Решение по дело №854/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка чл. 84, ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Г.Ю.Р., ЛНЧ **********, гражданин на Руската Федерация, с настоящ адрес:***, к.к. „Златни пясъци“ 513, № 484, ет. 0, ап. 302, подадена чрез адв. Б., против Решение № УП-ОК3/13.03.2023г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно избран ред на ускорена процедура. Твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Оспорва извода на административния орган, че Русия не в състояние на въоръжен конфликт, като излага подробни доводи в тази насока. В жалбата се сочи, че Р. не е отбил задължителната си военна служба, същият е заведен на военен отчет и има качеството на военно задължено лице, и във всеки един момент може да бъде призован за мобилизацията, и да бъде изпратен във военно формирование за участие в бойни действия. Излага съображения, че след промените в руските закони е допустимо призоваването за военна служба да се извършва по електронен път, като се счита за осъществено след изтичане на определен срок, а според руското законодателство отклонението от военна служба се счита за углавно престъпление и се наказва с лишаване от свобода и отнемане на имущество. С оглед изложеното счита, че изтъкнатото в решението обстоятелство, че към момента на интервюто не му е изпратена призовка, не може да обоснове извод за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди, че в т. 5 от издадения от руския президент Указ за частична мобилизация е посочено, че се призовават към мобилизация и цивилни граждани на Руската Федерация. Сочи, че интервюиращият орган не е анализирал възгледите, политическите и философските убеждения на жалбоподателя. Твърди, че решението е постановено при нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като не са преценени всички относими факти. На изложените основания моли постановяване на решение, с което да се отмени оспореният акт и преписката да се върне на органа за ново произнасяне.

В съдебно заседание, проведено в присъствието на назначен заклет преводач по реда на чл.14 ал.2 вр. ал.4 от АПК жалбоподателят моли отказът да бъде отменен. Лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По същество на спора сочи, че предвид факта, че не е отслужил наборната си служба е възможно да бъде призован и мобилизиран във всеки един момент. Сочи, че към момента частичната мобилизация не е отменена с изричен указ на руския президент, а е възможно да бъде обявена и обща мобилизация. Позовавайки се на представената информация от Министерство на външните работи твърди, че ситуацията в Русия е изключително влошена. Обръща внимание, че и в представената информация е отделено място за изменението на федералния закон за военната повинност и военната служба, където с изменение от 14.04.2023 г. са въведени електронни повиквателни и електронен регистър. Излага съображения, че на 18.05.2023 г. е променен и текстът на руския наказателен кодекс, свързан с военната служба, като е прието, че за отклонение от военна служба се счита и неявяването без уважителна причина на медицински преглед, професионален психологически подбор и заседание на наборната комисия, както и неявяването във времето и мястото, посочени в повиквателната на Военния комисариат. В заключение сочи, че за жалбоподателя е налице реална възможност при връщане на територията на Руската федерация да бъде изпратен да воюва на територията на Украйна. В подкрепа на тезата си представя подробни писмени бележки. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Интервюиращ орган от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява. Депозирани са подробни писмени бележки, чрез юрисконсулт Петкова, в които оспорва жалбата и настоява същата да бъде оставена без уважение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по молба вх. № ОК-13-3/20.02.2023 г. /л. 67 от преписката/ от Г.Р., гражданин на Руска федерация, за предоставяне на международна закрила.

При подаване на молбата Р. е попълнил регистрационен лист с лични данни /л. 64 от преписката/, Декларация за съгласие за събиране информация и от други органи /л. 56 от преписката/, информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила /л. 57-58 от преписката/, както и е декларирал, че се е запознал с указанията за предоставяне на международна закрила /л. 62-63 от преписката/. Изготвена е дактилоскопна карта на лицето /л. 61 от преписката/. Впоследствие е подадена молба-декларация /л. 34 от преписката/ да му бъде разрешено пребиваването за негова сметка на адрес в гр. Варна, к.к. “Златни пясъци“ 513, № 484, ет. 0, ап. 302, като е декларирал наличието на достатъчно лични средства и е представил Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 5, том I, рег. № 319, дело 5 от 2009 г., видно от който имотът е придобит от родителите на Г.Ю.Р.. С Решение №132/03.04.2023 г., издадено от и.д. Директор на РПЦ – София при ТП на ДАП му е разрешено да се настани на избрания адрес.

С кандидата за статут на бежанец или хуманитарен статут е проведено интервю на 13.03.2022г. /л. 37 от преписката/, в присъствието на преводач, при което сочи, че е напуснал страната си на 01.10.2022 г. легално, със самолет за Истанбул, Турция. В България е пристигнал легално, със самолет от Истанбул на 02.10.2022 година. През 2021 г. е получил 3 годишна българска виза. В България му е изтекъл срокът от 90 дни, поради което е посетил Дирекция „Миграция“, като срокът му е удължен до 04.03.2023 година. Определя се като християнин. Не е арестуван или осъждан в държавата си на произход. Няма проблеми поради принадлежността си към етническата си група. Няма проблеми поради изповядваната от него религия, не участва в религиозни организации, общност, секта. Преди да напусне страната си е живеел в гр. Москва. Не е отбивал военна служба. По професия е IT – специалист, сега работи като икономист. В момента е в България заедно със своя баща. Напуснал е страната си, тъй като е обявена частична мобилизация, а той не желае да участва в специализираната военна операция на Русия в Украйна. Не желае да участва и защото това е незаконна агресия спрямо Украйна. Иска да остане легално в България и да учи в български университет в гр. Варна. Не е подал молба за международна закрила веднага след пристигането си в България, тъй като не е познавал българските закони. Искал е да се запише в университет през 2022 г., но не е успял. Планира да остане в страната, да се запише в университет и да научи български език, като вече е уговорил да започне сезонна работа в хотел в к.к. „Златни пясъци“.

При провеждане на интервюто Г.Р. е представил Указа на президента на Руската Федерация за обявяване на частична мобилизация, копие на националния си паспорт, декларация от своя баща – Ю Л  Р., че предоставя пълно и безвъзмездно финансово осигуряване, и безвъзмездно използване на собствен жилищен недвижим имот в Република България с адрес: гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, ет. 0, ап. 302 и 303 за целия период на пребиваване в България, както и пълномощно от Ю Л  Р., с което го упълномощава да управлява и да се разпорежда със собствения му недвижим имот – апартамент находящ се гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, ет. 0, ап. 302 и 303.

Представена е справка от Дирекция „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС с вх.№ МД-37/20.01.2023 г. / л.15-32 от адм. преписка/.

След проведеното интервю Интервюиращият орган на Държавната агенция за бежанците е приел, че са налице предпоставките молбата да се разгледа по ускорената процедура. Счел е, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, в резултат на което е издал Решение № УП-ОК3/13.03.2023 г. /л. 10-13 от преписката/, на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 12 от ЗУБ, с което е отхвърлена молбата на Р..

Ответникът е представил справка /л. 57-56 от делото/ от Дирекция „Международна дейност“ относно актуалната ситуация в Руската федерация към 10.04.2023 година, както и такава към 26.05.2023 година /л. 75-80 от делото/, и към 30.05.2023 г. /л. 83-103 от делото/.

По делото е представена и актуална информация относно обстановката в Руската федерация от Министерство на външните работи с вх. № ВП-0375/01.06.2023 г. /л. 106-112 от делото/.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от Интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, който е компетентен орган на основание чл.48, ал.1, т. 10 от ЗУБ във връзка със Заповед № РД 05-300/13.04.2022 г. /л. 14 от преписката/ на председателя на ДАБ.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за издаването му, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът намира, че при издаването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до нарушение правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяната на оспорения акт на това основание. Решението е съобщено надлежно на адресата на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Спрямо кандидата за закрила е проведена ускорена процедура в производството по общия ред на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 ЗУБ, която възможност е уредена и в чл. 31, § 8 и чл. 32, § 2 от Директива 2013/32/ЕС – в случаите на неоснователна молба, в които се прилагат някои от обстоятелствата, изброени в чл. 31, § 8, държавите-членки могат също така да приемат определена молба като очевидно неоснователна, когато тя е определена като такава в националното законодателство. В нормата на чл. 31, § 2 процедурната директива въвежда изискване към държавите-членки да гарантират, че процедурата по разглеждане приключва възможно най-скоро, без да се засягат точността и пълнотата на разглеждането, като според чл. 31, § 9 от Директива 2013/32/ЕС сроковете в ускорената процедура по § 8 следва да са разумни. С оглед на изложеното съдът не споделя възражението, направено с жалбата, че неправилно административният орган е приложил ускорената процедура, предвид факта, същият е разполагал с оперативна самостоятелност, даваща му право на свободна преценка при издаването на оспореното решение.

При постановяването му обаче са допуснати нарушения на материалния закон.

В разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са установени предпоставките, при кумулативното наличие, на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Молителят трябва да се намира извън държавата си по произход, да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно чл.8, ал.4 от ЗУБ преследването представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а в чл.8, ал.5 от ЗУБ са изброени следните видове действия на преследване: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т.1 – 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени въз основа на информацията, предоставена от чужденеца в хода на образуваното административно производство, като се вземат предвид всички доказателства, в случай, че той разполага с такива и като се отчете какво е естеството на преследването и неговия интензитет, дали последното води до нарушаване на основни права на човека.

Анализът на фактите, изложени от Г.Р. в хода на проведеното с него интервю, както и на събраните доказателства в хода на административното и на настоящото съдебно производство, сочи на извода, че по отношение на него е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил, че напуснал Русия, защото е обявена частична мобилизация. Това обстоятелство се потвърждава от представения от същия Указ на президента на Руската федерация за обявяване на частична мобилизация. Р. категорично заявява, че не желае да участва в специализираната военна операция на Русия в Украйна. Категорично заявява, че не желае да участва във военната операция, защото това според него е незаконна агресия спрямо Украйна. От представената справка за актуалното положение в Русия от 26.05.2023 г. се установява, че след обявената частична мобилизация Руската дума приема законодателни мерки, свързани със завишена отговорност от престъпления против военната служба. В тази връзка се увеличават сроковете на наказание „лишаване от свобода“. От информацията, представена от Министерство на външните работи /л. 78, абз. 5/ става ясно, че на 22.09.2022 г. руският президент е подписал пакет от поправки относно военната служба, като промените засягат или въвеждат наказателна отговорност за редица деяния. Според новите промени всички мобилизирани се приравняват към тези, които служат по договор. Оказва се, че всички хора от списъка на мобилизираните, за които вече има призовки са обект на закона. Съдът счита за необоснован извода на административния орган, че до жалбоподателя не е изпратена призовка да бъде мобилизиран. Малко по-надолу в същата справка става ясно, че на 11.04.2023 г. Държавната дума е приела законопроект за създаване на цифров единен регистър на гражданите на Русия, годни за военна служба. Руските военни служби ще използват регистъра за издаване на призовки за военна служба. Призованите лица не могат да напускат Русия и трябва да се явят в рамките на 20 дни след повикването им, като са предвидени забрани за лицата в рамките на 20-дневната отсрочка – шофиране, покупка или продажба на недвижими имоти и теглене на заеми. Освен това е посочено, че гражданин, който подлежи на военна служба и не е получил призовка, е длъжен да се яви лично във военната служба в рамките на две седмици от началото на следващия наборен сезон. Ето защо фактът, че Р. не е получил призовка не е самостоятелно основание да обоснове липсата на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В информацията от Министерство на външните работи се сочи, че тези граждани, които не са призовани или игнорират получаването на електронна повиквателна и не се явят във военните комисариати могат да бъдат засегнати от редица мерки.

От изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № УП 22062/13.03.2023 г., не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ до момента на напускането му на Руската федерация, но съдът намира, че съществува реален риск от бъдещо такова. На първо място жалбоподателят не е отбил редовната си военна служба, на която той подлежи, видно от представеното удостоверение № МА3875336. Съгласно представената справка от ДАБ от 30.05.2023 г. в Русия мъжете между 18-27 години са задължени по закон да изкарат 12 месеца военна служба, като е посочено, че студентите могат да отложат постъпването си в армията за период еквивалентен на продължителността на обучението им. Макар че жалбоподателят е над посочената възраст за наборна служба, съдът счита, че същият може да бъде призован да отбие задължителната военна служба. Този извод се обосновава от изложеното малко по-надолу в същата справка, а именно, че на 28.05.2022 г. руският президент е подписал закон, премахващ горната възрастова граница за служба в руската армия, което означава, че и лица над 27 години, в т.ч. и навършили 40-годишна възраст, също могат да служат. В справката изрично е посочено, че това решение е във връзка с нарастващите жертви при инвазията на Русия в Украйна. В информацията, представена от Министерство на външните работи, е посочено, че отклонението от военна служба и алтернативна гражданска служба е регламентирано в чл. 328 от НК на РФ. Отговорността по чл.328 от Наказателния кодекс на Руската федерация възниква независимо от начина на извършването му, както и от това дали наборникът се е отклонил само от поредното призоваване за наборна служба или е целял напълно да избегне носеното на военна служба. Отклоняването от наборна военна служба може да бъде извършено чрез неявяване без уважителна причина на повиквателната на военния комисариат за медицински преглед, заседание на наборната служба или неявяване във военния комисариат за изпращане до мястото на отбиване на военна служба. При решаване на вината по чл.328, ал.1 от НК на РФ, съдът е необходимо да установи факта на надлежно призоваване на наборника за явяване във военния комисариат за мероприятия, свързани с призоваването към военна служба. Като в същото време е посочено, че уважителна причина за неявяване при повиквателна са заболяване или нараняване, свързано със загуба на работоспособност.

Съдът намира, че неправилно при постановяване на решението си органът се е позовал единствено на т.168 от Наръчника на Върховният комисариат на Бежанците при ООН. На първо място при постановяване на решението си Интервюиращият орган не е цитирал точката в цялост. Видно от целия текст същата съдържа още едно изречение, в което е посочено, че лицето може да е бежанец, ако дезертирането или бягството от военна служба се съпътства от други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, или ако то има други причини, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване. Съгласно т.170 от Наръчника съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т.е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Съдът счита, че в настоящия случай жалбоподателят е положил всички усилия да докаже, че военните действия, в които има възможност да участва, противоречат на неговите действителни религиозни и морални убеждения. В проведеното с Р. интервю той многократно посочва, че не одобрява водената война, не желае да участва в нея, изразява пацифистки убеждения.

Съгласно т.171 от Наръчника не всяко убеждение, обаче, колкото и истинско да е то, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба. Не е достатъчно лицето да не е съгласно с правителството по отношение на политическата мотивировка за конкретно военно действие. Там, обаче, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Водената от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления. Налице са множество данни от международни източници, свидетелстващи в тази насока. В подкрепа на изложеното е представената справка от ДАБ, Дирекция „Международна дейност“, от 26.05.2023 година. В т.1 „Актуална обстановка в Русия“ е посочено, че на 26.04.2023 г. Китай се е присъединил към още 121 държави, които са подкрепили резолюция на Общото събрание на ООН, в което се съдържат строги формулировки по отношение на Русия, документът се позовава на „безпрецедентни предизвикателства“, пред които е изправена Европа „след агресията на Руската федерация срещу Украйна, а преди това и срещу Грузия“ и се призовава за „обезщетения“ за жертвите на агресията. Това допълнително мотивира съда да приеме, че за Р. е налице реална опасност от преследване.

В случая от събраните по делото доказателства се установява от една страна, че жалбоподателят основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга страна се установява, че това преследване е по причина неговата националност – гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група – лице от мъжки пол, което може да бъде мобилизирано и което подлежи на наборна военна служба. Настоящият съдебен състав счита, че административният орган неправилно е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю от негова страна не са изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл.8, ал.1 от ЗУБ във връзка с чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ. Анализът на заявените обстоятелства сочи, че твърденията на кандидата попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ. Изтъкнатата причина да напусне Русия може да бъде квалифицирана като преследване на жалбоподателя по смисъла на чл.8, ал.5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него. Персонално спрямо заявителя в страната му по произход не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии. По самите твърдения на чужденеца, той не е имал проблеми с официалните власти в Русия, нито с други субекти по чл.8, ал.3 от ЗУБ, но както беше посочено в предходния абзац, за него е налице реален риск за бъдещо такова преследване.

Неправилен е изводът на административния орган, че от материалите по преписката не се установява срещу Г.Р. да е осъществено визираното от ЗУБ преследване. В този смисъл необосновано е прието с оспореното решение, че не са налице предпоставките на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденеца.

Според съда са доказани предпоставките на закона и по чл.9 от ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Законът изисква наличие на реална опасност от тежки лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя. По делото се съдържат доказателства, подкрепящи извод в тази насока.

От Интервюиращия орган не са изложени законосъобразни, а бланкетни мотиви относно липсата на законовите причини за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.1-3 от ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно чл.9, ал.2 от ЗУБ, субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т.1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства.

След преценка на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх. № МД-37/20.01.2023г. за Руската Федерация на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, административният орган неправилно е приел, че за гражданина на Русия не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съобразно тълкуването на чл.15, б. “в“ от Директива 2004/1983 ЕО, дадени в решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07, които се преценяват във връзка с прилагане нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В мотивите на решението Съдът на ЕС изрично сочи, че молителят на субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не е необходимо да доказва, че той индивидуално е застрашен в страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Съгласно даденото тълкуване на чл.15, б. „в“ от Директивата като изразяващо се в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство. Тези заплахи са присъщи на обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“.

Според т.2 от решението на Съда на ЕС, съществуването на такива заплахи може по изключение да се считат за установени, когато степента на характеризиращото, протичащият въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Видно от представеното писмо вх. № ВП-0375/01.06.2023 г. Министерство на външните работи на Република България е посочено, че България има последователна позиция за категорично осъждане на непредизвиканата война на Русия срещу Украйна. Освен това е посочено, че България заедно с останалите държави-членки на ЕС заема последователна позиция на дълбока загриженост от значителното влошаване на положението с правата на човека в Руската федерация.

Неправилно административният орган приема в оспореното решение, че кандидат не може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, тъй като не е налице въоръжен конфликт. В настоящия случай жалбоподателят е напуснал държавата си на произход, поради нежеланието си да бъде мобилизиран. В проведеното интервю с кандидата той споделя, че не желае да воюва срещу Украйна. Съдът счита, че от представените по делото доказателства се установява, че за съществува реална възможност да бъде мобилизиран и изпратен да се сражава в Украйна. Този извод се подкрепя от представената информация от Министерство на външните работи /стр. 111 – гръб, т. 5/, където е посочено, че няма указ за отмяна на указа за частична мобилизация. Освен това в представената справка вх. № ЦУ-705/30.05.2023 г. /л. 102, последен абзац/ за Руската Федерация на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, е посочено, че макар и руският президент да е заявил, че не предвижда втора вълна на мобилизация, е предупредил, че инвазията на Русия може да се превърне в дълъг процес. С оглед всичко изложено съдът счита, че неправилно административният орган е приел, че за Г.Р. не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ.

От всичко изложено до тук съдът намира, че към настоящия момент са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на Р. на статут на бежанец или хуманитарен статут. Видът на статута следва да се определи от административния орган, който след връщането на преписката да анализира описаните фактите и в зависимост от това да вземе решението си, което да се съобрази с мотивите на настоящото решение, целта на Закона за убежището и бежанците и основните принципи, залегнали в АПК. Обжалваният акт е издаден, без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а само формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, а обжалваният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като преписката бъде върната на интервюиращия орган на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, за чието извършване са представени доказателства, общо в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение /л. 119 от делото/. Върху ответника следва да се възложат и сторените по делото разноски в размер на 90 лв. за осъществения по време на съдебното следствие превод от и на руски език.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Ю.Р., ЛНЧ **********, гражданин на Руската Федерация, с настоящ адрес:***, к.к. „Златни пясъци“ 513, № 484, ет. 0, ап. 302, Решение № УП-ОК3/13.03.2023г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут.

ВРЪЩА преписката на интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет да заплати на Г.Ю.Р., ЛНЧ **********, гражданин на Руската Федерация, с настоящ адрес:***, к.к. „Златни пясъци“ 513, № 484, ет. 0, ап. 302 сума в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет да заплати на Административен съд гр. Варна сумата от 90/деветдесет лева/лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.85,ал.3 от Закона за убежището и бежанците.

	Съдия: