Р Е
Ш Е Н
И Е
Град Ловеч, …07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в
открито заседание на първи юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ЕМИЛ ДАВИДОВ
ЧЛЕНОВЕ :
2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при
секретаря Даниела Кирова, в присъствието на прокурор Димитър Димитров, като
разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 206 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 21/07.11.
Съдът е постановил веществени доказателства - 91
броя кутии с цигари, марка „Trokadero" и 1 кутия с цигари, марка
„Mayfair", на съхранение в ТО „ММР Дунавска” гр. Свищов да се отнемат в
полза на държавата, след влизане на присъдата в сила, на основание чл. 124 във
връзка с чл. 123, ал. 1 от ЗАДС като предмет на нарушението по чл. 123, ал.1 от ЗАДС.
Съдът на основание чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 3 от НПК е
осъдил Г.С.В. да заплати направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на сумата от 98. 00 лева по сметка на ТО „МРР“ Дунавска,
както и направените в съдебното производство разноски в размер на сумата от 77.12
лева по сметка на РС – Луковит.
Пред настоящата инстанция е
постъпил протест от А.В.М., прокурор в РП гр. Луковит, като моли да бъде отменена
присъдата и вместо нея бъде постановена нова присъда, с която да се признае Г.С.В.
за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по
чл. 234, ал.1, пр.2-ро от НК във връзка с. чл. 28 от ЗТТСИ във връзка с чл. 2, т.
2 във връзка с чл. 11 във връзка с чл. 64 от ЗАДС, като му наложите
предвиденото в закона наказание, така както е поискано в обвинителната реч.
Счита постановената присъда
за неправилна.
Не приема извода на съда, че
е налице маловажен случай и излага, че количеството на държаните от подсъдимия В.
кутии с цигари без бандерол - 92 броя - надхвърля нуждите на обичайното лично
потребление, стойността на предмета на престъплението - 690 лева, което е
близка до минималната за страната работна заплата към датата на деянието, не
може да бъде преценявана като пренебрежително ниска сравнение с останалите
случаи от този вид. Посочва, че от показанията на митническите служители - св. Й.
и св. П., се установява, че са извършили проверка именно на търговския обект,
тъй като са получили сигнал, че В. извършва нелегална търговия с акцизни стоки
без бандерол. Счита, че не е отчетен
факта, че част от цигарите без бандерол са намерени в търговския обект, а друга
част в автомобила, използван от В., който към момента на извършената проверка
от митническите служители е бил паркиран именно пред търговския обект. Твърди,
че чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата възраст /67г./, добрата
характеристика, факта, че това е първа проява за него, оказването на съдействие
при разследването, следва да бъдат отчетени при индивидуализацията на
наказанието на В. и може да доведе до приложение на чл. 55 от НК.
Позовава се на
обстоятелството, че по НОХД №187/2018 г. PC Луковит е одобрил споразумение и
признал за виновен подсъдими за държане на 115 бр. кутии с цигари, без
бандерол, а по НОХД №185/2015 г. съдът е одобрил споразумение и признал за
виновна подсъдима за държане на 70 бр. кутии с цигари, без бандерол, като в
тези случай количеството на държаните цигари без бандерол не е било определено
от съда като „маловажен случай".
В съдебно заседание
представителят на ОП Ловеч Зам. окръжния прокурор Д. Димитров поддържа
подадения протест и моли да бъде уважен по изложените в него съображения.
В съдебно заседание
въззиваемият си явява лично и с адв. М. и молят да бъде постановено решение, с
което да се потвърди присъдата на първата инстанция. Считат, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, като самото обвинение е за
държане на акцизни стоки без бандерол и В. не е имал по обвинение за търговия
на такива стоки. Посочва се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че се
касае за маловажен случай, като подробно в мотивите е разгледал въпросите
относно обществената опасност на деянието и на самия деец. Твърди се, че престъпленията
от този вид се характеризират, че са срещу фискалната система и едно
административно наказание в случая, както е приел първоинстанционният съд, ще
изпълни в най - голяма степен целта на закона, а именно да се възпре извършителят и да се прави, като по този
начин и самият фиск ще е облагодетелстван.
Настоящата инстанция, като съобрази
постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Г.С.В. ***, женен, със
средно образование, пенсионер и е неосъждан.
На 13.12.2018 г. св. А. Н. Й.
и М. Я. П., двамата служители в ТО „ММР
Дунавска" гр. Свищов, получили оперативна информация, че в описания
търговски обект, стопанисван фирма ЕТ „С.-***-ММ-Г.М.”, на адрес гр. Луковит, ул.
„***" се извършва търговия с акцизни стоки без бандерол.
Свидетелите Й. и Я. на 13.12.2018 г. , рано сутринта, извършили
проверка на търговския обект и при посещението си в обекта бил установен Г.В.,
който разпалвал скарата за печене на кебапчета. След като се легитимирали,
свидетелите разяснили на подсъдимия целта на проверката. На въпрос дали в
обекта има акцизни стоки без бандерол, В. отговорил отрицателно. В хода на
проверката митническите служители установили на пода в търговския обект
полиетиленова чанта, в която имало 1 кутия с цигари, без бандерол, марка
„Trokadero" и 1 кутия с цигари, без бандерол, марка „Mayfair”. Пред търговския обект имало паркиран лек
автомобил, марка Нисан, модел Микра, с peг. № ********. В. обяснил, че
автомобила е собственост на зет му, но го ползвал той. Митническите служители
му разяснили, че трябва да проверят и автомобила и В. заявил, че в него няма
акцизни стоки без бандерол, извадил ключ, отключил МПС-то и го предоставил на
проверяващите. Свидетелите Й. и Я. установили, че в на задната седалка на лекия
автомобил се намира кафяв картонен кашон, съдържащ 90 бр. кутии с цигари, марка
„Trokadero", без бандерол. В. обяснил, че цигарите са негови, за лично
ползване. Св. А. Н. Й. и св. М. Я. П. съставили протокол, за извършена
проверка, с който иззели гореописаните, общо 91 бр. кутии с цигари без
бандерол, марка „Trokadero" и 1 кутия с цигари, без бандерол марка
„МауГап-'1.
С протокол за доброволно
предаване св.А. Н. Й. предал на разследващ митнически инспектор по делото
протокол за извършена проверка и иззетите с него 92 бр. кутии с цигари без
бандерол от търговския обект и лекия автомобил, ползван от подсъдимия В..
На 13.12.2018 г. било
извършено претърсване изземване в дома на В., при което не са намерени цигари
без бандерол.
От заключението на стоково -
оценителната експертиза се установява, че пазарната стойност на 91 броя кутии с
цигари, с по 20 къса всяка, марка „Trokadero" е 682. 50 лева, на 1 бр.
кутия с цигари, с 20 къса, марка „Mayfair” е 7. 50 лева или всички кутии с
цигари без бандерол, са на обща пазарна стойност 690. 00 лева. Вещото лице е
посочило, че стойността на дължимия акциз на иззетите 92 бр. кутии цигари без бандерол
е 373. 07 лева.
От приложена справка от
Агенция Митници, ГДМРР, отдел МРР "Дунавска" се установява, че на Г.С.В.
не са налагани административни наказания за извършени нарушения по ЗАДС.
От експертно решение № 2454
от 142/11.10.2016 г. на ТЕЛК към МБАЛ АД – Ловеч се установява, че на
подсъдимия Г.В. е била определена 55.5% трайно намалена работоспособност.
Въззивната инстанция споделя
така установената фактическа обстановка.
Протестът е неоснователен.
Правилен и обоснован е извода на
съда, че Г.С.В. не е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл. 234, ал.1, пр.2-ро от НК и го е признал за
невиновен в това на 13.12.2018 г., в търговски обект, находящ се в гр. Луковит,
на ул. „***”, стопанисван от ЕТ „С.-***-ММ- Г.М.” и в лек автомобил, марка
Нисан, модел Микра, с peг. № ********, да е държал акцизни стоки, - тютюневи
изделия - 91 броя кутии с цигари, с по 20 къса всяка, марка „Trokadero”, на
стойност 682. 50лева, и 1 кутия с цигари, с по 20 къса, марка „Mayfair" на
стойност 7.50 лева или общо 92 бр. кутии с цигари, на обща пазарна стойност 690.
00 лева, всички без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по
закон - чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия, и чл. 2, т. 2, чл. 11 и чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните
складове, като случая не е маловажен -
престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2-ро от НК във връзка с чл. 28 от
ЗТТСИ, и чл. 2, т. 2 във връзка с чл. 11 във връзка с чл. 64 от ЗАДС, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 234,
ал.1, пр.2-ро от НК, като на основание чл. 123,
ал.1 от ЗАДС във връзка с чл. 301, ал. 4 от НПК във връзка с чл. 305, ал. 6 НПК
му наложил административно наказание глоба в размер на 746. 14 лева /седемстотин четиридесет и шест лева и 14 ст./
Съдът е приел, че по делото
е установено, че на посочената дата и място е налице държане на акцизни стоки,
- тютюневи изделия - 91 броя кутии с цигари, с по 20 къса всяка, марка
„Trokadero”, на стойност 682. 50лева, и 1 кутия с цигари, с по 20 къса, марка
„Mayfair" на стойност 7.50 лева или общо 92 бр. кутии с цигари, на обща
пазарна стойност 690. 00 лева, всички без български акцизен бандерол, когато
такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия, и чл. 2, т. 2, чл. 11 и чл. 64 от Закона за акцизите
и данъчните складове. Съгласно чл. 28 от ЗТТСИ тютюневи изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията и по реда на ЗАДС, а съгласно чл. 2, т. 2 от последния закон на
облагане с акциз подлежат тютюневите изделия, каквито са и цигарите/чл. 11 ЗАДС/. Нормата на чл. 64 от ЗАДС, въвежда задължение изброените в нея стоки
/включително тютюневите изделия/ да се разпространяват с поставен върху
търговската им опаковка бандерол. В. също не оспорва фактът на държане на
акцизните стоки без бандерол.
Правилно съдът е приел, че от
обективна страна не е налице случаят да
не е маловажен, липсва елемент от състава на престъплението, поради което е признал В. за невиновен и го е оправдал за
повдигнато му обвинение за престъпление по
чл. 234, ал.1, пр.2-ро от НК. Съгласно чл. 93, т. 9 НК „маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Законосъобразно съдът е
приел, че с оглед на стойността на цигарите без бандерол /690. 00 лева/, която
е близка до минималната работна заплата за страната към датата на деянието,
общият размер на дължимия акциз на иззетите цигари е 373. 03 лева, доказателствата
за личността на В. - неосъждан, на 67 години, пенсионер, добра характеристика,
семеен, оказано съдействие при разследването, навеждат на
извод, че се касае за по - ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение на обикновените случаи на престъпления от същия вид. Съдът правилно е
приел, че липсва елемент от обективната страна на престъплението страна - случаят
да не е маловажен, поради което е
признал В. за невиновен и го е оправдал за повдигнато му обвинение за
престъпление по чл. 234, ал.1, пр.2-ро
от НК и е счел, че осъщественото от В. представлява административно нарушение
по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС и във връзка с чл.
301, ал. 4 от НПК във връзка с чл. 305, ал. 6 НПК му е наложил административно
наказание глоба в
размер на 746. 14 лева
/седемстотин четиридесет и шест лева и 14 ст./. Съдът е наложил на В. глоба
в размер на двойния размер на неплатения акциз.
Неоснователно е
съображението в протеста, че не е налице
маловажен случай, тъй като количеството на държаните от подсъдимия В.
кутии с цигари без бандерол - 92 броя - надхвърля нуждите на обичайното лично
потребление, стойността на предмета на престъплението - 690 лева, което е
близка до минималната за страната работна заплата към датата на деянието, не
може да бъде преценявана като пренебрежително ниска сравнение с останалите
случаи от този вид. Въззивната инстанция споделя изцяло мотивите на съда, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. От събраните по делото доказателства се
установява, че се касае за по - ниска степен на обществена опасност на деянието
в сравнение на обикновените случаи на престъпления от същия вид. За да направи
този извод, съдът съобрази по ниската степен на обществена опасност на самото
деяние - с оглед на стойността на цигарите без бандерол /690. 00 лева/, която е
близка до минималната работна заплата за страната към датата на деянието,
общият размер на дължимия акциз на иззетите цигари е 373. 03 лева, както и
ниската обществена опасност на В., с оглед на чистото му съдебно минало, касае
се за инцидентна проява в неговия живот, неосъждан, на 67 години, пенсионер,
добра характеристика, семеен, оказано съдействие при разследването, много добро
процесуално поведение в хода на цялото производство и здравословното му
състояние. Поради изложените мотиви, съдът не споделя и тезата на РП Луковит,
че чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата възраст /67г./, добрата
характеристика, факта, че това е първа проява за него, оказването на съдействие
при разследването, следва да бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието
на В. и може да доведе до приложение на чл. 55 от НК. Преценката за определяне на едно деяние като „маловажен
случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК
се извършва на основата на фактическите данни по делото за начина на
извършването му, за вида и стойността на неговия предмет, за вредните
последици, съобразно данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното.
В тази връзка е Решение № 8
от 8.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1195/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията
Спас Иванчев „Претендирания и определян
като непълен анализ в доказателствената дейност на въззивната инстанция обаче
не се открива като такъв в мотивите и възражението в този смисъл следва да се
отхвърли като голословно. Доводите на въззивната инстанция са напълно
съобразени с дефиницията, посочена в чл.
93, т. 9 от НК, като съотнасянето на конкретния случай към правната норма
се основава преди всичко на плоскостта на деянието и с оглед липсата на вредни
последици или тяхната незначителност. Разбира се, при определянето на всеки
отделен казус като маловажен или не имат значение като алтернатива и други
обстоятелства, които се отнасят до личността на дееца. Трябва изрично да се
отбележи, че законодателят е въвел изискването при преценката за вида на случая
и дали той да се отнесе към маловажните, тези други обстоятелства да са
смекчаващи. Логически може да се заключи, че в едни случаи е достатъчно да е
налице липса или незначителност на вредните последици, в други, макар тези
последици да не попадат в първата алтернатива, е необходимо да има и смекчаващи
обстоятелства относно личността на дееца. Прави впечатление, че прилагането на
нормата не зависи в никакъв случай от отегчаващите вината или отговорността
обстоятелства, а само от наличието на двете посочени в нея алтернативи -
липсата на вредни последици или тяхната незначителност или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, т. е водещо при квалифицирането на казуса е деянието
и степента на настъпилите от него вредни последици. И в настоящето наказателно
производство въззивната инстанция се е спряла на водещото място на степента на
настъпилите вредни последици. От обективна и субективна страна деянието е
извършено и касационната инстанция напълно споделя доводите на предходната.
Всъщност прокурорът не атакува тази част от мотивите, макар по начало да има
значение какво е отношението на дееца към извършеното от него. Ясно е, че и
държателя на акцизната стока осъществява състава на чл. 234, ал. 1 от НК и няма никакво правно
значение дали държи вещите за себе си или за трето лице. Съдът от въззивната
инстанция законосъобразно е преценил липсата на причинени вредни последици от
лично извършеното деяние от подсъдимия. Държавният обвинител се е позовал на
съдебна практика на ВКС относно множествеността на настъпващите от деянието
вредни последици. Всъщност пряко се увреждат обществените отношения, свързани с
търговията с акцизни стоки, която без да е държавен монопол, се контролира от
държавата чрез този косвен данък. Изкривяването на пазарните отношения
вследствие на производството и търговията с акцизни стоки без бандерол, тоест
без платен косвен данък, е последица от тези нарушени обществени отношения и
незаплащането на дължимия на държавата вид данък. В конкретния случай не може
да не се отчита обстоятелството, че подсъдимият е държал акцизни стоки, които
са освободени от този данък (разбира се, само на местата, предвидени за това) и
по начало той може да стори това ( да ги изнесе от тези места), но само в
рамките на нормативно определените количества за лична употреба, като физическо
лице – максимално за ЕС от 800 цигари или четири стека, в случая те са
надвишени. В случая предметът на престъплението е законно произведен и
разпространяван, за разлика от другите случаи, но е надвишен допустимия размер
за лична употреба. В крайна сметка веществените доказателства са отнети в полза
на държавата и макар данъкът да не е получен, вредата е настъпила преди всичко
за личните финанси на купувача. Правилно въззивната инстанция е отчела, че
извършеното деяние от подс. Т. всъщност съставлява административно нарушение,
като този извод се налага и от простото сравнение на дължимия акциз от 544 лева
с предвидената в административния закон глоба за физическите лица и нейния
законоустановен минимален праг от 700 лв. След като минимумът за определяне на
административна санкция, поставен в зависимост от размера на дължимия акциз, е
определен на 350 лв., (а този минимум включва и държането на акцизни стоки с
надпис "DUTY FREE" под този размер като предмет на санкционна
дейност), то надвишаването му с по-малко от двеста лева е в полза именно на
направения извод за ниска степен на обществена опасност на деянието и за
извършено не престъпление, а административно нарушение. Касационният състав
няма причина да не се съгласи и с изтъкнатите от въззивната инстанция
съображения относно личността на дееца. При решаването на този казус обаче
изложените смекчаващи отговорността обстоятелства нямат водещо значение, а
обратните съображения в негативен смисъл, залегнали в протеста, не могат да
бъдат отчитани, тъй като законът не ги е предвидил в такъв аспект в състава на
престъплението. Правилно въззивната инстанция е приложила по-благоприятния
закон, тъй като преди изменението на чл.
123, ал. 6 от НК и към момента на извършване на деянието законът е
предвиждал по – висок размер на глобата. Дейността на контролирания съд е
съобразена с разпоредбата на чл.
336, ал. 1, т. 4 от НПК и законосъобразно е наложена глоба по
административния закон. По тези съображения касационният състав намери, че са
налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваната нова присъда
на въззивния състав, при липса на основания за нейното изменение или отмяна”.
Въззивната инстанция не
следва да обсъжда аргумента, изложен в протеста, че от показанията на митническите
служители - св. Й. и св. П., се установява, че са извършили проверка именно на
търговския обект, тъй като са получили сигнал, че В. извършва нелегална
търговия с акцизни стоки без бандерол, тъй като въззиваемия няма повдигнато
обвинение за продажба или разпространение, а само за държане на акцизни стоки
без бандерол.
Без значение за
отговорността на В. е и факта, че част от цигарите без бандерол са намерени в
търговския обект, а друга част в автомобила, използван от В., който към момента
на извършената проверка от митническите служители е бил паркиран именно пред
търговския обект.
Ловешкият окръжен съд
приема, че не следва да цени и аргумента на РП Луковит, че по НОХД №187/2018 г.
PC Луковит е одобрил споразумение и признал за виновен подсъдими за държане на
115 бр. кутии с цигари, без бандерол, а по НОХД №185/2015 г. съдът е одобрил
споразумение и признал за виновна подсъдима за държане на 70 бр. кутии с
цигари, без бандерол, като в тези случай количеството на държаните цигари без
бандерол не е било определено от съда като „маловажен случай”. Дали е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.
9 НК се преценява по конкретното дело с оглед събраните по него
доказателства и се извършва индивидуална преценка на всеки случай.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 124 във връзка с чл. 123, ал. 1 от ЗАДС съдът е постанови
веществените доказателства - 91 бр. кутии с цигари марка "Trokadero"
и 1 кутия с цигари марка "Mayfair”, намиращи се на съхранение в ТО
"ММР Дунавска" гр. Свищов да се отнемат в полза на държавата.
Съобразно чл. 84 от ЗАНН във
връзка с чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди Г.С.В. да заплати направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на сумата от 89. 00 лева по
сметка на ТО "МРР Дунавска, както и направените в съдебното производство
разноски в размер на сумата от 77. 12 лева, които да заплати в полза на PC -
Луковит.
При служебната проверка не се
установиха основания за отмяна или
изменение на присъдата.
Ловешкият
окръжен съд приема, че следва да се потвърди присъда № 21/07.11.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21/07.11.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.