Р Е Ш Е Н И Е
№………./……….09.2020 г.
гр. *****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
–МЛ.С.
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско
дело № 1364 по описа на ВОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. № 23155/24.03.2020г. от Главна Дирекция „Гранична полиция“
при МВР, с адрес: гр. *****, чрез
процесуален представител срещу Решение № 847/21.02.2020г. по
гр.д. № 13884/2019г. на ВРС, 8св., с което
въззивникът е осъден да заплати на Т.С.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата от
общо 1267.24лв. /хиляда двеста шестдесет и седем лева и двадесет и
четири стотинки/, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, за периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 29.08.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
Считайки обжалваното решение за
неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, моли за отмяната му и постановяване на друго,
с което иска да бъде
отхвърлен. Не се оспорва, че
ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника през посочения период и е
заемал посочената в исковата молба длъжност. Твърди, че е налице изрична норма,
която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд. Излага се , че съда неправилно е приложил
разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.1 и ал.3 продължителността на нощния труд е
не повече от осем часа. Т.е. налице е
специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на
общото гражданско законодателство. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на
положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за процесния период е била
действаща Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. и наредба № 8121з -908 от 02.08.2018г.
/обн.ДВ бр.67 от 14.08.2018г./за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Излагат се
съображения за неприложимост на Наредба за структурата и организацията на работната заплата –НСОРЗ.Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Прави
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество,
въззивника, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е
депозиран отговор от насрещната по
жалбата страна.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия,
редовно призован не се явява,не се представлява.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба на Т.С.Н., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „ГП“ на МВР с адрес за кореспонденция - гр. *****,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищеца: сумата от общо 1267.24лв. /хиляда
двеста шестдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143, за
периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 29.08.2019г., до окончателното
изплащане на задължението.
Иска е
основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност „младши еспрет“ в ГПУ летище –
гр. ***** към РДГП Аерогари за периода от 01.07.2016г.- 30.06.2019г. Посочва
се, че в този период ищецът е работил на 12-часови смени, при сумирано
изчисляване на работното време, като работното време на държавните служители в
МВР работещи на смени се изчислявало сумирано за тримесечен период. Подробно
посочените в исковата молба по месеци часове извънреден труд са останали неизплатени, което
обуславя правният му интерес от предявяване на осъдителните претенции.
Ответникът Главна дирекция „ГП“ в Министерство на вътрешните работи
оспорва иска по размер релевирайки правопогасяващо възражение за плащане на претендираните
суми. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. , в сила от 02.08.2016г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР,
поради, което не е налице празнота в закона.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за
присъждане на направените по делото разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства
съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства, че страните са обвързани
от служебно
правоотношение, по силата на което през
процесния период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът
Т.С.Н. е полагал труд на длъжност „командир
на отделение“ в ГПУ летище – гр. ***** към РДГП Аерогари, която дирекция е на
структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР.
По делото са приети като писмени
доказателства: Протоколи
за отчитане на отработеното работно време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето
на разположение и положеният труд по време на официални празници в ГКПП
Аерогара ***** от ГПУ Летище ***** от ищеца през официалните празници за процесния
период, протоколи за положен по заповед труд извън редовното работно време от
държавни служители, работещи на смени в ГКПП Аерогара ***** от ГПУ Летище *****,
платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за
претендирания период.
Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните,
което съда кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения нощен труд за
периода 01.07.2016 г. до
30.09.2019 г.
Същия е 1304 часа, преизчислени по
коефициент 1.143 – 1490 часа или разлика за доплащане - 186 часа. Общо
дължимата сума за неизплатения на ищеца извънреден труд, получен от
преобразуването на нощния за процесния период е в размер на 1276.24 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните правни изводи:
Предявена и разгледана пред ВРС е
облигационна претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен
от ищеца извънреден труд при преизчисляване на положения нощен труд през
периода 01.07.2016
г. до 30.09.2019 г. , в едно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от
дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията.
Настоящия съдебен състав счита,
че по отношение на
държавните служители в Главна дирекция "Гранична полиция“ и териториалните й служби, какъвто безспорно е
ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в
сила от 01.07.2014г./, доколкото в
този закон не е
предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор , че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд както
през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си задължения на
12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се
заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове
труд и съответно размера на дължимото
допълнително възнаграждение.
По
отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преизчисляването
на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна лихва,предмет
на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както
вече беше посочено за целия процесния период 01.07.2016г. до 30.09.2019г.,
за който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен
и отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР
в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на
същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се
компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени.
В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
В периода от 01.07.2016г. до 30.09.2019г., е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016г./ издавана от министъра на
вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е посочено,че "При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.-
отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от
своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015
г./. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 –
чл.31, ал.2 от наредбата.
В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Доколкото в цитираната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване,
правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице празнота и следва да се
приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Съгласно
текста - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.Ето защо положеният от ищеца
извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисляване на положения
нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
Размера
на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и неоспорено от
страните заключение по ССЕ.
Предвид
изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото възнаграждение,
депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, както за присъдената главница в размер на 1267.24
лв.,така и за акцесорната претенция с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати законна
лихва върху нея, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 29.08.2019г.
до окончателното изплащане.
Предвид изхода на спора в настоящото производство разноски се дължат на
въззиваемия, но такива същия не е претендирал , поради което и не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 847/21.02.2020г.
по гр.д. № 13884/2019г. на ВРС, 8св.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: