№ 1371
гр. Варна, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря И.ка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110203404 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на И. Я. И. срещу НП на началник група в
ОДМВР Варна, сектор ПП Варна, с което му е наложено административно наказание
ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата въззивника счита, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Шкода“. Счита, че
не отговаря на истината, че е навлязъл в кръстовището в зоната на действие на пътен знак
В-1, като на кръстовището няма поставен такъв знак. Сочи, че е нарушен чл.40 от ЗАНН,
като АУАН е съставен от неочевидец, както и свидетелят по акта е неочевидец. В този
случай е следвало да намери приложение чл.40 ал.3 от ЗАНН и АУАН да бъде съставен в
присъствието на двама други свидетели. Счита , че нарушение, извършено от него е
недоказано. Сочи за нарушени чл.42 т. 4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като липсва описание на
нарушението и на обстоятелствата на извършването му. Не става ясно какви са били пътните
знаци и маркировката и какво точно велосипедистът не е съобразил. В нарушение на чл.52
ал.4 не е било извършено допълнително разследване. За да е налице нарушение на чл.179
ал.2 от ЗДвП е необходимо да има настъпили материални щети, за каквито в настоящия
казус данни няма. Разпоредбата на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП съдържа множество хипотези, като
липсва конкретика коя от тези хипотези е възприета от наказващия орган. Алтернативно
изразява позиция за наличие на маловажен случай на административно нарушение. Моли за
отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.
В с. з. въззивника поддържа жалбата чрез процесуален представител.
По същество поддържа и доразвива основанията за отмяна на наказателното
постановление , изложени с жалбата.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява позиция за
правилност и законосъобразност на наказателното постановление. Претендира
възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
1
На 22.03.2024г. преди обяд, въззивникът И. управлявал велосипед, като около 11,40
часа се движел в гр. Варна, по локалното платно на бул. „Владислав Варненчик“, в посока
към центъра на града. Движението си въззивникът И. осъществявал, като навлязъл в зоната
на забранителен знак В-1 и при липсата на маркировка за продължение на велосипедната
алея.
В същото време , на кръстовището с ул. „Патриарх Евтимий“ се намирал л.а. „Шкода
Скала“, управляван от св. Д., който искал да предприеме включване по бул. „Владислав“.
При това св. Д. спрял на пешеходната пътека, след което продължил с ниска скорост да се
придвижва към бул. „Владислав“.
В този момент въззивникът И. се ударил в предната дясна част на автомобила и
паднал.
Св. Д. веднага излязъл от автомобила си и видял въззивника И., който се изправял от
земята, а около него имало пръснати покупки.
За настъпилото ПТП, от случаен гражданин били сигнализирани служители на първо
РУ ОДМВР Варна- св. Д.Д. и св. Х., които се намирали със служебен автомобил на
отсрещната страна на бул. „Вл. Варненчик“ и веднага предприели действия по извършване
на обратен завой и посещение на местопроизшествието.
При пристигането си св. Д. Д. и св. Х. възприели автомобила и велосипеда, както и
техните водачи. Въззивникът И. се оплаквал от болки в кръста и това наложило да бъде
извикан екип на Спешна помощ, както и сигнализиране до ОДЧ.
От ОДЧ бил изпратен на място екип на ПП ОДМВР Варна, в състава на който влизали
св. Кр. Д. и св. А..
На място св. Кр. Д. и св. А. извършили оглед на местопроизшествието и на
автомобила и велосипеда, разговаряли и с техните водачи. При това установили механизма
на пътно- транспортното произшествие, както и виновното поведение на въззивника И..
Св. А. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието
на който подробно описал установеното. Деянието било квалифицирано като такова по чл.6
т.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето на акта бил вписан св. Кр. Д.. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника, който
не вписал в графата за възражения такива.
В срок по преписката не постъпили възражения.
На 07.06.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от
полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна
квалификация по ЗДП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционната норма
на чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.1,2 от ЗДП, на въззивника било определено административно
наказание глоба.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства -
показанията на св. А., св. Кр. Д.; св. Д. Д.; св. Х. и св. Д.; акт за установяване на
административно нарушение, който представлява доказателство по смисъла на ЗДП;
снимков материал; протокол за ПТП с пострадали лица; справка за нарушител и др.
Показанията на св. Д. са такива на свидетел – очевидец, който пряко е възприел
настъпването на ПТП.
Показанията на св. Д. Д.; св. Х. пряко и непосредствено отразяват местоположението
на превозните средства след настъпване на ПТП и състоянието им, както и това на
въззивника И..
Показанията на св. А. и св. Кр. Д. също пряко и непосредствено отразяват
местоположението на превозните средства след настъпване на ПТП и състоянието им, както
2
и това на въззивника И., като изясняват начина на установяване на механизма на пътно-
транспортното произшествие.
В подкрепа на показанията на тези свидетели са и писмените доказателства по делото
- актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в
хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП, както и изготвения снимков материал.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение
по ЗДП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушението е посочил правилна правна квалификация. Въз основа на квалификацията на
деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по
пътищата. Правилно е бил преценен вида на наказанието с императивно определен размер.
Що се отнася до възраженията наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът
констатира тяхната неоснователност предвид на следното :
Въззивника счита, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Шкода“. Счита, че не
отговаря на истината, че е навлязъл в кръстовището в зоната на действие на пътен знак В-1,
като на кръстовището няма поставен такъв знак.
Съдът, противно на изразената позиция , намери, че от всички събрани по делото
доказателства се установява фактологията, твърдяна от наказващия орган.
Така, от показанията на всички разпитани свидетели, от изготвения снимков
материал, от съставения АУАН и останалите писмени доказателства по делото се установява,
че въззивникът И. е управлявал велосипеда си , навлизайки в зоната на пътен знак В-1 и при
липсата на пътна маркировка, указваща, че се касае за велосипедна алея, при което той е
следвало да слезе от велосипеда и да го бута, до достигане на зона, позволена за
управлението му. Вместо да съобрази поведението си с пътните знаци и маркировка,
въззивникът И. е продължил управлението на велосипеда, достигнал е кръстовището на ул.
„Патриарх Евтимий“ с бул. „Владислав“, където се ударил в предната дясна част на л.а.
„Шкода Скала“, управляван от св. Д..
На следващо място въззивникът сочи, че е нарушен чл.40 от ЗАНН, като АУАН е
съставен от неочевидец, както и свидетелят по акта е неочевидец. В този случай е следвало
да намери приложение чл.40 ал.3 от ЗАНН и АУАН да бъде съставен в присъствието на
двама други свидетели.
Доколкото АУАН е съставен от свидетел, присъствал пряко при установяване на
нарушението, както и в присъствието на свидетел, присъствал пряко при установяване на
нарушението, съдът не сподели като основателни горните доводи.
Въззивникът счита, че нарушение, извършено от него е недоказано.
Съдът не споделя извод за недоказаност на нарушението ,като мотиви защо счита
същото за безспорно установено вече бяха излагани по- горе и не следва да бъдат
преповтаряни.
Сочат се за нарушени чл.42 т. 4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като липсва описание на
нарушението и на обстоятелствата на извършването му. Не става ясно какви са били пътните
знаци и маркировката и какво точно велосипедистът не е съобразил.
Съдът, изхождайки от обстоятелствените части на АУАН и НП не констатира да е
допуснато подобно нарушение. Напротив – и в двата акта е конкретизирано мястото на
3
движение на превозните средства, наличието на забранителен знак и конкретното движение
на превозното средство, управлявано от въззивника И. и причиняването на ПТП вследствие
на това движение.
Предвид на факта ,че пътна маркировка, указваща че е налице алея за движение на
велосипеди не е била налична, то не е било възможно словесно описание на такава
маркировка, като достатъчно и правилно е било посочено единствено, че въззивникът не е
съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка.
Въззивникът счита още, че в нарушение на чл.52 ал.4 не е било извършено
допълнително разследване.
Съдът намира, че не е допуснато такова нарушение, като на първо място наказващият
орган се е произнасял при безспорна фактическа обстановка и липса на възражения при
съставяне на АУАН и впоследствие, в предвидения в ЗАНН срок, при наличието на
категорични доказателства относно нарушението и нарушителя.
Въззивникът изразява становище, че за да е налице нарушение на чл.179 ал.2 от ЗДвП
е необходимо да има настъпили материални щети, за каквито в настоящия казус данни няма.
Съдът намери, че правилно не е бил посочвано наличието на материални щети , като
доколкото е била причинена телесна увреда на въззивника И., безспорно в настоящия казус
се касае за настъпило ПТП , съответно – за извършено нарушение на чл.179 ал.2 от ЗДП.
Въззъвникът счита, че разпоредбата на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП съдържа множество
хипотези, като липсва конкретика коя от тези хипотези е възприета от наказващия орган.
Съдът , при проверка на съдържанието на НП не констатира да е допуснато такова
нарушение – санкционната норма е конкретизирана от наказващия орган по членове, алинеи
и предложения, като напълно съответства на описаното в обстоятелствената част на НП
нарушение. В този смисъл и обвинението е ясно и точно формулирано и позволява
организирането на адекватна защита от страна на санкционираното лице.
На последно място въззивникът изразява алтернативно позиция за наличие на
маловажен случай на административно нарушение.
Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена
хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл
правилно е било прието, че въззивника следва да бъде санкциониран за извършеното
административно нарушение.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0819-001141/07.06.2024г., издадено от началник група в
ОДМВР Варна, сектор ПП Варна, с което на И. Я. И. е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.1,2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. Я. И. да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за
правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5