Решение по дело №1255/2021 на Районен съд - Пазарджик

АНД № 1255/2021 г.
МОТИВИ:

Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- П. с предложение обв. Н. Я.. И. от с. В. обл. П., да бъде
освободен от наказателна отговорност за това, че на 13.02.2020 г., около
12.45ч., в гр. С., обл. П., при управление на моторно превозно средство- лек
автомобил „***“ с рег. № ***, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото- въпреки забранителния знак и ясното обозначение на
пешеходната зона, която прекъсва централния за града булевард „България“,
е навлязъл с автомобила си в нея откъм ул. „Еделвайс“, преминал е около
110м. докато е достигнал до двора на училище „Х.Б.“, минал е покрай
оградата му откъм централния му вход, заобиколил е централната част на
зоната- така наречената „торта“, преминал е пред вратите на хранителен
магазин и е спрял пред „Бюро по труда“ гр. С., като това му преминаване с
автомобила през пешеходната зона е било съпроводено с рязко увеличаване
скоростта на движение, създаващо реална опасност за живота на намиращи се
там пешеходци и деца, форсиране на двигателя на автомобила, въртене на
гумите, създаване на силен шум по време на движението- престъпление по
чл.325 ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание
„глоба” на основание чл.78а ал.1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и с упълномощен
защитник. Признава се за виновен и изразява съжаление за стореното. Дава
обяснения, в които заявява, че е извършил деянието защото се бил объркал,
както и че се движел бавно. Моли съда за по-леко наказание. Защитникът му
пледира за налагане на минималния размер на глобата и не налагане на
кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа становище за
доказаност на обвинението повдигнато на обвиняемия, като предлага да бъде
признат за виновен, след което да бъде освободен от наказателна
отговорност, пледирайки налагане на глоба в минималния предвид от закона
размер предвид наличните смекчаващи вината обстоятелства, като се наложи
и кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление, чиито
размер бъде съобразен със статуса му като водач.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
В гр. С. има обособена пешеходната зона, която преминава и през
централния булевард „България, като по този начин го „прекъсва“ и
продължава към ул. „Еделвайс“. За жителите на града тази зона е известна
като площад „Фонтани“, заради намиращите се наблизо фонтани.
1

Пешеходната зона е ясно обозначена, като на входа на същата е поставен
забранителен знак „В2“-„Забранено е влизането на пътни превозни средства в
двете посоки.“ Поставена е и табела „Пешеходна зона. Забранено влизането
на МПС без пропуск.“
Обв. Н.И. е правоспособен водач на МПС категория В и притежава
валидно СУМПС издадено на 18.10.2019 г., като до инкриминираната дата е
бил санкциониран два пъти по адм. ред за нарушения на ЗДвП.
На 13.02.2020 г.около обяд, обв. И. бил в гр. С., като управлявал лек
автомобил „***“ с рег. ***, движейки се по улиците на града. Когато стигнал
до посочената пешеходна зона, решил да демонстрира способностите си на
водач, управлявайки автомобила в рамките на пешеходната зона. В
изпълнение на намерението си, обвиняемият навлязъл с автомобила в
пешеходна зона и започнал да се движи по същата, като форсирал двигателя,
при което автомобилът издавал силен шум по време на движението. Това
форсиране било съпроводено и с въртене на гумите на автомобила. В един
момент обв. И. ускорил рязко скоростта на движение на автомобила и
насочил същия към другия край на пешеходната зона, известен като
„Тортата“. Автомобилът изминал около 110 метра и достигнал до двора на
училище „Х.Б.“. След това преминал покрай оградата на училището откъм
централния му вход, заобиколил централната част на зоната, покрай
хранителен магазин и спрял пред сградата на „Бюро по труда“.
По това време на пешеходната зона и пред магазините имало много хора,
в това число и майки с деца, които силно се обезпокоили предвид реалната
опасност за здравето и живота им. Между присъстващите бил св. Б. В., заедно
със съпругата си и двете им деца на 4 години и на 3 месеца. След като
присъстващите хора се развикали изплашени от поведението на обв. И., св. В.
подал сигнал на тел. 112 и съобщил за действията на обвиняемия.
През това време обв. И. слязъл от автомобила и отишъл при приятелите
си в близко кафе. Пристигналите на място полицейски служители извършили
проверка по случая, които установили обвиняемия и управлявания от него
автомобил, като впоследствие И. бил задържан за 24 часа в поделенията на
МВР.
По този повод било отпочнато настоящето наказателно производство.
В хода на разследването били предадени доброволно видеозаписи от
охранителните камери на хранителния магазин, находящ се в пешеходната
зона от св. Р. М.- собственик на магазина. Същите бяха предявени на страните
чрез възпроизвеждането им.
Изискан бил и аудиозапис на приетия сигнал на тел. 112, който е
представен на компактдиск и приобщен като ВД по делото. В хода на
разследването бил извършен оглед на ВД, при който бил прослушан записа на
СД и възпроизведен на хартиен носител, за което бил съставен съответния
протокол.
2

Извършен бил и оглед на пешеходната зона, за което е съставен
съответен протокол и фотоалбум към него.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе частично от
обясненията на обвиняемия, дадени в с.з. в правото му на лична защита,
частично от показанията на св. М. М., изцяло от показанията на свидетелите
Б. В., Р. М., А. Д., Д. Н., Ж. С. и М. С. дадени в досъдебната фаза на процеса,
които бяха преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, а
също и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК, заключенията на СМЕ и
видеотехническата експертиза, както и от приобщените ВД, предявени на
страните.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В., М., Д., Н., С. и
С., т.к. са ясни и подробни, непротиворечиви и взаимно допълващи се и
кореспондират и със събраните и приобщени по делото писмени и
веществени доказателства, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Съдът не даде вяра на дадените в с.з. обяснения от обв. И. обяснения, с
които изнася твърдението, че управлявал автомобила в пешеходната зона,
защото се бил объркал, както и че не бил „подавал рязко газ“. От една страна
тези му обяснения противоречат на всички останали доказателства-
показанията на цитираните свидетели и писмените и веществени
доказателства, от които по несъмнен начин се установява, че обвиняемият е
управлявал през цялата пешеходна зона автомобила, като е преминавал
форсирайки двигателя на същия. Обясненията му противоречат дори и на
показанията на св. М., с която съжителства на семейни начала, която заяви, че
И. търсел майстор за спукания ауспух на автомобила, за което трябвало да
попита едни момчета които били в близост до училището в района на
пешеходната зона. Такива твърдения обаче от обв. И. не се изнесоха.
Напротив, той заяви, че искал да отиде до момичетата, които били при
дюнерите и затова навлязъл в пешеходната зона, обърквайки се. На трето
място това твърдение на обв. И. за объркване не може да бъде прието и
поради това, че сам заяви, че често ходи в гр. С. и че и преди е бил в този
район. Освен това той е и правоспособен водач и като такъв е много добре
запознат с пътните знаци и маркировка, а от доказателствата по делото се
установи безспорно, че в началото на пешеходната зона е имало знак В2,
забраняващ влизането на МПС и допълнителна указателна табела. Той се е
движел и през деня, около обяд, като ясно е видял, че в пешеходната зона
няма МПС, а от протокола за оглед и фотоалбума към същия ясно се вижда,
че в зоната няма обособени платна за движение на МПС и изобщо не създава
впечатлението, че в нея може да се движат ПС. Не на последно място, в
обясненията си обв. И. макар и декларативно заяви, че се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение.
Поради всичко това съдът не даде вяра на тези твърдения на
3

обвиняемия, както и на показанията на св. М., като прие същите за
недостоверни и насочени към омаловажаване на извършеното от обвиняемия
деяние и избягване на наказателната отговорност от същия.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че обвиняемия Н.И. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъпния състав на чл.325 ал.3 във вр. с ал.1 от НК,
като на инкриминираните дата и място, при управление на гореописаното
МПС, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, чрез подробно
описаните по-горе във установената фактология действия.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са
и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
деянието.
Съгласно теорията и съдебната практика, обект на престъплението
хулиганство са установения в страната ред и обществени отношения.
Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението,
са непристойни действия, с които грубо се нарушава обществения ред и се
изразява явно неуважение към обществото, като престъплението е налице,
когато и двата признака са осъществени. В конкретния случай непристойните
действия на подс. И. се изразяват в навлизане с автомобил в пешеходна зона и
управлението му по нея, а именно преминаване на 110 метра, достигане до
учебно заведение, заобикаляне на централната част на зоната, преминаване
покрай хранителен магазин и и достигане до сградата на „Бюро по труда“,
като едновременно с това движението на автомобила е било съпроводено с
рязко увеличаване скоростта на движение, създаване на реална опасност за
живота на пешеходците, форсиране на двигателя на автомобила, въртене на
гуми и създаване на силен шум. Несъмнено тези му действия са непристойни-
извършени на публично място- в централна оживена градска част,
представляваща пешеходна зона, в която е имало граждани и най-вече деца,
освен това покрай училище, хранителен магазин и обществена сграда. Тези
му действия обаче предвид на посоченото по-горе са съпроводени с грубо
нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото, тъй като по този начин безспорно нарушава и обществения ред.
Нарушили са се важни обществени интереси и открито се е изразило в
изключително висока степен неуважение към обществото. Действията на
обвиняемия са в разрез с общоприетите норми на поведение в обществото,
към което той по един недвусмислен, провокативен, пренебрежителен и
неуважителен начин е изразил своето негативно отношение. Пред
намиращите се в този момент на пешеходната зона лица обвиняемият е
демонстрирал едно грубо незачитане на обществото и на принципите, върху
които е изградено нормалното му съществуване, което именно се
4

характеризира като посегателство срещу обществения ред. Всички
присъстващи, станали очевидци на скандалното му поведение, са били крайно
възмутени от същото.
Престъплението е осъществено от обв. И. е виновно, при форма на вина
пряк умисъл, тъй като при извършване на хулиганските действия, той е бил
воден от стремежа да демонстрира пренебрежителното си отношение към
обществото, съзнавал е че с действията си демонтира явно неуважение към
обществото и обществения ред.
Причините за извършване на инкриминираното деяние съдът намира в
липсата на правосъзнание и пренебрежително отношение към установените
общозадължителни правни норми.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на обвиняемата съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно
целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно
индивидуализацията на същото.
Обвиняемият е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е
осъждан, а и характеристичните данни за него са добри, работи на частно,
има семейство, за което се грижи.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е
висока, като се има предвид а именно трайното отрицателно физическо и
психическо въздействие върху присъствалите лица, присъствали по време на
деянието.
Разпоредбата на чл.325 ал.3 във вр. с ал.1 от НК предвижда наказание
лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от
НК. Обв. И. е пълнолетен, неосъждан и неосвобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, от престъплението не са причинени
имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на
възстановяване и не са налице отрицателните предпоставки по ал.7 на чл.78а
от НК.
При тези данни съдът счете, че са налице условията за приложение на
чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание глоба на същия.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът
съобрази добрите характеристични данни и семейното му положение, както и
сравнително добрия му статус като водач на МПС, както и оказаното
съдействие на полицейските и разследващите органи. Чистото съдебно
минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е
материалноправна предпоставка за приложението на диференцираната
процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Като отегчаващо обстоятелство се
отчете липсата на критичност към извършеното.
Предвид горното, съобразявайки разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като
отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване и като
5

отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
според относителната им тежест, семейното положение, материално и имотно
състояние на извършителя, съдът на основание чл.78а ал.1 от НК счете, че на
обвиняемия Н.И. следва да бъде , след като бъдат освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в
минималния размер от 1 000 (хиляда) лева, което е съответно на извършеното
и с което ще се постигнат целите на наказанието.
С оглед събраните доказателства по делото, съгласно предоставената му
възможност за преценка, съобразно чл.78а ал.4 от НК, съдът намери, че обв.
И. следва да бъде лишен от право да управлява МПС, отчитайки че е следвало
да проявява по-голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на
съответната правно регламентирана дейност. Ръководейки се от целия
комплекс обстоятелства, визирани по- горе, от значение за
индивидуализацията, определи неговия срок в размер на четири месеца, като
намери, че именно с този размер ще се постигнат целите на наказанието.
Съдът постанови веществените доказателства- 2 броя CD дискове,
съдържащи запис от охранителните камери, запис от мобилен телефон и
записи на приети сигнали на РЦ 112, находящи се на л.26 и л.29 от ДП, да се
отнемат в полза на държавата и след влизане на решението в сила да се
унищожат.
По изложените съображения Районен съд П. постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	764
Дата:	13 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20215220201255
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 август 2021 г.

Решение по дело №1255/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите