РЕШЕНИЕ
Номер 22013.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500383 по описа за 2020 година
Производството по настоящето дело е образувано по въззивна жалба на
„Фьоле Груп“ ООД, подадена чрез пълномощника му адв. Д. Д., против
решение № 1966/27.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1245/2019 г. на
Районен съд – Перник, с което са отхвърлени предявените от дружеството
срещу Д. Д. Р. обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 550 лв., получена от ответника
без правно основание – изтеглена от него парична сума през периода от
02.10.2017 г. – 27.10.2017 г. от банковата сметка на дружеството, открита при
„Обединена българска банка“ АД, и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 190, 58
лв., представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2017 г. до 29.04.2018
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането. С решението на ищцовото дружество е осъдено да заплати на
ответника, направените разноски в размер на 1 640 лв. Решението в частта, с
която е отхвърлена претенцията по чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1 190, 58
лв. до предявения размер от 1 219, 18 лв., не е предмет на въззивна проверка.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на
първоинстанционното решение, поради допуснати нарушения на
1
материалния, на процесуалния закон и необоснованост, жалбоподателят моли
то да бъде отменено и предявените срещу него искове да бъдат уважени до
съответните размери. Оспорва се решаващият извод на съда, че
отговорността на ответника, в качеството му на управител, е погасена,
посредством освобождаването му от такава с решение от *** г. на Общото
събрание на съдружниците във „Фьоле Груп“ ООД. В тази връзка
жалбоподателят обосновава, че правопораждащият вземането юридически
факт осъществява състава на неоснователното обогатяване, който счита за
установен от събраните по делото доказателства. Поддържа, че и
предявеният акцесорен иск е основателен до размера, установен с
експертното заключение – 1190, 58 лв. Претендира присъждане на сторените
в двете съдебни инстанции разноски.
Адвокат Д. Д. поддържа въззивната жалба и в съдебно заседание и моли
да му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ответник Д. Д. Р. , чрез адв. Б. Е., е подал писмен отговор
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. Обосновава довод, че с оглед твърденията на ищеца
отговорността, която се търси от ответника, се основава на причинени вреди
под формата на липси и след като ответникът е освободен изрично от такава
отговорност с решение на ОС, то същата е погасена. Оспорва твърденията
във въззивната жалба за момента на узнаване от страна на дружеството за
процесните липси. По изложените съображения моли за потвърждаване на
обжалваното решение и претендира сторените в производството разноски,
като прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя
адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава установения в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа
становището си и в съдебно заседание, чрез Б. Е..
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното:
Квалифицирал е иска по реда на чл. 55, ал.1, ЗЗД , но на практика е
обсъдил иск по чл. 145 от ТЗ.
Приел е за безспорно, че през периода от 29. 01. 2016г. до 01. 11. 2017г.
2
Д. Д. Р. е бил един от съдружниците в ищцовото дружество , като през
периода от 02. 10. 2017г. – 27. 10. 2017г., той е изтеглил от банковата сметка
на дружеството в „Обединена българска банка“ АД различни суми, в общ
размер на 36 050лв., а на 25. 10. 2017г. е внесъл по същата сметка сумата
10 000лв. Посочил е, че разликата от
Съдът е отбелязал, че на 01. 11. 2017г. по решение на общо събрание на
съдружниците във „Фьоле груп“, взето единодушно, Д. Р. е освободен като
съдружник в дружеството и като управител, както и от отговорност като
такъв.
Посочил, е че съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.1, т.5 ТЗ в
правомощията на Общото събрание на съдружниците в дружество с
ограничена отговорност, е да освободи управителя от отговорност, което
решение следва да бъде взето с обикновено мнозинство, формирано от
гласовете на съдружниците, притежаващи повече от ½ от капитала,
доколкото не е предвидено в дружествения договор – по аргумент от ал.3 на
същия текст от ТЗ.
Пернишкият районен съд като се е позовал на съдебна практика
/Решение № 41 / 29. 04. 2009г. по т. д. № 669 / 2008г. по описа на II т. о. ,
ВКС, Решение № 115 / 27. 11. 2012г. по т. № 61 / 2011г. II т. о. ВКС/ е
отбелязал, че освобождаването от отговорност на управителя е правомощие
на общото събрание, с което се признава полагането на дължимата грижа на
воденето на дружествените дела; решението освобождава управителя от
отговорност за вредите, които са настъпили за дружеството от поведението
на управителя, което е известно – документирано е надлежно в
счетоводството, канцеларските и другите книги на дружеството; каса е се за
типичен случай за погасяване на възникналата отговорност на управителя,
при който дружеството не може да претендира вреди, независимо, че
фактическият състав на деянието е осъществен.
Въз основа на гореизложеното и с оглед обстоятелството, че
процесните операции по теглене и внасяне на суми по банковата сметка на
дружеството, са извършени в периода 02. 10. 2017г. – 27. 10. 2017г., а с
решението на общото събрание на „Фьоле груп“ ООД от ***г. управителят
Д. Р. е освободен от отговорност, Пернишкият районен съд е направил извод,
3
че имуществената отговорност на ответника за причинени вреди на
търговското дружество, в т. ч. и под формата на липси, какъвто е настоящия
случай, е погасена.
Съдът е обсъдил заключението на съдебно – икономическата
експертиза и е посочил, че съгласно същото – за тегленето и внасянето на Р.
на сумите през процесния период са съставяни нарочни документи
нареждане – разписка, като същите стопански операции са били осчетоводени
, както от „Обединена българска банка“ АД, при която е била открита
банковата сметка на дружеството, така и от“Фьоле груп“, работещо със
същата счетоводна къща, обслужвала счетоводно дейността му през
процесния период. С оглед изложеното съдът е направил извод, че
твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба и
доразвити в писмената защита, че в случая се касае за по – късно узнаване на
тези обстоятелства, са недоказани. Отбелязал е, че при полагане на
дължимата грижа – проверка в в счетоводството на самото дружество или в
банката, обслужваща същото, за съдружниците на „Фьоле Груп“ ООД е
съществувала възможността да проследят процесните тегления на суми от
Радков преди вземане на решението от ***г. за освобождаването му от
отговорност като управител. Съдът е посочил, че приемайки това решение е
погасена отговорността на управителя., поради което предявения иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът е отбелязал, че акцесорния иск за лихви за забава, също следва
да бъде отхвърлен като неоснователен
Съдът е определил разноските с оглед отхвърлянето на исковете.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на
решението, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
4
обжалваното решение се явява валидно – постановено е от съдия от
Пернишкия районен съд, в границите на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението е недопустимо
по следните съображения :
Изхождайки от изложеното в обстоятелствената част на исковата
молба и петитума на същата, конкретизацията в молбата – уточнение с рег. №
15923 от 14. 06. 2018г. на Пернишкия районен съд /л.28 от
първоинстанционното производство/ и конкретизацията с молба рег. № 19442
от 03. 07. 2019г. на Пернишкия районен съд /л.66 от първоинстанционното
производство/, настоящият съдебен състав намира, че между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба има пълна
синхронизация и така предявения иск е с правно основание чл. 145 от ТЗ.
Предявен е иск за така наречия „управителски деликт“ – твърди се, че
ответникът е бил управител на ищцовото дружество и по това време е
изтеглил пари от банковата сметка на дружеството, част от които е
възстановил, а останалите – процесната сума не е нито отчел, нито
възстановил. За да се предяви такъв иск по ТЗ, следва да е налице
абсолютната процесуална предпоставка – решение на общото събрание на
дружеството по реда на чл. 138, ал.7 от ТЗ – за предявяване на иск от
дружеството срещу управителя. По конкретното дело няма приложено такова
решение на общото събрание на ищцовото ООД и на това основание искът се
явява недопустим. В този смисъл е Решение № 41 от 29. 04. 2009г. по т. д. №
669 / 2008г., I т. о., Определение № 76 от 12. 02. 2019г. по ч. т. д. № 2125 /
2018г. по описа на ВКС, I т.о. и др.
Дадената от ищеца квалификация по чл. 59 от ЗЗД, с нищо не обвързва
настоящия съдебен състав, още повече, че искът по чл. 59 от ЗЗД е
субсидиарен - същият може да се предяви като такъв, само ако няма
възможност за реализиране отговорността на управителя по друг ред, какъвто
в случай е налице – този по чл. 145 от ТЗ тази насока е Решение № 158 от 3.
08. 2012г. на ВКС по гр. д. № 1114/2011г., IIIг.о. Следователно дори да се
приеме, че искът е по чл. 59 от ЗЗД, то същият би бил недопустим.
С оглед гореизложеното, направеното възражение от страна на
ответника с писмения отговор за недопустимост на иска, се явява
5
основателно.
Обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по
делото следва да бъде прекратено.
Въззиваемия ответник Д. Р. е направил разноски пред Пернишкия
районен съд в размер на 1560лв., от които – 60лв. депозит за вещо лице, 80лв.
депозит за вещо лице и 1500лв. адвокатско възнаграждение. Същият е
направил разноски пред Пернишкия окръжен съд в размер на 1850лв., от тях
– 350лв. възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар в размер на
1500лв. С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК,
дружеството следва да бъде осъдено да му заплати тази сума.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 1966 / 27. 01. 2020 г., постановено по гр. д. №
1245/2019 г. на Районен съд – Перник.
Прекратява производството по делото.
Осъжда „ФЬОЛЕ ГРУП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Д. Д. Р. , с ЕГН **********, от ***, сумата
1560лв., представляваща направените от него разноски пред Пернишкия
районен съд и сумата 1850лв., представляваща направените от него разноски
пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7