О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 138
гр. Н., 24.10.2019 г.
Районен съд Н. в
закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Маркова частно наказателно дело №315 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид:
Постъпила е жалба на основание чл.244, ал.5 от НПК.
Жалбоподателят П.К.Ц.
твърди, че не е съгласен с постановление на Новопазарската районна прокуратура
от 30.09.2019 г. за спиране на наказателното производство по досъдебно
производство №148/2019 г. по описа на РУ – гр. Н.. Счита, че постановлението е
незаконосъобразно, защото липсвали мотиви за неговото издаване. Липсата на
мотиви препятствала възможността да се разбере какъв е резултатът от
разследването – дали то е обективно всестранно и пълно, както и какви са били
правните доводи, мотивирали прокурора да постанови акта си. Нямало изложени
конкретни аргументи за това по какъв начин прокурорът достигнал до извода, че в
случая се касаело до престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Не било известно въз
основа на каква установена фактическа обстановка бил направени изводът за
спиране на производството. Жалбоподателят твърди, че работел по сключен трудов
договор с дружество на длъжност геодезист. На 24.03.2017 г. бил на обект на
дружеството в гр. Н., като освен пряката си дейност изпълнявал и функциите на
ръководител на обекта. В същия този ден Н.С.Р.– шофьор на товарен автомобил,
влязъл във фургона, където било работното място на жалбоподателя и с дървен кол
и юмруци му нанесъл побой. Едновременно с това Р.се заканвал с убийство и
жалбоподателят изпитал страх, че може да осъществи заканите си. При тези данни
изводът на прокурора бил неправилен и необоснован. Жалабоподателят
смята, че побоят му е бил нанесен в качеството му на длъжностно лице и деянието
следва да се квалифицира като такова по чл.131, ал.1, т.1 от НК, което се
преследва по общия ред. Наред с това смята, че от страна на Р.е било
осъществено и престъпление по чл.144, ал.3 от НК. По тези съображения
жалбоподателят моли постановлението на прокурора за спиране на производството
да бъде отменено, а делото върнато за извършване на необходимите действия.
Съобразявайки
приложените по делото доказателства, съдът счита за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.244, ал.5 от НПК и се явява процесуално
допустима. Досъдебно производство №148/2019 г. по описа на РУ – гр. Н. е
образувано на основание чл.212, ал.2 от НПК срещу виновното лице за това, че на
24.03.2017 г. в местността „***“ между с. Е.и гр. Н., обл. Ш., причинил средна
телесна повреда на П.К.Ц. *** - престъпление по чл.129, ал.1 от НК. С
постановление от 30.09.2019 г. на Новопазарската районна прокуратура
досъдебното производство е спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НК, а именно, тъй като прокурорът
е счел, че в случая се касае за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което се
преследва по тъжба на пострадалото лице, а не служебно от прокуратурата.
От събраните в хода
на досъдебното производство доказателства – показания на свидетелите П.К.Ц., П.Х.П.,
Н.С.Р., Н.С.Н..и А.И.Г.; писмените доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 24.03.2017 г., копие на
трудов договор №1478/28.10.2016 г., съдебномедицинско удостоверение №44/2017 г.
и медицинска документация; както и заключенията по назначените ДНК експертиза;
комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни №195/2018 г. и
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №2/2017 г., се установява с категоричност,
че на 24.03.2017 г. на жалбоподателя е бил нанесен побой в резултат на което са
му били причинени травматични увреждания. Към този момент жалбоподателят
работил по силата на сключен трудов договор със „***“ – ЕООД – гр. П.на длъжност
геодезист, като обектът, на който в този ден бил на работа се намирал в
местността „***“, находяща се между с. Е., обл. Ш.и
гр. Н.. Около обяд в същия ден, докато жалбоподателят бил във фургон в
посочената местност му бил нанесен побой с юмруци, ритници и дървен кол.
Вследствие побоя му били причинени следните травматични увреждания: контузия на
главата – разкъсноконтузна рана в областта на дясната
вежда с дискретен оток, ивицовидно охлузване, оток и палпаторна болезненост в лявата слепоочна област на
главата, сътресение на мозъка. Била му причинена и палпаторна
болезненост в лявата гръдна половина без видими травматични увреждания; кръвонасядане по гърба на дясната ръка в областта на
китката над втори пръст; палпаторна болезненост по
предно-горната страна на лявото рамо без видими травматични увреждания. От
заключенията на назначените по делото съдебномедицински експертизи е било
установено, че с тези увреждания на жалбоподателя е било причинено временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Предвид това съдът споделя извода
на прокурора, че в случая деянието, осъществено спрямо жалбоподателя
представлява престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Това престъпление се преследва
по тъжба на пострадалия, а не по общия ред, съгласно разпоредбата на чл.161,
ал.1 от НК.
Относно твърденията на жалбоподателя, че посегателството спрямо него е осъществено в качеството му на длъжностно лице, то съдът намира това становище за неоснователно. Длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Няма данни по делото жалбоподателят да изпълнява подобни функции. Сред задълженията му, съгласно приложения към делото трудов договор няма такива, с които да му се възлагат функции на длъжностно лице, а липсва и други доказателства, от които да се направи извод, че му е възложена длъжностна функция. За да се квалифицира осъщественото спрямо жалбоподателя деяние по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.1 от НК следва, освен пострадалият да е длъжностно лице, още и телесната повреда да е била причинена при или по повод изпълнение на службата му, каквито данни по делото липсват. Предвид това съдът счита, че твърденията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Относно твърденията в жалбата, че спрямо жалбоподателя е осъществено деяние по чл.144, ал.3 от НК съдът счита, че тези изявления също са неоснователни. Липсват данни за подобно деяние, а и самият жалбоподател в показанията си, дадени на 24.03.2017 г., за което е съставен протокол от същата дата, е заявил следното: „Н.Р.влезна във фургона, в който работя с кол в ръка и каза, че ще ме убие. През това време аз работех на комютъра на бюрото седнал на стола. Не възприех това сериозно.“ Сред останалите доказателства по делото също няма данни, от които се направи извод за наличие на деяние по чл.144, ал.3 от НК.
Предвид гореизложеното съдът счита, че изводът на прокурора за липсата на осъществено престъпление от общ характер, а за наличие на такова, което се преследва по тъжба на пострадалия, е законосъобразен и обоснован. Действително в постановлението за спиране на досъдебното производство изложените от прокурора мотиви са лаконични. Въпреки това, обаче от тях е ясен мотивът за прекратяването на производството и не може да се приеме, че постановлението е немотивирано. Прокурорът в едно изречение е посочил, че се касае за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия и именно това е причината, поради която производството не може да се движи по общия ред. По тези съображения съдът счита, че постановлението на прокурора следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на Новопазарска
районна прокуратура от 30.09.2019 г., с което е спряно наказателното
производство по досъдебно производство №148/2017 по описа на РУ– гр. Н. на
основание чл.244, ал.1, т.1 във вр. с чл.25, ал.1,
т.6 от НПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: