Номер 137610.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20203100502907 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилa въззивна жалба на П. С. И. ,
чрез особен представител против Решение № 3833/11.08.2020 г. на ВРС по
гр.д. № 18107/2019 г. по описа на същия съд, в частта, в която е прието за
установено в отношенията между страните, че Пламен Иванов дължи на
«Агенция за събиране на вземанията» ЕАД, гр. София сумата от 635.80 лева
главница по договор за паричен заем № 2808073 от 11.05.2017 г., сключен с
«Изи Асет Мениджмънт» АД, вземането по който е прехвърлено в полза на
заявителя съгласно Приложение № 1 от 01.02.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 година; сумата от 39.16
лева договорна лихва за периода 06.08.2017г. – 12.11.2017 г., сумата от 117.37
лева обезщетение за забава за периода 07.08.2017 г. – 31.07.2019 година,
ведно със законната лихва върху главницата от сезиране на заповедния съд на
31.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Жалбоподателят, чрез особен представител моли за отмяна на
решението в атакуваната част като постановено при неправилно приложен
материален закон. Поддържа, че е оспорена и съответно недоказана активната
материалноправна легитимация на ищеца; рамковият договор между «Изи
1
Асет Мениджмънт» АД и «Агенция за събиране на вземанията» ЕАД е
неотносим към спора, не легитимира ищеца като носител на спорното
вземане, цесията не е сведена до знанието на длъжника с предприетите
извънсъдебни действия по уведомяване, а особеният представител не може да
приема изявления, в това число по уведомяване за цедиране на вземането с
оглед ограничената представителна власт. Поддържа, че от ИМ не се
установява ясно начина на формиране на главница и лихви, налице са
разпоредби, които са неравноправни и като такива нищожни по ЗЗП.
Становището на въззиваемата страна, изразено в писмения отговор е за
неоснователност на жалбата при насрещни твърдения за валидна
облигационна обвързаност на страните по договора за паричен заем и
надлежно достигнало изявление до длъжника за извършената цесия, чрез
назначения по делото особен представител. Оспорва твърдяната
недействителност на договорни клаузи, а досежно размера поддържа, че нито
е оспорено получаването на сумата, нито е твърдяно плащане в повече от
заявеното от ищеца. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се от особен
представител, който поддържа изцяло подадената жалба, оспорва
становището на насрещната страна и моли за отмяна на
първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна не се явява в съдебно заседание, представя
писмено становище от процесуален представител, с което се поддържа
отговора на въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението, като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което в рамките
на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението
на императивни правни норми и доводите в жалбата.
ВРС е сезиран с установителна претенция по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
2
чл. 430 от ТЗ за установяване в отношенията между страните, че П. С. И. , гр.
Варна дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сумата от 635.80
лева главница по Договор за паричен заем № 2808073/11.05.2017 г., договорна
лихва в размер на 39.16 лева за периода 06.08.2017 г. – 12.11.2017 г., сумата
от 45 лева, представляваща такса разходи за събиране на вземането, сумата от
260.40 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 06.08.2017 г. до 12.11.2017г., сумата от 117.37 лева – обезщетение за забава
за периода 07.08.2017 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението (31.07.2019 г.) до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед
№ 5951/01.08.2019 г. по ч.гр.д. № 12170/2019 г. по описа на РС Варна.
Ищецът твърди, че по възникналото с „Изи Асет Мениджмънт“ АД
правоотношение по договор за кредит, на потребителя П. С. И. са
предоставени средства в размер на 1 000.00 лева. Сключен е договор за
потребителски кредит № 2808073/11.05.2017 г. със срок на връщане до
12.11.2017г. или 26 седмици. Уговорено било погашенията да се извършват
на 13 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 84.37 лева всяка. В
договора е уговорена надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран за срока на
договора. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер
на 1096.81 лева, от които главница 1000 лева и лихва за целия период 96.81
лева, при ГПР – 40.24%.
Твърди се уговаряне на допълнителни такси за събиране на просрочени
вземания както и неустойка, дължима при условията на чл. 4 ал.2 от договора,
но доколкото исковете за тези претенции са отхвърлени, съдът не разглежда
обстойно твърденията.
Кредитополучателят се твърди да е изпаднал в забава, поради което и му
е начислена лихва за периода от 07.08.2017г. до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.
Ищецът сочи, че към момента на подаване на исковата молба длъжникът
е възстановил сума в общ размер на 613.33 лева, с която са погасени:
неустойка за неизпълнение в размер на 191.48 лева, договорна лихва – 57.65
3
лева и сумата от 364.20 лева – главница. Предвид изложеното твърди, че
кредитополучателят дължи на дружеството следните суми: 635.80 лева –
главница, договорна лихва в размер на 39.16 лева, ведно със законната лихва
за забава от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на сумите, обезщетение за забава в размер на 117.37 лева както и
остатъка от таксите и неустойката.
Становището на ответника, чрез особен представител е за
неоснователност на иска, като се оспорва валидността на цесията и
съобщаването й, валидността на договора поради липса на представителна
власт на лицето, договаряло от името на заемодател. Заявени са и твърдения
за неравноправност на клаузите от договора за потребителски кредит.
От доказателствата се установява следното:
Представен е договор за потребителски заем № 2808073/11.05.2017 г., по
силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е поело задължение да
предостави сума в размер на 1 000.00 лева на П. С. И. , с краен срок на
договора 12.11.2017 година.
Уговорен е общ размер на възнаградителна лихва от 96.81 лева.
Страните са уговорили погасителните вноски да бъдат 13 на брой, платими на
всеки две седмици, като размерът на всяка вноска е в размер на 84.37 лева.
Уговорена е такса за събиране на кредита в размер на 9 лева, в случай на
просрочване на падежните вноски повече от 30 дни, която не може да
надвишава 45 лева за срока на целия договор.
Отделно в чл. 4 ал.1 от договора е предвидена неустойка в размер на
451.88 лева, която се дължи при неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение в полза на кредитора, която е уговорена да се заплаща от
заемателя разсрочено, като се прибави към погасителната вноска сума от
34.76 лева.
На 16.11.2010 г. е сключено рамково споразумение за продажба и
прехвърляне на вземания между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, в което изрично е упоменато, че
страните изразяват воля за прехвърляне на нови вземания, които ще се
4
индивидуализират с Приложение 1, което съставлява неразделна част от
споразумението. Вземането към П. С. И. е прехвърлено с приложение № 1 от
01.02.2018 година.
Уведомленията от цесионера, упълномощен да съобщи на длъжника за
цесията, не са достигнали до последния към момента на предявяване на иска.
При установената фактология, по правото съдът приема следното:
Пламен Иванов е валидно обвързан от договора за потребителски кредит
с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, видно от представения договор и положения
подпис от страна на заемателя. Доводите на жалбоподателя за
недействителност на договора поради липса на представителна власт на
лицето, договаряло от името на заемодателя не се споделят. В хипотезата на
действия, извършени без представителна власт, легитимиран да оспори
представителната власт на мнимия представител е мнимо представляваният.
Друг е въпроса, че на общо основание в отношенията между представляван
/финансова институция/ и представител важат правилата на чл. 301 от ТЗ и
праводателят на ищеца очевидно не се е противопоставил на извършеното
договаряне.
По отношение оспорената от жалбоподателя активна процесуална
легитимация на цесионера да води иск за процесното вземане, настоящият
състав приема, че е налице безспорна практика на съдилищата, според която
такава легитимация в полза на цесионера е налице.
Цесията е валидно породила действие между страните по същия
договор, а това дали длъжникът е надлежно уведомен за цедирането е без
отношение към действителността на договора за прехвърляне на вземание,
доколкото целта на уведомяването е друга - защита интереса на длъжника в
контекста на узнаване кой е надлежният кредитор комуто следва да престира.
Факт е, че предприетото от цесионера /надлежно упълномощен по
рамковия договор за прехвърляне на вземане/ уведомяване на длъжника не е
достигнало до адресата, видно от отразеното върху обратната разписка, че
пратката е непотърсена. Следователно цесията е валидно съобщена на
5
длъжника чрез връчване на препис от ИМ на особения представител, чийто
права не са ограничени от чл. 29 ал.5 от ГПК досежно приемане на изявления
отправени към ответника. Затова фактът, че същият е призован с приложение
на чл. 47 ГПК, не прави нередовно уведомяването по чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Настоящият състав не споделя възражението за липса на доказателства,
от които да е видно, че процесното вземане е ясно индивидуализирано и
съставлява част от рамковия договор за прехвърляне на вземания, сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“
АД.
По делото е представено приложение № 1 от 01.02.2018 г., в което е
посочен именно длъжникът Пламен Иванов, както и задължението по
потребителския кредит от 11.05.2017 г. Съгласно пар.2, т.2.1 от Рамковия
договор, страните изразяват воля да прехвърлят не само съществуващи към
момента на сключването му задължения, но и бъдещи такива, които ще бъдат
индивидуализирани в приложение № 1 с нова дата, което приложение ще се
счита за неразделна част от договора за цесия от 26.11.2010.
Пред първата инстанция особеният представител на ответника е
отправил в отговора общо оспорване досежно дължимите суми на плоскостта
на твърдения, че отсъства яснота относно момента на изискуемост и датата на
спиране на плащанията. Предвид това, оплакванията в жалбата, касаещи
начина на формиране на главницата, върху кои вноски е начислена договорна
лихва, респ. по какъв начин и на какво основание е формирано обезщетението
за забава са преклудирани.
Съдът не намира за основателни доводите в жалбата за нищожност на
клаузите по чл. 2, т.8 и чл.8 от Договора за потребителски кредит. ГПР е в
рамките на допустимия по чл. 19 ал.4 от ЗПК.
Предявените искове за главница и лихви са доказани по основание.
Следва да се има предвид по размера, че ВРС е приел с решението си
недействителност на неустоечната клауза по чл. 4 ал.1 от Договора като
противоречаща на императиви.
Ищецът от своя страна е заявил твърдение, ценено при условията на чл.
175 от ГПК, че кредитополучателят е заплатил част от разсроченото вземане
6
по недействителната неустоечна клауза, а именно в размер на 191.48 лева.
Тази сума като събрана по клауза, която не се прилага между страните по
правоотношението следва да бъде редуцирана от заявените за установяване в
настоящото производство в поредността по чл. 76 ал.2 от ЗЗД – лихва за
забава, възнаградителна лихва и главница като ще остане дължима
единствено главница в размер на 600.85 лева и законната лихва от
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
По изложените мотиви, съдът намира, че решението на ВРС следва да
бъде частично отменено.
По разноските:
Базата за изчисляване се определя от уважен материален интерес от
600.85 лева, спрямо заявен материален интерес за заповедно и
първоинстанционно производство 1097.73 лева и 792.33 лева за въззивна
инстанция.
На ищеца се присъждат разноски както следва:
За заповедно: 41.05 лева общо за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, за първа инстанция от общо извършени разходи в размер на
507 лева за държавна такса, възнаграждение особен представител и
юрисконсултско възнаграждение се присъждат 342.09 лева. За въззивно
производство съдът определя 50 лева за процесуално представителство за
изготвяне на жалба съгласно чл. 25а ал.3 от НЗПП /без явяване в съдебно
заседание/, а от направените разходи в размер на 150 лева за възнаграждение
за особен представител се присъждат 113.75 лева. Всички разходи са в тежест
на длъжника.
Дължимата държавна такса следва да бъде заплатена както следва:
поради отхвърляне на два от трите предявени иска пред настоящата
инстанция – 50 лева са дължими от ищеца в полза на държавата, а 25 лева са
дължими от ответника.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3833/11.08.2020 г. на ВРС по гр.д. № 18107/2019
г. по описа на същия съд, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че П. С. И. , ЕГН **********, гр. Варна дължи на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от сумата
от 34.95 лева съставляваща горница над дължимата от 600.85 лева
главница по договор за паричен заем № 2808073 от 11.05.2017 г., сключен с
«Изи Асет Мениджмънт» АД, вземането по който е прехвърлено в полза на
заявителя съгласно Приложение № 1 от 01.02.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 година; сумата от 39.16
лева договорна лихва за периода 06.08.2017г. – 12.11.2017 г., сумата от 117.37
лева обезщетение за забава за периода 07.08.2017 г. – 31.07.2019 година, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК
вр .чл. 430 от ТЗ за приемане установено в отношенията между страните, че
П. С. И. , ЕГН **********, гр. Варна дължи на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 34.95 лева съставляваща
горница над дължимата от 600.85 лева главница до претендираната от
635.80 лева по договор за паричен заем № 2808073 от 11.05.2017 г., сключен с
«Изи Асет Мениджмънт» АД, вземането по който е прехвърлено в полза на
заявителя съгласно Приложение № 1 от 01.02.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 година; сумата от 39.16
лева договорна лихва за периода 06.08.2017г. – 12.11.2017 г., сумата от 117.37
лева обезщетение за забава за периода 07.08.2017 г. – 31.07.2019 година.
ОТМЕНЯ решението на ВРС в частта за разноските за горницата над
дължимите 41.05 /четиридесет и един и 0.05/ лева до присъдените за
заповедно производство в размер на 54.13 лева, както и за горницата над
дължимите 342.09 /триста четиридесет и два и 0.09/ лева до присъдените
458.38 лева за производството пред първа инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА П. С. И. , ЕГН **********, гр. Варна, да заплати на „Агенция
8
за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 113.75
/сто и тринадесет и 0.75/ лева, депозит за особен представител, както и 50
/петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл. 25а ал.3 от НЗПП за производството пред настоящата инстанция на осн.
чл. 78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА П. С. И. , ЕГН **********, гр. Варна, да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Варна сумата от 25
/двадесет и пет/ лева държавна такса в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд Варна сумата от 50 /петдесет/ лева държавна такса в
настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9