Определение по дело №676/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1578
Дата: 22 април 2024 г. (в сила от 22 април 2024 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20243100500676
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1578
гр. Варна, 22.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100500676 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Сити Кеш“ ООД, против Решение №215 от
18.01.2024г. постановено по гр.д.№11144/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е
уважен предявеният от П. Х. Н. иск, като е прогласена нищожността на сключеният между
страните Договор за потребителски кредит №830707 от 18.03.2023г., на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК вр. с чл.11,
ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на процесуалните
действия на страните в хода на размяната на книжата въззивният съд констатира, че
исковата молба на ищцата съдържа противоречие между фактически твърдения и петитум,
съответно непълнота на фактите, които индивидуализират точно предявеното за защита
материално право.
Изложените от ищцата фактически твърдения акцентират изцяло върху
недействителността на клаузата, предвидена в чл.6, т.6.6 от сключеният между страните
договор, за дължимост на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя по
чл.6, т.6.5 от договора. По отношение на недействителността на въпросната клауза се излагат
доводи обосноваващи нищожността й на общите основания предвидени в чл.26, ал.1 от ЗЗД, а
имено че е противоречаща и заобикаляща закона, както и накърняваща добрите нрави. Наред с
това се развиват и съображения за нищожност/недействителност на тази клауза на основания
предвидени в специалните закони, а имено ЗПК и ЗЗП. По конкретно се поддържа, че
предвидената неустойка води до допълнителното неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, освен това неправилно не е включена в годишният процент на разходите по
кредита, поради което е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.24 от ЗПК чл.143,
т.19 от ЗЗП, чл.33 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК и чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, защото е неравноправна
клауза, противоречи на закона или го заобикаля.
В противоречие с обстойно изложените доводи за недействителност само на клаузата
1
на чл.6, т.6.6 от договора, в петитума на предявената претенция е формулирано искане за
прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит на основание чл.26 ал.1,
пр.1 и 2 от ЗЗД, поради противоречие и заобикаляне на закона, или в условията на
евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като накърняваща добрите нрави във вр.
с чл.143, ал.1 от ЗЗП и с чл.24 от ЗПК.
При тези данни въззивният съд приема, че исковата молбата е останала нередовна,
тъй като не става ясно дали в действителност се претендира нищожност/недействителност
на целият договор или единствено на спорната клауза на чл.6, т.6.6 от същия. Ако е налице
първия случай ищцата, следва да наведе фактически твърдения, които да обуславят
нищожността на целият договор, съответно да конкретизира в коя от хипотезите на общият
или специалният закон, е налице тя. Във вторият случай ищцата, следва да се уточни, че
претенцията касае само спорната клауза.
Гореописаното разминаване между фактическите твърдения относно основанието,
индивидуализиращо претенцията и искането за прогласяване на нищожност, представлява
нередовност на сезирането и налага се уточняване на твърденията и исканията на ищцата по
начин, изключващ противоречието. Като инстанция по същество, чиято дейност има за
предмет разрешаване на самия материалноправен спор, съдът дължи даване на указания за
поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим
съдебен акт по съществото на спора и сам служебно следва да приложи разпоредбата на
чл.129, ал.2 от ГПК, (т.5 от ТРОСГТК на ВКС №1/2013г., вр. т.1 от ТРОСГК №1/2001г. на
ВКС).
След отстраняване на нередовностите на исковата молба, въззвиният съд ще
продължи произнасянето си по предварителните въпроси и подготовката на откритото
заседание.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без движение исковата молба предявена от П. Х. Н. против “Сити Кеш“
ООД, с която се претендира прогласяване на нищожност на сключен между страните
договор за кредит, като на основание чл.273 вр. чл.129, ал.4 от ГПК,
УКАЗВА на ищцата, че в едноседмичен срок, считано от съобщаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за насрещната страна, следва да отстрани
несъответствието между изложените в исковата молба твърдения за недействителност и
петитума на претенцията си, като посочи еднозначно дали претендира нищожност на целият
договор или само на отделна клауза от същия.
В случай, че се претендира пълна недействителност на договора, следва да се
обосноват причините за това, като се изложат конкретни твърдения за недостатъците му
водещи до сбъдване на някоя от самостоятелно уредените хипотези в чл.26, ал.1 от ЗЗД,
чл.146, ал.1 от ЗЗП или чл.22 от ЗПК, в това число следва да се обоснове неприложимостта
на изключенията предвидени в чл.26, ал.4 от ЗЗД и чл.146, ал.5 от ЗЗП. След извършване на
горните уточнения, следва да се формулира петутум в коя от горепосочените
самостоятелни хипотези се претендира нищожност-по чл.26, ал.1 от ЗЗД или по чл.146,
2
ал.1 от ЗПК, или специалната недействителност уредена в чл.22 от ЗПК.
В случай, че се претендира нищожност само на клаузата на чл.6, т.6.6 от сключеният
между страните договор за потребителски кредит, следва да се формулира петитум, който да
съответства на това искане.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение в срок, въззивният съд ще счита, че
нередовностите на исковата молба не са отстранени и ще разгледа жалбата срещу
обжалвания съдебен акт, като постановен по нередовно сезиране в изпълнение на общо
предоставеното му правомощие по чл.270, ал.3 ГПК.
Делото се докладва след изтичане на срока за изпълнение за продължаване на
подготовката на въззивното производство по същество.
Препис от определението да се връчи на пълномощникът на ищцата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3