Р Е
Ш Е Н
И Е
260517/19.4.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 07.04.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 850 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Т.Д. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 03-19/03.02.2021г. на Началник
на отдел ”Рибарство и контрол- Черно море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“
при ИАРА, с което за нарушение по чл.17 ал.1
от Закона за рибарството и аквакултурите на основание чл.56 ал.1 от ЗРА
му е наложено административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 1 500 лв, постановено е отнемане в полза на Държавата риба
илария с тегло 10.9000кг., хрилни мрежи
200м. с размер на окото 25мм. и 1 брой пластмасова лодка 2.95м., гребна, на основание чл.90 ал.1
от ЗРА.
В жалбата декларативно се
твърди, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, че преди съставяне на акта не са били събрани каквито и
да било доказателства за вината на въззивника, че постановлението не му е било
връчено по предвидения в ЗАНН ред и др. В заключение се
иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
въззивника, редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
юрисконсулт, който моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 16.09.2020г. около 10.05 часа, свид.С.Н.-гл. специалист РК, сектор „РК“-Бургас, офис – Варна, заедно с
колегата си П. в изпълнение на служебните си задължения установили, че във
водите на варненското езеро в близост до лодкостоянка „Амонал,“ има лодка с гребла. След като се доближили видели,
че лицето загражда риба с мрежи. Поради това и била извършена проверка. Лодката
била установена на място с координати 43˚11΄5֞ Е, 27˚49΄28 ֞. При проверката се
установило, че мъжът в нея е въз.Д.. Установено било, че усвоява ресурс от риба
- илария с тегло 10,900кг. Възз.Д. обаче не притежавал разрешително за стопански риболов и удостоверение
за усвояване на ресурс на риба и други водни организми във водите на Черно море
с лодката с която бил установен. В хода на проверката на место въззивника
направил възражение, че се касае за спомагателна лодка с която бил влязъл в
морето, като имал разрешително за
основната лодка. Против него бил съставен акт за установяване на нарушение
за това, че на 16.09.2020г. около 14.30ч. е извършвал улов на риба илария с пластмасова
лодка, 2.95 метра, на гребла, като не притежава разрешително и удостоверения за
усвояване на ресурс на риба или други водни организми. Нарушението било квалифицирано като такова
по чл.17 ал.1 т.3 от ЗРА.С акта били
иззети рибата и гумената лодка. При личното предявяване на акта в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН, възражения били депозирани, но АНО не ги възприел.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление, с което административно-наказващият орган
изцяло възприел фактическите констатации
в акта. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.17 ал.1 т.1 от ЗРА. За него, на основание
чл.56 ал.1 от ЗРА на въззивника било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. на основание
чл.90 ал.1 от ЗРА в полза на Държавата били отнети рибата и лодката.
В хода на съдебното
производство бе разпитан С.Н. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта,чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви. Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика и посочи, че възз. Д. е бил установен във водите на Варненското
езеро близо до лодкостоянка „Амонал“. Идентични показания дава и свид.П.. Той
сочи, че още на проверката на место въззивника е посочил, че това е
спомагателна лодка към тази, за която има разрешително.
Доколкото фактическата обстановка бе изяснена от
разпита на този свидетел, съдът заличи от списъка за призоваване свид.Стойчо Стойчев.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената
по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана от легитимен субект, и в срок, поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - от Началник на отдел ”Рибарство и контрол- Черно
море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА съобразно Заповед № РД
09-25/ 21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните. Актът за
установяване на административно нарушение също е съставен от компетентно лице,
тъй като съгласно същата заповед
актосъставителя, който е бил главен специалист към „Рибарство и контрол”
, е имал право да съставя актове за нарушения на разпоредбите на ЗРА по реда на
ЗАНН.
Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било установено
извършеното от въззивника нарушение, който му е бил предявен и връчен срещу
подпис. Правото на защита на нарушителя не е било нарушено и от това, че на
действията му е дадена правна квалификация по чл.17 ал.1 т.3 от ЗРА, доколкото
защитата се организира срещу фактите и обстоятелствата, описани в акта. Поради
това съдът намира възраженията в тази насока за неоснователни. В
постановлението също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57
от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на въз.
Д. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Мястото на извършване на
нарушението е посочено със своите географски координати, които са достатъчно
точни и ясни, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни. Посочена е
нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени и депозирани възражения, в които да са били наведени
спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване от наказващият орган в
хипотезата на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.17 ал.1 т. 1 от
ЗРА, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съобразно
разпоредбите на параграф 1, т.26 от преходните и заключителни разпоредби на ЗРА „ риболов" е поставянето на разрешени
уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане
на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Според § 1 т.28 от
допълнителните разпоредби на ЗРА стопански риболов е дейност, при която се извършва улов на риба
и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и
средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от
това дали дейността се извършва постоянно,
сезонно или временно. За стопански риболов се смята и риболов, извършван с
уреди, различни от тези по чл.24 ал.1 – въдици или пръчки, и / или, при който
уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в
чл.24 ал.3 количества – до 3 килограма. В случая от обективно установените
факти може да се направи извод, че възз. Д. е осъществявал
стопански риболов по смисъла т.28 пр.2 от § 1 от ДР на ЗРА, тъй като е
извършвал улов на морски организми-риба, установена в заложените мрежи. Поради
това и съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че възз. П. е нарушил разпоредбата на чл.17 ал.1 т.1 от
ЗРА, тъй като именно в нея е предвидено, че стопански риболов в определените за
това обекти или зони от тях се извършва след издаване на разрешително за стопански
риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми в предвидените от закона случаи, каквито нарушителя не е притежавал.
Правилно наказващият
орган е определил и санкционната норма. Съгласно чл.56 ал.1 от ЗРА налага се
наказание за този, който извършва стопански риболов в нарушение на чл.17 от
ЗРА, каквото именно е налице в случая. Правилно на възз.Д. е била наложена
„Глоба“ в минималния предвиден от закона размер от 1 500лв.,като са били
отчетени всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Съдът обаче счита, че АНО е следвало да прецени направеното още наместо
възражение от страна на въззивника, че е влязъл в морето със спомагателна лодка
към тази за която има надлежно разрешително. Още на место той е посочил
причината за това, сторил го е и във възражението си представено пред АНО.
Безспорно по делото е установено, че въззвиника притежава разрешително за
стопански риболов №03107985, като и Удостоверение за право за извършване на
стопански риболов в Черно море и река Дунав №03107985-016/2019г. и такова с
номер 03107985-015/2020г. за съответните лодки с посочени номера в тях,
свидетелство за „Правоспособност за извършване на стопански
риболов“№0136/2002г. С оглед факта, че въззвиника има всички надлежни
разрешителни за извършване на стопански риболов и то с две различни лодки, съда
действително може да приеме, че се е наложило да използва спомагателна лодка и
поради факта, че не е могъл сам да избута основната си лодка е влязъл в морето
с тази. Извършваната от него дейност по риболов е била съобразен с даденото му
разрешително и въззивника не е осъществявал неразрешен вид риболовна дейност
съобразно издадените му разрешителни.
Въззивника не е лице което по принцип да няма никакво разрешително за
осъществяване на стопански риболов, а напротив притежава нужните разрешителни
за това и е следвало тази инцидентна проява да се прецени дали осъществява
състав на нарушение и следвали да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Въззивникът е посочил
напредналата си възраст като причина да не може да избута лодката си до водата
и затова е влязъл със спомагателна лодка, но разследване в тази посока не е
сторено. Не е установено дали действително се касае за спомагателна лодка към
някоя от двете регистрирани по надлежния ред лодки.
Поради това съда споделя възражението, че в
конкретния случай АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като нарушението, което е формално, се различава по степен на обществена
опасност от обичайните за съответния вид. Касае за забава от един ден, поради
което би могъл да бъде формиран извод за малозначителност на извършеното, и за
незначителна обществена опасност.
В ЗАНН не е предвиден законен
критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва
да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв
начин формалните от резултатните нарушения при преценката на горните
обстоятелства/ разграничение в тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НК/.
Съгласно чл.11 от ЗАНН
въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено
друго. Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание
да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
В конкретният случай е
ангажирана личната виновна отговорност на жалбоподателя, без да са преценени и
проверени твърденията за причините, които са довели до съответното закъснение
при подаването на декларацията от един ден. Липсват, каквито и да било доказателства въззивника да е
санкциониран за други нарушения на осигурителното законодателство, съдът
намира, че дори и да е налице някакво противоправно поведение, то безспорно
същото е инцидентна проява, освен това същия притежава надлежни разрешителни за
стопански риболов.
Предвид всичко гореизложено
съдът намира, че конкретното нарушение и конкретният нарушител се различават
значително по степен на обществена опасност от обичайните за съответния вид и
нарушението, ако такова има и следва да
се приемат приетите за установени от АНО четири нарушения за маловажни, като в
конкретния случай наложеното административно наказание би имало по-скоро негативно, отколкото
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.
Преценката за „маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по
тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото същата е свързана с правилното приложение на
материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка
на обжалваното решение.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно Постановление № 03-19/ 03.02.2021 г. на Началник на отдел ”Рибарство и контрол- Черно море”- Бургас към ГД
„Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на Д.Т.Д. – ЕГН **********, за нарушение по чл.17 ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите на основание чл.56 ал.1 от ЗРА му е наложено
административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 1 500 лв постановено е отнемане в полза на Държавата риба илария с
тегло 10.9000кг., хрилни мрежи 200м. с размер на окото 25мм. и 1 брой пластмасова лодка 2.95м., гребна, на основание чл.90 ал.1 от ЗРА.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: