№ 1455
гр. Русе, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520102346 по описа за 2023 година
Г. С. Х. заявява, че въз основа Определение по гражданско дело №0496/2005г. по
описа на Софийски районен съд е издаден изпълнителен лист №0496/25.04.2005г., с който
била осъдена да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумите: 22 050 лева, ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2005г. до окончателното й изплащане; 17 447.41 лева –
мораторна лихва и 183.64 лева.
След снабдяване си с изпълнителния лист, ДФ „Земеделие“, чрез НАП образувал
изпълнително дело №12080/2007г. по описа на ДСИ към РРС. В изпълнителното
производство била събрана част от дължимата сума и с постановление от 20.05.2021г.,
влязло в сила на 07.07.2021г. съдебният изпълнител прекратил делото на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
Взискателят поискал връщане на изпълнителното основание и на 14.02.2023г., въз
основа същия изпълнителен лист, било образувано ИД №179/2023г. по описа на ЧСИ с рег.
№832.
Запознавайки се с материалите по двете изпълнителни дела, Г. Х. установила
следното:
Последното изпълнително действие по ИД №12080/2007г. по описа на ДСИ към РРС,
извършено на 24.10.2014г. се изразявало в съставяне на протокол за разгласяване на
публична продан на недвижим имот;
На 20.05.2021г. с постановление, влязло в сила на 07.07.2021г. съдебният изпълнител
прекратил ИД №12080/2007г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК;
На 14.02.2023г. ответникът образувал ИД №179/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№832.
Съобразявайки мотивите на т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГК, ищцата счита, че
1
вземането на ответника е погасено по давност, тъй като са изтекли повече от 5 години за
периода от извършване последното изпълнително действие по ИД №12080/2007г. –
24.10.2014г. до образуване на новото ИД №179/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№832 –
14.02.2023г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
Държавен фонд „Земеделие“, че Г. С. Х., ЕГН ********** не дължи сумите, посочени в
Определение по ГД №0496/2005г. по описа на Софийски районен съд, въз основа което е
издаден изпълнителен лист №0496/25.04.2005г., представляващи: 22 050 лева – главница и
неолихвяемо вземане – непогасен остатък от присъдени моратирно лихви след частични
плащания – 1756.05 лева, предмет на принудително изпълнение по ИД №179/2023г. по
описа на ЧСИ с рег.№832 с район на действие РОС, поради погасяване вземането по
давност.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – ДФ „Земеделие“ е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовата претенция.
Счита, че дори да е изтекъл давностният срок по отношение процесното вземане, то
продължава да съществува.
Пояснява, че вземането произтича неизпълнение на задължения по Договор №4002,
сключен на 11.11.1998г., по силата на който ДФЗ изплатил на Г. Х. сумата 22 012 000 лева.
Тъй като съгласно чл.162, ал.4, вр. ал.2 от ДОПК и чл.3, ал.7, т.5 от Закона за НАП
задължението по издадения в полза на ДФЗ изпълнителен лист представлявал частно
държавно вземане, то същият бил предаден за събиране на НАП, като правоприемник на
Агенцията за държавни вземания.
Поддържа, че в исковия и в индивидуалния изпълнителен процес, образуван за
изпълнение на субективното право, правото на погасителна давност се упражнява пред
органа, сезиран с искане за защита на засегнатото субективно право единствено чрез
възражение. Възражението за давност по своята същност представлявало признание от
страна на длъжника на вземането на кредитора и чрез релевирането му, длъжникът целял
прекратяване на държавното съдействие, относно принудителното му събиране.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
В настоящото производство е прието ИД №12080/2007г. по описа на ДСИ при
Районен съд - Русе, образувано по искане на Агенция за държавни вземания, въз основа
изпълнителен лист от 25.04.2005г., издаден по гражданско дело №0496/2005г. по описа на
СРС, по силата на който Г. С. Х. е осъдена да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
сумите: 22 050 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2005г. до окончателното й
изплащане; 17 447.41 лева – мораторна лихва и 183.64 лева за обслужване.
В периода м.юли 2007г. – 24.10.2014г., по молба на взискателя, съдебният
изпълнител изискал информация за установяване имущественото състояние на длъжника;
изпратил покана за доброволно изпълнение, наложил запори върху банковите сметки и
2
МПС на Г. Х.; извършил опис и оценка на движимото й имущество; наложил възбрана
върху собствените на длъжника недвижими имоти. На 24.10.2014г. извършил последното
изпълнително действие – насрочил публична продан.
С постановление от 30.05.2021г., влязло в сила на 07.07.2021г. изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Въз основа същия изпълнителен лист, по молба на НАП, на 14.02.2023г. е образувано
ИД №20238320400179 по описа на ЧСИ с рег.№832.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК.
Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника
срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, и има за предмет предприето от
длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително
дело. Надлежни страни са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.
Съобразно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК, искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
За успешното провеждане на претенцията, ищецът следва да установи факти, които
изключват или погасяват спорното право.
В случая ищецът (длъжник) отрича съществуването на паричното вземане, предмет
на ИД 20238320400179 въз основа факти, настъпили след приключване на съдебното дирене,
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, позовавайки се на
изтекла погасителна давност. Паричното вземане, съгласно изпълнителен лист, издаден по
гражданско дело №0496/2005г. по описа на СРС е установено с определение, влязло в сила
на 01.02.2005г. и се погасява с изтичането на общата петгодишна давност.
Изпълнителното дело е образувано преди постановяване на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за
изгубило сила Постановление на Пленума на Върховния съд №3/1980г., в което е указано,
че погасителна давност в хода на изпълнителния процес не тече. Съгласно Тълкувателно
решение №3/28.03.2023г. по тълкувателно дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната
давност за вземания по изпълнителни дела, образувани при действието на ППВС №3/1980г.,
започва да тече от 26.06.2015г. – датата, на която е постановено тълкувателното решение,
отменящо разрешенията на ППВС №3/1980г.
В случая, след 24.10.2014г., когато е насрочена публична продан по ИД
№12080/2007г. не са поискани и предприети изпълнителни действия. От задължителните
постановки на посочените тълкувателни решения следва извод, че след 26.06.2015г. е
започнала да тече погасителната давност и е изтекла на 26.06.2020г. В този интервал от
време нито са искани, нито са предприемани изпълнителни действия годни да прекъснат
погасителната давност. Следващото изпълнително дело е образувано през м.февруари
2023г., т.е. след изтичане на давностния срок.
Изложеното води до извод, че ищцата не дължи на ответника сумите по
3
изпълнителен лист от 25.04.2005г., издаден по гражданско дело №0496/2005г. по описа на
СРС, тъй като вземането е погасено по давност. Претенцията, като основателна следва да
бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 3402.24 лева – заплатена държавна
такса и възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Държавен фонд „Земеделие“,
БУЛСТАТ ********* с адрес: гр.София, район „Овча купел“, бул.“Цар Борис ІІІ“№136,
представлявано от изпълнителния директор Г.Ш. Тахов, че Г. С. Х., ЕГН ********** с адрес
за призоваване: гр.Русе, ул.“Фердинанд“№34, ет.1 не дължи сумите, посочени в
Определение по ГД №0496/2005г. по описа на Софийски районен съд, въз основа което е
издаден изпълнителен лист №0496/25.04.2005г., представляващи: 22 050 лева – главница и
неолихвяемо вземане – непогасен остатък от присъдени мораторни лихви след частични
плащания – 1756.05 лева, предмет на принудително изпълнение по ИД №179/2023г. по
описа на ЧСИ с рег.№832 с район на действие РОС, поради погасяване вземането по
давност.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ ********* да заплати на Г. С. Х.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 3402.24 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4