Р Е Ш Е Н И Е
№260021
гр. Русе, 24.08.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на пети август, две хиляди и двадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6950 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Я.Ц.– юрисконсулт на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД заявява, че на
24.06.2017г., при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№Р 2327 РС, А.К.П.
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на И.С.Т., обстоятелство, установено от РРП.
Като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач, по
застрахователна полица №BG/07/117000967903, на 13.07.2017г. при ищцовото дружество била заведена щета
№**********. Пострадалото лице предявило извънсъдебно претенция за заплащане
вреди вследствие процесното ПТП. Молителят твърди, че е изплатил на И.Т.
15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
Позовавайки се на чл.500, ал.1 КЗ, Я.Ц.приема, че с изплащане на
застрахователното обезщетение, за дружеството се поражда право да получи от
застрахования платеното обезщетение, когато последният е напуснал ПТП. С оглед
данните, съдържащи се в материалите по досъдебното производство, поддържа, че след инцидента, ответникът е
напуснал местопроизшествието.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че А.К.П., ЕГН ********** дължи на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Хр.Колумб“№43, представлявано от Й.Ц.– изпълнителен
директор и Р.Б.– изпълнителен директор сумата 15 000 лева – изплатено
обезщетение на правоимащите, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът А.К.П. е депозирал отговор на исковата молба, в излага
доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че на 24.06.2017г. при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№Р 2327 РС не е
нарушавал правилата на ЗДвП и по непредпазливост не е причинил средна телесна
повреда на И.С.Т..
Оспорва верността на приложения към исковата молба протокол за ПТП в
частта, в която е отразено, че на 24.06.2017г. в 12 часа в Гробищен парк
„Чародейка“ в гр.Русе е възникнало ПТП с участници А.К.П. като водач на
посоченото МПС и пешеходеца И.С.Т.. Отбелязва липсата на данни, документът да е
съставен при посещаване на подобно произшествие. Счита, че постановлението на
РРП няма доказателствена стойност.
Поддържа, че на посочената дата посетил гробищен парк „Чародейка“.
Придвижил се с лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№Р …………………….. РС. При излизане от
гробищния парк управлявал превозното средство изключително бавно, тъй като
имало много пешеходци, които не вървели по тротоара, а по пътното платно. Бавно
преминал покрай тях. В един момент чул викове и спрял. Слязъл от колата и
видял, че на няколко метра зад МПС-то, на земята е седнала жена. Тръгнал към
нея, но докато я наближи, жената станала. Попитал я какво и има. Междувременно
непознати за него хора, започнали да му крещят и обиждат. Твърди, че не е имало
съприкосновение между управлявания от него автомобил и жената. Не разбрал какво
се е случило. Междувременно непознат мъж му нанесъл удар в лицето и ударил
автомобила му с пръчка. Напуснал мястото, тъй като се чувствал застрашен.
Поддържа, че постигнатата между ищеца и И.Т. не го обвързва.
Счита, че заплатеното от застрахователя обезщетение не съответства на
действително претърпените от пострадалата неимуществени вреди.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, което
претендира да бъде отчетено при определяне на дължимото и се обезщетение в
размер на 80% от него.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
На 28.03.2017г., между „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и А.К.П. е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ под формата на
застрахователна полица №BG/07/117000967903 за лек автомобил „Опел Астра” с рег.№. …………………… РС със
срок на действие 01.04.2017г. – 31.03.2018г.
Приложен е Констативен протокол за ПТП с пострадали №155/123, изготвен на
24.06.2017г. в 12.00 часа, според който, на посочената дата в 9.50 часа на
Гробищен парк „Чародейка“ е настъпило ПТП с участник: 1. МПС с рег.№Р …………………
РС – лек автомобил „Опел Астра“, управляван от А.К.П. и участник 2 – пешеходец.
Визиран е пострадалия – И.С.Т. с диагноза: “фрактура на 5 метатарзална кост на
ляво ходило“. Според отразеното в протокола, по случая е образувано ДП
№1395/2017г., а обстоятелствата и причините за ПТП се изясняват.
С Постановление от 30.07.2017г., ДП №365/2017г. по описа на РРП, водено
срещу А.К.П. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 НК е прекратено на
основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и т.3, вр.чл.24, ал.1, т.9 от НПК.
На 13.07.2017г. по повод депозирано искане за завеждане на претенция в
размер на 50 000 лева по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в „ЗД Евроинс“ АД е образувана преписка по щета №**********.
През м.август 2017г. между ищцовото дружество и И.С.Т. е сключена спогодба,
въз основа която, на 02.10.2017г. застрахователят се задължил да изплати на
пострадалата 15 000 лева – обезщетение за претърпени вреди вследствие ПТП
настъпило на 24.06.2017г., по банкова сметка ***, в 30 дневен срок.
Ангажирани са писмени доказателства, относно вида на телесните увреждания,
получени от И.С.Т. на 24.06.2017г. – фрактура на 5-та метатарзална кост на ляво
ходило. Предписани са: покой, студени компреси и аналгин.
Във връзка с произшествието, за извършени от ответника нарушения, са
съставени две наказателни постановления:
1. НП №17-1085-001582/03.08.2017г. затова, че като участник в ПТП с
пострадала пешеходка не изпълнил задължението си да остане на
местопроизшествието и да изчака идването на компетентните органи, с което е
нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП и
2. НП №18-1085-002577/02.10.2018г. затова, че като водач на МПС не е бил
предпазлив и внимателен към пешеходци, особено към деца, хора с трайни
увреждания (нарушение по чл.116 ЗДвП); не уведомил компетентната служба на МВР
(нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП) и след ПТП преместил или променил
състоянието на ПС (нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“г“ ЗДвП).
Първото наказателно постановление е отменено с Решение №136/28.02.2019г.,
постановено по АНД №2169/2018г. по описа на РРС, а второто – потвърдено с
Решение №951/16.12.2019г., постановено по АНД №1389/2019г. по описа на РРС.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в
РРС е образувано ЧГД №5595/2019г. и се снабдил със заповед №3030/14.10.2019г.
за изпълнение на задължения по чл.410 ГПК срещу А.К.П. за сумите: 15 000 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2019г. до окончателното й
изплащане; 300 лева – държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид постъпилото възражение в срока по чл.414 ГПК
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците от
непредявяване на иска.
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на И.С.Т.
и К. А. П.
И.Т. заявява, че на 24.06.2017г. пострадала при
произшествие, настъпило в района на гробищен парк „Чародейка“ – Русе. Пояснява,
че при излизане от парка вървяла бавно и когато наближила оградата, покрай нея
преминал автомобил (който „идвал отзад“), чиято гума ударила левия й крак, под
глезена. Паднала на земята по гръб и се разплакала. Непознати хора се опитали
да я изправят. Междувременно водачът на автомобила се приближил и заявил, че е виновен за
инцидента, след което се оттеглил. Жената на портала успяла да запише
регистрационния номер на МПС. Пострадалата не пожелала да бъде отведена в
болница, но по-късно, полицейските служители, които посетили
местопроизшествието се обадили в Бърза помощ и И.Т. била откарана в Спешно
отделение.
Заявява, че от 2008г. страда от сериозни заболявания и съгласно решение на
ТЕЛК е с 92% инвалидност. Имала проблеми със сърцето, бъбреците и дясното
коляно. При инцидента бил счупен крака й, но костта не била разместена, а само
спукана. Нямало нужда от гипс, а от стегнат ластичен чорап. Лечението протекло
бавно и трудно – до есента. Приемала обезболяващи медикаменти и мажела крака с
мехлем. Отказала да посещава рехабилитационни процедури.
През есента на 2017г. адвокат от гр.София, когото пострадалата не познавала
и когото не била упълномощавала, занесъл в дома й сумата 10 000 лева.
К. П. – син на ответника, твърди, че през м.юни
2017г. служител на полицията го уведомил за инцидента и помолил да откара баща
си с автомобила до КАТ – Русе. От А.П. разбра, че посещение на гробищния парк
управлявал автомобила много бавно, тъй като имало много хора. Чул викове и
спрял, за да разбере какво става. Видял седнала на земята жена, която му
казала, че е минал през кара й. Ответникът твърдял, че не е разбрал. Извинил се
и попитал с какво може да помогне, но насъбралите се хора се държали грубо с
него и проявили агресия. Поради тази причина, се качил в колата си и потеглил.
Свидетелят пояснява, че баща му страда от онкологично заболяване и се стремял
да не влиза в спорове и конфликти. По-късно същия ден К.П. и А.П. се явили в
КАТ. Следовател разпитал ответника и извършил оглед на автомобила, при който
установил, че няма никакви видими следи от инцидента.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата 15
000 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2019г. до
окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №3030/14.10.2019г., издадена по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД №5595/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано
гражданско дело е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал
възражения, с оглед което заповедният съд указал на ищцовото дружество
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Претенцията на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД произтича от
разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, която предвижда, че застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с лихви и
разноски когато е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
В приложения към исковата молба протокол за ПТП са посочени участниците в
произшествието и телесните увреждания на пешеходеца, но не е посочено, че
ответникът е напуснал мястото на инцидента, без да дочака органите на реда. НП
№17-1085-001582/03.08.2017г., с което на А.П. е наложено наказание „глоба“ в
размер на 100 лева и ЛПУМПС за срок от два месеца за нарушение разпоредбата на
чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП е отменено с Решение №136/28.02.2019г.,
постановено по АНД №2169/2018г. по описа на РРС. Според показанията на
свидетелите И.Т. и К.П., след като разбрал, че е блъснал пешеходец, ответникът
спрял, веднага слязъл от автомобила, приближил се до пострадалата и се извинил
за стореното. Насъбралите се хора започнали да го атакуват вербално, а съпругът
на пострадалата – физически. Предвид поведението им, с цел да се предпази от
действия, насочени против телесния му интегритет, А.П. се оттеглил, съзнавайки,
че марката, номерът и цвета на автомобила му са възприети от много хора и
полицията ще бъде сигнализирана за случая. Тази фактическа обстановка е
установена и от наказателния съд, който приел, че А.П. не е осъществил
фактическия състав на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП и отменил наказателното
постановление.
През м.октомври 2018г. е издадено второ НП №18-1085-002577/02.10.2018г.
срещу А.П., което е неотносимо към спора, тъй като визираните в него нарушения
относно същия инцидент не са свързани с напускане мястото на ПТП.
При това положение поведението на ответника не може да бъде квалифицирано
като напускане на местопроизшествието по смисъла на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и
чл.123, ал.1, т.2, б“б“ ЗДвП. Водачът е спрял, отишъл е при пострадалата и
единствено поведението на насъбралите се хора го е принудило да се оттегли.
Съзнавал е, че ще бъде установен и се е отзовал, след като служителите на КАТ
са го уведомили чрез сина му за необходимостта да бъде разпитан и извършен
оглед на автомобила.
Отделно от това следва да се отбележи, че не са налице доказателства, установяващи
заплащане застрахователно обезщетение в претендирания размер. От приетата по делото спогодба, сключена на
02.10.2017г. между ищеца и пострадалия е видно, че обезщетение в размер на
15 000 лева е следвало да бъде изплатена по банкова сметка ***.Я.Д., но в
пълномощното изготвено от И.Т. (лист 23) не е упоменато във връзка с кое ПТП.
Наред с горното, в показанията си св.Т. поддържа, че е получила сума различна
от договорената – 10 000 лева.
По изложените съображения съдът намира, че фактическия състав по чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ не е изпълнен. Предявеният иск, като недоказан следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство.
Предвид изхода на спора, в тежест на ищеца са
направените от ответника разноски в размер на 980 лева (списък по чл.80 ГПК).
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Хр.Колумб“№43,
представлявано от Й.Ц.– изпълнителен директор и Р.Б.– изпълнителен директор
срещу А.К.П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 15 000 лева – изплатено
обезщетение на правоимащите, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.11.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №3030/14.10.2019г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№5595/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ********* да заплати на А.К.П.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 980 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: