Р Е Ш Е
Н И Е
№………/ .12.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 1448 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №33921/13.05.2019г., подадена от
„МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Страхил войвода“ №15, чрез адв. М.Р. от ВАК, срещу решение №1798/25.04.2019 год.,
постановено по гр.дело № 11953/2018 год. на РС – Варна, поправено с решение
№2180/17.05.2019 год., постановено по гр.дело № 11953/2018 год. на РС – Варна,
с което е прогласен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД от ЗЗД, по предявения
иск от А.Г.Ч., гражданин на Руска Федерация, роден на *** г., с адрес ***,
срещу „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Страхил войвода“ №15, за нищожен поради противоречие със закона индивидуален договор от
06.12.2012г., за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на
етажна собственост - на Апартаментен
/студиен/ хотел, наречен в договора Силвър бийч - Корпус „А“ и още като
„комплекса", в който се намира собствения на ищеца ап.67, с идентификатор *****,
находящ се в сграда с идентификатор ****в град Б., област Варна, на ул. Ц.И.**,
в поземлен имот с идентификатор *****, със застроена площ на апартамента от
81.80кв.м., находящ се на втория етаж на сградата, ведно с принадлежащите му 0,6746 % идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 25.01 кв.м., според
записаното в нотариален акт № 119 том XXIII дело 4915/16.05.2009 г. по описа на
Служба по вписванията – Варна, осъден е на основание чл.34 от ЗЗД, „МИГ-МАРКЕТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул. „Страхил войвода” № 15, да върне на ищеца А.Г.Ч.,
гражданин на Руска Федерация, роден на *** г., с адрес: ***, сумата от 6267.60
лева, равняваща се на 3204.30 евро, представляващи платени за 2015г., 2016г. и
2017г. /по 1068.10евро на година/ абонаментни такси по нищожния договор от
06.12.2012г., за поддръжка и управление на
общи части на сграда в режим на етажна собственост - на Апартаментен /студиен/ хотел, наречен в
договора Силвър бийч - Корпус „А" и още като „комплекса", в който се
намира собствения на ищеца ап.67, с идентификатор *****, находящ се в сграда с
идентификатор ****в град Б., област Варна, на ул. Ц.И.**, в поземлен имот с
идентификатор *****, със застроена площ
на апартамента от 81.80 кв.м., находящ се на втория етаж на сградата, ведно с принадлежащите му 0,6746 % идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 25.01 кв.м., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.08.2018г. до окончателното й изплащане.
Подадена е и частна жалба вх. №45766/24.06.2019г. от „МИГ-МАРКЕТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Страхил войвода" №15, чрез адв. С.Т.от ВАК,
против определение №7446/10.06.2019 год., постановено по гр.дело № 11953/2018
год. на РС – Варна, с което е оставена без уважение молбата на „МИГ-МАРКЕТ“
ООД, ЕИК ********* за изменение на решение №1798/25.04.2019 год. в частта
относно разноските, чрез редуциране на присъдените разноски за заплатено адв.
възнаграждение на ищеца от 2000 лева на 943.38 лева.
Във въззивната жалба се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, несъобразено с нормите на материалния закон, постановено при
нарушаване на процесуалните права и е необосновано. Твърди се, че единственото
съображение на първоинстанционния съд да уважи иска е неправилното му
разбиране, че за да е налице „жилищен комплекс от затворен тип“ по смисъла на
пар.1, т.3 от ДР на ЗУЕС е необходимо в поземления имот да са построени поне 4
сгради в режим на етажна собственост, което изискване в конкретния случай не е
налице и това обуславя нищожността на процесния договор, поради противоречието
му с императивни правни норми. На следващо място се твърди, че решението е
постановено при нарушаване на процесуалните права и е необосновано. Необсъдени
са доводите и възраженията на „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, съдът не е обсъдил
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а се е занимал единствено с
доказателствата и доказателствените средства, установяващи обстоятелството
колко сгради в режим на етажна собственост са построени в процесния УПИ. Моли
за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, ведно с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В частната жалба се излага, че определението, с което е оставена без
уважение молбата на „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК ********* за изменение на решение
№1798/25.04.2019 год. в частта относно разноските, чрез редуциране на
присъдените разноски за заплатено адв. възнаграждение, е неправилно. Излага, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуслови
присъждането на адв. хонорар 2000 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна от А.Г.Ч., чрез адв. К.М.,
в писмен отговор оспорва въззивната жалба и от своя страна излага коментар на
изложените в нея оплаквания. Твърди, че не може да се пререшава въпроса за
липсата на затворен комплекс, установен с Решение № 4453/28.11.2016 г. по гр.д.
№ 10952/2015 г. на ВРС и Решение от 01.06.2017 г. по въззивното му гр.д.№
780/2017 г. на ВОС. Като се позовава на чл.299, ал.1 и чл.223, ал.1 ГПК,
излага, че решения с влязло в сила решение спор не може да бъде пререшаван.
Сочи, че в диспозитивите и на двете визирани решения процесната сграда /сграда
А/ и съседната сграда /сграда Б/ са определени като отделна етажна собственост.
Сочи, че съгласно чл.3 ЗУЕС, когато в един имот са налични до три сгради, то
управлението им не е по реда на чл.2 ЗУЕС, а по реда на чл.30, ал.3, чл.31,
ал.1 и чл.32 ЗС. По отношение възможността на отделните собственици на обекти в
сградата да ползват изградената в общото дворно място инфраструктура и
съоръжения, сочи, че по делото е установено, че достъпът и възможността за
ползване са свободни за външни за сградата хотелски гости. На следващо място
излага, че 52 апартамента и студиа са регистрирани от „МИГ – МАРКЕТ“ ООД като
апартаменти за гости – хотел от трета категория, твърди осъществяване на
професионална хотелиерска дейност по см. на пар. 1, т. 17, 19, 29, вр. т. 1 от
ДР на Закона за туризма. Оспорва качеството „обитатели“ по см. на пар. 1, т.1
ЗУЕС на хотелските гости. Аргументи за неприложимост на специалния режим по чл.
2 ЗУЕС са изложени и във връзка с необходимостта всички обекти, а не само
някои, да имат сключен договор за поддръжка и управление.
Като се позовава на Решение № 87/09.03.2012 г. по гр.д.№ 1115/2011 г. на
ВКС, II-ро ГО, Определение № 165/05.03.2014 г. по гр.д.№ 47/2014 г. на ВКС,
IV-то ГО, Определение № 570/15.11.2013 г. по гр.д.№ 5517/2013 г. на ВКС, I-во
ГО, въззиваемата страна обосновава, че „жилищен комплекс от затворен тип
изисква наличие на поне четири сгради в режим на етажна собственост и други
обекти, обслужващи собствениците и обитателите, всички изградени в комплекс,
обособен в самостоятелен поземлен имот, при спазване изискванията за
контролиран достъп на външни лица“. Сочи, че видно от представените по делото
документи, процесната сграда не е проектирана, разрешена за строителство и
построена като част от затворен жилищен комплекс. Изложено в тази връзка е, че
разрешението за строеж № 115 е от 21.12.2004 г., т.е. преди приемането на чл. 2 ЗУЕС в сегашната редакция. Намира за неприложим режима по чл.2 ЗУЕС, както поради
липсата на предпоставките за определяне на един комплекс като жилищен от
затворен тип, така и поради липса на сключени договори за поддръжка и
управление на общите части за всички апартаменти в сградата. От изложеното
обуславя извод за наличие на обикновена ЕС, която следва да се управлява от
Общо събрание съгласно чл. 11 ЗУЕС, а сключеният индивидуален договор за
възлагане на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД на дейностите по поддръжка, охрана и управление
на общите части на сградата, при липса на съответните фактически предпоставки,
следва да се обяви за нищожен, поради противоречие със закона.
Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което
отправя искане за потвърждаването му и претендира присъждане на разноски.
В отговора на частната жалба се излага, че определението, с което е
оставена без уважение молбата на „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК ********* за изменение
на решение №1798/25.04.2019 год. в частта относно разноските, е правилно и се
моли да бъде потвърдено.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът „МИГ-МАРКЕТ“
ООД се представлява от адв. М.Р. от ВАК и адв. С.Т.от ВАК, които поддържат
жалбите и молят да бъдат уважени, ведно с присъждане на направените по делото
разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна А.Г.Ч. се
представлява от адв. К.М., която моли жалбата да бъде отхвърлена и на
въззиваемия да бъдат присъдени направените по делото разноски.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба, уточнена с молба
вх.№53249/09.08.2018г. на ВРС, подадена
от А.Г.Ч., чрез адв. К.И.М. от САК, срещу „МИГ-МАРКЕТ“ ООД за прогласяване на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за нищожен на индивидуален договор от
06.12.2012г. за поддръжка и управление на Апартаментен /студиен/ хотел, наречен
в договора Силвър бийч - Корпус „А“ и още като „комплекса“, в който се намира
собствения на ищеца ап.67, с идентификатор *****, находящ се в сграда с
идентификатор ****в град Б., област Варна, на ул. Ц.И.**, в поземлен имот с
идентификатор *****, със застроена площ
на апартамента от 81.80 кв.м., находящ се на втория етаж на сградата, ведно с принадлежащите му 0,6746 % идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 25.01 кв.м., според
записаното в нотариален акт № 119 том XXIII дело 4915/16.05.2009 г. на Служба
по вписванията – Варна. Предявен е и иск за осъждане на ответника на основание
чл.34 от ЗЗД, евентуално на основание
чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, да върне на ищеца сумата от 6267.06 лева
(уточнение с молба вх.№53249/09.08.2018г. на ВРС), представляваща платени абонаментни
такси за 2015г., 2016г. и 2017г. (по 1068.10 евро на година) по нищожния
договор от 06.12.2012г. за поддръжка и управление на Апартаментен /студиен/
хотел, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба – 03.08.2018г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди в
исковата молба, че заедно с две други лица – Григорий
Андреевич Ч. и Маргарита Ч., са собственици на самостоятелен обект с
идентификатор *****, представляващ апартамент № 67, находящ се в сграда с
идентификатор ****в град Б., област Варна, на ул. Ц.И.**, в поземлен имот с
идентификатор *****, със застроена площ на апартамента от 81.80 кв.м., находящ
се на втория етаж на сградата, ведно с
принадлежащи му 0,6746 % идеални части от общите части на сградата, равняващи
се на 25.01 кв.м., според записаното в
нотариален акт № 119 том XXIII дело 4915/16.05.2009 г. на Служба по вписванията
– Варна. Твърди, че на 06.12.2012г. между него, Григорий
Андреевич Ч. и Маргарита Ч., тримата като възложители и ответното дружество „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, като
изпълнител, е сключен договор за поддръжка и управление на Апартаментен /студиен/ хотел, наречен в
договора Силвър бийч - Корпус „А“ и още като „комплекса“, в който се намира
собствения на ищеца ап.67, с идентификатор *****, находящ се в сграда с
идентификатор ****в град Б., област Варна, на ул. Ц.И.**, в поземлен имот с
идентификатор *****, със застроена площ
на апартамента от 81.80 кв.м., находящ се на втория етаж на сградата, ведно с принадлежащите му 0,6746 % идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 25.01 кв.м., който договор е
вписан в Служба по вписванията.
Излага, че
възложените според договора дейности включват организиране на пропусквателния
режим на сградата, заплащане на сметки за ток, вода на общите части на сградата
и на таксите за поддръжка на асансьора, сключване на застраховка за имота,
почистване на общите части на комплекса и озеленяване, организиране, насочване,
извършване и контролиране на всички необходими поправки и дейности за поддръжка
на общите части на комплекса (сградата); поддръжка и почистване на басейна в
комплекса (който е извън сградата), след изрично упълномощаване
представителство на възложителя пред ВиК и електродоставчика, както и в Общото
събрание на ЕС, съхраняване ключ от ап.67 и ползването му при пожар, наводнение
и др. извънредни ситуации, заплащане от страна на изпълнителя на възложителя на
използваната в ап.67 ел.енергия, която ще се заплаща от последния на
енергийното предприятие. Годишната такса по договора се сочи да възлиза в
размер на 10 евро на кв.м. обща площ, включваща застроената такава на
апартамент №67 и площта, съответна на идеалните части от общите части, или
сумата от 1068.10 евро годишно.
Ищецът счита, че
така сключения договор е нищожен, тъй като не е налице жилищен комплекс от
затворен тип, като се позовава на установителното действие на мотивите на
решението по гр.д. №10952/2015г., по описа на ВРС, което счита, че обвързва
страните, като собственици на самостоятелни обекти в сградата, находяща се в
гр. Б., ул. „Цар Ивайло“ 1. Вън от горното излага, че сградата не е проектирана
и изградена именно като комплекс по смисъла на ЗУЕС, тъй като това е
осъществено преди въвеждането на специалната уредба с цитирания закон. При
липса на жилищен комплекс от затворен тип, счита че въпросите относно управлението
и поддръжката на общите части се регулират от императивните норми на ЗУЕС и са
изцяло от компетентността на Общото събрание на етажната собственост. Така
твърди договорът от 06.12.2012г. е нищожен, поради противоречието му със закона.
Предвид нищожността на договора моли и за осъждане на ответника да върне на
ищеца платените от него по нищожния договора такси за абонамент и обслужване
за 2015г., 2016г., 2017г.
С отговора на
исковата молба ответникът не оспорва сключването и съдържанието на сочения от
ищеца договор; не оспорва правото на собственост на ищеца върху исковия обект;
не оспорва и плащането на абонаментните такси по договора в процесния период.
Твърди, че Апартаментен-студиен хотел „Силвър Бийч“ - гр. Б., ул.„Цар Ивайло“ №
1, е разположен в ПИ с идентификатор ***** по КК и КР, идентичен с УПИII- 1493,
кв. 131 по плана на гр. Б., обл. Варненска, и е придобит от „МИГ-МАРКЕТ“ ООД,
което е инвеститор и строител на комплекса. Освен сградата в режим на етажна
собственост, в която има 125 самостоятелни обекта, в парцела са изградени и
обекти, които да обслужват собствениците, а именно: външен басейн, алеи с
парково осветление, тревни площи и зони за почивка, външен фитнес, складови
помещения, трафопост и др. На разположение на собствениците са направени още
рецепция, бар-ресторант, игрална зала, магазин, които също се намират в
сградата. Твърди, че в комплекс „Силвър Бийч“, корпус А, има контролиран
достъп, който се осъществява чрез денонощна охрана, пропускателен режим и видеонаблюдение.
Имотът е ограден изцяло, а достъпът е възможен само от определените за целта
места, чрез ограничителен пропуск и електронна система с чипове. Излага, че още
от въвеждането на сградата в експлоатация през 2009г. апартамент хотел „Силвър
Бийч“ се управлява от дружеството като комплекс от затворен тип, като „МИГ-МАРКЕТ“
ООД е сключило със собствениците на индивидуални обекти договори за поддръжка и
управление на общите части.
В изпълнение на
тези договори ответникът е ангажирал и трети лица, на които „МИГ-МАРКЕТ“ ООД заплаща
възнаграждение за извършените услуги. Сочи, че дружеството има сключени
договори за абонаментно обслужване и поддържане на басейна, договор за
абонаментно обслужване на асансьорните уредби, договор за осигуряване достъп до
интернет в общите части и във връзка с извършване на видеонаблюдението в
комплекса. Ежегодно дружеството сключва и договори за застраховка на общите
части и имуществото на комплекса. За изпълнение дейността по поддръжката и
управлението на комплекса "Миг- Маркет" ООД има наети на трудов
договор лица на длъжност „портиер", „чистач хигиенист", „пазач“,
„градинар“, „общ работник“ и други. В този смисъл счита, че е налице жилищен
комплекс от затворен тип и сключеният договор валидно е обвързал страните, като
всяка една от тях е изпълнявала задължението си по правоотношението. Не счита,
че решението по гр.д. № 10952/2015г., по описа на ВРС има връзка с процесния
договор за поддръжка и управление на апартаментния/студиен хотел.
Ответникът моли
за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав в рамките на дължимата от него въззивна проверка по чл.269 от ГПК
намира постановения съдебен акт за недопустим по следните съображения:
Производството е
образувано по иск за прогласяване на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
нищожен на договор от 06.12.2012г. за поддръжка и управление на Апартаментен
/студиен/ хотел и обусловен от него иск за връщане на даденото по нищожния
договор. Тогава, когато в процеса се иска прогласяването на недействителност на
сделка, страните по тази сделка са необходими задължителни другари, доколкото
естеството на спорното правоотношение е такова, че решението на съда относно
действителността на сделката и нейните последици следва да бъде еднакво за
всички участници по нея. Нищожният договор има порок при сключването му и не
поражда правни последици с оглед на което предявяването на иск за прогласяване
на нищожността от една от страните по договора или от трето лице с правен
интерес, засяга еднакво правата на всички страни по договора (така Решение №
544 от 6.01.2011г. по гр.д. № 1053/2010г. на ВКС, Решение № 273 от 25.08.2014г.
по гр.д. № 506/2012г. на ВКС). В този случай поради неделимостта на спорното
право решението ще обвърже и двете страни по спорното правоотношение, дори и
едната да не е участвала в съдебния процес. С оглед на това предявяването на
иска от или срещу всички другари е предпоставка за допустимост на
производството по делото, за която съдът е задължен да следи служебно. В случая
страни по процесния договор са както ищеца и "Миг- Маркет" ООД, така
и Григорий Андреевич Ч. и Маргарита Ч., които не са конституирани като страна
по делото. Това съставлява нередовност на исковата молба, за която съдът следи
служебно и при констатирането й същият е длъжен да упражни правомощията си по
чл.129 ГПК. Неизпълнението на тези задължения от страна на съда и нарушаването
на изискването за съвместна процесуална легитимация е довело до постановяването
на едно недопустимо решение, което само по себе си съставлява основание за
обезсилване на първоинстанционното решение и връщането му за отстраняването на
тази нередовност (в този смисъл е ТР № 1/09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС). Едва след предприемането на тези действия и в зависимост от
тяхното изпълнение може да се преценява
допустимостта на производството, респ. да се разгледа и реши спора по същество.
Искът за връщане
на даденото по нищожния договор е обусловен от изхода на спора по иска за
прогласяване на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за нищожен на договор от
06.12.2012г. за поддръжка и управление на Апартаментен /студиен/ хотел. В този
смисъл постановеното решение следва да бъде обезсилено изцяло и делото да се
върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, като следва
да бъдат предприети действия по изправяне нередовностите на исковата молба.
Предвид
обезсилването на решението на ВРС,
въззивният съд не дължи произнасяне по подадената от „МИГ-МАРКЕТ“ ООД частна жалба вх.
№45766/24.06.2019г.
Доколкото липсва
произнасяне по съществото на правния спор, при новото разглеждане на делото
първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно сторените до този
момент съдебно-деловодни разноски в производството.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №1798/25.04.2019 год., постановено по гр.дело №
11953/2018 год. на РС – Варна, поправено с решение №2180/17.05.2019 год.,
постановено по гр.дело № 11953/2018 год. на РС – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС съобразно дадените в
мотивите на решението указания.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: