Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……………………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 26.04.
2021 година
В публично (закрито) заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
БОЗАДЖИЕВ
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в.гр.д.№173 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване.
Районен съд - Пазарджик
е сезиран с искова молба, подадена от Д.С.Т.,
ЕГН **********,*** против Министерство
на вътрешните работи, гр.С..
С исковата молба са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение претърпени имуществени и
неимуществени вреди от трудова злополука и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.2 ЗЗД за присъждане на лихва за забава.
С Решение №260241/20.11.2020г. на Районен съд - Пазарджик, постановено
по гр.д.№722/2020г., по описа на същия съд, исковете са уважени частично. Присъдени
са разноски на страните съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Присъдена
е ДТ и разноски за вещо лице в тежест на ответника по исковете.
Решението на районния
съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Министерство на вътрешните работи,
представлявано по пълномощие от юрисконсулт Т.Ц., в уважената част. Във
въззивната жалба се твърди ,че решението на районния съд е недопустимо,
неправилно и необосновано. Навеждат се доводи, че определеното от районния съд обезщетение за
неимуществените вреди в размер на 7 000 лева е прекомерно високо и не е
съобразено с принципа за справедливост, закрепен в чл.52 ЗЗД и със степента на
телесната повреда. Релевира
доводи, че е налице съпричиняване от страна на ищеца Т..
Искането е да се
отмени решението на районния съд в обжалваните части и въззивната инстанция да
се произнесе по съществото на спора, като се отхвърлят изцяло предявените
искове, поради тяхната неоснователност. Претендира разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба. В
писмения отговор ответната страна, чрез пълномощника си, оспорва въззивната
жалба. Моли съда решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да
се остави в сила в обжалваните части. Не прави нови доказателствени искания.
Пазарджишкият
окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение,
които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на противната
страна и събраните доказателства пред първата инстанция, при спазване
разпоредбата на чл.235 ГПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима.
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна във
въззивното производство (ответник в производството пред районния съд).
Жалбата е подадена
в преклузивния двуседмичен срок по чл.259,
ал.1 ГПК.
Жалбата е подадена
против съдебен акт, който подлежи на
въззивно обжалване.
Пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства, поради липса на искания в тази насока.
В текста на чл.269 ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното
съдебно решение. Посочено е, че съдът служебно
се произнася по валидността на решението. По допустимостта на
решението в обжалваната му част. По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата.
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност и недопустимост на обжалваното
съдебно решение. Всички възражения, които се правят са свързани с правилността
на съдебното решение.
І.Правно
основание на предявения иск и фактически състав на правната норма.
Правното основание
на предявения иск е нормата на чл.200 КТ.
Фактическият състав на правната норма е следния:
1/ Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е договорна (на основание трудовото
правоотношение), обективна, безвиновна и гаранционно - обезпечителна
отговорност.
Работодателят носи
отговорност независимо от това дали негов орган или работник има вина за
настъпването на вредите. Никакво правно значение за отговорността на
работодателя нямат обстоятелствата дали работник или служител от предприятието
има вина за причиняване на вредата, както и за причинната връзка между
действията или бездействията на виновните лица и причинената трудова злополука
или професионална заболяване. Отговорността
на работодателя е по силата на законно прехвърляне на професионалния риск от увреждането
на работника или служителя. При отговорността по чл.200 КТ работодателя не
може да прави възражение,че няма вина за настъпването на вредите,че
причинителите на увреждането са действали невиновно. Отговорността се реализира
въз основа на установения фактически състав на правната норма. Отговорността
е аналогична на отговорността на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД, но е с
много по- широк аспект от тази отговорност.
2/ Валидно съществуващо трудово правоотношение към
момента на увреждането.
3/ Наличие на трудова злополука или на
професионална заболяване.
Трудовата
злополука или професионалното заболяване трябва
да са установени по надлежния ред с влязъл в сила индивидуален административен
акт. При трудовата злополука това е Разпореждане по чл.60 от КСО на
длъжностното лице при ТП на НОИ. При професионалното заболяване това е решение
на ТЕЛК или на НЕЛК. Наличието на влязъл
в сила административен акт е пречка за преразглеждане на въпроса за трудовата
злополука или професионалното заболяване в съдебното производство по реда на
косвения съдебен контрол. При положение, че законодателя е предвидил специален
административен ред за установяване факта на трудовата злополука или на
професионалното заболяване този въпрос не може да бъде разрешаван в съдебното
производство .Липсата на влязъл в сила административен акт обуславя
отхвърлянето на иска по чл.200 КТ. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС
, постановена по реда на чл.290 ГПК (виж Р.
№319/22.06.2010г. по гр.д.№204/2009г. на 3-то гр.отд. на ВКС; Р.№728/
28.01.2011г. по гр. д.№1957/2009г. на 3-то гр.отд. на ВКС; Р.№374/23.07.2014г.
по гр.д.№ 3766/2013г. на 4-то гр.отд. на ВКС;).
4/ Причинени вреди – имуществени, неимуществени,
включително пропуснати ползи (чл.200, ал.3 КТ);
5/ Причинна връзка между увреждане на здравето на
работника или служителя и причинените вреди.
По делото е
представено Разпореждане №22527/15.02.20219г. на длъжностното лице на ТП на НОИ
Пазарджик, с което е прието, че злополуката, която е станала на 13.06.2018г. е
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането не е обжалвано и е
влязло в законна.
Обстоятелството,
че злополуката е приета, като „трудова“, по смисъла на чл.55, ал.1 КСО е
достатъчно основание да се ангажира имуществената отговорност на работодателя по
чл.200, ал.1 КТ.
ІІ.
По въпроса за размера на неимуществените вреди.
В раздел І-ви на
глава 10-та на КТ, относно имуществената отговорност на работодателя при смърт
или увреждане здравето на работника или служителя няма регламентация относно
начина, по който следва да се определи размера на неимуществените вреди при
трудова злополука или професионална заболяване. В чл.212 на КТ е предвидено
препращане по неуредените закони към правилата на гражданското законодателство.
В чл.52 ЗЗД е
посочено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда „по справедливост“.
В ППВС №4/23.12.1968г.,
което има задължителен характер за съдилищата е посочено, че понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и преценката следва да се извършва
според конкретните обективно съществуващи факти по делото. В това Постановление
на ВС са посочени диспозитивно обстоятелствата, които трябва да се вземат
предвид от съда при телесните увреждания, а те са -
- обстоятелствата,при които е настъпило
увреждането;
- характерът на увреждането;
- начинът на извършването му;
- допълнително влошаване състоянието на здравето;
- причинените морални страдания , осакатявания,
загрозявания и др.;
В раздел ІІІ-ти
на ППВС №4/25.05.1961г. е посочено, че на обезщетение за „неимуществени
вреди“ подлежат само „действително
претърпените вреди“.
Обобщавайки практиката
на ВКС по реда на чл.290 ГПК по въпроса за обстоятелствата, които съдът
трябва да вземе предвид при определяне размера на неимуществените вреди“ по
справедливост“ могат да се систематизират следните обстоятелства:
-справедливото определяне на обезщетението за
неимуществени вреди означава да се определи от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от увреденото лице болки и страдания – емоционални,
физически и психически;
-интензитета и продължителността на болките и
страданията ,които лицето е търпяло към момента на увреждането, тези, които
лицето търпи след този момент и които ще търпи за в бъдеще;
-икономическата конюнктура в страната към
момента на определяне на обезщетението, която включва официалната
статистика за нивото на инфлацията и за размера на средната работна заплата в
страната;
-общественото възприятие на понятието „справедливост“
на определен етап от развитието на обществото;
-възрастта на пострадалия;
-прогнозата за развитие на заболяването;
-намаляването на работоспособността;
(В горния смисъл виж
Р.№16/06.03.2012г. по т.д.№461/2011г. на 2-ро т.отд.на ВКС;Р.№177/27.10.2009г.
по т.д.№14/2009г. на 2-ро т.отд. на ВКС; Р.№88/17. 06. 2014г. по т.д.№2974/
2013г. на 2-ро т.отд.на ВКС;
Р.№99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на 2-ро т. отд. на ВКС;
Р.№124/11.11.2010г. по т.д.№708/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС;Р.№83/06.07.2009г.
по т.д.№795/2008г. на 2-ро т.отд.на ВКС; Р.№
749/ 05. 12. 2008г. по т.д.№387/2008г. на 2-ро
т.отд. на ВКС; Определение №1018/29. 07. 2013г. по гр.д.№ 1358:2013г. на ІV-то
гр.о. на ВКС; Р.№407/26.05.2010г. по гр.д.№1273/2009г. на ІІІ-то гр.о. на ВКС; Р.№
127/13.11.2018г. по гр.д.№ 3724/2017г. на ІV-то гр. о. на ВКС)
Въззивният състав
напълно СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират
опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е
провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз
основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
От приложените
доказателства – медицинска документация, разпитани свидетели и от заключението
на приетата по делото СМЕ безспорно се установява следното:
1. Ищецът
е служител в Специализиран отряд за борба с тероризма към Министерство на
вътрешните работи като заема длъжността „младши инструктор“.
2. По
време на изпълнение на служебните му задължения на 13.06.2018г. е претърпял
злополука, която по надлежния ред е призната за трудова.
3. В
резултат на претърпяната трудова злополука на ищеца са причинени следните
травматични увреждания:
- баротравма на
средно ухо;
- неврит на левия
слухов нерв;
- невросензорна
загуба на слуха на лявото ухо;
- абсцес на външния
слухов нерв.
4.
Ищецът първоначално е бил на 28 дни на домашно лечение, от което състоянието му
не се е повлияло в положителна тенденция и същият е потърсил болнична помощ.
-
Лекуван е два пъти в болнично заведение като му е била извършена и оперативна
интервенция, след което повече от три месеца е
продължило медикаментозното лечение, свързано с възстановяване на
нервносензорната загуба на слуха.
С оглед
гореизложеното и при анализ на мотивите на първостепенният съд, настоящият
състав намира, че същият е съобразил в пълнота всички релевантни по делото
факти относно здравословното, социалното и емоционалното състояние на ищцата
във връзка с процесните професионални заболявания, като е определил един
справедлив и адекватен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Същият е
съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД като са взети предвид конкретните
специфични за настоящия случай обстоятелства, поради което и въззивният съд не
намира основания за намаляване на присъдения с обжалваното решение размер от 7
000 лева. Този размер на обезщетението представлява точен паричен еквивалент на
всички неудобства (психически сътресения, физически болки и
емоционални състояния ), които ищеца е търпял по време на трудовата злополука,
по време на проведеното лечение и които ще търпи за в бъдеще. Размерът на
обезщетението е съобразен с характера на уврежданията, които ищеца е получил,
като в тази връзка следва да се отбележи, че според практиката на ВКС,
характера на уврежданията има решаващо значение за преценката на съда относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита продължителността
на болничното и извънболничното лечение, както и продължителността на
временната нетрудоспособност. Размерът на обезщетението е съобразен също така и
с прогнозата на заболяването (положителна) и липсата на допълнително влошаване на здравословното състояние на
ищеца. Отчетена е и възрастта на пострадалия, както и неудобствата, които би
имал за в бъдеще при реализация на трудовия пазар. При определяне размера на
обезщетението съдът взима предвид и процента на намалената трудоспособност в
резултат на увреждането, която е минимална. Отчита се също така и икономическата
конюнктура в страната и по-конкретно платежното икономическо покритие (покупателното покритие) на обезщетението, съпоставено
с размера на инфлацията в страната. Размерът на обезщетението е съобразен и с
практиката на ВКС за подобни телесни увреждания (виж Р.№127/13.11.2018г. по
гр.д.№3724/2017г. на ІV-то гр. отд. на ВКС).
Основателността на
главната претенция за сумата в размер на 7 000лв. води до основателност на
акцесорната претенция за мораторна лихва върху нея
ІІІ.
По въпроса за размера на съпричиняването.
В отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване не е направено, поради което и не е
обсъждано в мотивите на първоистанционния акт.
Следователно, възражението на жалбоподателя
за съпричиняване, направено с въззивната жалба не подлежи на обсъждане и
разглеждане от настоящата инстанция поради настъпила преклузия на същото.
Съгласно т.4 от ТР №1/2013г. на ОСГТК възраженията на ответника срещу
предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба
по чл.131 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред
въззивната инстанция.
На основание чл.271,
ал.1 ГПК решението на районния съд, като правилно и законосъобразно ще следва
да се потвърди.
С оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от него разноски за въззивната инстанция, които видно от представените
по делото писмени доказателства /Договор за правна защита и съдействие
№918684/19.03.2021г. и списък по чл.80 ГПК/, са в размер на 700лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл.235 ГПК и чл.271, ал.1 ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260241/20.11.2020г. на Районен съд - Пазарджик, постановено по гр.д.№722/2020г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, гр.С., ул.“Ш. с.“ №29 ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Т., ЕГН ********** ***
сумата от 700лв. /седемстотин лева/
- разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
На
основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: