Решение по дело №580/2021 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ по НАХД № 580 по описа на Карловски районен съд за 2021
година

И.С. Р. с ЕГН: ********** от гр.К., обл.П., е привлечен като обвиняем
за това, че:
На 13.05.2021г. в гр.К., обл.П. е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
- престъпление по чл.325, ал.1 от НК
Районна прокуратура Пловдив, ТО - Карлово е внесла предложение за
освобождаване на Р. от наказателна отговорност за извършеното от него
деяние и налагане на административно наказание.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
представителят на Районна прокуратура Пловдив,ТО - Карлово поддържа
предложението. Счита за безспорно доказано, че обвиняемият е реализирал
престъпния състав на чл.325, ал.1 от НК. Пледира същият да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание глоба в минимален размер от 1000 лв.
Обвиняемият Р. признава вината си. Моли да му бъде наложена глоба в
минимален размер.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото –
обясненията на обвиняемия от досъдебното и съдебното производство,
показанията на свидетелите М.А.Ш. Н.П.П., И.П.И., В.М.В., В.Г.К. и Д.М.К.,
дадени в хода на досъдебното производство, докладна записка, писмо от РУ
на МВР гр.К. /л.16/, справка за съдимост /л.18/, протокол за предупреждение
/л.19/, писмо /л.20/, справка за лице АИС „БДС“ /л.35/, справка за регистрация
на лице в централен полицейски регистър /л.36/, характеристична справка
/л.37/, прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за
установено следното:
Обвиняемият И.С. Р. е роден на ***************г. в гр.К., обл.П., с
постоянен адрес: гр.К., обл.П., ул.“Д.“ №* ет.* ап.*,
***************************, месторабота – „И.“ ЕООД гр.К. – ***** на
метал, неосъждан, ЕГН: **********.
На 13.05.2021г. след 21:30ч. св. М.Ш., заедно с приятеля си св.В.
посетил питейно заведение „К.“ в гр.К., обл.П., намиращо се западно от
полицейското управление на отсрещната страна на улицата. Обв. И.Р. също се
намирал в това заведение заедно със сина си – дете на 7-8 годишна възраст.
Когато Ш. влезнал в заведението Р., във видимо пияно състояние бил заспал
върху плота на масата. Ш. и Р. се познавали в качеството си на бивши колеги
от местоработата им в „И.“ ЕООД гр.К., където работили до преди две
години. След известно време Р. станал от масата, която била в близост, но под
ъгъл, в страни от масата на Ш. и без да има каквато и да е причина внезапно,
1

на висок тон започнал да отправя обидни изрази към Ш., като го наричал –
„с.“, „п.п.“, „д.“. След това го напсувал „на майка“. Св.Ш. стоял спокойно и
по никакъв начин не реагирал на провокативното и непристойно поведение на
Р.. Това подразнило Р. и за това той да се приближил по-близо до масата,
където стоял Ш. и отново се обърнал към него на висок глас с обидни думи и
ругатни, но този път уточнил, че щял да му каже кой е той, а някоя нощ щял
да го пребие. После Р. внезапно взел стъклена чаша, стояща на една от масите
и замахнал с нея към Ш., но не успял да го удари и я хвърлил към него. Ш.,
който вече внимателно наблюдавал действията на Р. успял да се отмести от
пътя на хвърлената по него чаша, като тя продължила полета си и преминала
съвсем близо от главата на намиращия се в заведението св.В..
Чашата се ударила в стената и се изтърколила върху диван, на който
стояли други посетители. Тези действия, извършени от обв.Р., били възприети
и от други клиенти в заведението, които останали възмутени.
Св.К. - собственик на заведението, който се намирал там, веднага
отишъл до Р. и заедно с Ш. успели да го изведат навън. В този момент в
заведението се явил полицай от РУ на МВР гр.К. – св.И., който бил повикан
от с., която подала сигнал за извършените от Р. действия. Явилият се полицай
заварил Р., който все още се държал агресивно и отправял на висок глас
псувни към околните лица, стоящи около него – М. К. и М. Ш.. Р. бил отведен
в полицията, където подписал протокол по реда и условията на чл. 65 от
ЗМВР /л.15/ да спазва обществения ред и да не отправя заплахи срещу М.А.
Ш..
След това било образувано ДП.
В качеството си на обвиняем Р. признава вината си и изразява
съжаление за стореното.
От изготвена справка за съдимост се установява, че обв. Р. не е
осъждан.
Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и
безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени и
доказателства, посочени по-горе, прочетени и приобщени като доказателства
по делото.
Между тях не съществуват противоречия. Точно и категорично се
установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото –
извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за
наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в
своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво
приетата от съда за установена фактическа обстановка.
При така констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемият
И.С. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Същият на 13.05.2021г. в гр.К., обл.П.
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
2

изразяващи явно неуважение към обществото.
От обективна страна съставът на чл.325 ал.1 от НК изисква да са
извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. С тълкувателна съдебна
практика – Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума
на ВС са дадени задължителни указания относно престъплението
хулиганство. Пояснено е, че обект на престъплението са установеният в
страната ред и общественото спокойствие. Основният признак на деянието,
чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни
действия", с които грубо се нарушава общественият ред и се изразява явно
неуважение към обществото. Престъплението по чл.325, ал.1 от НК е налице,
когато и двата признака са осъществени.
По делото е установено по безспорен начин инкриминираното
поведение на обвиняемия. От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено с изречените на висок тон на обидни изрази и псувни към св.Ш.,
заканите със саморазправа, хвърлянето на стъклена чаша по него, които
действия са извършени напълно непредизвикано и на обществено място – в
централната част на гр. К. – в питейно заведение с множество посетители,
като неговите действия са възприети от присъстващите като възмутителни,
крайно неприемливи и респ. скандализиращи. Същите съдът преценява като
непристойни, тъй като от доказателствата се установи, че св.М.Ш. или което
и да е друго лице по никакъв начин не са предизвикали обвиняемия, а
напротив те се опитали да го успокоят и усмирят.
Гледката не само възмутила намиращите се в заведението граждани, но
непристойното поведение на обвиняемия продължило с хвърляне на чаша,
което застрашило присъстващите. Оттук съдът преценява действията освен
като непристойни, и за извършени в пълен разрез с установения ред и
спокойствие и явно пренебрежение към личността на Ш. и останалите
присъствали на мястото на инцидента лица като членове на обществото.
Налице е основният признак от обективната страна на деянието, чрез
което се осъществява престъплението хулиганство - извършването на
непристойни действия, с които грубо се нарушава обществения ред и се
изразява явно неуважение към обществото. Изречените на висок тон обидни
изрази и псувни, заканите със саморазправа, хвърлянето на стъклена чаша от
страна на обвиняемия, безспорно са действия, които грубо нарушават
обществения ред. Същевременно, тези действия, според съда, са израз и на
явното неуважение към обществото, изразено от страна на обв.Р.. Налице е
обективно несъответствие на извършеното от обвиняемия – изричане на висок
тон на обидни изрази и псувни, закани със саморазправа, хвърлянето на
стъклена чаша с установения обществен ред. Освен това, обв. Р. чрез
поведението си е демонстрирал явно незачитане на обществото и на
принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Налице е
грубо нарушаване на обществения ред, доколкото подсъдимият със своето
3

поведение е изразил своята явна демонстрация на незачитане и неуважение
спрямо чуждата собственост и личната неприкосновеност.
Извършените от обвиняемия действия са били в остро противоречие с
общоприетите норми за поведение. Несъобразяването на обвиняемия с
правноустановените норми в случая е приело формата на опит за
саморазправа, която съществено засяга личността на свид.Ш.. Това поведение
категорично е израз на груба невъзпитаност, незачитане на човешката
личност и обществените правила.
Законодателят в чл. 325, ал.1 от НК не е посочил конкретно проявните
форми на хулиганско поведение, тъй като същите могат да бъдат
обективирани в различни противообществени действия. Независимо от това,
съгласно установената съдебна практика и задължителните указания, дадени
с Постановление на № 2/1974 г. на Пленума на ВС по н.д. № 4/74 г.,
хулиганските действия могат да приемат следните форми – да са извършени
на публични места /с уточнението, че публичността не е съставомерен
признак на деянието/; да са свързани с посегателства върху личността;
нанасяне на обиди или клевети; да са насочени срещу морала; да са свързани
с повреждане и и/или унищожаване на имущество. В настоящия случай
обвиняемият е осъществил хулигански действия на публично място, съчетани
с посегателство срещу личността на свид.Ш..
Описаната фактология дава основание на настоящия състав да заключи,
че обв. Р. е извършил от обективна страна престъплението по чл. 325, ал.1 от
НК, за което му е повдигнато обвинение.
Настоящият състав счита, че е налице и субективна съставомерност на
деянието. Очевидно е от дадените от обвиняемия обяснения, както и от
останалите гласни и писмените доказателства, че обвиняемият е имал
целенасочено, логично и последователно поведение. Възможен е
единственият извод, а именно, че обв. Р. е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и
е целял и искал настъпването им. Деянието е извършено от субективна страна
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Всички
действия на обвиняемия, извършени в логическа последователност показват,
че обвиняемият е съзнавал, че по този начин демонстрира явното си
неуважение към обществото и чувство на необвързаност и неангажираност
спрямо общоприетите норми на поведение. Налице е и хулиганския мотив
като задължителен елемент от субективната страна на престъплението
хулиганство, който се изразява в стремежът на дееца да прояви своето явно и
грубо неуважение към обществото - чрез отношението си към другите
граждани и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила
на поведение. В тази връзка следва да се отчете, че обвиняемият е знаел, че се
намира на оживено място в централната част на града, в питейно заведение,
където е имало много посетители, които са възприемали действията му, но
това не го е спряло да нападне св.Ш. вербално и физически, без да се
4

съобразява с правнозащитените права и интереси не само на свид. Ш. но и на
присъстващите, т.е. изцяло е неглижиран и грубо нарушен обществения ред,
като проявеното явно неуважение към обществото е безспорно
демонстрирано. Допълнително съдебната практика приема, че дори и при
наличие на личен мотив, не е изключен състава на чл.325, ал.1 от НК,
доколкото извършените действия са съпроводени с посочените по-горе
обективни признаци. В конкретния случай не могат да бъдат оправдани или
омаловажени действията на обвиняемия, защото опита за саморазправа
очевидно е в грубо нарушение на установения в страната правов ред.
С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че деянието на
обвиняемия И.С. Р. с ЕГН: ********** от гр.К., е съставомерно, както от
обективна, така и от субективна страна. Извършеното от обвиняемия Р.
представлява престъпление по чл.325, ал.1 от НК и следва същият да бъде
признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за това
престъпление.
Относно наказанието:
За престъплението по чл.325, ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до 2 години или пробация. Обвиняемият не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност. От извършеното от него
деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Поради това,
съдът приложи разпоредбата на чл. 78 А от НК и освободи обвиняемия от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.325, ал.1
от НК. На същият следва се наложи административно наказание глоба.
Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000
лв. до 5000 лв. Съдът определи размера на административното наказание -
1000.00 лв., т.е. минималният. Наказание с такъв размер е справедлив и
достатъчен за осъществяване целите за персонална и генерална превенция.
Изводът на съда в тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност на
деянието и на дееца.
Обвиняемият, извършил престъплението е трудово ангажиран, сам
отглежда детето си, съдействал е за разкриване на обективната истина по
делото и съжалява за извършеното. Посоченото разкрива ниска степен на
лична опасност на дееца. Горните обстоятелства съдът прецени като
смекчаващи отговорността. Липсват обстоятелства, които да отегчават
отговорността на обвиняемия. Поради изложеното, съдът намери, че за
извършеното от Р. престъпление следва да му бъде определено
административно наказание глоба само при наличието на смекчаващи
обстоятелства, в най-ниския предвиден от закона размер – 1000 лв. С така
определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства
превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва установения в страната
правов ред.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
5

С.А.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	145
Дата:	23 декември 2021 г. (в сила от 7 януари 2022 г.)
Съдия:	Гюрай Алиев Мурадов

Дело:	20215320200580
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	26 ноември 2021 г.

Решение по дело №580/2021 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите