Р Е Ш Е
Н И Е
№ 376
град Велико Търново, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на десети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 593/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Т.Н.Р.,
с адрес ***, *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0311-000088/03.09.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОД на
МВР – В. Търново, РУ Павликени, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от шест месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е нищожна.
Излага твърдения, че към момента на проверката МПС не е управлявано нито от
посоченото в заповедта лице, нито от жалбоподателя, а самото превозно средство
е било спряно и с изключен двигател. Това според жалбоподателя означава, че
липсва предмет на обжалваната заповед, което я дисквалифицира като
правопораждащ юридически факт за разпоредените правни последици и е основание
за прогласяване на нейната нищожност. Жалбоподателят сочи, че следвало да се
представят доказателства за компетентността на издателя на заповедта, а
последната не била достатъчно мотивирана – липсва точно и конкретно описание на
извършеното нарушение, място на извършеното нарушение, доказателства подкрепящи
фактическия състав. На последно място нямало доказателства визираното като
управляващ ППС лице да е неправоспособно. По тези съображения жалбоподателят
иска от съда да обяви нищожността на оспорената заповед. В съдебно заседание се явява лично.
Ответникът по жалбата - полицейски
инспектор към Районно
управление Павликени
при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, се явява лично и оспорва жалбата
като неоснователна.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно съставения АУАН
серия GA
№ 469061/31.08.2021 г. при извършена проверка от контролните органи при ОДМВР –
В. Търново, РУ-Павликени е констатирано, че на 31.08.2021 г. около 18:21 ч. в гр.
Павликени на кръстовището на улиците „Христо Ботев“ и „Деветнадесети февруари“,
Е.П.Е. е управлявал автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № ***, собственост на Т.Н.Р., като
Е. не притежава СУМПС-неправоспособен. При тази фактическа обстановка от полицейски
инспектор към РУ-Павликени при ОДМВР – В. Търново е издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0311-000088/03.09.2021г., с
която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 09.09.2021 г., като същата не е била оспорена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалба с искане за обявяване нищожността на ЗППАМ
е била подадена от Т.Р. на 27.09.2021 г.
В хода на съдебното
производство са разпитани свидетелите Н.Т.Р. и Е.П.Е.. Св. Р. посочва, че брат
й /св. Е./ бил пешеходец по време на извършване на полицейската проверка, а
колата е била паркирана на абсолютно същото място, където тя е паркирала преди
това. Св. Е. в показанията си отрича да е управлявал автомобила, а само е ходил
до паркираното МПС, като на връщане към къщата е бил спрян от полицейските
органи.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
В действащото законодателство няма
легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са
критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона /чл. 146 от АПК/. Нищожността означава, че административният акт страда от такъв важен,
силен, тежък или съществен порок, който прави акта напълно недействителен,
непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. В
правната теория са установени критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост. На първо място - липсата на компетентност
винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална,
териториална или лична. На следващо място неспазване на определената в закона
форма е порок на акта водещ до нищожността му само тогава, когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. Нарушаването на
административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост, освен
ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това
основание – до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на
посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова
опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност. Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение
на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Налице
ще е нищожен административен акт, ако неправомерната цел, която се преследва с
него не може да бъде постигната по никакъв друг начин и от никой орган или се
преследва някаква престъпна цел.
Изхождайки
от тези принципни постановки съдът счита, че атакуваният акт не страда
от толкова тежки пороци, които
да обуславят неговата нищожност. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със служебно известната на съда Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г.
министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да
осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна
дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района
на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните
работи. С представената по делото Заповед
№ 366з-659/26.02.2021 г.
директорът на ОД на МВР –
Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от
горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – В.
Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т.2, т.
2а, б. „а“ и „б“, т. 4, т. 5, буква „а“,
и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.8 от заповедта са посочени полицейските инспектори
в група „Охранителна полиция“ в РУ-Свищов, РУ-Павликени, РУ-Полски Тръмбеш,
РУ-Стражица и РУ-Елена при ОДМВР – В. Търново – за територията обслужвана от съответното
РУ. Видно от писмо рег. № 366р-21082/29.10.2021 г. на началник отдел
„Административен“ при ОДМВР – В. Търново, издалият заповедта Х.М.Я. е назначен
на длъжност полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“, РУ – Павликени,
считано от 14.12.2015 г. и към настоящия момент. Следователно оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Процесната заповед е
издадена и в предвидената от закона писмена форма, като евентуалното нарушаване на
формата на акта по чл. 59,
ал.
2, т. 4 от АПК, част от
която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за
издаването си,
е основание за неговата унищожаемост, а не за нищожността му.
Издаването на заповедта не
само не е лишено от законова опора и не се установява липса на правна норма за
това, а
напротив – такава правна норма е била
предвидена в действащото законодателство към момента на издаването на ЗППАМ –
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, като същата
изрично е посочена и
в заповедта
като основание за издаването й. Не е налице и невъзможност предписаното с
оспорената заповед да не може да бъде изпълнено, или да е налице такава
неяснота на изявлението на издателя на акта, че да не може изобщо да бъде
разбрано волеизявлението му,
предвид посочването в обстоятелствената част на ЗППАМ на автомобила, чиято
регистрация е прекратена, а в диспозитива – на отнетите регистрационни номера. Предвид изложеното дотук не се
установяват и драстични пороци, представляващи съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона,
които да водят до нищожност на процесната заповед.
Възраженията, че посоченото в
заповедта като водач лице не е управлявало в действителност автомобила, както и
че липсвали доказателства, че същото е неправоспособно, което води до нищожност
и на процесната ЗППАМ, не водят до обратния извод. Всъщност оспорващият претендира липсата на
фактически основания за налагането на ПАМ. Това възражение касае материалната
законосъобразност на ЗППАМ № 21-0311-000088/03.09.2021г. и е следвало да се
наведе в производство по оспорване законосъобразността на ИАА с искане за
неговата отмяна. Всякакви евентуални нарушения, свързани с липса на фактически
основания за издаването на заповедта за налагане на ПАМ, нямат отношение към
валидността на тази заповед. Дори тези възражения да се приемат за доказани, ще
е налице липса на елемент от обективна страна в хипотезата на правната норма,
регламентираща налагането на ПАМ и това ще води до незаконосъобразност, но не и
до нищожност на акта. Липсата на фактически основания за налагането на ПАМ не
означава изначална липса на правна възможност за налагане на мярката, респ. за
издаване на акта, с която тя се налага. Такъв акт ще породи правни последици,
поради признатата от закона възможност неговият издател да предписва подобно
поведение и спазването на формата за неговата действителност. Такъв акт ще е
незаконосъобразен, или унищожаем, а правните му последици ще могат да се
заличат с обратна сила, но не е налице толкова радикален порок, че
разпоредените правни последици с акта да се явяват нетърпими от гледна точка на
правния ред. Следва обаче да се има предвид, че в настоящия случай съдът е
сезиран единствено с искане за обявяване на нищожността на акта, а не и с искане
за отмяната му като незаконосъобразен, направено в рамките на преклузивния срок
за обжалване.
По тези съображения жалбата е
неоснователна, а оспорването следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ искането на Т.Н.Р., с адрес ***,
*** за обявяване на нищожността на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0311-000088/03.09.2021г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Павликени. |
Решението e окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: