РЕШЕНИЕ
№ 10424
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110169971 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал.1 от ГПК, във вр. чл.74,
ал.1 от ЗЧСИ, във вр. чл. 45 от ЗЗД, от „И. 07“ ООД против Л. Е. М., в качеството на Частен
съдебен изпълнител с рег. №№ на КЧСИ, за заплащане на сумата 71,90 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерно
извършени изпълнителни действия по изп.дело № 323/2021 г. по описа на ЧСИ с рег. №№
на КЧСИ, ведно със законна лихва от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане, под
евентуалност осъдителен иск за сумата 42,00 лева с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от
ЗЗД.
В искова молба са изложени твърдения, че ищецът е частен правоприемник на „С.Г.
Г.“ ЕАД, съгласно договор за цесия от 06.12.2021 г. с предмет вземане на цедента за сумата
71,90 лв. С искова молба прилага уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което моли да бъде
връчено на ответника с книжата по чл. 131 от ГПК. Твърди се, че „С.Г. Г.“ ЕАД е длъжник
по горепосоченото изп.дело. На 02.12.2021 г. „ПИБ“ АД е получила запорно съобщение за
дължимост на сумата 42 лв., изчислена към 14.12.2021 г. по ТТРЗЧСИ, която е удържана и
на 06.12.2021 г. преведена на ответника. Банката- трето задължено лице е начислила и
удържала 20 лв. такса от банковата сметка на „С.Г. Г.“ ЕАД за обработка на запорното
съобщение, както и 5,00 лв. и 4,90 лв. за такси за наредени банкови преводи. Пояснява се, че
на 27.05.2021 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение за сумата 825,98 лв.,
а с молба от 11.06.2021 г. е възразил срещу размера на дълга и представил платежен
документ за сумата 695,00 лв. С молба от 09.08.2021 г. ответникът е уведомен, че е платен и
остатъкът от дълга – 130,98 лв. Ищецът поддържа, че сумата 42 лв. е събрана неправомерно,
а в резултат от това и третото задължено лице е начислило сумите за такси. Изпращането на
запорно съобщение с изх. №5310/30.11.2021 г. е незаконосъобразно, вкл. в нарушение на
Тарифата, като такса начислена без основание.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Навежда възражение за нищожност
на договора за цесия поради липса на предмет – вземането не е съществувало и не е
1
възникнало в патримониума на длъжника към момента на сключване на договора. Счита, че
на основание чл. 433, ал.2 от ГПК изпълнителните действия са продължили и след плащане
на дълга, тъй като по делото са останали непогасени разноските по изпълнението, които в
случая са били за сметка на длъжника. Оспорва сумата от 42 лв. да е постъпила в
патримониума на съдебния изпълнител. Намира, че по договора за цесия не се доказва да е
платена цената за прехвръленото право на парично вземане.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа страна следното:
От изп. дело № 323/2021 г. по описа на ЧСИ Л. М., peг. № № на КЧСИ се установява,
че същото е образувано по молба от „Б.С.М.“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от
13.04.2021 г. по гр.д. №23008/2016 г. по описа на СРС, 178 състав, удостоверяващ парично
вземане на адв. К. Б. срещу „С.Г.Г.“ ЕАД за сумата от общо 400,00 лв. Взискателят е
придобил описаното вземане по силата на договор за цесия от 07.05.2021 г., сключен с адв.
К. Б.. С молба вх. №1435/21.05.2021 г. последният е определил като способ за изпълнение
запор на вземанията по банковите сметки на длъжника, като е поискал и събирането на
сумата от 5,91 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист, сумата
от 3 лв. – преведена по банков път такса към ЧСИ, и възнаграждение за адвокат в
изпълнителното производство в размер на 200 лв. Издадена е сметка №11266/25.05.2021 г.
за сумата 72 лв. с ДДС, от които 24 лв. такса по т.1 ТТРЗЧСИ за образуване на делото, 6 лв.
– такса по т.3 ТТРЗЧСИ за удостоверение по чл. 191 ДОПК, издадено от НАП, 24 лв. такса
по т.5 ТТРЗЧСИ за връчване на поканата за доброволно изпълнение и 18 лв. - такса по т. 9
ТТРЗЧСИ за налагане на запор, предплатени от взискателя.
От покана за доброволно изпълнение се установява, че към 21.05.2021 г. задължението
по изп. дело на длъжника възлиза на сумата общо 825,98 лв., формирана като сбор от 400 лв.
– присъдени разноски, 200 лв. – разноски по изпълнителното дело, 5,91 лв. – държавна такса
за издаване на изпълнителен лист, 3 лв. банкови такси; 217,07 лв. – такси, начислени по
ТТРЗЧСИ, от които: по т.1 от Тарифата – 24 лв. за образуване на изп.дело, по т.3 – 6 лв. за
удостоверение по чл. 191 от ДОПК, по т.5 – 24 лв. за връчване на ПДИ, по т. 9 – 18 лв. за
налагане на запор, по т.5 - 72 лв. за три съобщения при прекратяване на делото за
връчването им до страните за издадено постановление за прекратяване на изп.дело и вдигане
на наложен запор, по т. 26 – 73,07 лв., като е пояснено, че сумата 72 лв. е предплатена от
взискателя. Дългът е погасен на 28.06.2021 г. със сумата 695 лв. и на 09.08.2021 г. със сумата
130,98 лв.
С молба вх. №1775/11.06.2021 г. по изп.д. №323/2021 г., длъжникът е оспорил размера
на задължението, посочен в поканата за доброволно изпълнение., в т.ч. на таксите по
изпълнението. С постановление от 14.06.2021 г. на ответника, инкорпорирано в съобщение,
връчено на длъжника на 17.06.2021 г., възражението на последния за недължимост на част
от претендираните суми е оставено без уважение. За изготвяне и връчване на посочения акт
на ЧСИ рег. №№ на КЧСИ ответникът е начислил такса по т.5 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв.
с ДДС, за което е издал на длъжника и сметка №№/14.06.2021 г. Препис от постановлението
не е връчван на взискателя, а само на длъжника.
На 20.08.2021 г. ответникът е издал сметка №№ с фактура №********** за сумата от
145,07 лв. с ДДС, формирана като сбор от сумата 60,89 лв. без ДДС (73,07 лв. с ДДС) – такса
по т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане, и сумата 60 лв. без ДДС (72 лв. с ДДС)
– такса по т.5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на 3 броя актове на ЧСИ, като същите вече
са били заплатени от длъжника предвид извършените от него плащания на задълженията по
поканата за доброволно изпълнение. Със запорно съобщение изх. №5310/30.11.2021 г.,
връчено на „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на трето задължено лице на
02.12.2021 г., ответникът е наложил запор върху вземанията по банковите сметките на
„С.Г.Г.“ ЕАД до размера на сумата от 42,00 лв., изчислена към 14.12.2021 г., представляваща
начислени такси по ТТРЗЧСИ. Видно от представените извлечения от банковата сметка на
длъжника, на 03.12.2021 г. сумата от 42 лв. е удържана и преведена на ответника, като от
2
страна на третото задължено лице на дружеството са начислени такси за извършената
банкова трансакция и за обработка на запорно съобщение в общ размер на 29,90 лв. На
08.12.2021 г. ответникът е издал сметка №№ с фактура №№ за сумата от 42,00 лв. с ДДС,
формирана като сбор от сумата 15 лв. – такса по т.9 ТТРЗЧСИ за налагане на запор, и сумата
20 лв. – такса по т.5 ТТРЗЧСИ, върху които е начислен ДДС. Най-накрая, ответникът е
изпратил съобщения до всяка от страните в изпълнителното дело, с които им е връчил
постановление от 09.12.2021 г.за прекратяване на същото на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК
като изплатено. С договор за цесия от 06.12.2021 г. „С.Г.Г.“ ЕАД е продало на ищцовото
дружество за сумата от 30 лв. вземането си към ответника в общ размер на 71,90 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени вреди вследствие неправомерно изпълнение на
дейността на ответника като ЧСИ по изп.д. №323/2021 г., като за извършеното прехвърляне
ответникът е връчване на искова молба в настоящото производство.
Съгласно чл. 441, ал. 1 от ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията
на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. За да възникне претендираното от ищеца
спорно материално право по чл. 441, ал.1 от ГПК, във вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, във вр. чл. 45
от ЗЗД, в негова доказателствена тежест да установи, че е претърпял твърдените
имуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с виновното и противоправно
поведение (действие и/или бездействие) на ответника при изпълнение на дейността му като
частен съдебен изпълнител по процесното изпълнително дело. Имуществената вреда, за
чието причиняване е предявен иск, по дефиниция се изразява в намаляване имуществото на
едно лице – претърпяна загуба или пропусната полза.
Страните не спорят, че длъжникът е удовлетворил вземанията за сумите по връчената
му покана за доброволно изпълнение в общ размер на 825,98 лв. Към 09.08.2021 г.
вземанията за начислени такси по ТТРЗЧСИ, изброени в поканата за доброволно
изпълнение, за които от ответника са издадени сметки и фактури с номера съответно
№№/25.05.2021 г. за таксите за образуване на производството, налагането на запор,
връчването на поканата за доброволно изпълнение и за удостоверение от НАП, и сметка
№№ с фактура №********** за пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на
паричното вземане, и за таксата по т.5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на 3 броя актове на
ЧСИ при приключване на производството, са погасени от „С.Г.Г.“ ЕАД. Предвид това съдът
намира, че по делото е останала неплатена единствено такса по т.5 ТТРЗЧСИ в размер на 24
лв. с ДДС, начислена със сметка №№/14.06.2021 г. за изготвяне и връчване на съобщението
за постановлението на ответника, с което същият е оставил без уважение възраженията на
длъжника срещу размера на дължимите в изпълнителното производство суми. Съгласно чл.
433, ал.2 от ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението. В конкретния случай съдът счита,
че таксата е незаконосъобразно начислена и събрана принудително, поради което налагането
на запора върху банкови сметки на длъжника в „ПИБ“ АД е неправомерно. Съгласно т. 5
ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на
покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на
изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се
събира такса 20 лв. без ДДС. Коментираното постановление не е акт на ЧСИ, който е сред
предвидените в разпоредбата на т. 5 от Тарифата, за връчването на които се начислява такса
за връчване.
Съдът намира, че с договор за цесия от 06.12.2021 г. „С.Г. Г.” АД е прехвърлило
процесното вземане на ищеца в настоящото производство, като предвид установеното
съществуване на вземането за обезщетение за имуществени вреди, възражението на
ответника за нищожност на договора на основание чл. 26, ал.2, пр.1 от ЗЗД е неоснователно.
Конкретният размер на цената на цесията касае само и единствено вътрешните договорни
отношения между страните по договора за цесия и не касае по никакъв начин длъжника, вкл.
обстоятелството дали уговорената в договора за цесия цена на вземането е действително
платена от цесионера. Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
3
съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност, в
настоящия случай на 03.12.2021 г. сумата от 42 лв. е удържана и преведена на
ответника. Ответникът в настоящото производство е валидно уведомен за извършената
цесия с получаване на препис от искова молба и приложенията към нея, съдържащи и
уведомление за извършеното прехвърляне, изходящо от цедента, както и препис от
договора, което следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на осн.чл. 235, ал. 3 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установи и че в резултат на
направомерното действие на ответника - налагането на запора, длъжникът е заплатил и
банкови такси в общ размер на 29,90 лв. – за обработка на запорно съобщение и извършване
на банковия превод за удържаната сума към сметката на ЧСИ. Съдът намира че длъжникът е
претърпял имуществени вреди, възлизащи на общо 71,90 лв., намиращи се в пряка
причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на ответника. Ето защо съдът
приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради
което в патримониума на „С.Г. Г.“ АД е възникнало правото на парично вземане към
ответника за обезвреда на претърпените от последното имуществени вреди. С оглед
изложеното, претенция по главния иск на ищеца следва да се уважи по основание и размер.
Доколкото паричното задължение е дължимо и изискуемо, то като законна последица от
това се дължи обезщетение в размер на поисканата законна лихва, считано от датата на
сезиране на съда – 07.12.2021 г., до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да възстанови направените от ищцовата страна съдебни разноски. Ето защо, ответникът
следва да заплати на „И. 7“ ООД сумата общо 410 лв. за платена държавна такса и
възнаграждение на адвокат за настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Е. М., с ЕГН **********, действащ в качеството на частен съдебен
изпълнител с рег. №№ на КЧСИ, да заплати на „И. 7“ ООД, с ЕИК ............., на основание
по чл. 441, ал.1 от ГПК, във вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, във вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата 71,90 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в неправомерно удържана сума от 42,00 лв. по наложен запор по запорно съобщение с изх.
№5310/30.11.2021 г. по изп. дело № 323/2021 г. по описа на ЧСИ с рег. №№ на КЧСИ, и
сума от 29,90 лв. за платени банкови такси на „Първа инвестиционна банка“ АД за
изпълнение на запорно съобщение с изх. №5310/30.11.2021 г. по изп. дело № 323/2021 г. по
описа на ЧСИ с рег. №№ на КЧСИ, ведно със законна лихва от 07.12.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Л. Е. М., с ЕГН **********, да заплати на „И. 7“ ООД, с ЕИК ............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 410,00 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от Л. Е. М. по банкова сметка на „И. 7“
ООД № IBAN:................, BIC: ...................
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4