Решение по адм. дело №319/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано на основание чл.156, ал.7 ЗУТ по жалба от "Прайм турист мениджмънт" ЕООД, [ЕИК], чрез адв.С. В. от АК-[област] против Заповед №ДК-11-Я-002/22.07.2025 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която на основание чл.156, ал.5 ЗУТ е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 31/07.07.2025 г. за „Преустройство на гараж в кухня", ЗП-32м2, в УПИ XVII-385, кв.46 по плана на [населено място], [община], с административен адрес [населено място], [улица], с възложител „Прайм турист мениджмънт“ ЕООД, представлявано от управителя М. К., издадено от главен архитект на Община Стралджа, ведно с одобрените на 07.07.2025 г. инвестиционни проекти и е задължен главния архитект на Община Стралджа в 7-дневен срок от влизане в сила на заповедта да отрази отмяната върху всички екземпляри на строителните книжа.

В жалбата се твърди, че процесната заповед страда от съществени пороци, т.к. част от изложените в нея нарушения не съществуват или не представляват достатъчно основание за отмяна, а при установени пропуски, същите са отстраними по реда на ЗУТ, без да водят до нищожност или незаконосъобразност на разрешението за строеж в цялост, доколкото строителните дейности са извършени в рамките на съществуващ обем на сграда (гараж), без да се нарушава уличната регулация; липсващото становище от РЗИ не е основание за отмяна, а за отстраняване; проектната документация е придружена от конструктивно становище и категорията на строежа не е определяща за валидността на разрешението. Поради това се претендира да се отмени изцяло Заповед №ДК-11-Я-002/22.07.2025 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която е отменено Разрешение за строеж №31/07.07.2025 г., издадено от главен архитект на Община Стралджа, за обект: "Преустройство на гараж в кухня в УПИ XVII-385, в кв.46 по ПУП на [населено място], [община], [област]“ с идентификатор на имота №30898.502.467 по КК и КР на [населено място], [община], [област], като се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.В., която подържа жалбата на посочените основания и исканията в нея.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт В. оспорва жалбата с искане да се отхвърли като неоснователна и да се присъди юрисконсултско възнаграждение по съображения посочени в писмени бележки.

Заинтересованите страни не се представляват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По силата на Договор за покупко-продажба № Д 919/22.11.21 г., вписан в СВ Ямбол с вх. peг.№7518, акт№ 184, т. 25 от 23.11.2021 г., "Прайм турист мениджмънт" ЕООД, [ЕИК] е собственик на УПИ XVII-358, кв.46 по плана на [населено място], представляващ ПИ с ид. 30898.502.467 по КК на [населено място], с площ 810 кв.м.

Според одобрен със Заповед № 168/28.06.1967 г. подробен устройствен план ПУП-ПР и ПЗ (план регулация и застрояване) за имота се предвижда свободностояща сграда на основното застрояване, като отреждането е за „обществено обслужване и здравеопазване“, без да е предвидено допълващо застрояване както за този имот, така и за съседния УПИ XIV-385.

На база Заявление вх.№ ТСУИЕ-1154/30.06.2025 г. за издаване на разрешение по чл.147а ЗУТ за „промяна предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни дейности“, главният архитект на Община Стралджа е издал Разрешение за строеж (PC) № 31/07.07.25 г. за „Преустройство на гараж в кухня"-V-та категория по чл.137, ал.1, т.5, б.„а” ЗУТ и чл.10, ал.1, т.4 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, ЗП=32м2, в урегулиран поземлен имот (УПИ) XVII-385, кв.46 по плана на [населено място], [община], с административен адрес [населено място], [улица], с възложител "Прайм турист мениджмънт" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [улица], представлявано от управителя М. К., ведно с одобрен на 07.07.2025 г. инвестиционен проект, изготвен за строеж „Преустройство на гараж в кухня" (изграждане на второстепенна постройка от допълващото застрояване, тип „Лятна кухня" към „Център за настаняване от семеен тип в същия имот", строеж VI-та категория).

На основание чл.149, ал.5 ЗУТ разрешението за строеж е съобщено с писмо изх.№ТСУИЕ-1236/10.07.2025 г. от Община Стралджа и е получено в РДНСК Ямбол с уведомление вх. № РС-СТ-443-00-772/11.07.2025 г.

На разрешението за строеж от служители на РДНСК-Ямбол е извършена служебна проверка по реда на чл.156, ал.1, 2 и 3 ЗУТ, резултатите от която са отразени в констативен протокол № РС-СТ-31/18.07.2025 г. за установени нарушения при издаването на строителните книжа, както и проверка на място, обективирана в констативен протокол № РС-СТ-31-1/21.07.2025 г.

Въз основа на направените установявания е издадена Заповед №ДК-11-Я-002/22.07.2025 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която на основание чл.156, ал.5 ЗУТ е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 31/07.07.2025 г. за „Преустройство на гараж в кухня", ЗП-32м2, в УПИ XVII-385, кв.46 по плана на [населено място], община Стралджа, с административен адрес [населено място], [улица], с възложител „Прайм турист мениджмънт“ ЕООД, представлявано от управителя М. К., издадено от главен архитект на Община Стралджа, ведно с одобрените на 07.07.2025 г. инвестиционни проекти и е задължен главния архитект на Община Стралджа в 7-дневен срок от влизане в сила на заповедта да отрази отмяната върху всички екземпляри на строителните книжа.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед №ДК-11-Я-002/22.07.2025 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която на основание чл.156, ал.5 ЗУТ е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 31/07.07.2025 г. за „Преустройство на гараж в кухня", ЗП-32м2, в УПИ XVII-385, кв.46 по плана на [населено място], община Стралджа, с административен адрес [населено място], [улица], с възложител „Прайм турист мениджмънт“ ЕООД, представлявано от управителя М. К., издадено от главен архитект на Община Стралджа, ведно с одобрените на 07.07.2025 г. инвестиционни проекти и е задължен главния архитект на Община Стралджа в 7-дневен срок от влизане в сила на заповедта да отрази отмяната върху всички екземпляри на строителните книжа.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.215, ал.1 и ал.4 ЗУТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспорената заповед на Началника на РДНСК-Ямбол е постановена от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.156, ал.5 ЗУТ и Заповед № № РД-13-177/20.06.2024 г. на началника на ДНСК.

Съгласно чл.156, ал.1, 2 и 3 ЗУТ в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл.149, ал.5 органите на Дирекцията за национален строителен контрол извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл.154, ал.5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл.147, ал.1, като проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план и едновременно със служебната проверка по ал.1 извършват и проверка на оценката за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл.142, ал.5, т.1, 2, 3, 4, 7, 8 и 9, отразена в комплексния доклад, съставен от консултанта. Нормата на чл.156, ал.4 ЗУТ изисква обстоятелствата по ал.1, 2 и 3 да се установяват с констативен протокол, съставен от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.

Ето защо заповедта е издадена въз основа на действия извършени при спазване на визираната процедура в законоустановения срок и от органи на ДНСК, като обстоятелствата са установени от тях с констативен протокол.

Заповедта е мотивирана и издадена в изискуемата писмена форма в съответствие с изискването на чл.156, ал.5 ЗУТ, че при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал.4, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или заповедта за допълване по чл.154, ал.5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Поради това при постановяване на атакувания административен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да са основания за отмяната му, както и не е налице противоречие с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

За да се мотивира издателят на заповедта на първо място приема следното.

На първо място инвестиционният проект, предвиждащ второстепенна постройка „лятна кухня" по чл.46 ЗУТ, е изготвен недопустимо в нарушение на чл.46, ал.1 ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на ПУП, т.к. имота е отреден за „обществено обслужване и здравеопазване“, както и в нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 ЗУТ. Отделно от горното, проектираното преустройство на гараж в „кухня“ на улична регулация е в нарушение на изискванията на чл.42, ал.2 ЗУТ и проектираната лятна кухня не попада в посочените изключения и е недопустимо разполагането и на улична регулация.

Според жалбоподателят посочените разпоредби са неприложими, защото се отнасят до ново изграждане на второстепенни сгради, докато в случая се касае за преустройство на съществуваща сграда гараж, без да се променя обема, застроената площ и конструктивната система, а се адаптира съществуващата сграда.

На второ място разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл.148, ал.7 ЗУТ, т.к. се касае за преустройство на съществуваща сграда (гараж, разположен на вътрешната граница на имота), за която не са представени строителни книжа установяващи законосъобразното й изграждане на вътрешната граница на имота при спазване на горните изискванията, в т. ч. не е обследвана търпимостта на постройката за преценка нейната допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването й или съгласно ЗУТ в случай, че е била декларирана от собствениците и пред одобряващия орган в сроковете по § 16 от ПР ЗУТ и § 127 от ЗИД на ЗУТ, като съществуващият в имота на възложителя гараж не покрива калкан на заварена постройка в съседния УПИ XIV-385, видно от ПУП-ПР, скица с виза и чертеж „Ситуационно решение“) и постройката, предмет на разрешението не покрива и плътна ограда към съседния УПИ.

От своя страна оспорващият твърди, че сградата, предмет на преустройството, е съществуваща масивна постройка, описана в договора за продажба на недвижимия имот на възложителя и нанесена в действащия регулационен план от 1967 г., което потвърждава нейното фактическо и правно съществуване, а съгласно §16 от ПЗР на ЗУТ и §127 от ЗИД на ЗУТ, съществуващите строежи, които са отразени в ПУП и не противоречат на неговите предвиждания, са търпими и допустими, докато липсата на строителни книжа при сграда, съществувала в правния мир над 50 години и отразена в официални документи, не е основание за незаконосъобразност, още повече че РДНСК не е установила липса на допустимост спрямо устройствените режими.

На трето място в заповедта са посочени съображения, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл.148, ал.9, т.1 ЗУТ и на изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2/27.01.2012 г., т.к. към проектната документация липсва разработена част „Конструктивна", която е сред основните части на инвестиционните проекти, съгласно чл.3, ал.1, т.1, б.„в" от Наредба № 4/21.052001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, с необходимите към нея изчисления за всички конструктивни елементи, количествени сметки за СМР, която подробно и конкретно да определи строително-технологичното решение, размерите и спецификациити на материалите на новопредвидените в част „АС" ограждащи и преградни конструктивни елементи, съгласувано с архитектурното решение.

В това отношение в жалбата се застъпва следното становище: съгласно чл.4, ал.1, т.1, б.„в“ от Наредба №4/2001 г. в част „Конструктивна“ задължително се съдържат: описание на конструктивната схема; изчисления (вкл. при сеизмично въздействие, когато е приложимо); количествени сметки; конструктивно решение на всички елементи - основи, стени, плочи, покриви и др.; ако обектът действително попада в VI-та категория (а не V-та), тогава съгласно чл.147а от ЗУТ, както и указанията на МРРБ, не се изисква пълна проектна документация, включително не е задължителна конструктивна част с всички подробности; конструктивното становище може да е достатъчно в случаите на промяна на предназначението без СМР или със минимални интервенции, които не засягат носещата конструкция; ако преустройството е само вътрешно и не засяга носещите елементи, тогава няма основание да се изисква пълна конструктивна част, а становището е достатъчно; фокусът е върху преградни зидове и отвори, но не върху основната конструкция и в проекта не се предвижда изграждане на нова носеща конструкция, докато преградните зидове, отвори и кухненско оборудване не изискват пълно конструктивно проектиране, когато не засягат устойчивостта на сградата.

Твърди се освен това, че издаденото разрешение за строеж правилно определя категорията на обекта като V-та съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.„а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.4 от Наредба №1/2003г., тъй като проектната документация не предвижда намеси в носещи елементи, а единствено изграждане на преградни стени и ограждащ зид, а изготвеното конструктивно становище, макар и кратко, удостоверява, че не се засяга конструкцията, поради което е съобразено с действащите нормативи и липсата на пълна част „Конструктивна“ не нарушава чл.3, ал.1 от Наредба №4/2001г., защото строежа попада в категория V и не изисква конструктивно проектиране на носещи елементи.

На четвърто място началника на РДНСК-Ямбол навежда доводи, че инвестиционните проекти по които е издадено разрешението за строеж са съгласувани и одобрени от главния архитект на Община Стралджа без писмено заявление на възложителя и без представени документи по чл. 144, ал.1, т.3 и т.9 ЗУТ.

На пето място по преписката е представен проект по част „ВиК“, видно от който се предвижда изграждане на вътрешна водопроводна инсталация за новата функция на сградата и включването на битовите отпадъчни води от нея към съществуваща площадкова канализация, като в графичната част на проекта е показано, че от съществуваща РШ-3 отпадните води се включват в съществуваща канализация към съседен имот, без да е представен документ с изходни данни на „ВиК“ ЕООД Ямбол за присъединяване към мрежите на експлоатационното дружество.

На шесто място в заповедта е посочено, че проектираната „Кухня“ към „Център за настаняване от семеен тип“, представлява обект с обществено предназначение по смисъла на §1, т.9, б.„в“ от Закона за здравето, но инвестиционните проекти за обекта са одобрени без положително становище по чл.144, ал.1, т.9 ЗУТ.

Предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема следното.

В настоящия случай на първо място със Заявление вх.№ ТСУИЕ-1154/30.06.2025 г. е поискано издаване на разрешение за промяна на предназначението на обект от гараж в кухня при условията на чл.147а, ал.1 ЗУТ, според който промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл.38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение.

Въпреки така направеното искане главният архитект на общината издава разрешение за строеж въз основа на чл.148, ал.1 и ал.2 ЗУТ, предвиждащи че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината.

Посоченото налага извода, че от една страна производството е започнало при липса на надлежно сезиране и приключило с акт, какъвто не е бил поискан от заявителя и съответно не са били приложени необходимите документи.

От друга страна издаването на разрешение за строеж по чл.148, ал.1 ЗУТ сочи, че според главния архитект не са налице предпоставките на чл.147а, ал.1 ЗУТ и промяната на предназначението на сградата налага извършване на строителни и монтажни работи.

В тази връзка на второ място се явява обосновано становището на административния орган, че проектната документация следва да бъде в пълен обем и по-конкретно в част „Конструктивна" следва да съдържа изчисления за всички конструктивни елементи, количествени сметки за СМР, която подробно и конкретно да определи строително-технологичното решение, размерите и спецификациити на материалите на новопредвидените в част „АС" ограждащи и преградни конструктивни елементи, съгласувано с архитектурното решение, в т.ч. и по отношение действието на сеизмичните сили.

Липсата на посоченото се явява в нарушение на изискването и на изискванията на чл.3, ал.1, т.1, б.„в" от Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проектии на чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2/27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, че обхватът на инвестиционните проекти в зависимост от вида, предназначението, големината и местоположението на проектираните обекти и изискванията към проектните решения може да включва проектна част конструктивна и че конструкциите на сградите и съоръженията се изчисляват задължително и за действието на сеизмични сили.

В противовес на застъпеното в жалбата становище, в Таблица 2 Класове на значимост на строежите и стойности на коефициента С към чл.7, ал.2 от Наредба № РД-02-20-2/27.01.2012 г. е записано, че според видовете строежи по категории съгласно чл.137, ал.1 ЗУТ сгради и съоръжения, които не се изчисляват за сеизмични въздействия са строежите от шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ, докато самият оспорващ твърди и в разрешението за строеж е записано, че въпросния строеж е V-та категория.

На трето място в одобреното със Заповед № 3-382/23.05.2022 г. на кмета на Община Стралджа изменение на ПУП-ПР и ПЗ по отношения на имота не е предвидено нито допълващо застрояване, нито запазване на съществуващите постройки, включително и тази, чието предназначение се иска да бъде променено, поради което е налице противоречие и с чл.108, ал.1 ЗУТ, че подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания и че предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране.

На четвърто място нормата на чл.42, ал.2 ЗУТ регламентира, че постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване, като постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.

В настоящият случай въпросната постройка-кухня, нито попада в някоя от посочените категории, нито калканните стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради, за да се приеме наличието на някое от предвидените изключения за съществуването й.

Възприемането на защитната теза, че посочените изисквания се отнасят само за нови строежи, би довело до недопустимо заобикаляне на закона чрез промяна на предназначението на съществуващи постройки, които при първоначалната си функция са отговаряли на законовите норми.

На пето място разпоредбата на чл.148, ал.7 ЗУТ разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен.

В тази връзка преди издаване на отмененото разрешение за строеж, главният архитект е трябвало да изследва законността, респ. търпимостта на сградата. Доколкото за последната липсват строителни книжа и не е предвидено запазването й при условията на действащия ПУП, то същата подлежи на премахване. Също така няма данни и обосновка да се касае за търпим строеж по смисъла на закона, като твърденията на оспорващия в обратна насока се оборват от обстоятелството, че от една страна според АДС №1243/08.05.84 г. в имота изкупен за здравна служба са съществували и са актувани жилище от 80 кв.м., стопанска сграда от 64 кв.м. и лятна кухня от 8 кв.м., каквито фигурират и в АДС № 43/11.02.98 г., без да е описана постройката гараж с размери от 32 кв.м. според преустройството или от 27 кв.м. по договора от 22.11.2021 г. за покупка на оспорващия.

Посочените нарушения обуславят наличието на материалправните предпоставки на чл.156, ал.5 ЗУТ за отмяна на издаденото разрешение за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти.

Поради това оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на регламентираната процедура и при наличие на материалноправните предпоставки, поради което жалбата следа да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и направеното искане оспорващият дължи да заплати на ответната страна направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лева, съобразно разписаното в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в относимата редакция (ДВ бр. 53 от 2025 г. в сила от 01.10.2025 година), като респ. се отхвърли искането му за присъждане на такива.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на "Прайм турист мениджмънт" ЕООД, [населено място], ул.“Т. В.„ [номер], [община], [област], [ЕИК], представлявано от М. И. К. против Заповед №ДК-11-Я-002/22.07.2025 г. на Началника на РДНСК-Ямбол.

ОСЪЖДА "Прайм турист мениджмънт" ЕООД, [населено място], ул.“Т. В.„ [номер], [община], [област], [ЕИК], представлявано от М. И. К. да заплати на Дирекция за национален и строителен контрол направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на "Прайм турист мениджмънт" ЕООД, [населено място], ул.“Т. В.„ [номер], [община], [област], [ЕИК], представлявано от М. И. К. за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.