№ 20879
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110107798 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Ищецът М. К. К. е предявил срещу ответника Център за развитие на
човешките ресурси и регионални инициативи обективно кумулативно
съединени осъдителни искове както следва:
1/ иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от
12 000 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия
договор по инициатива на работодателя в четирикратен размер на последното
получено от ищеца брутно трудово възнаграждение, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба /10.02.2025 г./ до окончателното плащане.
2/ иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение в брутен
размер за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни за 2025 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /10.02.2025 г./ до
окончателното плащане;
3/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 150 лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждение в брутен размер за един работен ден – 03.02.2025 г., ведно
със законната лихва от 10.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че по силата на сключен трудов договор №
584/12.07.2024 г. с ответника, заемала длъжността „главен юрисконсулт“ в
Център за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи.
Сочи, че на 03.02.2025 г., в началото на работния ден работодателят й е
връчил предложение за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331
КТ – срещу уговорено обезщетение в четирикратния размер на последното
1
брутно трудово възнаграждение. Сочи, че в момента на връчване на
предложението изразила воля за неговото приемане, като се съгласила
трудовото правоотношение между страните да бъде прекратено от същия
работен ден – 03.02.2025 г. Сочи, че работодателят издал Заповед №
87/04.02.2025 г. за прекратяване на правоотношението, в която е посочено, че
договорът се прекратява, считано от 04.02.2025 г., т.е. 03.02.2025 г. се явява
последният работен ден. Твърди, че в Заповедта е посочено, че на ищцата се
дължи обезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск.
Сочи, работодателят не заплатил уговореното обезщетение в размер на
четири работни заплати /общо 12000 лева/, нито посочените като дължими в
прекратителната заповед суми за неизползван платен годишен отпуск и
работна заплата за 1 работен ден, поради което за нея възниква правен интерес
от предявяване на настоящите искове.
Сочи изрично, че не оспорва прекратяването на правоотношението и не
желае възстановяване на заеманата преди това длъжност, доколкото полага
труд при друг работодател.
Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
Център за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи , с
който предявените искове се оспорват по основание.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по
силата на което ищцата е изпълнявала описаната длъжност, изготвянето на
03.02.2024 г. на предложение за прекратяване на трудовия договор срещу
заплащане на обезщетение по чл. 331 КТ, което предложение е прието от
ищцата в законоустановения 7-дневен срок, както и издаването на заповед №
87/04.02.2025 г. за прекратяване трудовия договор на ищцата, считано от
датата на издаване на заповедта по реда на чл. 331 КТ. Не оспорва и че в
едномесечния законов срок не е изплатил уговореното обезщетение в размер
на 4 работни заплати.
Сочи обаче, че с неплащането на обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ в
установения 1-месечен срок, прекратяването на трудовото правоотношение е
отпаднало с обратна сила, а трудовото правоотношение се е възстановило в
състоянието преди прекратяването на основание чл. 331, ал. 3 КТ.
Твърди, че след възстановяване на трудовия договор работодателят
многократно е изпращал покани до ищцата да започне да изпълнява
трудовите си задължения, но последната отказала да се върне на работа.
Сочи, че на 29.07.2025 г. ищцата е изпратила до ответника по
електронната поща електронно подписано предложение за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, което е прието от
работодателя с писмо с изх. № 94-402/31.07.2025 г.
Сочи, че със Заповед № 653/31.07.2025 г., получена от ищцата по
електронен път на 03.08.2025 г., е прекратил трудовия договор на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 04.08.2025 г.
Въз основа на посоченото, поддържа, че трудовият договор между
2
страните е прекратен на 04.08.2025 г., но на основание взаимно съгласие, а не
на посоченото в исковата молба основание по чл. 331 КТ.
На следващо място, оспорва основателността и на иска за сумата от 150
лв. - неплатено трудово възнаграждение за един работен ден. Сочи, че
възнаграждението за 03.02.2025 г. в нетен размер /116.40 лева/ е заплатено по
банкова сметка на ищцата с преводите за заплати за м. февруари 2025 г.
Относно иска за сумата от 300 лв., претендирана като обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2 работни дни, сочи, че не оспорва
вземането по основание, като сумата от 245,45 лв. /нетен размер на
дължимото обезщетение/, е предвидена за доброволно заплащане за м. август
2025 г., доколкото именно тогава, след прекратяване на правоотношението, е
настъпил и падежа на това задължение.
По изложените аргументи моли съда да постанови решение, с което
предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 331, ал. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.
По предявения иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ в тежест на
ищеца е да установи 1/ съществувало между страните трудово
правоотношение; 2/ сключването на споразумение за прекратяване на
трудовия договор на служителя по инициатива на работодателя срещу
заплащане на обезщетение; 3/ размерът на уговореното обезщетение
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу предявения иск, в това число и прекратяване на
трудовия договор на различно основание и на различна дата от посочения от
ищцата, респективно – да докаже погасяване на задълженията си.
С обявения за окончателен доклад, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: 1/ между страните е било налице трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 584/12.07.2024
г., по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „главен юрисконсулт“
в ответното предприятие; 2/ че работодателят е отправил, а работникът
своевременно е приел предложение за прекратяване на правоотношението по
реда на чл. 331 КТ с изплащането на обезщетение в размер на четири брутни
трудови възнаграждения, във връзка, с което е издадена заповед №
87/04.02.2025 г., 3/ че последното брутно трудово възнаграждение на
служителя в размер на 3000 лева, както и че 4/ работодателят не е изплатил
уговореното обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ на ищцата в законовия
едномесечен срок, изтичащ в хода на производството по настоящото дело.
При така установената по делото, безспорна, фактическа обстановка, за
преценка основателността на предявения иск, съдът съобрази следното:
3
Разпоредбата на чл. 331 КТ урежда възможност за прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работодателя.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 331, ал. 1 КТ, налага извод, че
фактическият състав на това прекратително основание включва два елемента:
работодателят да предложи на работника да се прекрати трудовото
правоотношение като заплати обезщетение в определен размер /не по-малък
от четирикратния размер на последното получено от служителя брутно
трудово възнаграждение/, а работникът изрично да приеме отправеното му
предложение, изразявайки писмено съгласието си в седемдневен срок от
получаване на предложението.
В случай, че работодателят изпълни поетото от него задължение и
реално заплати уговореното обезщетение, то правоотношението се счита
прекратено от момента на постигане на съгласие между страните.
В случай обаче, че работодателят не заплати в едномесечния срок
дължимото обезщетение, по силата на изричната законова разпоредба на чл.
331, ал. 3 КТ, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се
смята за отпаднало - т.е. заличава се с обратна сила, като правоотношението
между страните се възстановява, такова, каквото е съществувало преди
постигането на съгласието за прекратяване. /Определение № 659 от 26.05.2011
г. на ВКС по гр. д. № 242/2011 г., III г. о., ГК/.
Нормата има защитна функция за самия работник и брани правото му на
труд - доколкото не допуска хипотеза, в която правоотношение между
страните да се прекрати, а обезщетението да не е заплатено.
С отпадане на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 331, ал.1 КТ и възстановяването на правата и
задълженията на страните по трудовоправната връзка, отпада и правото на
обезщетение на работника. /Решение № 729 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 320/2010 г., IV г. о., ГК/.
Без значение е обстоятелството, че исковата молба е заведена в срока по
чл. 331, ал. 3 КТ, какъвто е процесният случай – законът свързва отпадането
на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение единствено с
отрицателния факт на липса на извършено плащане на договореното
обезщетение – в този смисъл изцяло Решение по чл. 290 ГПК по к.гр.д. №
3084/2024 г. на ВКС.
С оглед обстоятелството, че работникът не разполага с притезание
спрямо неизплатилия обезщетение работодател /а се полза от законовата
защита за възстановява на трудовото правоотношение/, предявеният иск с
правно основание чл.331, ал. 2 КТ се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че: 1/
трудовото правоотношение между страните е прекратено; 2/ работникът или
служителят не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години – в
4
конкретния случай, за 2 дни за 2025 г.; 3/ правото на отпуск не е погасено по
давност ; 4/ размер на полагащия се на служителя платен годишен отпуск; 5/
размера на последното получено за пълен отработен месец брутно трудово
възнаграждение.
Безспорно е между страните, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че независимо от възстановяването на
трудовоправната връзка по реда на чл. 331, ал. 3 КТ, трудовият договор на
ищцата е бил прекратен по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със Заповед №
653/31.07.2025 г., считано от 04.08.2025 г. /след отправено от М. К. на
29.07.2025 г. електронно подписано предложение за прекратяване на трудовия
договор, прието от работодателя с писмо с изх. № 94-402/31.07.2025 г./. На
основание чл. 235 ГПК, съдът следва да съобрази осъществяването на този
правнозначим факт в хода на процеса.
Като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че в полза
на работника се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2 работни дни за 2025 г., възлизащо в брутен размер на сумата от 300 лева, а в
нетен - на сумата от 245,45 лв.
По делото е представено платежно нареждане за заплатено на 15.08.2025
г., обезщетение в полза на ищеца за неизползван платен годишен отпуск в
дължимия се нетен размер, т.е. съдът намира, че предявеният иск, макар
доказан по основание, следва да бъде отхвърлен поради настъпило в хода
на процеса плащане.
Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ, обезщетенията по този раздел /в това число
обезщетение по чл. 224 КТ/, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този
срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
В конкретния случай, обезщетение е било дължимо от работодателя най-
късно до 30.09.2025 г., т.е. исковата молба е била преждевременно предявена –
преди настъпване на падежа на задължението. С оглед на това, при
съобразяване с обстоятелството, че работодателят своевременно е изпълнил
задължението си и не е изпаднал в забава, не са налице основания за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба.
По иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ:
По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, че: 1/ в
рамките на процесния период /03.02.2024 г./ страните са били обвързани от
действащ трудов договор, 2/ по силата на който договор служителят е
престирал съобразно уговореното, както и 3/ размера на уговореното брутно
трудово възнаграждение – в това число, размерите на договореното основно
трудово възнаграждение и на договореното и определено от работодателя
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
В тежест на работодателя-ответник е да докаже, че дължимото
възнаграждение е било изплатено в пълен размер, в това число - в това
5
число, че е начислил и изплатил в полза на бюджета дължимите данъци и
осигуровки.
В конкретния случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът
е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че на служителя се
дължи трудово възнаграждение за 1 работен ден /03.02.2025 г./ в брутен
размер на 150 лева.
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че на
24.02.2025 г. /т.е. в хода на процеса/, работодателят е начислил в полза на
ищеца брутно трудово възнаграждение в размер на 150 лева, като е изплатил
по сметка на ищеца дължимия се на работния нетен размер от 116.40 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск, макар основателен,
следва да бъде отхвърлен поради настъпило в хода на процеса плащане.
Доколкото падежът на претендираното възнаграждение за месец
февруари /дължимо най-късно до края на месеца/, не е бил настъпил към
датата на подаването на исковата молба, както и с оглед обстоятелството, че
работодателят е изплатил в пълен размер дължимото трудово възнаграждение
преди да изпадне в забава, съдът намира, че не следва да се присъжда законна
лихва върху претендираната главница от датата на подаването на исковата
молба.
По отговорността разноски:
При този изход на спора, независимо от извода за основателност на две
от исковите претенции, право на разноски има само ответникът /доколкото
съдът намира, че същият не е станал повод за завеждане на делото и по двата,
преждевременно предявени, приети за основателни иска/.
Доколкото ответникът не е претендирал присъждане на разноски, такива
не му се следват.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. К. К., ЕГН
**********, срещу Център за развитие на човешките ресурси и
регионални инициативи, БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл.
331, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 12 000 лева, представляваща
обезщетение за прекратяване на трудов договор № 584/12.07.2024 г. по
инициатива на работодателя в четирикратен размер на последното получено
от ищеца брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба /10.02.2025 г./ до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. К., ЕГН **********, срещу Център
за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи, БУЛСТАТ
*********, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 300 лв., представляваща обезщетение в брутен размер за неизползван
6
платен годишен отпуск в размер на 2 дни за 2025 г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба /10.02.2025 г./ до окончателното плащане – като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. К., ЕГН **********, срещу Център
за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи, БУЛСТАТ
*********, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от
150 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение в брутен
размер за един работен ден – 03.02.2025 г., ведно със законната лихва от
10.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата - като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7