№ 30255
гр. София, 16.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110136101 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца **********, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********, чрез ********** срещу
***********, ************ и ************., ***********, роден на *********.,
обективно и субективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответниците да
заплатят при условията на разделна отговорност – всеки по 1/2 от следните суми,
дължими по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо
лице № **********, сключен с техния наследодател ***********., починал на
********** г.: 17703,91 евро – неплатена главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 07.07.2022 г. до окончателното плащане, 676,54
евро – лихва върху редовна главница за периода от 14.02.2019 г. до 20.06.2019 г.,
4349,71 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 14.02.2019 г. до
28.04.2022 г., сумата 4839,24 евро – неустойка за просрочена главница за периода от
14.02.2019 г. до 28.04.2022 г. и сумата 196,59 евро – неустойка за просрочена редовна
лихва за периода 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г.
Ответникът *********** е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, с който е направил възражение за международна некомпетентност на
настоящия съд. Направил е и възражение за нередовност на исковата молба, тъй като
не е изпълнена процедурата по уведомяването на ответника и ищецът не е
индивидуализирал претенциите по размер спрямо всеки ответник. Направил е и
възражение за недопустимост на предявените искове, тъй като не са налице данни за
наследственото правоотношение между ответника и кредитополучателя.
Ответникът ************. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който е направил възражение за международна некомпетентност на
настоящия съд. Направил е и възражение за нередовност на исковата молба, тъй като
не е изпълнена процедурата по уведомяването на ответника и ищецът не е
индивидуализирал претенциите по размер спрямо всеки ответник.
Настоящото дело е с международен елемент, доколкото ответниците са
чуждестранни граждани и предвид изричните възражения за международна
неподсъдност на спора, направени от ответниците в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, то
сезираният съд дължи проверка относно наличието или липсата на международна
компетентност. На първо място следва да се посочи, че макар процесният договор за
кредит, от който произтича взЕ.нето на ищцовото дружество да е сключен през 2015 г.
– в момент, в който ********* и ******** е била държава членка на ЕС, в случая
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември
1
2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела, е неприложим, тъй като искът е насочен към
наследниците на кредитополучателя, които за които няма данни да имат обичайно
местопребиваване на територията на страна – членка на ЕС, в това число в България.
В този смисъл съдът взе предвид съображение 14, според което ответник, чието
местоживеене не е в държава членка, следва като правило да подлежи на
националните правила относно компетентността, приложими на територията на
държавата членка, в която се намира сезираният съд, освен ако не следва да се осигури
защитата на потребителите и работниците и служителите, да се гарантира
компетентността на съдилищата на държавите членки в случаите, в които те имат
изключителна компетентност, и да се зачита автономията на страните. Следователно за
определяне на международната компетентност приложение намира КМЧП. Съгласно
общата уредба на чл. 4 от КМЧП международната компетентност на българските
съдилища и други органи е налице, когато: 1. ответникът има обичайно
местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на
действителното си управление в Република България; 2. ищецът или молителят е
български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България.
Наред с цитираната разпоредба и доколкото взЕ.нията по предявените искове
произтичат от договор за кредит, сключен в Р България и мястото на изпълнение на
задълженията на страните по договора е Р България, то приложение намира и
разпоредбата на чл. 15 КМЧП, според който Българските съдилища са компетентни по
искове от договорни отношения освен в случаите по чл. 4 и когато мястото на
изпълнение на задължението е в Република България или ответникът има основно
място на дейност в Република България. Следователно може да се обоснове извод, че
настоящият съд е международно компетентен да разгледа повдигнатия правен спор.
Следва да се посочи, че дори и Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година да беше приложим в настоящото
производство, то отново Българският съд се явява международно компетентен, именно
поради обстоятелството, че взЕ.нето произтича от договорно правоотношение,
изпълнението на задълженията по което е на територията на Р България. Следва да се
има предвид и последователно застъпената практика на СЕС, че когато не е
установено обичайното местопребиваване на ответника, не следва да се отрича
компетентността на съда, пред който е образувано делото, тъй като се дължи
съдействие на ищеца.
По възраженията за нередовност на исковата молба, съдът намира за частично
основателни по отношение на индивидуализиране на претенциите по размер срещу
всеки от ответниците, чрез формулиране на надлежен петитум. Същевременно на
ищеца следва да се дадат указания да изложи твърдения за начина на формиране на
претендираната неустойка и съответната разпоредба от договора, въз основа на която
се претендира процесната неустойка. По отношение на призоваването, съдът е
извършил всички възможни действия за уведомяването на ответниците, като с оглед
липсата на адреси е неуспешно уведомяването по реда на Конвенция за връчване в
чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.
Въпросът дали ответниците са наследници на кредитополучателя подлежи на
доказване в хода на делото, поради което и преценка за допустимостта, респективно
основателността на предявените искове с оглед обстоятелството дали ответниците са
наследници на кредитополучателя и дали са приели наследството, ще бъде извършена
след събиране на доказателствата за това. В тази връзка следва да се изиска справка от
********* дали има вписани откази или приЕ.не на наследство по опис на
наследството на ***********., роден на **********., бивш ***********, починал на
********** г. в ********* от неговите наследници ********, родена на *******,
2
*********** и ************., ***********.
Ответникът ************. е оспорил авторството на уведомлението за
предсрочна изискуемост, но видно от разписката за връчване същото е получено от
адвокат – пълномощник на ответника, поради което ответникът следва да уточни
направеното оспорване.
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи,
доколкото същите са относими към предмета на спора.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за основателно и следва да уважи.
Ищецът е направил искане за издаване на Европейско удостоверение за
наследници на ***********., което не би могло обаче да бъде издадено в рамките на
настоящото исково производство, доколкото това производство е охранително такова и
следва особена процедура, предвидена в Регламент (ЕС) № 650/2012 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 04.07.2012 г. В този смисъл следва да се дадат указания на
ищеца за отправяне на иска пред СРС за издаване на европейско удостоверение за
наследници, което следва да направено във формата, предвидена в Регламента –
одобрен образец.
Следва да се уважи искането на ответниците и по реда на 190 ГПК ищецът да
бъде задължен да представи документите, съдържащи се в преписката по кредита, с
изключение на представените с исковата молба, в това число застрахователна полица,
пълномощно с рег. № ********** на ********** и договорна ипотека и счетоводна
справка за задължението.
Произнасянето по искането на ответниците по реда на 190 ГПК ищецът да бъде
задължен да представи информация относно получените суми от застрахователни
обезщетения и реализиране на ипотекирано имущество, изпълнителни дела и пр.
следва да се отложи за първото по делото заседание след изслушване становището на
ищеца.
Следва да се остави без уважение искането на ответника ************. на
основание чл. 183 ГПК за се представят в оригинал представените с исковата молба
писмени доказателства, доколкото искането е С.оцелно без да са направени конкретни
оспорвания, налагащи представянето на оригиналите.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕ. Софийски районен съд за международно компетентен да разгледа
предявените от ********** ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*********, чрез ********** срещу ***********, ************ и ***********.,
обективно и субективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответниците да
заплатят при условията на разделна отговорност – всеки по 1/2 от следните суми,
дължими по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо
лице № **********, сключен с техния наследодател ***********., починал на
********** г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
3
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с
препис за насрещната страна:
1. да формулира надлежен петитум спрямо всеки от ответниците, като
индивидуализира по размер претенциите срещу всеки от ответник поотделно;
2. да посочи начина, по който е формирана претендирана неустойка и посочи
разпоредбата от договора за кредит, въз основа на която е определена и
начислена претендираната неустойка.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства, както и
служебно изисканите от съда.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която, след като се запознае с материалите по делото, извърши справка в
счетоводството на ищеца и извърши допълнителни справки, където е необходимо, да
отговори на въпросите, посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 800 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице **********, тел. ********** като УКАЗВА на
вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит
и единствено по въпросите, за които е заплатен такъв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на Европейско
удостоверение за наследници на ***********..
УКАЗВА на ищеца, че следва да инициира отделно производство по реда на
Регламент (ЕС) № 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012 г.
за издаване на Европейско удостоверение за наследство на ***********., подавайки
утвърден образец, предвиден в Регламента, като в срок до датата на първото по делото
заседание, да представи препис на Европейското удостоверение на наследство.
ЗАДЛЪЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищецът, в срок до датата на първото
по делото заседание, да представи 190 ГПК представи документите, съдържащи се в
преписката по кредита, с изключение на представените с исковата молба, в това число
застрахователна полица, пълномощно с рег. № ********** на ********** и договорна
ипотека и счетоводна справка за задължението.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на
ответниците по реда на 190 ГПК ищецът за бъде задължен да представи информация
относно получените суми от застрахователни обезщетения и реализиране на
ипотекирано имущество, изпълнителни дела и пр.
УКАЗВА на ответника ***********, в срок до датата на първото по делото
заседание, да конкретизира оспорването автентичността на разписката за получено
уведомление за предсрочна изискуемост, като има предвид, че същото е получено от
пълномощник на ответника.
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на първото по делото заседание за изрази
становище по така направеното искане.
ДА СЕ ИЗИСКА справка/удостоверение от ********* дали в особената книга
има вписани откази от наследството на ***********., роден на **********., бивш
***********, починал на ********** г. в ********* от неговите наследници ********,
родена на *******, *********** и ************., ***********, и дали има проведени
производства по приЕ.не на наследство по опис на наследството на същото лице от
неговите наследници.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.10.2025 г. от 13,40 часа, за
4
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ********** извежда съдебно предявените си субективни права при
твърдения, че на ******* г. между ищеца и ***********. бил сключен Договор за
банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № ********, по силата
на който на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 22000 евро, който
бил усвоен по специално откритата банкова сметка на името на кредитополучателя на
дата 13.03.2015 г. За обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за
кредит била учредена ипотека върху недвижим имот. Крайният срок за погасяване на
кредита бил уговорен до 23.02.2028 г. от, сключен с техния наследодател, починал на
********** г. Кредитополучателят преустановил редовното погасяване на кредита,
като били неплатени пет погасителни вноски, падежирали в периода 14.02.2019 г. –
14.06.2019 г., съответно главница в общ размер на 540,70 евро и договорна лихва в
общ размер на 651,15 евро Поради неизпълнението кредитополучателят дължал и
лихва за просрочена главница за същия период в общ размер на 140,20 евро Поддържа,
че поради допуснатото неизпълнение кредитополучателят дължал и нестойка за
просрочена главница в размер на 155,99 евро и неустойка за просрочена лихва в
размер на 187,85 евро. Сочи, че поради допуснатото неизпълнение и на основание чл.
17 от Договора за банков ипотечен кредит, ищцовата банка обявила кредита за
предсрочно изискуем на 20.06.2019 г. След обявяването на предсрочната изискуемост
задължението на по кредита било в размер на 17703,91 евро, включващо 540,70 евро
падежирала в периода 14.02.2019 г. – 14.06.2019 г. главница и 17163,21 евро
предсрочно изискуЕ. главница; 676,54 евро договорна лихва върху редовна главница,
дължима за периода от 14.02.2019 г. до 20.06.2019 г.; 4349,71 евро лихва върху
просрочена главница по договора за периода от 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г.; 4839,24
евро неустойка за просрочена главница по договора за кредит за периода от 14.02.2019
г. до 28.04.2022 г. и 196,59 евро неустойка за просрочена редовна лихва по договора за
периода от 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г.
Ищецът твърди, че кредитополучателят ***********. е починал и е оставил за
наследници ответниците *********** (дъщеря) и ************. – син, които
отговарят за задължението на техния наследодател по договора за кредит при равни
квоти (по ½), поради което ищецът претенедира посочените суми от тях при условията
на разделна отговорност - по ½.
Претендира се и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ************., чрез назначения от съда особен представител, с който
оспорва иска като недопустими и неоснователни. Счита за недоказано твърдението на
ищеца, че ответникът ************. е наследник на кредитополучателя и че е приел
наследството. Счита, че процесния договор за кредит е сключен без надлежна
представителна власт на пълномощника К***********, доколкото липсват
доказателства на надлежно учредена представителна власт в предвидената от закона
5
форма. Оспорва да е сключен процесния договор за кредит, както и дължимостта на
претендираните суми. Релевира възражение за нищожност на клаузите от договора за
кредит, въз основа на които са начислени неустойки върху главница и лихва, наред с
начисляването на лихва за просрочие. Твърди, че кредиторът е напълно удовлетворен
от застрахователно обезщетение по застраховка живот, обезпечаваща кредита.
Релевира възражение за изтекла кратка (три годишна) погасителна давност за всички
взЕ.ния по кредита. Оспорва и начина на изчисляване на мораторната лихва. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника **********., чрез назначения от съда особен представител, с който оспорва
иска като недопустими и неоснователни. Счита за недоказано твърдението на ищеца,
че ответникът **********. е наследник на кредитополучателя и че е приел
наследството. Счита, че процесния договор за кредит е сключен без надлежна
представителна власт на пълномощника К***********, доколкото липсват
доказателства на надлежно учредена представителна власт в предвидената от закона
форма. Поддържа, че ако договорът за кредит е сключен изобщо, същият е прекратен
със смъртта на кредитополучателя на ********** г. и не е станал предсрочно
изискуем. Оспорва се дължимостта на претендираните суми. Релевира възражение за
нищожност на клаузите от договора за кредит, въз основа на които са начислени
неустойки върху главница и лихва, наред с начисляването на лихва за просрочие, тъй
като противоречат на добрите нрави. Оспорва се уведомлението за предсромно
изискуемост да е подписано от ответника *********** и съответно да е връчено на
20.06.2019 г., а твърди, че е е връчено през 2022 г. Твърди, че кредиторът е напълно
удовлетворен от застрахователно обезщетение по застраховка живот, обезпечаваща
кредита. Релевира възражение за изтекла кратка (три годишна) погасителна давност за
всички взЕ.ния по кредита. Изложени са възражения за нищожност на договора, тъй
като не са спазени изискванията на ЗПК относно шрифта на договора, за подписването
на договора на всяка страница, както и изискванията за посочване на ГПР. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД .
Приложимото право на основание чл. 89, ал. 1 и 2 КМЧП относно
наследственото правоотношение (определяне кръга на наследници и техните дялове) и
на основание чл. 93, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 КМЧП относно договорното правоотношение,
е Българското право.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
По делото липсват права и обстоятелства, които на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК съдът да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по исковете с
правно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК , е да докаже
следните факти и обстоятелства:
6
1. че ответниците на наследници на ***********., в това число, че са приели
наследството.
2. сключен с наследодателя на ответниците - ***********. Договор за банков
ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № **********, който
отговаря на изискванията на ЗПК, действащи към момента на сключване на
договора, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в
посочения размер и при уговорената лихва, както и настъпване изискуемост, в
това число обявена предсрочна изискуемост на взЕ.нията – главница и
възнаградителна лихва;
3. действителна клауза за неустойка върху просрочена главница и лихва, както и
нейния размер.
УКАЗВА на ищеца, че НЕ СОЧИ доказателства, че ответниците са
наследсници на кредитополучателя и са приели наследството.
В доказателствена тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да
установят погасяване на паричното си задължение, както и наведените
правоизключващи и правопогасяващи възражения, а именно задълженията по кредита
са изцяло погасени, чрез изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„живот“ на кредитополучателя.
УКАЗВА на ответниците, че НЕ СОЧАТ доказателства за платено в полза на
ищеца застрахователно обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, както
и размера на обезщетението за забава за претендирания период.
В доказателствена тежест на ответниците по този иск е да докажат погасяване
на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприЕ.т съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
7
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8