О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260057
гр.Пловдив, 23.10.2020г.
Пловдивският
апелативен съд, първи граждански
състав, в закрито съдебно заседание на 22.10.2020г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа докладваното от
съдия Арнаучкова възз.ч.гр.дело
№ 520
по описа на АС - Пловдив
за 2020г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство на осн.чл.278, във вр. с чл 274,
ал.2
ГПК.
Образувано
е по частна жалба,
вх.№ 262906/25.09.2020г.,
подадена от В.П.И., ЕГН**********, чрез процесуален представител адв.З.Б., против протоколно определение
от 14.09.2020г., постановено по възз.гр.дело № 1291/2020г. по описа на ОС - Пловдив, с което се спира, на основание чл.633 вр. с
чл.631 от ГПК, производството по възз.гр.д. № 1291/2020 г. по описа на ОС -
Пловдив до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз.
Оплакванията в жалбата са
за незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата
отмяна.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 264111/06.10.2020г.
от насрещната въззиваема страна Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към МВР, представлявана от ГК
Н. Н.– Директор, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт С.С., жалбата се
оспорва, моли се за отхвърлянето й и за потвърждаване на обжалваното
определение.
Производството,
в което е постановено обжалваното определение, възз.гр.д.№ 1291/2020г. по описа на ОС - Пловдив, е образувано
по въззивна
жалба от Г.д. „П.б.и з.н.н.“ – МВР, чрез старши юрисконсулт С.С., против
Решение № 1835 от 04.06.2020г., постановено по гр.д. № 20070 по описа на РС -
Пловдив за 2019г., с което Г.д. „П.б.и з.н.н.“ е осъдена да заплати на В.П.И.
сумата от 1619,63лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
от 231 часа за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2019г., както и сумата от
222,68лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2017г. –
06.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, както и разноски
по делото.
Приема се, че, в случая, е неприложима разпоредбата на
чл. 631, ал.1, изр.2 от ГПК, съгласно която е необжалваемо определението за
спиране на делото, постановено от отправящия преюдициалното запитване български
съд.Съображенията за това са, че разпоредбата е изключителна, поради което е
приложима само за изрично предвидените в нея случаи и не подлежи на
разширително тълкуване и прилагане.Ето защо, същата е неприложима спрямо определението за спиране, постановено от друг съд, различен от отправилия
преюдициалното запитване, какъвто е и съдът, постановил сега обжалваното
определение за спиране.
При служебната проверка се констатира, че постъпилата въззивна
частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване
определение, което временно прегражда развитието на производството пред съда,
съгласно даденото нормативно тълкуване в т.5 от ТРОСГК
на ВКС № 1/2001г. от 17.07.2001г. по т.д. № 1/2001г. на ВКС, на общото основание,
предвидено в разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, в законния срок, от
активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване,
редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на
препис на насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по
същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в
жалба и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна преценка за
законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:
В частната жалба са поддържани следните доводи за незаконосъобразност на
обжалваното определение за спиране: Функцията на СЕС в инициираното пред него производство е
да даде тълкуване на правото на ЕС или да се произнесе по неговата валидност, а
не да прилага европейското право към фактите и обстоятелствата по конкретния
спор пред националния съд или да тълкува национални правни норми или фактически
въпроси, повдигнати по главното производство. В обхвата на компетентността на
СЕС, според чл. 267, §1 от ДФЕС/чл.234,§1 от ДЕО, са включени общностните норми
и вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива норми, а не националното
право. В този смисъл направеното преюдициално запитване от РС - Луковит визира
искане за задължително тълкуване на правни норми от правото на ЕО (чл.12, б.“а“
от Директива 2003/88/ЕО, чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС и
§ 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО), но не и въпроси, пряко свързани с
предмета на конкретното дело. Доколкото по настоящото дело са поставени за
разглеждане спорни въпроси относно приложението на материалния закон, уреждащ
начина на отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители
в МВР, и наличието на празнота в националната правна уредба, за преодоляването
на която законодателят е предвидил специален ред, липсва връзката между двете
дела, която има предвид чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Според ТРОСГТК №8/7.05.2014г.
на ВКС по тълк.д. № 8/2013г., , преюдициален е този спор, по който със СПН ще
бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
по спряното производство, както и че това се дължи на материалноправната
преюдициална зависимост между двете правоотношения. В обжалваното определение
окръжният съд се позовава на обусловеност между двете дела, като приема, че
повдигнатите пред СЕС въпроси са относими към предмета на делото, без да
мотивира този свой извод, както и без да посочи кои признати или отречени със
СПН съобразно изхода на преюдициалното запитване права или факти счита за
релевантни за субективното право по спряното производство. Посочването
единствено на образуваното дело по преюдициално запитване от РС - Луковит не
може да бъде правен аргумент, обосноваващ спиране по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.
Връзката между делата, която има предвид тази разпоредба, е обективната
зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и
обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко
касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради
това не предполага различия в преценката на съда по двете дела. Целта на
спирането по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК се корени в силата на пресъдено нещо, която ще
бъде формирана по отношение на едно правоотношение, което предпоставя/обуславя
съществуването на субективното право или задължение, предмет на разглеждане по
обусловеното дело. Т.е. до голяма степен връзката на преюдициалност има
материален характер и следва да бъде открита като бъдат изследвани в детайли ФС
на двете правоотношения по двете дела, което окръжният съд не е направил. Изведено
от задължението за мотивираност на съдебния акт, съдът следва ясно да обоснове
по кои базови правно въпроси има съмнение за валидност на национална правна
норма, с коя общностна такава противоречи, което от своя страна да обоснове
задължение, възникващо за съда, за спиране на делото. Съгласно правото на ЕС и
националното процесуално право на Република България това се установява чрез
изтъкнати основания на страните за това, които дават достатъчно предполагаемо
съмнение за вреди при постановяване на съдебен акт по предмета на делото или
когато без разрешаване на този въпрос делото не може да продължи. Така посочените
въпроси в преюдициалното запитване по образуваното дело пред СЕС не установяват
друг спор, който е в преюдициална връзка с настоящия, и по който със СПН ще
бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
по спряното производство. Въпросът „Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и
чл. 31 от ХОПЕС, изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор да се
прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?“ не може да измести предмета на спора в настоящото производство,
нито да измени основните принципи, предвидени както в националното
законодателство, така и в общностните норми, гарантиращи равенство, право на
труд и неговото заплащане, на които ищецът се е позовал още в
първоинстанционното производство, както и с отговора на въззивната жалба. В
определението на окръжния съд липсват аргументи за извършена съдебна преценка
за наличие на преюдициална връзка, посочващи коя правна норма поражда съмнение
за противоречие с правото на ЕС, обуславящо основанието за спиране, и защо за
разрешаването на конкретния спор се налага тълкуване на Общностното право. В случая
се касае за положен труд, който следва да бъде заплатен съгласно предвиденото в
националното законодателство и при спазване на основните принципи, заложени в
европейските съюзни правни норми за равно и справедливо заплащане на труда,
като същите принципи са залегнали в българското законодателство и в КТ,
съдържащи достатъчно нормативно издържани текстове, гарантиращи правата и
защитата на страните при изпълнение на трудовите и служебни задължения. Предвид
множеството постановени до момента съдебни актове по еднотипни дела, с
постановеното определение не се установява какво е разколебало съдебния състав
и е породило съмнения в приложимостта на правните норми, върху които до момента
на запитването е обосновавал предходните си решения по подобни правни спорове.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх. № 264111/06.10.2020г.
от насрещната въззиваема страна Г.д. „П.б.и з.н.н.“към МВР частната жалба се
оспорва, иска се отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното определение.Поддържано
е следното: Производството по делото е спряно на осн. чл.633, във вр. чл. 631,
ал.1 ГПК до произнасянето от СЕС по дело С-262/20, образувано по отправено
преюдициално запитване от РС - Луковит като преди това във връзка със
създадената противоречива съдебна практика по подобни спорове е образувано и
висящо тълк.д.№1/2020г.ОСГК на ВКС.Спирането на производството не е на някое от
основанията, предвидени в нормата на чл.229, ал.1 ГПК, конкретно Решението на
СЕС не е преюдициално по см. на чл.229, ал.1, т. 4 ГПК, но е задължително за
всички съдилища в страната на осн. чл.19, § 3, б.“б“ ДЕС и чл.267 от ДФЕС,
както и на осн.чл.633 ГПК.Посочените разпоредби са специални по отношение на
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като в настоящия случая е неприложимо цитираното в
жалбата ТР ОСГТК на ВКС № 8/07.05.2014г. по тълк.д.№ 8/2013г.Позовава се на
съдебна практика на ВКС : Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д.№
631/2019г., Определение № 194/18.06.2010г. по ч.гр.д.№ 751/2020г. и Определение
№ 317/27.07.2020г. по ч.гр.д.№ 1413/2020г., както и Определение №
482/24.09.2020г. по възз.ч.гр.д.№ 339/2020г. по описа на АС - Варна.
По делото не се оспорва и от извършената служебна
справка се установява, че въз основа на отправено от РС - Луковит (България) Преюдициално
запитване на 15.06.2020г. - VB/Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към МВР – пред Съда на
Европейския съюз/СЕС е образувано и е висящо Дело С-262/20 по следните
преюдициални въпроси: „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и
пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда
през деня?Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за
основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното
право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния
сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи
и пожарникари?Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива
2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли
националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност
на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“
Поставените за разрешаване преюдициални въпроси се
отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива
2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време и същите са относими към
спора по делото във връзка със заплащането на положения от ищеца на длъжност
„старши пожарникар“нощен труд, поради което отговорите на въпросите в
отправеното до СЕС преюдициалното запитване са относими към предмета на
спряното въззивно производство, а решението на СЕС по отправеното преюдициално
запитване ще е задължително за въззивния съд, на осн. чл. 633 от ГПК.
В случая, не е налице
основание за спиране в хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, с оглед даденото
тълкуване в Тълкувателно решение № 8/7.05.2014г. по тълк. д. № 8/2013г., ОСГТК,
ВКС, че преюдициален е (само)този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по
спряното производство и, тъй като по делото, образувано пред СЕС, по запитване по въпроси по
приложение на правото на ЕС, не се разрешава правен спор със сила на пресъдено
нещо, а с решението по него ще се
даде само задължително тълкуване на норми от
правото на ЕС, както е прието и в протоколното определение от 14.09.2020г.по
въззивното дело, с което е оставено без уважение искането за спиране на осн.
чл.229, ал.1, т.4 ГПК.Не е налице и фактическо основание за спиране, попадащо в
някоя от изрично предвидените хипотези в чл.229, ал.1, т.1-6 ГПК.Според приложимата българска национална процесуално-правна
уредба за основанията за спиране на гражданските дела, която е изчерпателна, образуването
на дело пред СЕС по преюдициално запитване по относими за спора по делото
въпроси не е изрично предвидено като основание за спиране на делото пред български
съд, различен от съда, който е отправил преюдициалното запитване.
Приема се,
че, в случая, следва да се съобрази формираната съдебна практика на ВКС,
създадена с Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д.№ 631/2019г., 4.г.о.,
доразвита и с Определение № 262/11.08.2020г. по ч.т.д.№ 844/2020г., 1.т.о.,
която приема, че и в случаите, когато пред друг български съд, различен от
отправилия преюдициалното запитване, се поставят за разрешаване същите въпроси,
за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на същите разпоредби
от правото на ЕС, другият съд също следва да спре производството пред себе си
до произнасянето от СЕС по отправеното от първия съд преюдициално запитване,
като правното основание за спиране на делото е чл.229, ал.1 т.7, във вр. чл.
633, във вр. чл. 631 ГПК.Съображенията за това са следните:Съгласно разпоредбата
на чл.628 ГПК, винаги, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от
значение за правилното решаване на делото, българският съд следва да отправи преюдициално
запитване до СЕС, като с отправяне на запитването се спира производството
(чл.631 ал.1 изр.1 ГПК), а след произнасянето на СЕС производството се възобновява
(чл.631 ал.2 ГПК). Тъй като решението на СЕС по отправено преюдициално запитване
е задължително не само за съда, който е отправил запитването (първия съд), но също
така за всички други съдилища и учреждения в Република България (чл.633 ГПК), за
всеки следващ съд е безпредметно (и недопустимо) да отправя преюдициално
запитване по същите въпроси, поради което следва да спре производството по
делото и да изчака произнасянето от СЕС по преюдициалните въпроси.
В случая, тъй
като преди образуване на спряното въззивно производство по относими за спора преюдициални
въпроси вече е било отправено от друг съд преюдициално запитване, по което е
образувано и висящо пред СЕС Дело С-262/20, и по тези преюдициални въпроси е недопустимо
отправяне на ново преюдициално запитване, а отговорите на СЕС по постановените
въпроси ще бъдат задължителни за всички държавни органи и съдилища в Република
България при разрешаване същите въпроси, законосъобразно въззивният съд е спрял
производството пред себе си до даване на отговори на въпросите от СЕС, като правното
основание за спирането на делото пред въззивния съд е чл.229, ал.1 т.7, във вр.
чл. 633, във вр. чл. 631 ГПК.
Поради съвпадане с
крайните изводи в обжалваното определение, като процесуално законосъобразно, същото
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от това,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 14.09.2020г., постановено по възз.гр.дело № 1291/2020г. по описа
на ОС - Пловдив, с което се спира, на основание чл.229, ал.1 т.7, във вр.
чл.633, във вр. чл.631 от ГПК, производството по възз.гр.д. № 1291/2020 г. по
описа на ОС - Пловдив до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на
Европейския съюз.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба в
седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: