РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Бургас, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501537 по описа за 2022 година
С решение № 189 от 22.06.2022г., постановено по гражданско дело №
1120/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, са отхвърлени като
неоснователни предявените от Етажната собственост на комплекс „Съни Вю
Централ 2“, ES SVS 2, Код по Булстат *********, с адрес: град Н., квартал Ф.
№ *, представлявана от управителя Иван Василев Патриков, искове за
осъждането на И. Г. А., родена на *** г., гражданин на Р. Ф., с постоянен
адрес в Р. Б.: град Н., к.к. С. б. – з., УПИ *-*, кв.*, етаж *, ап.*, Код по Булстат
*********, да заплати следните суми: сумата в размер на 368,22 лв.,
представляваща непогасен остатък от такса за управление и поддръжка за
периода от 01.09.2018г. до 31.08.2019г., ведно със законната лихва, считано
от 30.08.2021г. до окончателното изплащане на главницата, и сумата в размер
на 112 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
01.09.2018г. до 29.08.2021г.; сумата в размер на 1 109,06 лв., представляваща
такса за управление и поддръжка за периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021г. до окончателното
1
изплащане на главницата, и сумата в размер на 224,89 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 01.09.2019г. до 29.08.2021г.;
сумата в размер на 1 109,06 лв., представляваща такса за управление и
поддръжка за периода от 01.09.2020г. до 31.08.2021г., ведно със законната
лихва, считано от 30.08.2021г. до окончателното изплащане на главницата, и
сумата в размер на 112,14 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 01.09.2020г. до 29.08.2021г.
С решението е отхвърлена и претенцията на Етажната собственост на
комплекс „Съни Вю Централ 2“, ES SVS 2, Код по Булстат *********, с
адрес: град Н., квартал Ф. № *, за осъждане на И. Г. А., родена на *** г.,
гражданин на Р. Ф., да заплати сума в размер на 960 лв., представляващи
направени по делото разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
Етажната собственост на комплекс „Съни Вю Централ 2“, Код по Булстат
*********, с адрес: град Н., квартал Ф. № *, представлявана от управителя
Иван Василев Патриков, чрез адв. Кирил Няголов.В нея се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът изразява
несъгласие с извода на съда, че ответницата е пребивавала в Р. Б. общо 30 дни
за периода от 01.09.2018г. до 30.08.2019г., поради и което същата не дължи
претендираните суми за управление и поддръжка на общите части. Съдът е
формирал този извод въз основа на писмо от ГД „Гранична полиция“,
удостоверяващо горното обстоятелство.
Заявява, че преценката за наличието на предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС е обусловена от установяване на
обстоятелството дали недвижимият имот е ползван за период повече от 30
дни в рамките на календарна година. Ползването на недвижимия имот може
да се осъществява не само от собственика, но и от трети лица.
Въззивникът счита, че при въведено възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС,
разпределението на доказателствената тежест следва да се извърши съобразно
чл.154, ал.1 ГПК, и съответно ответникът следва да ангажира доказателства,
изключващи възможността имотът да е бил обитаван повече от 30 дни в
годината. Цитира относима съдебна практика.
Въззивникът счита, че представеното по делото писмо от ГД „Гранична
полиция“ установява, че конкретното лице, в случая собственик не е
2
пребивавал в страната повече от 30 дни, но същото няма доказателствена
стойност относно обстоятелството дали имотът е използван повече от 30 дни
за съответната година.
В заключение посочва, че първоинстанционният съд е формирал
неправилен извод довел до отхвърляне на исковите претенции.
Иска от съда решението да бъде отменено и постановено ново решение,
с което исковите претенции да бъдат уважени.
В срока по закон е постъпил отговор на жалбата от ответната страна –
И. Г. А., родена на *** г., гражданин на Р. Ф., с постоянен адрес в Р. Б.: град
Н., к.к. С. б. – з., УПИ *-*, кв.*, етаж *, ап.*, Код по Булстат *********, чрез
особен представител Желка Апостолова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Любен
Каравелов” № 5, вх.В, ет.1.
Излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е уважил възражението на ответнцата по
чл.51, ал.2 ЗУЕС. От представеното по делото писмено доказателство - писмо
от ГД „Гранична полиция“ е видно, че за периода от 01.09.2019г. до
31.08.2020г. ответницата не е пребивавала в Р. Б., поради и което съдът е
приложил императивната разпоредба на чл.51, ал.2 ЗУЕС.
В исковата молба липсват твърдения, а и не са представени
доказателства имотът да е ползван от друго лице, различно от собственика.
Намира цитираната във въззивната жалба съдебна практика за неприложима в
процесния случай.
Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, както и
присъждане на разноските по делото.
При извършената служебна проверка на атакуваното решение, съдът не
констатира пороци, водещи до нищожност или недопустимост на същото.
Предявени са обективно съединени претенции за присъждане на
такси за управление и поддръжка на общи части на ЕС „Съни Вю Централ 2“
за посочени в исковата молба периоди, както и за мораторна лихва върху
претендираните главници.
Правното основание на същите е чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.чл.11, ал.1, т.5
ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД.
Етажната собственост на комплекс „Съни Вю Централ 2“, гр.Н., кв.Ф.
3
№*, чрез управителя си Иван Патриков е предявила иск против И. А., етажен
собственик за заплащане на такси за поддръжка и управление на общите
части за периодите 2018-2019г; 2019 – 2020г и 2020 – 2021г, както и за
присъждане на мораторни лихви върху главниците, с посочен в петитума
начален момент , от които се претендира тази лихва.Твърди се, че ищцата
като етажен собственик дължи заплащане на посочените суми, за които са
взети решения на две общи събрания на ЕС : на16.07.2018г и на
13.08.2019г.Твърди се също, че ответницата е изпълнила задължението само
за периода от 01.09.2018г – до 01.09.2019г и то частично, като за този период
продължава да дължи сумата 368,22лв.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответницата е
оспорил исковете, като е изложил възражения в няколко насоки: общите
събрания, на които са взети решенията за определяне на такси за поддръжка и
управление са проведени в пълно противоречие с изискванията на ЗУЕС; не
са обявени и не са достигнали до знанието на етажните собственици, а
следователно и срокът за обжалването им не е започнал да тече.Освен това се
твърди, че тези решения са нищожни, като противоречащи на императивната
разпоредба на чл.51, ал.1 ЗУЕС. Направено е и възражение, че ответницата не
дължи такси за поддръжка и управление, защото е отсъствала от обекта и не
го е ползвала през целия исков период.
Районният съд е отхвърлил исковите претенции, като решаващият
мотив е, че ответницата не дължи заплащане на сумите, тъй като е
пребивавала в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. Във връзка с направеното възражение от ответната страна
за приложение на императивната норма на чл.51,ал.2 ЗУЕС, съдът е приел,
че е доказано по дело, че ответницата е пребивавала 30 дни в периода от
01.09.2018 – 31.08.2019г, а останалите два въведени от ищеца периоди
изобщо не е пребивавала в страната.
Атакуваното решение е правилно, а жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Основното и единствено възражение в жалбата е, че съдът
неправилно е приел, че след като ответницата не е пребивавала в страната,
отпада нейното задължение за заплаща разноски за поддръжка и управление
на общите части. Не е оспорено приетото от съда, че за процесните периоди,
4
в рамките на календарната година, ответницата е пребивавала в имота не
повече от 30 дни – според настоящия състав това са следните периоди: в
рамките на календарната 2018г е пребивавала 21 дни , а през календарната
2019г е пребивавала 27 дни. Въззивникът счита, че това задължение би
отпаднало, ако бъде установено, че никой, вкл. и трето лице, не е ползвало
апартамента на ответницата повече от 30 дни в годината. Това е така, тъй
като имотът може да е обитаван както лично от собственика, така и чрез
предоставянето му на трето лице.Твърди се още, че тежестта да докаже това
обстоятелство – че имотът не е ползван и от трето лице през исковите
периоди, е на ответницата. Това възражение е неоснователно.По принцип
съдът споделя тезата, че такси за поддръжка и управление на общите части на
ЕС се не се дължат само, ако освен собственикът и никое друго лице е
пребивавало в имота 30 или по-малко от 30 дни за една календарна година.
Независимо от това , на първо място, в първото по делото заседание, а и в
цялото първоинстанционно производство, процесуалният представител на
ищеца не е въвел твърдение, че имотът през исковите периоди е ползван от
друго лице, различно от собственика. Само при направено такова възражение
от ищеца, би следвало от ответната страна да установи както личното си
отсъствие от обекта, така и това на други ползватели и/или обитатели за
правно релевантното време, като ангажира доказателства, изключващи
възможността обектът да е бил обитаван.Такива твърдения обаче липсват
дори и във въззивната жалба. Поради това съдът счита, че ответницата е
доказала, чрез представеното писмо от Главна дирекция „Гранична
полиция“, че през исковите периоди, за които се претендира да заплати такси
за поддържане и управление на общите части, не е обитавала имота повече от
30 дни в календарна година и възражението по чл.51,ал.2 ЗУЕС е
основателно.
По тези съображения, настоящият състав счита,че атакуваното решение
следва да се потвърди с горните мотиви.
Съдът констатира,че на особеният представител адв.Апостолова е
изплатено възнаграждение в размер на 150лв и следва да се доплати сумата
152лв от внесения депозит.
Мотивиран от горното съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №189/22.06.2022г, постановено по гр.д.
№1120/2021г на районен съд –Несебър.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Желка Апостолова-особен представител на
ответницата И. А. допълнително възнаграждение в размер на 152лв от
внесения депозит.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6