РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание
на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора
Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова въззивно гражданско
дело № 311 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
45/20.03.2019 г., постановено по гр. д.
№ 120/2019 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, е уважена молбата на А.П.К.,
действаща лично и като майка и законен представител на пострадалите малолетни Н.
Н.К., В.Н.К. и М.Н. К., за издаване на заповед за защита на основание чл. 15,
ал. 1 ЗЗДН срещу Н.Н.К. за извършено домашно насилие, който е задължен на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на А.П.К., забранено му е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да приближава А.П.К. повече от 100 метра, жилището в гр. П., ул. „С. с. К.и
М.“ № 00, където живее тя, както и да приближава местоработата и местата за
социални контакти и отдих на същата за срок от 12 месеца, като на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН е
определено временно местоживеене на малолетните Н. Н.К., В.Н. К. и М. Н.К. при
майката А.П.К.. С решението на ответника на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е
наложена глоба в размер на 200 лева. В негова тежест са възложени и разноските
по производството.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ответника, в която се излагат съображения
за незаконосъобразност на крайния съдебен акт, постановен от районния съд. Оспорва
се да е установен фактът на твърдяното домашно насилие. Искането е за отмяна на
обжалваното решение и за постановяване на нов акт по същество, с който молбата
да бъде отхвърлена.
Въввиваемата страна оспорва
въззивната жалба.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 17, ал.
1 ЗЗДН и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
В молбата на А.П.К.,
действаща лично и като майка и законен представител на пострадалите малолетни Н.
Н.К., В. Н. К. и М.Н.К., от 18.02.2019 г. се твърди, че актът на домашно
насилие, извършен от въззивника, неин съпруг, е осъществен на 08.02.2019 г. и
се изразява в нанесен побой – удар с врата в челото й, нанасяне на ритници по
тялото й, в присъствие на малолетните деца на съпрузите.
Съгласно дефинитивната
разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
От показанията на
свидетеля Д.С., лекарят, констатирал нараняванията по тялото на молителя
непосредствено след инцидента между нея и ответника, и събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е. Д., П. Ч., В. Н., Г. Н., М.
С., както и показанията на свидетелите Н. Н. и Л. А., събрани в производството
пред възивния съд, се установява, че молителят А.П.К. живее
заедно със своя съпруг Н.Н.К. и трите им малолетни деца Н. Н.К., В.Н.К. и М.Н.К.
в къща, находяща се в с. А., ул. „Д.“ № 00. На 08.02.2019 г. вечерта между
съпрузите започнал скандал, при който ответникът нанесъл побой над молителката,
ритайки я по тялото. При този скандал ответникът ударил с врата челото на
своята съпруга.
Съдът,
преценявайки показанията на свидетелите Е. Д., П. Ч., В. Н., Г. Н. по правилата
на чл. 172 ГПК, ги приема за достоверни, тъй като те са последователни и
житейски логични. Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетеля Д. С.. Не
се установи този свидетел да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет
на делото.
При така изяснените
правнорелевантни факти настоящата съдебна инстанция приема, че въззивникът е
извършил акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващ се в
нанесен побой над въззиваемата, като приема, че е осъщестдвено психическо и
емоционално насилие и върху децата, тъй като домашното насилие е извършено в тяхно
присъствие.
Наложената мярка за
защита от домашно насилие и определеният размер на глобата са съответни на
интензитета на противоправното деяние, като нейното прилагане би спомогнало за
предотвратяване извършването на нов акт на домашно насилие.
При този изход на спора
пред въззивната инстанция въззивникът трябва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на СОС държавна такса в размер на 15 лв. – на основание чл. 17, ал.
2 ЗЗДН, във вр. с чл. 77 ГПК.
Искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно,
тъй като по делото липсват доказателства такива реално да са сторени от
страната (не е представен договор за правна защита и съдействие за пред въззивния съд).
Така мотивиран, Софийски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 45/20.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 120/2019 г. по описа на РС – гр. Пирдоп.
ОСЪЖДА
на основание чл. 77 ГПК Н.Н.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати
в полза на бюджета на Софийски окръжен съд сумата от 15. 00 (петнадесет) лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на
въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: