РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг, 17.10.2018 година

  В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Павлина Плючарска,

като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 142 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 127, ал.2, чл.143 и чл.150 от СК

 

В РС – Червен бряг, чрез адв. Т.Т. *** е постъпила искова молба от Д.П.И., с ЕГН ********** *** срещу А.Н.А., с ЕГН ********** ***, с която на основание 127, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение и предостави упражнавянето на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете П.Д.И., предостави упражнавянето на родителските права върху него. Претендира месечна издръжка в размер от 130 лева.

Молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане е разменил книжата по делото. В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на ответницата, с който намира иска за допустим и основателен. Желае да бъде разпитано детето, тъй като е навършило 12 години и да отговори на въпросите къде се намира майка му при кой живее детето и желае ли за в бъдеще да живее в домът на баша си.

Ищеца – в съдебно заседание се явява лично и с адв. Т.Т. ***, който от името на доверителя си поддържа предявените обективно съединени искове. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответницата редовно призована  не се явява лично, представлява се от назначения й особен предтавител адв. Ф. И. от ПлАК.

          Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:       

Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127, ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“, т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес  с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен  от закона да  уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.

Ищеца и ответницата са родители и законни представители на малолетният П.Д.И.. Страните не са встъпвали в брак и както се установи в производството от няколко години са се разделили. Към датата на подаване на исковата молба ищеца живее с. Горник, а ответницата е с неизвестен адрес.  

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Ц.Б.К. – майка на ищеца.

Съдът кредитира показанията на  свидетелката, касаещи предмета на спора – живеене на страните при условията на фактическа раздяла, местоживеене на детето, нужда и размер на издръжка за него за бъдеще време, битови условия и среда, като правдиви, взаимодопълващи се и непротиворечиви.

По делото са изготвени социален доклад от Дирекции „Социално подпомагане“ при община Червен бряг, според който детето се отглежда добре от бащата. Създадени са добри битови условия и семейна среда, като родителите му помагат за отглеждането на  дететео и полагат необходимите грижи, осигурявайки подходящи битови условия и достатъчно средства за живеене. Както и, че е в интерес на детето да напуска пределите на страната.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

По иска по чл.127, ал.2 от СК

Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. Не се спори между страните, че бащата полага всички необходими грижи за отглеждането на малолетното дете. Между страните не е налице и спор по отношение на това, на кого следва да се предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете П.Д.И.,  както и определяне на местожителството му, като съдът при определяне на кого да предостави  упражняването на родителските права, изхожда и от наличието на обективни гаранции за защита правата и интересите на децата в перспектива.

Основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции – материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самите деца.

От друга страна съдът съобрази въз основа на представения по делото социален доклад, че башщата разполага с необходимият емоционален, културен, психологически и физически капацитет да отглежда детето  си и има добри възпитателски качества. От раздялата им и към настоящия момент той е този, който полага всички необходими грижи за отглеждането на детето, което обстоятелство не се оспорва от майката. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата и местоживеенето им да бъде при него, а на майката следва да се гарантира и определи режим на лични отношения с детето. Предвид възрастта на детето и необходимостта от полагането на ежедневни непосредствени грижи, съдът намери, че следва да й се определи следния режим на лични контакти: всяка втора и четвърта неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до 17:00 ч. в дома на бащата.

Относно издръжката на детето:

Размерът на издръжката, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно число, но не по-малко от ¼ от размера на минималната работна заплата, определена за страната. При съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК, за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка, и предвид горепосочените граници на размера на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на малолетния П.Д.И.  са необходими не по-малко от 300.00 лева средно месечно, без задоволяване на луксозни такива, от които майката следва да поеме поне минимално определения размер от тази издръжка, а именно 130.00 лева за  детето, а бащата останалите, като той поема и грижите по непосредственото отглеждане на детето. За да определи издръжката в този размер, съдът съобрази първо, възможностите на родителите; второ, възрастта и нуждите на детето. Началния момент на определената издръжка следва да бъде считан от подаване на исковата молба – 13.02.2018 г. до настъпване на основания за изменение или отпадане на задължението.

Видно от твърдението в исковата молба и от становището на представителя на Дирекция социално подпомагане е, че в интерес на детето е и направеното искане за даване на разрешение за извеждане на детето от Република България до Кралство Испания, където живее леля му, без да е необходимо за целта съгласие на ответницата. Предвид това направеното искане следва да бъде уважено.

В интерес на детето е, а и за изпълнение на горното е необходимо да се разреши на бащата да подаде заявление за издаване на задграничен паспорт на детето и да го получи. Това се налага поради липсата на съгласие от страна на ответницата да упълномощи ищеца да извърши това действие.

 

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата в размер на 187,20 лева, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху присъдената издръжка за бъдеще време.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо малолетния П.Д.И., с ЕГН **********, да се упражняват от бащата Д.П.И., с ЕГН **********,***.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на малолетния П.Д.И., с ЕГН **********, да е при бащата Д.П.И., с ЕГН **********,***.

ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на малолетния П.Д.И., с ЕГН **********, с майката А.н.А., с ЕГН ********** ***, както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до 17:00 ч. по местоживеенето му.

        ОСЪЖДА А.н.А., с ЕГН ********** *** да заплаща за малолетното си дете П.Д.И., с ЕГН **********, чрез Д.П.И., с ЕГН **********,***, в качеството му на баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на  130 /сто и тридесет/ лева, считано от 13.02.2018 г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменение и прекратяване на издръжката.

РАЗРЕШАВА на Д.П.И., с ЕГН **********,*** да извежда детето П.Д.И., с ЕГН ********** извън пределите на Република България до Кралство Испания и обратно без съгласието на майката А.н.А., с ЕГН ********** ***.

РАЗРЕШАВА на Д.П.И., с ЕГН **********,*** да подаде заявление за издаване на задграничен паспорт за детето П.Д.И., с ЕГН ********** и да го получи без съгласието на майката А.н.А., с ЕГН ********** ***.

 

           ОСЪЖДА А.н.А., с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд гр. Червен бряг държавна такса върху уваженият размер на иска по чл. 143 от СК в размер на 187,20 лв.

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

 

          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: