и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 341 ал.2, във вр. с чл.306 ал.3, във вр. с ал.1 т.4 от НПК. Образувано е по жалба на Ангел Павлов Каменов от с.Звезделина, общ.Кърджали, понастоящем в Затвора - Пазарджик, против Определение № 37/18.05.2009 год., постановено в закрито съдебно заседание, проведено на 18.05.2009 год. по Н.о.х.дело № 1182/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл. 189 ал.3 от НПК, в производство по чл. 306 ал.1 т.4 от НПК е осъден подс.Ангел Каменов да заплати на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ - гр.София направените разноски за възнаграждение на назначения на подсъдимия защитник, в размер на 400 лв. В жалбата се твърди, че жалбодателят е от социално слабо семейство и нямал средства за заплащане на присъдената сума. Окръжният съд, при извършената проверка на правилността на обжалваното определение, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С присъда № 133/11.12.2008 год. подс.Ангел Павлов Каменов е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.3, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”а” и „б”, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, като при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. В хода на първоинстанционното производство, с протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 11.12.2008 год., на подс.Ангел Каменов е назначен защитник, определен от САК – Кърджали, за осъществяване на правна помощ, на основание чл. 94 ал.1 т.6 от НПК – тъй като подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Присъдата не е обжалвана или протестирана, като е влязла в сила на 29.12.2008 год. За оказаната правна помощ, с решение № КЖ-17/23.02.2009 год. на НБПП, на адв.Паню Русев, назначен от първоинстанционния съд за защитник на подс.Ангел Каменов, е определено и изплатено възнаграждение в размер на 400 лв., като посоченото решение е изпратено на РС – Кърджали с искане за присъждане в полза на НБПП на така направените разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правната помощ. Въз основа на същото, с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че тези разноски не са били включени при решаване на въпроса с възлагането на разноските с присъдата, тъй като към датата на постановяването й не е било определено възнаграждението на назначения на подс.Каменов защитник, поради което и на основание чл.189 ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия Каменов да заплати сумата от 400 лв., представляваща изплатеното на адв.Русев възнаграждение, по сметка на НБПП. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено, че на подс.Каменов в хода на първоинстанционното съдебно следствие е била предоставена правна помощ – бил му е назначен защитник по реда на чл. 94 ал.1 т.6 от НПК, тъй като е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, при което защитата му е била задължителна, а той самият не е ангажирал защитник с договор за правна помощ и съдействие. За така оказаната му по реда на ЗПП правна помощ, на назначеният му защитник е било определено и изплатено възнаграждение в размер на 400 лв. от НБПП. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. От друга страна, направените разноски за служебно назначеният защитник не са били определени и възложени за заплащане от подсъдимия с присъдата, тъй като възнаграждението на същия е определено по реда на ЗПП в по-късен момент, в случая с решение на НБПП от 23.02.2009 год., като няма пречка тези разноски да бъдат възложени на осъдения с определение по реда на чл. 306 ал.1 т.4 от НПК, както правилно е сторил и първоинстанционния съд с обжалваното определение. С други думи, с оглед признаването му за виновен в извършване на престъпление, подсъдимият дължи заплащането на направените по делото разноски, вкл. и тези за възнаграждение на служебно назначения му защитник, съгласно принципното положение, залегнало в разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК. Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на първоинстанционният съд е правилно, обосновано и законосъобразно, не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потв·рдено. Водим от изложеното, и на основание чл. 341 ал.2, във вр. с чл.306 ал.3, във вр. с ал.1 т.4 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВАОпределение № 37/18.05.2009 год., постановено в закрито съдебно заседание, проведено на 18.05.2009 год. по Н.о.х.дело № 1182/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|