Р Е Ш Е Н И Е

7.07.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на седемнадесети юни

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: Петя Антова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 479 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:  

 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №19-0938-005989 от 03.02.2020г *** на сектор ПП към ОДМВР - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на К.Д.Х. *** административни наказания глоба в размер на 100лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят К.Д.Х., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия Г Бл.№122325 от 18.12.2018г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 13.10.2019г около 16,40 часа в път I-3 Бяла-Ботевград в района на км. 97+814 в посока гр.Бяла, жалбоподателят К.Х. управлявал влекач *** с рег.№ *** и извършва следното: При подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът не спира на подаден сигнал за извършване на проверка. АУАН е съставен по писмо с вх.№316000-37651/22.10.2019г на Национално ТОЛ Управление.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Д.Д.П. и свидетелите М.Т.Т. и Е. Т.Ю., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите М.Т.Т. и Е. Т.Ю. се установява, че на 13.10.2019г около 16,40 часа в път I-3 Бяла-Ботевград в района на км. 97+814 в посока гр.Бяла, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на влекач *** с рег.№ *** не е спрял на подаден сигнал за извършване на проверка. Според показанията на свидетелите Т. и Ю. сигналът за спиране със стоп-палка по образец бил подаден от свидетеля Т. в светлата част на денонощието, в ясно време, по отношение на конкретен автомобил. И двамата свидетели Т. и Ю. са категорични, че водачът влекач *** с рег.№ *** е възприел подадения сигнал за спиране на автомобила, но вместо да спре плавно в най-дясната част на платното за движение е подсвирнал два пъти с клаксона и е увеличил скоростта на автомобила. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Т. и Ю., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила и не спирането му при подаден сигнал със стоп-палка по образец. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Х. в нарушение, което не е извършил. От показанията на актосъставителя П. се установява, че АУАН е съставен по писмо с вх.№316000-37651/22.10.2019г на Национално ТОЛ Управление. Според актосъставителя П. на 16.12.2019г. е получил от О.н.М. попълнена декларация от П.Н.Д., че автомобилът е управляван от жалбоподателя Х.. От показанията на актосъставителя П. се установява, че АУАН е съставен на 18.12.2019г. в отсъствие на нарушителя и в присъствието на свидетелите Т. и Ю.. Според актосъставителя П. същият е поканил по телефона нарушителят Х. за съставяне на АУАН, но последният не се е явил. Според актосъставителя П. по административнонаказателната преписка след съставянето на акта са били представени документи, че към 13.09.2019г. жалбоподателят Х. не е бил служител в „***“ЕООД – собственик на МПС. Според актосъставителя П. по преписката са били постъпили писмени обяснения от П.Н.Д., представляващ и управляващ търговското дружество, собственик на МПС, че на дата 13.09.2019г. автомобилът е бил управляван от Д.Л.Д., както  и писмено обяснение от Д.Л.Д., че той е бил водач на МПС влекач *** с рег.№ *** на дата 13.09.2019г., и че той е лицето, което не е изпълнило задължението си да спре на подаден сигнал за спиране от контролен орган. В  тази насока са и приобщените като писмени доказателства по делото писмо вх.рег.№11271/11.062020г. от *** сектор „Пътна полиция“ при О.н.М. – Ловеч, писмо вх.рег.№11620/16.06.2020г. от *** сектор „Пътна полиция“ при О.н.М. ***, ведно със справка рег.№9588р-98/30.03.2020г. от проведена проверка по преписка с рег.№785502-28/2020г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР и докладна записка рег.№316р-14613/29.04.2020г., Удостоверение от НАП от 19.02.2020г. изх.рег. №785500-1954  и писмо с рег. №785500-1954/09.01.2020г. от *** на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП следва да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС. Съобразно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Както бе посочено по-горе от събраните по делото гласни доказателства се установява, че водачът на влекач *** с рег.№ *** не  е спрял на подаден сигнал за извършване на проверка. За цитираното нарушение по чл.103 от ЗДвП административнонаказващият орган на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Х. кумулативно предвидените административни наказания глоба в размер на 100лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Според съда административнонаказващият орган незаконосъобразно е наложил на жалбоподателя административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, тъй като от всички събрани по делото писмени доказателства се установява, че  Д.Л.Д. е бил водач на МПС влекач *** с рег.№ *** на дата 13.09.2019г., и че той е лицето, което не е изпълнило задължението си да спре на подаден сигнал за спиране от контролен орган.  

Съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. От материалите в административнонаказателната преписка, включително и от показанията на актосъставителя се установява, че АУАН е издаден при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствието на жалбоподателя. Посочената норма допуска актът да бъде съставен в отсъствие на нарушителя, когато последният е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В настоящия случай нарушителят е бил поканен по телефона за съставяне на акта според актосъставителя П.. Възиваемата страна не ангажира писмени доказателства за това жалбоподателят да е бил призоваван и той да не е дошъл по собствена воля за съставянето на акта. Следва да се има предвид и обстоятелството, че съставеният в отсъствие на нарушителя акт е бил предявен лично на жалбоподателя Х. само 26 дни след съставянето му, което показва че не е било невъзможно призоваването на същия по надлежен ред и същият не се е укривал. Следва да се вземе предвид, че поканването е действително, само когато нарушителят надлежно е получил поканата преди датата, на която е следвало да се яви, което се удостоверява с подписана от него или негов представител писмена разписка. По делото обаче липсват данни за надлежно връчване на поканата на жалбоподателя Х. или на упълномощено от него лице, т.е. липсват доказателства за своевременното му уведомяване за датата на съставяне на акта. Съобразно разпоредбата на чл.178 ал.8 от НПК, към която препраща чл.84 от ЗАНН, предвижда, че в бързи случаи призоваването може да става  по телефона, телекса или факса, като призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило. В конкретния случай актосъставителят П. не е удостоверил писмено обстоятелството, че е поканил по телефона нарушителя – жалбоподател в настоящото производство, за съставянето на акта. В тази връзка според съда е следвало да се състави протокол, в който да бъдат отразени обстоятелствата на коя дата е направена поканата до нарушителя, на коя дата е следвало да се яви за съставянето на акта, на кой телефонен номер е станало уведомяването, от кой телефонен номер и кое длъжностно лице е отправило поканата. Въпреки това процесният АУАН е съставен с отразяване на обстоятелството, че нарушителят не се е явил и актът е съставен в негово отсъствие. С оглед обстоятелството, че не са били налице условията за приложение на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят не е бил редовно призован за съставяне на акта съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението е съществено, тъй като пряко засяга правото на защита на санкционираното лице  и възможността му да я реализира в пълен обем и то още в първия момент от образуваното административнонаказателно производство,  когато следва да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение още при съставянето на АУАН. Ако същите бъдат приети за основателни би могло да не се стигне до издаване на наказателно постановление. В случая, жалбоподателят е бил лишен от тази процесуална възможност, в резултат на което се е стигнало до ограничаване на негово право на защита, което от своя страна е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съдът констатира и допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по издаването на обжалваното наказателно постановление. След получаване на препис от акта жалбоподателят Х. е депозирал на 15.01.2020г. възражения, че не е бил той водач на МПС, когато е извършено нарушението. По административнонаказателната преписка са били представени документи, че към 13.09.2019г. жалбоподателят Х. не е бил служител в „***“ЕООД – собственик на МПС. По преписката са били постъпили писмени обяснения от П.Н.Д., представляващ и управляващ търговското дружество, собственик на МПС, че на дата 13.09.2019г. автомобилът е бил управляван от Д.Л.Д.. По преписката е било постъпило и писмено обяснение от Д.Л.Д., че той е бил водач на МПС влекач *** с рег.№ *** на дата 13.09.2019г., и че той е лицето, което не е изпълнило задължението си да спре на подаден сигнал за спиране от контролен орган. Административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде обжалваното наказателно постановление, да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Вместо да изпълни задълженията си по чл. чл.52 ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган на 3.02.2020г. е издал обжалваното наказателно постановление, като не е съобразил възражението на нарушителя, писмените обяснения на собственика на МПС и писмените обяснения на водача, които са били депозирани на 15.01.2020г. В резултат на което се е стигнало до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя Х., което от своя страна също е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0938-005989 от 03.02.2020г на ***а на сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с което са наложени на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на К.Д.Х. *** административни наказания глоба в размер на 100лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: