№ 100
гр. К., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.ова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20255100500082 по описа за 2025 година
С Решение № 407 от 14.10.2024 г., постановено по гр. д. № 99/2024г.,
Районен съд – К. е признал за незаконно и е отменил уволнението на В. А. Д.,
извършено със Заповед № 62/23.11.2023г. на изпълнителния директор на
„М.Б.“ АД; възстановил е В. А. Д. на заеманата преди уволнението длъжност
„Началник склад и началник складова продукция“ към отдел „Логистика“ в
„М.Б.“ АД; осъдил е „М.Б.“ АД да заплати на В. А. Д. сумата от 3 603.45 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 24.11.2023 г.
– 24.05.2024 г. поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва,
считано от влизането на решението в сила до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил иска за разликата над присъдените 3 603.45 лв. до
претендираните 5 645 лв., или за сумата от 2 040.63 лв., като погасен чрез
прихващане с насрещните вземания на „М.Б.“ АД от В. А. Д. за връщане на
платените обезщетения за неспазено предизвестие (чл. 220, ал. 1 КТ) и за
оставане без работа (по чл. 222, ал. 1 КТ) и за сумата от 0.92 лв., като
неоснователен и недоказан; осъдил е „М.Б.“ АД да заплати по сметка на
Районен съд – К. държавна такса за разглеждане на исковете за признаване на
уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяване на предишната
работа, за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
1
незаконно уволнение – в уважената част и възнаграждение на вещо лице,
съразмерно на уважената част, в общ размер на 327.98 лв., както и 5.00 лв., в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист; осъдил е „М.Б.“ АД да
заплати на В. А. Д. сумата от 1 455.66 лв., представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от исковете, както и е осъдил В. А. Д. да
заплати на „М.Б.“ АД сумата от 882.71 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
осъдителния иск.
С определение рег. № 47/07.01.2025г., постановено по делото по реда на
чл.248 от ГПК, съдът е изменил Решение № 407/14.10.2024 г., в частта му за
разноските, като е осъдил „М.Б.“ АД, да заплати на В. А. Д., сумата от 1
904,60 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение
в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от
исковете, вместо първоначално присъдената за разноски сума в размер на 1
455,66 лв. С определението е осъдил В. А. Д. да заплати на „М.Б.“ АД сумата
от 240,99 лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от осъдителния иск, вместо
първоначално присъдената за разноски сума в размер на 882,71 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
„М.Б.“ АД, ответник в първоинстанционното производство, който чрез
представител по пълномощие го обжалва като неправилно, с искане да се
отмени и да се постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени
изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният
съд приел, че работодателят не е доказал реално намаляване на обема на
работата по отношение складовата дейност в ответното дружество.
Въззивникът счита намаляването на обема на работата за преценка на
работодателя, тъй като се касаело за фактическо състояние, обусловено от
конкретни причини, което не било необходимо да се установява с изрично
приети от работодателя решения. Видно било от представените с отговора на
исковата молба отчети за приходите и разходите за 2022 г. и за 2023 г. на
ответното дружество, че обемът на нетните приходи от продажба на
продукция от 3 359 731.20 лв. през 2022 г. спаднал на 2 915 511.45 лв. през
2
2023 г. Сочи, че с цел оптимизация на работата, през 2023 г. била въведена
нова софтуерна система за управление „Ажур“, с която автоматично се
следели наличности, потребности, водещо време на доставка, договорени
цени, минимални количества за поръчка/доставка и др., и това позволявало на
всеки с права, по всяко време, дори и отдалечено през VPN, да има достъп до
нужната информация без да е необходимо да ангажира допълнителен човешки
ресурс - като склададжия, и да се губи излишно време, предвид това, че
информацията била дигитализирана на Ексел и била лесна за обработка.
Въззивникът счита реалното намаление на обема на работата за
доказано от приетото заключение на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, в което вещото лице категорично посочило, че през
2023 г. е установен спад с 15,20% на нетните приходи от продажби в сравнение
с тези през 2022 г., както и, че въведената софтуерна система за управление
„Ажур“ довела до намаляване на обема на складовата дейност в
предприятието. Твърди, че с атакуваното решение първоинстанционният съд
частично не кредитирал заключението, поради което останали неизяснени
факти и обстоятелства, включени в предмета на делото, с което се нарушавало
правото му на защита. В тази връзка, на основание чл. 266, ал.3 ГПК прави
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и разпит на свидетел,
който да даде обяснение относно реалното намаляване обема на работа в
ответното дружество.
На следващо място в жалбата се сочи, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че работодателят не е доказал
законосъобразното извършване на подбор по чл. 329 от КТ. По отношение
твърдението на ищеца, че не бил извършен подбор по чл. 329 от КТ сочи, че
„когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява
писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител,
истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване
от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други
доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на
участвалите в подбора лица“ и в тази връзка счита, че съдът не може да
обоснове решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативо право, както и да размества доказателствената
тежест в случаите, при които не е оспорена истинността на обстоятелствата,
3
отразени в представения от ответника-работодател писмен документ,
обективиращ преценката при подбора.
В жалбата се сочи също, че първоинстанционният съд приел за
недоказано извършването на подбора, въпреки представените доказателства, в
частност протокола на комисията, назначена за оценка на служителите,
заемащи „началник склад“. Посочва се, че със заповед № 91/16.11.2023 г.
/представена с отговора на исковата молба и неоспорена от насрещната
страна/, на основание чл. 329, ал. 1 от КТ изпълнителният директор на
ответното дружество назначил комисия от трима служители, които да
извършат преглед на личните трудови досиета на работниците в „М.Б.“ АД,
назначени към момента на издаване на заповедта на длъжност „началник
склад“ - Д. Д. И., К. П. Д., З. И. И., В. А. Д.Д.а и Г. М. Г. относно тяхното
образование и професионален опит, да изискат сведения от преките им
ръководители относно качество на изпълнение на трудовите им задължения
/кой от тях работи по-добре/, и в срок до три дни комисията да представи
протокол, в който да извърши класиране на работниците, заемащи посочената
длъжност по критериите образование и професионален опит и качество на
изпълнение на трудовите задължения, включващо предложение с кого от тях
да бъде прекратено трудовото правоотношение поради намаляване на обема
на работата, и което да представят на изпълнителния директор на „М.Б.“ АД.
В изпълнение на поставените задачи, на проведено на 20.11.2023 г. заседание
комисията извършила класиране, в което ищцата заела последно място,
поради което било направено предложение да бъде прекратено трудовото
правоотношение с нея. Посочва, че субективното право на упражняване на
подбор е в интерес на производството/службата и към конкретно посочените
резултати - да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по - добре, поради което счита за неправилен извода на съда, че при
извършения подбор по чл. 329, ал. 1 КТ работодателят не преценил обективни
факти, сочещи за действителните професионални умения на ищцата.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата В. А. Д., чрез
представител по пълномощие, е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва. Моли въззивния съд да се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски по делото. Прави доказателствени искания за
представяне на трудовото досие на Н. А. Т., за щатното разписание, действащо
4
към момента на уволнението и за издаване на удостоверение, по силата на
което на въззиваемият да се снабди с друго такова от СФ „Металици“ към
КНСБ, от което да е видно кой е „първият“ или „организационният“ секретар
на СС „Металици“ към КНСБ при „Монек Юг“ АД, с мотиви, че при
решаването на спора първоинстанционният съд изградил част от изводите си
без да е указал на страната, че не сочи доказателства в тази насока.
Съдът е сезиран и с въззивна частна жалба с вх. № 1603/10.02.2025г.,
подадена от „М.Б.“ АД, против Определение № 47 от 07.01.2025 г., с което
първоинстанционният съд е изменил постановеното по делото Решение № 407
от 14.10.2024 г., в частта му за разноските. Определението се обжалва като
неправилно, с доводи че Наредба № 1/2004 г. не е задължителна за съда и
определените минимални размери на адвокатските възнаграждения служат
като ориентир за определянето им от съда. Иска се обжалваното определение
да бъде отменено.
Ответницата по частната въззивна жалба В. А. Д., чрез представител по
пълномощие, на основание чл.276 от ГПК е представила отговор, с който
оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да
потвърди обжалваното определение.
В съдебно заседание въззивникът и частен жалбодател „М.Б.“ АД, не
се представлява. С молба вх. № 2745/10.06.2025 г., чрез пълномощник, моли
да се даде ход на делото. Представя удостоверение от СФ „Металици“ на
КНСБ, което моли да се приеме. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемата В. А. Д., чрез своя представител по
пълномощие, оспорва въззивната жалба и частната жалба. Претендира
разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба и частната жалба, са подадени в срок, от лице, имащо
интерес от обжалването, и като допустими следва да се разгледат по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
5
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба, подадена от В. А. Д., с която против „М.Б.“ АД са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3,
във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване уволнението за незаконно и отмяна
на Заповед № 62/23.11.2023г.; за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност; за присъждане на сумата в размер на 5 645,00 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради незаконното уволнение за периода от 24.11.2023 г. до 24.05.2024
година; както и за законна лихва за забава върху претендираната главница.
Претендират се направените деловодни разноски.
В исковата молба се сочи, че от 27.09.1989 г. ищцата работила на
длъжност „началник цех“ в ответното дружество, а с допълнително трудово
споразумение към трудов договор № 103118/30.08.2019 г. започнала да
изпълнява две длъжности „началник склад“ и „началник склад готова
продукция” към цех/отдел „МИМ“ в ответното дружество „М.Б.“ АД. През
1990 г. станала член на СС „Металици“ към КНСБ при „Монек Юг“ АД, а от
26.05.2021 г. станала неин секретар, съгласно Протокол № 1 от 26.05.2021 г. от
проведена Отчетно-изборна конференция на СС „Металици“ към КНСБ при
„Монек – Юг“ АД.
На 24.11.2023 г., при отказ й било връчено Предизвестие №
4/23.11.2023 г., съгласно което след изтичане на законовия срок от 30 дни от
получаването му, трудовият й договор се прекратявал на основание чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работата.
Със Заповед № 62/23.11.2023 г., връчена при отказ на 24.11.2023 г.,
трудовото правоотношение било прекратено, считано от същата дата
/24.11.2023г./, поради намаляване обема на работа.
Твърди, че изпълнявала две длъжности : „началник склад“ и „началник
склад готова продукция” към цех/отдел „МИМ“ при ответника, а с процесната
заповед било прекратено трудовото й правоотношение само за длъжността
„началник склад“ към отдел „Логистика“ при „М.Б.“ АД.
Сочи, че съгласно Удостоверение изх. № 37/17.01.24г., издадено от
Председателя на СФ „Металици“ към КНСБ, към момента на уволнението
била секретар на СС „Металици“ към КНСБ при „МОНЕК- ЮГ“ АД, гр. К.,
преименувано на „М.Б.“ АД на 30.03.2023 г. по решение на Общото събрание
6
на акционерите на „Монек - Юг“ АД. Тъй като не било дадено съгласие по чл.
333, ал. 3 от КТ за съкращаването й, ищцата счита уволнението за незаконно.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „М.Б.“ АД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани,
при възражения, че заповедта за уволнение е издадена законосъобразно.
Излага доводи, че съгласно допълнителното споразумение длъжността на
ищцата се изменила от „началник склад“ в „началник склад и началник склад
готова продукция“, и последното представлявало наименование на една
длъжност, а не на две отделни. Оспорва твърденията, изложени в исковата
молба, че към датата на прекратяване на ТПО ищцата се е ползвала със
защитата по чл. 333, ал. 2 от КТ; че не е налице намаляване на обема на
работа; и не е извършен подбор. В условията на евентуалност при уважаване
на иска по чл.344, ал.1, т. от КТ прави възражение за прихващане с
изплатените на ищцата обезщетения, както следва: за неспазено предизвестие
по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 1 045.20 лв. и за оставане без работа по чл.
222, ал. 1 от КТ в размер на 995.43 лв.
По фактите съдът намира следното: :
На първо място, не се спори, че на 30.03.2023 г. по решение на Общото
събрание на акционерите на „МОНЕК - ЮГ“ АД дружеството е било
преименувано на „М.Б.“ АД
Безспорно е и, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, като считано от 01.09.2019г. по силата на допълнително
споразумение № 103118/30.08.2019 г. ищцата е заемала в ответното дружество
длъжността „Началник склад и началник складова продукция“. Трудовото
правоотношение между страните е било прекратено със Заповед №
62/23.11.2023 г., считано от 24.11.2023 г., с посочено в нея основание за
прекратяването - чл. 328, ал. 1. т. 3 от КТ – намаляване обема на работа. Със
заповедта е разпоредено да бъдат изплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ
– за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни; по чл. 220, ал. 1 КТ - за
неспазено предизвестие, и по чл. 222, ал. 1 КТ – за оставане без работа /л. 9/.
На 27.11.2023 г. ищцата е регистрирана като безработна, видно от
служебна бележка с изх. № 60-09-08-25836/22.12.2023 г., издадена от Агенция
по заетостта, като не се спори, че към датата на предявяване на исковата
претенция също е безработна /л.12/.
7
Представен по делото е препис - извлечение от щатно разписание на
длъжностите в „М.Б.“ АД към 23.11.2023 г., видно от който утвърдените
щатни бройки за длъжността „Началник склад“ в отдел „Логистика“ са 5 /л.
28-30/.
От представената по делото Заповед № 91/16.11.2023 г. на
изпълнителния директор на „М.Б.“ АД /л. 34/ се установява, че с нея е
назначена комисия в състав, която да извърши преглед на личните трудови
досиета на работниците в дружеството на длъжност „Началник склад“
относно тяхното образование и професионален опит; да изиска сведения от
преките ръководители относно качеството на изпълнение на трудовите им
задължения и в срок от три дни от изпълнението на възложеното да изготви и
подпише протокол за изпълнение на поставената й задача, с който протокол да
се извърши класиране на работниците по критериите образование и
професионален опит и качество на изпълнение на трудовите задължения,
включващо и предложение с кого от тях да бъде прекратено трудовото
правоотношение поради намаляване на обема на работата, което комисията да
представи на изпълнителния директор.
Видно от представения протокол за подбор от 20.11.2023 г. /л.35-37/,
определената с горепосочената заповед комисия предлага измежду петте лица,
заемащи длъжността „Началник склад“ в „М.Б.“ АД, да се прекрати трудовото
правоотношение с ищцата В. А. Д., класирана на последно място.
От приетото по делото като доказателство удостоверение с изх. №
**********-1/06.08.2024 г. на ТП на НОИ – гр. К. се установява, че за периода
от ноември 2023 г. до юли 2024 г. на ищцата е изплатено обезщетение за
безработица по чл. 54б, ал. 1 от КСО в размер на 4 296.81 лв. /л. 145/.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението по която се установява, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец, предхождащ датата на
уволнението й, е 1 045,20 лв.; евентуалният размер на обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ за период от шест месеца - от 24.11.2023 г. до 24.05.2024 г. би
бил в общ брутен размер от 6 271,20 лв., респ. в нетен размер от 5 644,08 лв.;
нетните приходи от продажба на готова продукция на „М.Б.“ АД през 2023 г.
са намалели с 444 219,75 лв. /15,20%/ в сравнение с 2022 г. Посочено е в
същото и, че спадът в нетните приходи от продажби предполага по-малко
8
количество готова продукция и по-малко количество стоково материални
запаси, необходими за нейното производство, което води до по-малък обем на
работа по отношение на складовата дейност. Вещото лице заключава, че
използването на модул „Склад“ дава възможност да бъде постигнато
автоматизирано отчитане на материалните запаси, автоматизирано генериране
на складови документи, приемо-предавателни протоколи и други документи
за продажби и доставки, като се елиминира ръчно въвеждане на информация,
което допълнително води до намаляване на обема на работа по отношение на
складовата дейност на предприятието. Заключението не се оспорва и се
кредитира от съда изцяло.
Видно от представеното удостоверение с изх. № 37/17.01.2024 г. на СФ
„Металици“ и Протокол № 1/26.05.2021 г. от отчетно-изборна конференция на
организацията, към момента на уволнението ищцата е член на синдикално
ръководство /секретар/ в предприятието и освен нея има още седем лица на
същата длъжност - секретар.
По делото са представени доказателства за депозирано от З. И. И., на
длъжност началник склад, отдел „Логистика“, предизвестие от 02.11.2023г. за
прекратяване на трудовото правоотношение между нея и ответното
дружество; както и заповед № 64/04.12.2023г., с която е прекратено трудовото
правоотношение между тези субекти, поради изтичане срока на
предизвестието. З. И. е посочена под № 3 в протокола на комисията, на която е
било възложено да извърши преглед на личните трудови досиета на
работниците, назначени на длъжността „началник-склад“ при ответника.
От представените пред въззивната инстанция доказателства се
установява следното:
Видно от Удостоверение изх. № 15/24.04.2025 г., издадено от СФ
„Металици“ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
23.11.2023г., В. А. Д. - Д.а е „организационният секретар на СС „Металици“
към КНСБ при „Монек -Юг“ АД, гр. К. /лист 71/.
От представеното от въззивника Удостоверение изх. № 811/24.04.2025г.
на председателя на СФ „Металици“ се установява, че СФ „Металици“ няма
практика и уставно задължение да събира и съхранява протоколи от заседания
на ръководни и/или изборни органи на синдикални организации, и
информацията за избрания председател и „първи“ или „организационен“
9
секретар била подадена устно от избрания председател във федерацията,
каквато била практиката за всички организации, членове на СФ „Металици“
/лист 83/.
Видно от представеното лично трудово досие на Н. А. Т., последната е
назначена с трудов договор № 161759/27.02.2023 г. на длъжност „изпълнител-
административен“ в „Монек-юг“ АД, а с допълнително споразумение №
161759/04.12.2023 г. е преназначена на длъжност „склададжия“ в отдел
„Логистика“ в „М.Б.“ АД, т.е - непосредствено след процесното уволнение на
ищцата, сторено поради намаляване на обема на работата в ответното
дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна:
Съдът е сезиран с предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, при които служител търси съдебна
защита срещу незаконно уволнение, като претендира признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна (т.1), възстановяване на
предишната работа (т.2) и обезщетение за времето, през което е останал без
работа, поради уволнението (т.3).
Процесното уволнение е обосновано с намаляване обема на работа –
основание по чл.328, ал.1, т.3 КТ. То може да се изрази в намаляване обема на
услугите, на производствовото, на количеството на продукцията, на обема на
стокооборота, на приходите, на възлаганията и т.н.; като това намаляване
трябва да е трайно състояние, а не епизодично проявление. По делото, с оглед
неоспореното заключение на вещото лице И. К., при направено сравнение, че
през 2023г. нетните приходи от продажба на готова продукция на „М.Б.“ АД са
намалели с 15,20% в сравнение с 2022 г., както и че спадът в нетните приходи
от продажби предполага по-малко количество готова продукция и по-малко
количество стоково материални запаси, необходими за нейното производство,
което води до по-малък обем на работа по отношение на складовата дейност,
следва да се направи извод, че намаляването обема на работа се установява.
Преди да пристъпи към уволнение поради намаляване обема на работа
обаче, работодателят е длъжен да извърши подбор по чл. 329 от КТ. Подборът
представлява “сравнение” между работниците и служители,
изпълняващи една и съща или сходна трудова дейност, по законоустановените
10
критерии – професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата,
които не са лимитативно посочени. Тези критерии са задължителни, като
работодателят следва да оцени служителите, чиято работа е намаляла и да
уволни този, който има най-ниски оценки по посочените критерии. В казуса се
установява да е извършен подбор, като назначената за целта комисия е
класирала на последно място ищцата В. Д..
Само 10 дни по-късно обаче, с допълнително споразумение №
161759/04.12.2023г. служителката в ответното дружество Н. А. Т., на длъжност
„изпълнител-административен“, е преназначена на длъжност „склададжия“ в
отдел „Логистика“ в „М.Б.“ АД.
Т.е., следва да се направи извод, че не се установява по безспорен начин
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата да е извършено
именно с оглед намаляване обема на работа, след като в изключително кратък
срок след уволнението й е назначен друг служител на същата длъжност.
На последно място, при намаляване обема на работа
важи предварителната закрила за някои категории работници и служители по
чл. 333 от КТ. Предварителната закрила изисква от работодателя да се снабди
с разрешение за уволнението от Инспекция по труда, а в определени хипотези
– от синдикалния орган. Категориите защитени служители са изброени в чл.
333 от КТ. Ако работодателят не изпълни тези свои задължения, уволнението
ще е незаконно само на това основание и ще подлежи на отмяна от съда.
Съгласно възприетото с Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г. на
ВКС по т. д. № 9/2013 г., ОСГК, с предварителна закрила при уволнение по чл.
333, ал. 3, предложение първо от КТ, във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ се
ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство
(председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и
структурирана към предприятието на съответния работодател, каквато
длъжност „секретар“ ищцата е заемала към момента на уволнението.
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че не съществува
правна пречка синдикалната организация да избере неограничен брой
секретари. Съгласно пар. 1, т. 6 ДР КТ, уредената синдикална защита обаче е
само за двама от членовете от ръководството: председателя и един секретар.
Останалите секретари не се ползват от защита при уволнение. Когато в
ръководството са избрани повече от един секретари, със синдикална защита се
11
ползва само „първият“ или „организационният“, т.е. този секретар, който
изпълнява най-съществени функции, като това обстоятелство следва да бъде
удостоверено с издаден нарочен официален документ от съответния
горестоящ синдикален орган. В този случай работодателят е длъжен да изиска
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с него. В настоящия
казус това не е сторено - безспорно се установява, че ищцата В. А. Д. - Д.а е
била „организационният секретар на СС „Металици“ към КНСБ при „Монек-
юг“ АД, гр. К., и преди уволнението й работодателят не е изискал съгласие на
синдикалния орган по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ, и само на това основание
заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателен се
явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
предишната й работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работникът има право
да иска от работодателя обезщетение за времето, през което е останал без
работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. При този иск
тежестта на доказване е възложена на ищеца, който следва да докаже
оставането си без работа. Ищцата е представила копие от трудовата си
книжка, от което е видно, че след прекратяване на процесното трудово
правоотношение липсва вписване на последващо трудово правоотношение.
Също така, видно от представената служебна бележка от Агенция по заетостта
към датата на решаването на делото по същество ищцата е безработна, поради
което искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е доказан по
основание за периода 24.11.2023 г. – 24.05.2024 г., респ. доказан по размер за
сумата от 3 603.45 лв., изчислен на база заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, и при съобразяване на стореното от
ответника възражение за прихващане.
В обобщение, като е достигнал до същите изводи,
първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се
потвърди.
По отношение частната жалба:
С определение № 47/07.01.2025 г., Районен съд – К. е изменил
постановеното по делото Решение № 407/14.10.2024 г., в частта му за
разноските, като е осъдил „М.Б.“ АД да заплати на В. А. Д. сумата от 1 904.60
12
лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съразмерно уважената част от исковете,
вместо първоначално присъдената за разноски за адвокатско възнаграждение
сума в размер на 1 455.66 лв.; и е осъдил В. А. Д. да заплати на „М.Б.“ АД
сумата в размер на 240.99 лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от осъдителния
иск, вместо първоначално присъдената за разноски сума в размер на 882.71 лв.
Настоящият съдебен състав счита обжалваното определение за
правилно и законосъобразно. Единственият изложен в частната жалба довод е,
че Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е
задължителна за съда и определените в нея минимални размери служат само
като ориентир за определянето им от съда.
При осъществената в пълен обем правна помощ в полза на ищцата, по
предявените от нея 3 обективно съединени иска, и при уважаване на всеки
един от тези искове, въззивният съд счита, че на същата се следват разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно изхода на делото в размер на
1 904.60лв., при съобразяване на два критерия – обем и сложност на
извършената работа по защитавания интерес, както и на действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Поради изложеното, частната жалба следва да се остави без уважение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, в тежест на
въззивника следва да се възложат разноските за адвокатско възнаграждение на
въззиваемата за настоящата инстанция, в размер на 2 040 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК. По отношение на размера на дължимото
се в случая адвокатско възнаграждение и при съобразяване с актуалната
практика на СЕС, съдът намира, че претендираното от въззиваемата
адвокатско възнаграждение в размер на 2 040 лв. отговаря на критериите за
разумност и пропорционалност, и че е налице баланс между правото на
адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и
интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е
прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В
случая се касае за дело със средна степен на фактическа и правна сложност, с
предявени и разгледани три обективно съединени иска, като пълномощникът
на въззиваемата е осъществил в пълен обем необходимото процесуалното
13
представителство и защита на интересите й.
На последно място, след приемане на 25.06.2025г. на делото за
решаването му по същество, е депозирана молба с вх. № 3206/03.07.2025г.,
чрез ЕПЕП, подадена от въззивника чрез адв. Д., с която се прави искане за
отвод на съдебния състав, с изложен мотив, че тъй като съдът не се
произнесъл по молбата му за налагане на глоба на насрещната страна, то това
му давало основание да се съмнява във възможността съда да осигури
равнопоставеност на страните по делото. Налагането на глоба по реда на ГПК
се извършва по преценка на съда, а не по искане на страна, поради което
изложените от адв. Д. мотиви са ирелевантни към искането за отвод на
настоящия съдебния състав.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на настоящия съдебен
състав, като неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 407 от 14.10.2024 г., постановено по
гр.д. № 99/2024 г. по описа на Районен съд – К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1603/10.02.2025 г.,
подадена от „М.Б.“ АД, против Определение № 47 от 07.01.2025 г., с което
първоинстанционният съд е изменил постановеното по делото Решение № 407
от 14.10.2024 г., в частта му за разноските.
ОСЪЖДА „М.Б.“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. К., ул. „Б.“ № 105,
представлявано от изпълнителния директор Л. Г., да заплати на В. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. „З.“ № 2, вх. „А“, ет. 8, ап. 30, разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 2 040 лв.
Решението, в частта му с характер на определение по чл.22 ГПК, не
подлежи на обжалване.
Решението в останалата му част може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280 от ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15