№ 1276
гр. София, 09.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 НПК.
С обжалваното определение състав на Софийския окръжен съд е
отменил постановление на Софийска окръжна прокуратура от 17.08.2021 г.,
по прокурорска преписка № 2297/2020 г., за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 183/2020 г., по описа на ОСлО
при Окръжна прокуратура – София, образувано и водено за извършено
престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал прокурорът, който е
подал протест пред настоящата инстанция. В протеста се изтъкват доводи и
съображения за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното
определение, като се правят възражения, че приетите от съда правни изводи
за наличие на осъществено от обективна и субективна страна престъпление
по чл. 142, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК са неправилни.
Прави се искане определението да бъде отменено и постановлението за
прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.
По допустимостта на протеста:
Протестът е подаден в законоустановения срок, от лице с необходимата
процесуална легитимация, което позволява разглеждането му по същество.
По съществото на протеста.
Въззивният съд, като взе предвид изложените в протеста доводи, като се
1
запозна с постановлението за прекратяване на наказателното производство и
отменителното определение на първоинстанционния съд и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира подадения протест за
основателен.
Наказателното производство по досъдебно такова № 183/2020 г., по
описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – София, е било образувано и
водено за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК, за
това, че на 30.07.2020 г., в гр. ***, обл. Софийска, е била отвлечена
ненавършилата осемнадесет години Р. Б. К., ЕГН **********.
В рамките на проведеното разследване по повод изясняване причините
за отвличането на малолетното дете Р. К. са били разпитани свидетели,
назначени експертни изследвания и приобщени писмени доказателства, но не
са били предприети действия във връзка с повдигане на обвинение срещу
конкретно лице.
С постановление на СГП от 17.08.2021 г. е прекратено наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и
чл.199 от НПК, поради липса на извършено престъпление от общ характер
както от обективна, така и от субективна страна.
Във връзка с постъпилата жалба от К. Л. И., майка на малолетната Р. К.,
първоинстанционният съд е отменил постановлението, приемайки, че
прокурорът при СГП е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл. 13 и 14 от НПК, и е върнал делото на
прокуратурата за допълнително разследване.
В конкретния случай, за да отмени въпросното постановление,
първостепенният съд е приел, че е налице несъответствие между приетите за
установени от прокурора фактически положения /иначе обективно съответни
на доказателствата по делото/ и заложените в прекратителното постановление
правни изводи. Посочените нарушения указвали на необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното постановление за прекратяване на
наказателното производство и били според съда основание за връщане на
делото на прокурора.
За да обоснове това свое становище, на първо място съдът е приел, че
неправилно прокурорът е игнорирал необходимото в случая съгласие на
майката като законен представител на Р. К. с оглед обстоятелството, че
малолетното дете не е могло да изразява правно валидна воля. Според
първоинстанционният съд събраните и проверени в хода на разследването
доказателства установявали, че със съвместните си действия свидетелите Б. К.
и А. Ц. са лишили по противозаконен начин от свобода пострадалото
малолетно дете Р. К. и без законно основание (във време извън определения
на К. по съдебен ред режим на лични контакти с детето и съответно без
предоставени му на Ц. родителски или други надзорни права над детето)
накърнили възможността му за придвижване, която детето могло да
реализира фактически чрез изразената воля на законния си представител -
неговата майка К.И..
На второ място съдът е счел, че при формиране на изводите си за
липсата на установено по делото принудително /насилствено/ преместване на
малолетното дете на друго място, прокурорът е допуснал особено съществени
процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Според
съда някои свидетелски показания са били интерпретирани от прокурора
произволно, избирателно и съдържанието им е било изопачено.
На следващо място съдът не е споделил релевираното от прокурора в
2
прекратителното му постановление становище относно субективна
несъставомерност на поведението на свидетеля Б. К., аргументирана с
обстоятелствата, че същия бил негов баща, чийто родителски права не били
отнети, че същият имал право да поддържа определения му по съдебен ред
режим на лични отношения с детето и че свидетелката И. многократно
осуетявала преди това реалното осъществяване на контакта му с детето.
Точно обратното – първата инстанция е приела, че доколкото посочените
обстоятелства имат изобщо значение за преценката на обществената опасност
и противоправност на поведението на свидетеля К., то същите индицирали на
мотив за извършване на отвличането.
Изложените от първостепенния съд съображения в подкрепа на взетото
решение при осъществяване на контролните му функции по отношение на
прокурорското постановление за прекратяване на наказателното
производство, а именно - че поради несъответствие между приетите за
установена от прокурора фактическа обстановка и заложените правни изводи
прекратителното постановление се явявало необосновано и
незаконосъобразно, по същество не се споделят от настоящата инстанция.
Въззивният състав намира, че крайният извод на прокурора за липса на
осъществено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК, за което е
било образувано и водено наказателното производство, е правилен.
От събраните по делото доказателства е видно, че органите на
досъдебното производство са изяснили обстоятелствата и са дали отговор на
основните въпроси, касаещи предмета на разследване на конкретното
наказателно производство и имащи съществено значение за правилното
решаване на делото. Прокурорът е изградил фактическите си изводи въз
основа на проведено разследване, при което са били изяснени и преценени
релевантните доказателства, касаещи предмета на воденото досъдебно
производство. И самият първоинстанционен съд в отменителното си
определение е признал, че приетите за установени от прокурора фактически
положения обективно са съответни на доказателствата по делото, което се
споделя и от настоящия въззивен състав.
По начало изводът на пръвоинстанционният съд, че в конкретния случай
за вземането на детето е било необходимо съгласието на майката К.И., е
правилен. От данните по делото е видно, че по силата на съдебно решение
упражняването на родителските права по отношение на малолетното
тригодишно дете е било възложено именно на майката. В тази връзка не могат
да бъдат споделени доводите, изложени от прокурора в проверявания акт, че
малолетното дете Р., макар и на тригодишна възраст, е могло да изразява
правно валидна вола и че доколкото в случая същото не е изразило
фактически несъгласие да бъде отведено от неговия баща, последното не е
било сторено принудително. При гореизложените обстоятелства, несъмнено
се налага извода, че се касае за малолетно тригодишно дете, в една съвсем
крехка възраст, което определено може да извършва правни действия,
включително и да изразява съгласие или несъгласие за отвеждането му на
друго място, единствено и само чрез неговата майка - свидетелката И., още
повече че на същата по силата на съдебно решение е било възложено
упражняването на родителските права.
Не така обаче стои въпросът с останалите два извода на
първоинстанционния съд, а именно - че е налице необоснованост на
прокурорското постановление по отношение състоянието и поведението на
детето към момента на отвеждането му от неговата майка и че е налице и
3
субективна съставомерност на поведението на свидетеля К.. Същите се явяват
неоснователни и не могат да бъдат споделени от въззивната инстанция.
Настоящият състав намира, че действително оценката и анализът на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства от страна на
прокурора в прекратителното постановление страдат от непълнота.
Независимо от това обаче, въззивна инстанция приема фактическите му
констатации в проверявания акт за кореспондиращи на приобщената
доказателствена маса, с оглед на което не споделя извода в отменителното
определение за наличие на посочената необоснованост, налагаща отмяната му
и връщане на делото за доразследване. При внимателния прочит на
обстоятелствената част на постановлението е видно, че прокурорът
категорично е приел за установено, че детето, притиснато между двамата
родители, започнало да плаче и докато всеки от участниците в инцидента
викал и се карал, то плачело уплашено, след което Б. К. успял да вземе детето
от ръцете на К.И. и успял да го подаде на свидетеля А. Ц., като му казал да
отива заедно с него в полицията.
Така изложените факти и обстоятелства се установяват от действително
необсъдените от прокурора показания на свидетелите И., който е заявил, че
„..отивайки в сервиза на работа, чух писъци на дете и отидох към мястото,
откъдето идваха писъците” /л.175, т.3 от ДП/, Л. И., който е заявил: „…К.
държеше Р. в ръцете си, детето пищеше и Б. искаше да измъкне детето от
ръцете й…”,/л.78, т.3 от ДП/, Г. Б., който е заявил, че прибирайки се към дома
си с автомобила, чул как на улицата „пищи дете” /л.137, т.З от ДП/ и М. И.,
дала сведения за това, че след като детето било взето и отведено от свидетеля
Ц., същото започнало да вика „мамо, мамо” /л.76, т.3 от ДП/. На този пропуск
прокурорът е извел в протеста възражението, че плачът на детето е бил
провокиран от действията на неговите родители, а не от липсата на желание
да бъде със своя баща, което се извеждало от последващото негово състояние
(на улицата и в полицейското управление), за което именно свидетелстват
свидетелите И.. Т. и Т.. Действително, като не е анализирал в
постановлението си за прекратяване показанията на предходно посочените
четирима свидетели, прокурорът е допуснал нарушение на процесуалните
правила, но от друга страна - приетите от него фактически обстоятелства са в
съответствие с данните, които тези свидетели изнасят по делото, поради което
4
не следва да бъде споделен изводът на първостепенния съд за необоснованост
на атакувания акт в тази му част. Следва да се приеме, че дори и да има
нарушение, същото е несъществено, тъй като в резултат на правилно приетите
фактически положения сочената в определението необоснованост се явява
преодоляна, поради което несъстоятелен се явява упрекът на съда, че
разследващите органи са извели правни изводи, несъответни на иначе
правилно приетите за установени фактически обстоятелства.
Неоснователен се явява и упрекът на съда, че е налице и субективна съставомерност
на поведението на свидетеля К.. Основателно е направеното в протеста възражение, че в
конкретния случай става въпрос за родител, на когото не са били отнети родителските права
и който, противно на изразеното в съдебното определение за липса на законово основание,
се е намирал пред дома на майката именно за да бъде осъществено насроченото за деня
изпълнително действие „изпълнение на задължение за предаване на дете“. Не следва да се
игнорира обстоятелството, че последното многократно и последователно в рамките на
повече от шест дни е било осуетявано от последната. Правилно прокурорът е приел, че от
субективна страна Б. К. е действал със съзнанието, че действията му са напълно в интерес на
детето и не е имал умисъл да накърни неговите права, обект на защита с разпоредбата на
чл.142 от НК. Освен това не може да бъде пренебрегнат факта, че детето веднага е било
отведено не другаде, а именно в сградата на полицейското управление, което също подкрепя
вече направения извод за различно от съставомерното намерение за лишаване от свобода, и
то противозаконно. В резултат на изложеното се налага изводът, че с действията си К. не е
целял да накърни интересите и правата на детето си, доколкото същият го е отвел в
полицията. Това свое намерение той не го е скрил, а ясно го е изразил малко преди това
както пред неговата майка, така и пред останалите му сродници - баба и дядо още по време
на вземането му, когато го е предал на свидетеля А. Ц. с ясното указание да отиде в
полицията.
С оглед наличието на родствена връзка между детето и свидетеля К., който като
негов родител не е бил лишен от родителски права, постановения режим на лични
отношения между детето и неговия баща, предхождащите действия на майката, свързани с
осуетяването на предстоящите такива, изключително ниската възраст и недееспособност на
детето, което не е било в състояние да оформи правно валидна воля следва да се приеме, че
К. не е имал умисъла да накърни правата на детето, свързани с неговото свободно
придвижване и последващо отвеждане на определено място, а действията му са били
продиктувани от стремеж по-скоро да реализира своите признати права на контакт с детето,
чието принудително реализиране преди това е било няколкократно осуетявано. Последните
са били предприети именно във връзка със създалата се ситуация, свързана с поведението на
майката от предходните дни, препятстващо предаването на детето доброволно. Този извод
следва от доказателствата, събрани относно предхождащите действия на свидетелката К.И. в
определените за извършване на принудителното предаване от съдия-изпълнителя дни, преди
30.07.2020 г.. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, в дните 20.07.2020
г., 21.07.2020 г, 22.07.2020 г., 23.07.2020 г., 28.07.2020 г. и 29.07.2020 г. съдия-изпълнителят,
заедно с полицейски и социални служители са посещавали дома на свидетелката И., която е
била редовно уведомена за извършваните действия, но същата е отсъствала заедно с детето.
Горното се установява и от писмените доказателства - протоколите за принудително
5
изпълнение, приложени в т.1, л.64 - л.80 от ДП.
Ето защо настоящата инстанция намира, че в хода на разследването са били
извършени всички необходими за разкриване на обективната истина действия по събиране
на доказателства, като са били изяснени точно относимите към предмета на доказване
обстоятелства, въз основа на които мотивирано и законосъобразно е формулиран и правният
извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради липса на
извършено съставомерно деяние. При решаване на делото по същество, настоящата
инстанция намира, че прокурорът е изпълнил в пълнота процесуалните си задължения и
след като разследването по делото е проведено задълбочено и съобразно процесуалните
изисквания, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и крайният
правен извод е основан на установената доказателствена съвкупност и съобразен със закона,
Поради гореизложените съображения доводите и възраженията в подадения протест
следва да бъдат уважени, а протестираното отменително определение следва да бъде
отменено като необосновано и незаконосъобразно.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 243, ал.8, вр. ал.6, т.1 НПК
Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 112 от 20.09.2021 г., по чнд № 489/2021 г. на
Софийски окръжен съд, с което е било отменено постановление на Софийска
окръжна прокуратура от 17.08.2021 г., по прокурорска преписка № 2297/2020
г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 183/2020 г., по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура –
София, образувано и водено за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 3,
вр. ал. 1 от НК и делото ВЪРНАТО на прокурора за допълнително
разследване и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска окръжна прокуратура от
17.08.2021 г., по прокурорска преписка № 2297/2020 г., за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 183/2020 г., по
описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – София, образувано и водено за
извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК, на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6