РЕШЕНИЕ
№ 260215, 30.09.2020г., гр.Бургас.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, осми наказателен състав,
на шестнадесети септември, две
хиляди и двадесета година,
в публичното заседание в следния състав
:
Председател: Петя Георгиева
Секретар : Златка Калоянова
Прокурор : ……………………
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева наказателно административен характер дело номер 3190 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „„И“ ЕООД ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление гр.*********** против наказателно постановление № 495980-F534054/
19.02.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП,
с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от
ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. С
жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление, като се сочат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна
и е допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 03.01.2020г. в 11:00 часа е извършена проверка в търговски обект – детски
магазин „****“, находящ се в гр.Бургас,*********“,
стопанисван от „И.“ООД с ЕИК ************. При извършената проверка е установено, че в
търговският обект има монтирано и въведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство
модел „DAISY COMPACT M“ с ИН на ФУ
DY 430323 и ИН на ФП 36588096. При
проверката в 11:08 часа е отпечатан дневен финансов „Х“ отчет № 1001369/03.01.2020г.. От него е установено,
че разчетената касова наличност от ФУ е в
размер на 0,00 лева „служебно
въведени“ суми във ФУ са в размер на 30,00 лева, „служебно изведени“ суми от ФУ
са в размер на 0,00 лева. Фактическата касова наличност в търговския обект е
в размер на 50,00 лева, съгласно
изготвен опис на паричните средства в касата, с дата 03.01-20120г.. Сумите са
преброени и описът е изготвен от присъствалата на проверката М.С.У. ЕГН **********
на длъжност продавач-консултант. Констатирана е положителна разлика на
паричните средства в размер на 20,00 лева, която представлява промяна на
касовата наличност и не е отразена във фискалното устройство, посредством
функцията „служебно въведени“ суми. Фискалното устройство притежава и са
активни функциите „служебно въведени“ суми и „служебно изведени“ суми, видно от
отпечатания дневен финансов отчет. В резултат на събраните при проверката
доказателства е установено, че „И.“ООД с ЕИК ******** не е изпълнило
задължението си извън случаите на
продажба/ сторно операции да регистрира във ФУ всяка
промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ суми.
По време на проверката е дадено обяснение от присъствалата на проверката М.С.У.
– продавач-консултант, относно причината за необоснованата разлика между
документираните и налични суми.
Нарушението е констатирано и документирано в
протокол за извършена проверка сер. АА № 0363443/
03.01.2020г., съставен на основание чл.110, ал.4 вр.
с чл.50, ал.1 ДОПК.
На 14.01.2020г. на жалбоподателя
е съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. При съставянето на акта
упълномощено лице е получило препис от него, но не е дало обяснения, не е
направило възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено
възражение.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вр.
с чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500 лева.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя и не по-късно от една година от нарушението, а издаденото въз основа на него наказателно
постановление е издадено в предвидения от закона шестмесечен срок компетентен
орган, видно от представената по делото заповед на изпълнителния директор на
НАП. Очевидно е, че посочената в акта и наказателното постановление датата на
извършената проверка, респективно на установяване на нарушението 03.12.2020г.
представлява фактическа грешка, тъй като това е бъдеща по време календарна
датата и следва по време съставянето на акта. Действително, допуснато е
процесуално нарушение, но същото не е от категорията на съществените такива,
тъй като не е засегнало в значителна степен правото на защита на нарушителя. От
описаните в акта и постановлението фактически обстоятелства и протокола за
извършена проверка, цитиран и в двата акта става ясно, че проверката на
контролните органи е извършена на 03.01.2020г. – факт, за който жалбоподателят
е бил наясно още при съставяне на акта, тъй като в обстоятелствената част на
същия е посочена същата дата - 03.01.2020г. като дата на протокола за проверка,
на описа на паричните средства и дневния финансов „Х“ отчет. По тези
съображения съдът намира възражението на жалбоподателя за неоснователно.
От извършената служебна проверка
в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се
установи, че след издаване на наказателното постановление на 08.04.2020г. е
настъпило правоприемство, чрез прехвърляне на дялове,
като дружеството жалбоподател е преобразувано от ООД в ЕООД и е вписан нов
управител Д.В.Ч.. По отношение на възражението за ненадлежно връчване на
обжалваното постановление съдът счита, същото за неоснователно, тъй като
жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване
на същото и правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено.
Разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда,
че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията,
редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите
и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая
такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Няма спор, че процесния
магазин е търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Като нарушена в
акта и наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно
изведени” суми. Констатираната с акта фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за извършена проверка, опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и
приложения дневен финансов „Х“ отчет, както и показанията на свидетеля Д.Т.,
които съдът кредитира изцяло. Същите доказват по безспорен начин от обективна
страна констатираното нарушение.
Не е налице маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Законодателят е приел, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е
този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния случай не са налице
данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните
нарушения от същия вид.
За констатираното нарушение, административнонаказващият орган е наложил имуществена
санкция по чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС в размер на 500 лева. Съгласно
посочената норма, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 от
ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10000 лева. В чл.185, ал.2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: глоба за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Констатации за
неотразяване на приходи, не се съдържат нито в акта, нито в обжалваното
постановление, поради което съдът приема, че материалния закон е приложен
правилно. Наложената санкция е в размер на минимума, предвид обстоятелството,
че нарушението е извършено за първи път,
поради което същата е индивидуализирана в съответствие със закона. Обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва
да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има
право на разноски. От изложеното следва, че в полза на Национална агенция по
приходите следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи в размер на 80 лева, съобразявайки
правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.
Предвид гореизложеното Бургаският
районен съд на основание чл.63, ал.1, от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 495980-F534054/
19.02.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на
НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС на „„И“ ЕООД ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр.************** е наложена имуществена санкция в размер
на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „„И“ ЕООД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
гр.*********** да заплати Национална агенция по
приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Председател:/П/
Вярно с оригинала:З.К.