказание
ЛОС за срок от 4 /четири/ месеца, изтърпяването на което било отложено за срок
от 3 години, като споразумението влязло
в сила на 30.01.2018г., последното видно и от справката за съдимост на лицето.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателства: показанията на свидетелите: П.В.П. /стр. 25 от
ДП /лице и гръб/, включително и от приобщените по реда на чл.281, ал. 5, вр.
чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК при съгласие на страните и при разясняване на
разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК, показания от досъдебното производство,
като протоколът е бил прочетен,относно начина, по който е описал, че е било
вземането на пробата, както и досежно датата на управляване на автомобила/,
показанията на свидетеля
К.Я.И.
/находящи се на стр. 27 от ДП, включително
и от приобщените по реда на чл.281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК при
съгласие на страните в цялост показанията на свидетеля И. от 24.11.2018 г.,
находящи се на стр. 27 от ДП, на основание чл.281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1,
т. 1, предл. второ от НПК/, показанията на свидетеля М.М.Д. / от 24.11.2018 г.,
находящи се на стр. 28 от ДП, приобщени
в цялост и по реда на чл.281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2,
предл. второ от НПК, частично от показанията на свидетеля Димитър Г. Станков,
баща на подсъдимия, разпитан в хода на съдебното производство.
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 34 от ДП и стр.26 от
съдебното производство); докладна записка /стр.3 от делото/, протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /л. 5 от
ДП/, АУАН № 0652445/24.11.2018г. /л. 10/, талон за медицинско изследване (л. 7
от ДП); талон за медицински преглед /стр.8 от ДП/, протокол за доброволно
предаване /стр.9 от ДП/, методически указания за работа с техническо средство
(л. 12-20 от ДП), писма от изпълнителната агенция по лекарствата (л. 21 от ДП);
заповеди на министъра на вътрешните работи (л.
23 от ДП);, постановление за оказване на съдействие по чл.194, ал.4 НПК,
постановление за привличане на обвиняем /стр.31 ДП/, разпит на обвиняем /стр.
32 от ДП/, справка за водач (л. 38 от дп); представени в последното по делото
съдебно заседание писмени доказателства- Трудова
характеристика с изх. № РД-12-31/13.02.2019 г. за периода, в който подсъдимият
е работил в СБР – Котел, както и диагностично изследване за баща му Димитър
Станков от 08.08.2018 г. ВД- вещественото
доказателство, приложено по делото, тест
касета от техническо средство Дрегер „Drug Check 3000” с проба № 47, с изписани
с перманентен маркер имената Г.Д.Г., ЕГН: ********** и вписано собственоръчно
„Метамфетамин” на опаковката, приобщена
по реда на чл.284 НПК.
Тук е мястото да се посочи, че действията по ДП са
били извършени законосъобразно и досежно първоначално проведените разпити на
свидетелите-разпити на тримата свидетели от полицейски орган. Безспорно с
приемане на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 (сега ал.4) НПК законодателят даде
възможност на полицейските органи в МВР да извършват действията по чл. 212,
ал.2 НПК – т.е. в случаите на неотложност да извършват съответното
процесуално-следствено действие, с което да образуват досъдебно производство. В
теорията и практиката неотклонно се приема, че на полицейските органи следва да
се признае и компетентност да извършват и процесуално-следствени действия по
чл. 356, ал.3 НПК – т.е. в случаите на неотложност не са ограничени само до
образуване на досъдебно производство по общия ред, но могат законосъобразно да
образуват и бързо производство (по-подробно виж Милев, Ст. Бързото производство
по НПК. С., Сиела, 2011г., с. 19). В конкретния случай именно в тази хипотеза
полицейският орган – И П за времето от 02.05 до 02.25 часа на 24.11.2018 г. и
след три часа за другия свидетел е провел в 17.00 часа разпит на тримата
свидетели. Съдът счита, че тези действия на полицейския орган са
законосъобразни и правилни – деецът е бил заловен при извършването на деянието
и е бил посочен свидетел-очевидец, поради което и са били налице всички
предпоставки по чл. 356, ал.1, т. 1 и т.4 НПК за образуване именно на бързо
производство. След образуването на бързото производство, съгласно правилата на
чл. 194 НПК делото е било разпределено за разследване на компетентен разследващ
орган – разследващ полицай при 01 РУ-Бургас З Г. Същата е изготвила
постановление за възлагане на действия по разследването на полицейски орган от
МВР (по ДП), в който изрично е посочила, че възлага именно на И П да проведе разпит на свидетелите. Законът дава
право на разследващия полицай да възлага извършването на отделни действия на
полицейски орган, поради което и извършените в изпълнение на това
постановление, ПСД се ползват с процесуална годност.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на
тримата разпитани полицейски служители – П.В.П., К.Я.И. и показанията на
свидетеля М.М.Д. като не констатира противоречия, непоследователност или
нелогичност. Съдът не намира причина да се съмнява в изложеното от тези трима
свидетели, като не открива признаци на пристрастност или заинтересованост.
Свидетелите К.Я.И. и показанията на
свидетеля М.М.Д. са преки свидетели-очевидци на инкриминираното деяние, като и
двамата заявяват, че са възприели как подсъдимия управлява лекия автомобил, като
същият е спрял и свидетелите са
извършили проверка на водача- установен като подсъдимия Г.. И двамата
свидетели, в своите разпити описват
детайлно, състоянието на водача- „малко
превъзбуден, нервен и се притеснявал“, което ги усъмнило, че последният може да
е употребил упойващи вещества и същият е бил отведен, за да бъде тестван за
алкохол и уповайщи вещества в сградата на сектор „ПП“, като проверката за
алкохол била отрицателна, а проверката с направен тест с техническо средство
„Дрегер Дръг Тест 3000” отчела положителна проба за употреба на наркотични
вещества, като отчетеното наркотично вещество било само метаамфетамин, което се
потвърждава, както от тези двама свидетели /като за Д., съдът за прецизност
следва да посочи, че при разпита му в с.з. първоначално същият не е имал ясен
спомен за броя на отчетените от дрегера вещества, но впоследствие след
прочитане на разпита и запитване е отговорил, че става въпрос за едно вещество,
като поддържа показанията си в този смисъл/. Показанията им се подкрепят от
изложеното от св. П.В.П., който непосредствено е извършил проверката с
техническо средство и също потвърждава, че уредът е отчел положителна проба
именно и само за употреба на метаамфетамин. Следва да се посочи, видно и от
приетата от съда фактическа обстановка по делото,че свидетелят П.В.П., както в
с.з., така и в дп /приобщен/, детайлно в разпита си описва механизма, по който
е било извършено тестването на подсъдимия- от отварянето на касетата, през
самото тестване, до отчитането на резултата. Детайлно този свидетел, като
същото се подкрепя и от другите двама свидетели- полицейски служители, описва,
че „червена чертичка“ е имало за всички, останали четири вещества, които
дрегерът отчита, като такава е липсвала само за употреба на метаамфетамин и затова е било
вписано, че подсъдимият е употребил само това наркотично вещество. Тук следва
да се посочи, че свидетелят П. в разпита си детайлно посочва, кои пет вещества
отчита тестът, което е съответно и на приложените Методически указания по
делото, като на изричен въпрос посочва, че ако е имало канабис /марихуана, е щяло
да бъде отчетено от теста. На мястото на тетрахидракарабинол имало чертичка,
тоест лицето противно на твърдяното от защитата и подсъдимия по делото, не е
употребило друг наркотик, извън метаамфетамин. Тук следва да се посочи, че в
хода на съдебното следствие по делото и на основание чл.284 НПК, е било
извършено предявяване на ВД- вещественото доказателство, приложено по
делото, тест касета от техническо
средство Дрегер „Drug Check 3000” с проба № 47, с изписани с перманентен маркер
имената Г.Д.Г., ЕГН: ********** и вписано собственоръчно „Метамфетамин” на
опаковката, приобщена по реда на чл.284 НПК. Свидетелят П. и при участието на съдебния състав и страните е описал и в
протокола от с.з. е вписано, че процесното ВД макар и в по-блед вариант все още
съдържа отчитането на теста, като спазвайки принципа на непосредственосттта в
наказателния процес, последният е описал, отново че за петте вещества, които
дрегерът отчита, са излязли чертички за четири от тях, като само за Метамфетамин
такава не се е появила и следователно, същият е счел, че е налице употреба само
на този вид наркотик. Касетата още към момента на отчитане на резултата е била
предявена и на водача, подсъдимия Г., които и не само е видял резултата, но го
е и приел, за което собственоръчно е вписал и се е подписал на издадения му
талон за медицинско изследване и не е
дал кръв за изследване, въпреки, че за да бъде освидетелстван за задържането си
по ЗМВР е бил отведен до болницата от полицейските служители. Тук е мястото да се посочи, че действията по извършване
на тестването съдът намира за напълно законосъобразно извършени, съотнесени към
Методическите указания за употребата на този тест, като тестването, видно от
ВД-то, надписа на опаковката и представените писмени доказателства е било
извършено с годен тест и правилно реализиран от свидетеля П. алгоритъм на
отчитане на резултата. Изложеното от тези трима свидетели се подкрепя
допълнително и от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества,
протокол за медицинско изследване и талон за медицинско изследване. Поради
гореописаните причини съдът изцяло се доверява на показанията на тези трима
свидетели и гради правните си изводи на изложеното от тях, както и на
посочените писмени доказателства по делото, и съобразно и извършеното
предявяване на ВД-то в с.з. и отчитане и разчитане на резултата от тестването.
Съдът кредитира всички писмени доказателства по
делото, описани по-горе. Същите са изготвени по предвидения за това ред и
форма, като страните не изложиха никакви доводи против тяхната достоверност.
Съдът също не констатира такива пороци, поради което и цени всички писмени
доказателства.
Следва да се отбележи, във връзка с оставеното без
уважение от съдебния състав искане на защитата за назначаване по делото на съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза
във Военномедицинска Академия гр. София,
че за да отхвърли искането, съдът с нарочно определение е посочил, че по делото
са събрани достатъчно доказателства, на база на които, съдът да направи своите
изводи, видно и от изложеното по-горе, като следва да се посочи, че при
извършване на теста е спазена и НАРЕДБА № 1
от
19 юли 2017 г. За реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /като относно този въпрос, съдът ще изложи доводи
при описание на правните си изводи по-долу/.
Съдът кредитира в основаните им части и показанията на
св. Димитър Г. Станков, баща на подсъдимия, разпитан в хода на съдебното
производство. Същият потвърждава, че на процесната дата не се е чувствал добре
и е имал нужда от лекарства. Сходни обстоятелства заявява в обясненията си и
подсъдимият, като съдът ги кредитира
в частта им, досежно датата на
деянието, начина на реализиране на проверката- от спирането на автомобила до
тестването и отчетения резултат от теста, станал в присъствие на подсъдимия.
Следва да се посочи, че подсъдимият твърди, че-„Но нея вечер нищо не бях
взимал, бях напълно адекватен. От една цигара преди повече от 10 дни преди това
си бях опънал. Инцидентно дръпнах от една цигара, дори не знаех, че е трева.
Явно ми отчете, след като си опънах от тази цигара. Учудих се, че беше трева, а
отчете метамефематин. Такива тежки опиати не взимам, не съм и взимал….“ Тоест
последният не отрича употребата на наркотично вещество, а твърди, че е станало
преди десет дни /защитата посочва по-дълъг период 20 дни/, но веществото не
било метаамфетамин, а марихуана. Тук следва да се посочи, че съдът намира това
твърдение за защитна теза на подсъдимия, и проява на двойнствената природа на
обясненията му, като защитно средство и като доказателствено такова. Съдът
намира, видно от изложеното, че при кредитиране на резултатите от теста, то не
остава съмнение, а напротив напълно се потвърждава, че подсъдимият е употребил
метаамфетамин, а не марихуана, каквато защитна теза, е застъпена по делото. Тук
е мястото само в забележка да се посочи, че дори и да бе употребил и да бе
отчетена положителна проба и за или само за марихуана /какъвто случаят не е
според съда/, то пак това обстоятелство нямаше да доведе до отпадане на
отговорността по повдигнатото обвинение, където се законодателят говори за
наркотично вещество, а и двете са такива безспорно. Друг е моментът, че макар и
малко вероятно, хипотетично е възможно, подсъдимият да не е разбрал, че
употребява метаамфетамин, мислейки си, че е марихуана, каквато теза съдът
намира, че не е вероятна, а е просто както се посочи по –горе, поведение на
защита по делото.
Относно обясненията на подсъдимия и причината, която
релевира, че го е накарала да излезе с автомобила от къщи през нощта,
съотнесена и към заявеното от неговия баща, относно това обстоятелства, следваобаче
да се посочи, че в разпита си пред съда
свидетелят Станков, за процесната вечер на 23.11.2018 г. твърди, че имал
„страшни, непоносими болки, тъй като имал коксартроза“ и затова изпратил сина
си вечерта до аптеката в Меден рудник, и същият бил спрял за проверка от
полицаи, като впоследствие, след като бил тестван с дрегер за употребата на
наркотици, тестът му отчел положителна проба за метамфетамин. Същевременно
обаче от представените медицински документи за заболявания на С- диагностично изследване за Д С от 08.08.2018 г. е
вписано ренгенография на дясна тазобедрена става, а подсъдимият в обясненията си твърди, че –„Една
вечер баща ми го болеше много ръката, като това беше датата, на която ме
задържаха – мисля, че беше 23.11.2018 г. Тогава отидох до една денонощна аптека
в ж.к. Меден рудник и на връщане полицаите ме спряха..“. Тоест двамата заявяват
различни обстоятелства досежно това какво го е боляло бащата на подсъдимия-
дали ръката, както твърди подсъдимия, или ако се даде вяра на медицинската
документация, макар и оформена не в най- надлежен вид- коксартроза, като
Станков твърди болежки в крака. Но дори и при това разминаване да се приеме, че
това е била причината за излизане през нощта и управление на автомобила след
употреба на наркотично вещество от страна на подсъдимия, то същото има
отношение само при индивидуализацията на наказателната отговорност. Що се
отнася на следващо място, до още едно обстоятелство, заявено от бащата на
подсъдимия, а именно, че знае, че синът му е съден за наркотици, което се
установява безспорно по делото, видно и от справката за съдимост на лицето,
като според Станков тези наркотици тогава били за „лична употреба на сина му“,
но според обясненията на подсъдимия, той тогава „бил поел чужда вина“, което
противоречие още веднъж идва да дискредитира обясненията на подсъдимия като
доказателствено средство и да накара съдебния състав, да ги сметне преди всичко
като средство за защита.
При тази фактическа обстановка, прокурорът при БРП е
счел, че Г. от обективна и субективна
страна е реализирал престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като му е повдигнал
обвинение за това, че на 24.11.2018 г. в град Бургас по улица „Чаталджа” до №
10 в посока към булевард „Тодор Александров”, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. №, след
употреба на наркотични вещества - МЕТАМФЕТАМИН, установено по надлежния ред - с
техническо средство ДРЕГЕР ДРАГ ЧЕК 3000, с проба № 47/24.11.2018г. -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В обвинителния акт, е описано, че
престъпление, предмет на обвинението Г. е извършил в изпитателния срок по НОХД
244/2017г., по което същият имал наложено наказание ЛОС за срок от 4 /четири/
месеца, изтърпяването на което било отложено за срок от 3 години, като
споразумението влязло в сила на
30.01.2018г., последното видно и от справката за съдимост на лицето.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал.3 НК, за което е предаден на съд.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас,по улица „Чаталджа” до № 10 в посока
към булевард „Тодор Александров” - представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази
връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които
понятието "управление", включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното
средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № СН 2740 АМ, който подсъдимият
е управлявал, е „моторно
превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата,
доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно
средство.
На последно място, за да бъде
престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се
осъществява, след като същият е употребил наркотични вещества или техни
аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице,
доколкото видно от приложените доказателства, след направената проверка с
техническо средство - ДРЕГЕР ДРАГ ЧЕК 3000, и с проба за подсъдимия № 47/24.11.2018г. безспорно се установява, че
подсъдимият е бил употребил „МЕТААМФЕТАМИН” – представляващ високорисково наркотично
вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), връзка Приложение № 1 - Списък 1
- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични.
В съдебната практика на ВКС по повод приложението на чл.343б, ал.1 и ал.
3 от НК, като например - Решение № 35 от
13.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 646/2008 г., II н.о., безпротиворечиво е
изяснено, че надлежен ред за установяване на употреба на алкохол или наркотични
(упойващи) вещества е този, залегнал в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС (отм.), която е предходната Наредба, преди настоящата- НАРЕДБА № 1 от 19
юли 2017 г.за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични
вещества или техни аналози, като основните постулати са били запазени и в двете Наредби и посоченото решение е важимо
и в случая, то надлежен ред е разписан в същата Наредбата е, като в чл.1, ал.2 /преди
/изрично е посочено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използването на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. Това води до извода, че използването на
техническо средство е еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското
изследване (Решение № 188 от 11.01.2018
г. на ВКС по н. д. № 895/2017 г., III н.о.). и сегашния чл.1,
ал.3 от действащата Наредба- Употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и
медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Следователно за да бъде осъществен състава на
чл.343б, ал.3 от НК се изисква употребата на наркотично вещество от водача да
бъде установена при спазване на изискванията на Наредба № № 1 от 19 юли 2017
г.за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или
техни аналози, като чл.1, ал.4 посочва, че Техническите средства, с които се
установява употребата на алкохол, се определят със заповед на министъра на
вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона
за измерванията. (5) Тестовете, с които се установява
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със заповед
на министъра на вътрешните работи, като видно от изложеното по –горе и прието
от съда като фактическа обстановка и доказателствен материал тези изисквания са
спазени. Този ред гарантира обективност
и достоверност на резултата.
В
конкретния случай се доказа, че след направена проверка с годно и калибрирано техническо средство се е
установило, проверка с техническо средство - ДРЕГЕР ДРАГ ЧЕК 3000, и с проба за
подсъдимия № 47/24.11.2018г. безспорно
се установява, че подсъдимият е бил употребил „МЕТААМФЕТАМИН” – представляващ
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), връзка
Приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. В този случай
нормата на чл. 3, ал.1 от Наредбата -При извършване на проверка на място от
контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест е спазена.
Съгласно чл.5, ал.2 от Наредбата, то Резултатът от проверката за употребата на
наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози,
изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият
екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона
за изследване, а третият се предоставя на водача и ал.1 При съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол над 0,5 на хиляда и при попълването на протокола по чл. 5, ал. 2 за установяване
на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по чл. 4, ал. 3 в три екземпляра, като първият се предоставя на водача,
вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. И
ал.2 В акта за установяване на
административно нарушение и в протокола за установяване на наркотични вещества
или техни аналози по ал. 1 контролният орган вписва часа и начина на извършване
на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията на
техническото средство се вписват в акта за установяване на административното нарушение
и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително.
Видно пък от ал.3 - В случаите по ал. 1 лицето собственоръчновписва в талона
за изследване дали приема показанията на техническото средство, или теста.
Установяване с доказателствен анализатор,медицинско и химическо или химико- токсикологично
лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема показанията
на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от
талона за изследване, като едва при неприемане на показания се прилага ал.4 -В
случай че не приема показанията на техническото средство за установяване
употребата на алкохол, лицето избира дали установяването да се
извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване. При отказ на лицето да
избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания
от техническото средство / виж за реда- Решение № 23 /28.01.2019г. на БОС по ВНОХД № 912 по описа за 2018 г., с което е
била потвърдена Присъда № 147 от21.09.2018г. по НОХД 1065/2018г. по описа на
Районен съд Бургас, в същата е посочено, че „Независимо от всичко казано по-горе, очевидно водейки се от принципа за
пълнота и всестранност, разследващият орган е назначил и съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза с изх. № изх. № И 7433/26.09.2017 год. на
Военномедицинска Академия-гр. София, въпреки че както стана вече дума – не е
имал такова вменено задължение съгласно Наредбата и съвсем законосъобразно
употребата на упойващо вещество е можела да се удостовери само с показанията на
техническото средство. Въпросната експертиза категорично потвърждава резултатът
от техническото средство, доказвайки че в пробата на водача действително е
налице наркотично вещество. Г../. В
случая свидетелят П., видно от изложеното и от писмените доказателства,
приложени по делото е спазил изцяло посочения ред по Наредбата, като след
отчитане на пробата с теста, не само е издал и оформил процесните документи, но
в талона за медицинско изследване, подсъдимият е вписал, че приема показанията
от Дрегера и не е дал кръв за изследване. Следователно, съдът намира, че редът
по Наредбата е изцяло спазен и кредитира, показанията от извършеното
изследване, като е отказал и назначаването на експертиза в този смисъл по
делото. В настоящия казус не е налично оспорване от водача на резултата от
техническото средство Дрегер Дръг чек 3000. От показанията на разпитаните
свидетели и от наличното вещественото
доказателствено средство тест–касета, в срока на годност по несъмнен начин се
установява, че е взета качествена проба. Член 6 от Наредбата е категоричен, в
този смисъл, цитиран по-горе, като следва да се кредитират показанията на техническото средство. Възраженията на защитата за неназначаване на експертиза в този смисъл,
съдът намира за неоснователни, Тук следва да се посочи, че подобен въпрос е бил
обект на разглеждане по ВНАХД №
1238/2017 г. по описа на БОС, с което съдът е отменил Решение по АНД
3225/2017 г., като е постановил ново такова, в което е признал за виновен
обвиняемия за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, кредитирайки резултатът от
теста за наркотични вещества, а не уповавайки се на резултатите от назначената
по делото експертиза, която първата инстанция е кредитирала, за да оневини
предаденото на съд лице. В процесното решение, чиито мотиви, съдът намира за
релевантни и по въпроси, касаещи настоящата хипотеза, е описано, и заключено,
че при взета положителна проба за наркотични вещества чрез дрегер, приета от
лицето като показания, то последстваща експертиза на слюнката, дори и да даде
отрицателен резултат не дискредитира показанията от дрегера, не само поради
различната чувствителност на двете, като там е посочено, че дрегерът е
по-чувствителен, но и поради съхранението на пробите, разложителните процеси и
т.н., както и поради самите методи за изследване, като в посочената хипотеза,
съдът е кредитирал показанията на дрегера и е отменил първоинстанционното
решение. Настоящата съдебна инстанция, при все видно от всичко дотук изложено
да заключи, че на подсъдимият е взета годна проба и законосъобразно е извършено
изследването с годно и калибрирано
техническо средство, което е установило,
проверка с техническо средство - ДРЕГЕР ДРАГ ЧЕК 3000, и с проба за
подсъдимия № 47/24.11.2018г. безспорно
се установява, че подсъдимият е бил употребил „МЕТААМФЕТАМИН” – представляващ
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), връзка
Приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото, като по делото не е било нужно за изясняване на обективната
истина да се назначава поисканата от защита експертиза, като намира, че са
налични достатъчно доказателства, в своята съвкупност, водещи до извод, че Г. е
реализирал от обективна и субективна страна, вмененото му престъпление по
чл.343б, ал.3 НК.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият Г. е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
подсъдимия, че е употребил наркотично вещество, в случая - „метаамфетамин”, както
и че с действията си същият привежда в движение лекия автомобил и го предвижва
в пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал да
управлява МПС-то и то след като е употребил наркотични вещества, като
субективното му твърдение, че не се е чувствал под влияние на наркотик, е без значение
за съставомерността на деянието.
На последно място съдът следва
да посочи и следното:
За съставомерност на деянието
по чл.343б, ал.3 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на
наркотични вещества, по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, по надлежния ред, регламентиран в
Наредбатабез значение от вида и количеството на наркотичното вещество и на
въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции при
управлението на МПС-то. В актуалната практика на ВКС - Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о.,
НК, изрично е прието, че „ ...от
обективна страна съставът на деянието по
чл. 343б, ал. 3 НК изисква единствено управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация на
наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за управление на
МПС...”
Следва да се има предвиди и че
в правните системи на САЩ и на Европа са възприети три основни законодателни
подхода при регламентирането на престъплението „управление на МПС под
въздействие на наркотици”/ driving under influence of drugs или DUID/: 1. закони,
отчитащи реалното увреждане на уменията на водача да управлява МПС безопасно в
резултат на употребено конкретно количество наркотик, 2. закони, в които се
определят конкретните граници на концентрация на наркотичното вещество и 3. закони
с нулева толерантност /zero tolerance law/.
В случай на законодателство,
инкриминиращо неблагоприятно засягане на съзнанието и уменията на водача да
управлява МПС безопасно в резултат на употреба на наркотици, във всеки отделен
случай трябва да бъде доказано, че уменията и времето за реакция на водача са
били неблагоприятно засегнати от употребеното количество наркотично вещество.
Признаците на увреждане на съзнанието и реакциите на водача на МПС обикновено
ще бъдат наблюдавани по време на проверката на място от контролните органи, по
време на която повечето от европейски държави използват фиксирани протоколи за
отразяване на резултатите от проверката.
Със законите, определящи
конкретните граници на концентрация на наркотичното вещество, често известни
като "закони per se", се създава лимит на пределната стойност на
концентрация на наркотично вещество т.е. всеки водач, при който концентрацията
на дадено наркотично вещество достига или надвишава определена в закона граница
се счита, че е извършил съответното престъпление, без да има и да трябва да се
доказват по-нататъшни признаци на неблагоприятно повлияване на съзнанието и
реакциите му при управление на МПС. Този подход е възприет и от българския
законодател при уредбата на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК /тоест за
алкохола не и за наркотиците/.
Законите с нулева толерантност
са специфична подгрупа на „закони per se”, които определят границите на
концентрацията на наркотичното вещество „на нула”. Това означава, че всяко
количество на съответните психо-активни вещества в телесните течности на водача
се разглежда като престъпление. Този тип законодателство е следствие от липсата
на научни изследвания, които да определят пределната стойност на концентрация
на всеки вид наркотично вещество, достигането, на която води до опасност при
управление на МПС. Именно такава е волята на законодателя, намерила израз в
регламентацията на престъплението „управление на МПС след употреба на
наркотици” по българския НК. В чл.343б, ал.3 от НК изпълнителното деяние е
определено като „управление на МПС след употреба на наркотични вещества”, а не
«управление на МПС под въздействие /или под влияние/ на наркотични вещества».
Очевидно е, че законодателят е възприел законодателния подход на нулева
толерантност, като е приел, че употребата на наркотични вещества без значение
от количеството, винаги води до неблагоприятна промяна на съзнанието и уменията
на водача да управлява МПС и до опасност от шофиране на МПС и това поведение
следва да се криминализира.
Изводът, че именно това е автентичната воля на
законотвореца става неоспорим, след запознаване с мотивите на Закона за
изменение и допълнение на ЗДвП, обнародван в ДВ, бр. 77/2017г, (същите са
достъпни на интернет страницата на Парламента -
http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/77723), където изрично е посочено, че „ ... съгласно чл. 343б, ал. 3 от
Наказателният кодекс НК, съставът на посоченото престъпление се изпълнява за
лице, което „управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози”. По този начин е заложен нулевия толеранс в нашето
законодателство относно управлението на МПС след употреба на наркотично
вещество. В този случай, изследването на водача цели да установи единствено
употребата на наркотично вещество (или аналог), без отношение към реализирания
ефект по отношение на водача - като вид и степен на изява. Подобна нормативна
уредба е възприета в повечето страни от ЕС, доколкото, за разлика от употребата
на алкохол, при употребата на наркотични вещества - видът и проявата на ефекта
са строго индивидуални и не съществува общоприета зависимост между концентрация
на наркотичното вещество (в кръв) и реализиран (като вид и степен на изява)
ефект...”.
В заключение следва да се
посочи, че щом волята на законодателя е била да въведе нулева толерантност
спрямо шофирането след употреба на наркотични вещества, то и съдилищата са
обвързани от тази воля и следва да прилагат закона точно и спрямо вложения в
него смисъл. Изрично в горния смисъл е и константата практика на съдилищата от
цялата страна, като следва да се посочи единствено Решение № 140/03.11.2016г. по
ВНОХД № 324/2016г. по описа на ОС-Ямбол, където правилно се обобщава, че „ ... ирелевантно за съставомерността на
престъплението от субективна страна е обстоятелството дали извършителят е приел
упойващите вещества в деня на осъществяване на деянието; дали се е чувствал
повлиян от приетите от него наркотични вещества, както и дали ги е приел лично
или са му били дадени от трети лица. Нужно е да се отбележи, че за
съставомерността е достатъчно установяването по категоричен начин, че водачът
на МПС е употребил наркотично вещество преди да управлява автомобила, както и че
е съзнавал, че го управлява след като е употребил такова ...”. В този
смисъл възраженията на защитата и изложеното от подсъдимия в неговите
обяснения, съдът намира за неоснователно във връзка с употребеното
вещество-вид, време и/или пък количество на същото /подсъдимият твръди в
обясненията си, че е опънал една цигара/.
С
оглед горното е ирелевантно дали Г. е имал някакви видими признаци, сочещи, че
е под влияние на наркотично вещество или не. Щом безспорно се установява, че той
е употребил това вещество и след това е шофирал, то и правилно поведението му е
квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал.3 НК.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за
срок от една до три години и „Глоба” от петстотин до хиляда и петстотин лева, а
съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.3, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК и
наказание „Лишаване от право”.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК,
тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчете, че очевидно подсъдимият е в трудно
социално-финансово положение, като двамата със своя баща, при все, че видно от
данните по делото са от гр. Котел, са дошли в гр. Бургас, за да търсят
препитание, като са работели /в случай на кредитиране в тази им част на
показанията на св. Станков/ на обект, тежка физическа работа. Следователно се
касае за един деец, който не е с трайно установени престъпни навици, като преди
настоящото деяние, същият има едно осъждане по НОХД № 244/2017 г. по описа на
Районен съд – Котел, с което на подсъдимия Г.Д.Г. с ЕГН **********, по силата
на Споразумение №: 6/30.01.2018г на
Районен съд Котел, в сила от 30.01.2018г е постановено, че същият е признат за виновен,
в това, че на 02.08.2017г. в частен дом на ул."Жечо Вичов" № 19 в
гр.Котел без надлежно разрешително държи високо рисково наркотично вещество с
висока степен на риск за общественото здраве, а именно 2,641 гр. суха
растителна маса с активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -
21% на стойност 6.00 лв. за грам, на обща стойност 15,84 лв., посочени в
Приложение 1 към чл.З, ал.2, т.1 от Закона за контрол на наркотичните вещества
и прекурсори, оценени съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, с
което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, поради което за извършеното от него
престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК и при условията на чл.
55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, изтърпяването на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК
за ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок. Наказанието Глоба не е било наложено /като
доводи за това осъждане впоследствие, съдът отново ще изложи обсъждайки
хипотезата на чл.68 НК/, тоест както и св. Станков посочва, то неговият син има
предходно осъждане, но за наркотици, които са били за негова лична употреба.
Тоест налага се извод, че макар и това осъждане по своето тълкуване да е
амбивалентно, в смисъл, че деецът очевидно взема инциденнто забранени вещества
за лично употреба, което от една страна не го отличава като деец с висока
степен на обществена опасност и води до
извод за налагане на по-ниско наказание,
то от друга, лицето вече е съдено, за престъпление, свързано с наркотици и то с
употребата им, производно на което е и управляването на МПС под влиянение на
същите, за което и е настоящото обвинени, което пък е отегчаващо вината
обстоятелство. Съдът намира, вземайки предвид и представените в последното по
делото, съдебно заседание писмени доказателства- Трудова характеристика с изх.
№ РД-12-31/13.02.2019 г. за периода, в който подсъдимият е работил в СБР –
Котел, както и диагностично изследване за баща му Д С от 08.08.2018 г., че все
пак подсъдимият, има желание да работи и да се интегрира в обществото, като
същият е отговорен и към семейството му, в частност към неговия баща, като
процесната вечер и излязъл с автомобила, за да отиде да аптека, да закупи
лекарства на баща си, което обстоятелство и прокурорът отчита в своята
пледоария, като смекчаващо отговорността такова. Въпреки констатираните по-горе
противоречия, относно заявеното от подсъдимия и неговия баща за „болежките“,
които последният е изпитвал, то съдът приема, че такива процесната вечер все
пак са били налице и това е мотивирало подсъдимият да предприеме управление на
автомобила и да се развият последстващите действия по проверката, което съдът
приема за смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно грижата за
семейството. Що се отнася до заявените в обясненията на подсъдимия допълнителни
обстоятелства досежно тежка здравословно състояние на неговата майка и сестра,
то категорични доказателства по делото в този смисъл липсват, но дори и да се
приеме, че това е така, то съдът отчита тази тежка семейна ситуация при
индивидуализацията на конкретното отмерено наказание, а именно на предвидения в
закона минимум от 1 /една/ година лос, като съдът взе предвид и че лицето
следва да го изтърпи ефективно, предвид предходното си осъждане, в изпитателния
срок, на което върши настоящото деяние, което безспорно ще се отрази негативно
на семейството му, като същият няма да има възможност да си грижи адекватно за
тях, предвид, че следва да бъде ефективно наказан. Следва още веднъж да се подчертае, че
изложените обстоятелства, мотивират само по –ниска наказание в определените от
закона предели при приложение на чл.54, ал.1 НК, но не са многобройни такива,
които могат да обосноват приложение на чл. 55 НК. В допълнение и във връзка с наведеното
възражение на защитата за приложение на чл. 55 НК, съдът изложи горното , като
относно дадените обяснения, които защитата интерпретира като съдействие на
органите на ДП, то действително, както в хода на разследването, така и в
съдебното производство, подсъдимият,
дава обяснения, като същите съдът посочи и описа и като противоречия
по-горе, но освен че не отрича употребата на наркотично вещество, то
подсъдимият застъпва защитна теза, че се касае за друго от приетото и
установено вещество, за което се извърши и обследване по делото, като не може
да се приеме в този смисъл, че последният е съдействал в пълнота, както твърди
защитата.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да се отчете, както се посочи, по –горе, че подсъдимият вече е бил
осъждан за престъпление, свързано с наркотици, като настоящото такова деяние е
извършено в изпитателния срок именно на това осъждане. Следва да се посочи и че
шофирането е една правно регламентирана
дейност, източник на повишена опасност, която може да доведе да нанасяне на
непоправими вреди на граждани, в това число телесни повреди и смърт, при
евентуално възникване на ПТП, което се улеснява като се шофира под въздействие
на забранени вещества. Именно затова и законодателят е предвидил, че това
деяние е престъпление и следва да бъде наказателно преследвано. В случая
деянието е извършено и през тъмната част на денонощието, около полунощ, което
завишава неговата обществена опасност.
С оглед всичко казано по-горе и отчитайки
както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер – 1 година
„Лишаване от свобода” и „Глоба” в размер на 500 лева, като при определяне
размера на глобата, съдът съобрази посоченото по-горе тежка материално, семейно
и социално положение.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в своята съвкупност, в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,
ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на Г.
и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
Съдът вземайки предвид описаната съдимост на лицето
намери, че за същото вече приложение няма как да намери чл. 66 НК, като
наложеното наказание следва да се изтърпи ефективно и определи на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, така
наложеното наказание в размер на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде
изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г,
вр. с чл. 343б, ал.1, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК – когато признае подсъдимия
за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и наказание „Лишаване
от право”. В коректния случай на Г. ИМА ВАЛИДНО свидетелство за управление на
МПС, като същото му е било иззето с акта на
24.11.2018 г. Съдът намира, съобразявайки освен гореизложеното и факта,
че се касае и за рискова дейност, източник на повишена опасност, че СУМПС на
лицето следва да бъде отнето за срок от 10 /десет/ месеца, като за конкретния
срок, съдът съобрази, че видно от приложената по делото справка за нарушител-
водач, то подсъдимият от 2003 г. до настоящия
момент почти няма наказание по ЗДВП, като единственото му НП в този смисъл е от
2010 г., поради което и този размер на наказание лишаване от права, съдът
намира за справедлив и адекватен за подсъдимия. Съдът с присъдата си постанови
и приспадане, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, времето, през което за същото
деяние подсъдимият Г.Д.Г. с ЕГН **********, е бил лишен по административен ред
от възможността да упражнява това право.
Налице са предпоставките за приложението
на чл. 68, ал. 1 НК. Съгласно тази разпоредба- Ако до изтичане на определения
от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ
характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване
от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. Подсъдимият Г.Д.Г. с ЕГН **********,
видно от справката му за съдимост е бил осъден по НОХД № 244/2017 г. по описа
на Районен съд – Котел, с което на подсъдимият Г.Д.Г. с ЕГН **********, по
силата на Споразумение №: 6/30.01.2018г
на Районен съд Котел, в сила от 30.01.2018г
е бил признат за виновен, в това,
че на 02.08.2017г. в частен дом на ул."Жечо Вичов" № в гр.Котел без
надлежно разрешително държи високо рисково наркотично вещество с висока степен
на риск за общественото здраве, а именно 2,641 гр. суха растителна маса с
активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 21% на стойност
6.00 лв. за грам, на обща стойност 15,84 лв., посочени в Приложение 1 към чл.З,
ал.2, т.1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсори, оценени
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, с което е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 от НК, поради което за извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК и при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е било
наложено наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което е
било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок.
Наказанието Глоба не е било наложено, тоест и
при все че настоящото деяние, за което подсъдимият бе признат за виновен, е
извършено на 24.11.2018 г., то е реализиран налице фактическият състав на чл.
68, ал. 1 НК и наложеното с герепосоченото осъждане наказание „лишаване от
свобода” в размер на четири месеца, чието изтърпяване е било отложено, следва
да бъде приведено в изпълнение.
По отношение на режима, при който следва
да се изтърпи то постанови да бъде изтърпяно
при първоначален ОБЩ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Само в допълнение и
във връзка с нововъведена разпоредба на чл.301, ал.2 от НПК /акт след
06.11.2017 г./, то съдът намира, че
настоящото деяние не съставлява административно нарушение, а е осъществява
престъпният състав на горецитираните разпоредби, по които съдът намери
предаденото на съд лице за виновно и го осъди по повдигнатото му обвинение.
По
разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
подсъдимия Г.Д.Г. с ЕГН **********, бе
осъден с присъдата да заплати 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Бургас.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВО:КА