Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.05.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15151 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 28.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 26104/ 2015 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за
установено, че К.Т.С. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/
сумата 2 623.06 лева- главница,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия /ТЕ/ в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, жк „********, през периода м.10.2011 г.- м.04.2014 г.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението; и сумата 434.74 лв., представляваща
законна лихва за забава от 30.11.2011 г. до 10.10.2014 г. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответницата К.С. е осъдена да заплати на
ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 150 лв.- разноски
за заповедното и исковото производства.
С определение от 21.06.2018 г., постановено по реда на
чл.248 ГПК, ответницата К.С. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата
150 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от К.Т.С. /ответница по делото/, в която
са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение
за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Подадена
е и частна жалба от ответницата К.Т.С. срещу определението
по чл.248 ГПК, с искане да бъде постановена отмяната му като
неправилно.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва въззивната жалба на ответницата
и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач „Т.“ ООД- *** не изразява становище по повод жалбата на ответницата.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно.
Недопустимо е в частта, в която са разгледани и уважени предявени от „Т.С.“ ЕАД
срещу К.С. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за горницата над сумата 2 618.98
лева- главница, претендирана като стойност на потребена в апартамент № ********в
жк „********“- гр. София /с аб.№******/ през периода м.10.2011 г.- м.04.2014 г.
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното
й изплащане, и за горницата над сумата 434.02
лева, претендирана като дължими за периода 30.11.2011 г.- 10.10.2014 г.
лихви за забава, тъй като посочените суми /горници/ не съответстват на издадената
на 13.12.2014 г. по ч. гр. дело № 58586/ 2014 г. на СРС, 53 състав заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Предвид функционалната
обвързаност между заповедното производство и установителното производство по
чл.422 ГПК, установителните искове, имащи за предмет суми, надвишаващи сумите по
издадената заповед за изпълнение, са лишени от правен интерес и като
процесуално недопустими не подлежат на разглеждане по същество. Решението на
СРС в горепосочената част /части/ следва да бъде обезсилено, а производството
по делото в същата част /части/ следва да бъде прекратено като процесуално
недопустимо.
В останалата част решението на СРС е
допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено.
Независимо, че въз основа на доказателствата се
установява наличието на облигационно правоотношение между ищеца „Т.С.“ ЕАД и ответницата К.С., основано на притежаваното от последната право на
собственост върху процесния топласнабден имот /чл.153, ал.1 ЗЕ/, видно от
приложения Договор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл.117
ЗТСУ /отм./ от 28.11.1979 г., съвкупният анализ на събрания по делото
доказателствен материал не може да обоснове извод на въззивния съд за
основателност на претенцията за признаване дължимостта на претендираните от
ищеца суми за цената на доставена в имота на ответницата топлинна енергия, тъй като не е проведено от ищеца дължимото пълно главно доказване на производящите това спорно
материално право факти, за което са
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 15151/ 2018
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
му дадени съответни указания от съда в
доклада по чл.146 ГПК, съставен при правилно разпределение на доказателствената
тежест между страните.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за
начислените за имота на ответницата суми, изходящи от ищеца- топлопреносно
предприятие /в извлечението на л.15 от делото на СРС се съдържат данни и за
извършено от абоната плащане- в размер на 328.60 лв., което не е зачетено от
СРС/, и съставени от фирмата за топлинно счетоводство два документа за отчет,
единият от които- нечетлив, вторият- неподписан от абоната, и протокол за
неосигурен достъп, в който процесният имот не фигурира.
В
случая за обосноваване на приложените методи за определяне обема на доставената
в процесния имот топлинна енергия и начисляване на нейната стойност ищецът носи
процесуалното задължение да установи при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Безспорни
доказателства за доставката на топлинна енергия в процесния имот, за нейните
обем и стойност, вкл. за извършен реален отчет на уредите в имота, от страна на
ищеца, чиято е доказателствената тежест, по делото не са представени. Не са
представени от същия и протоколи за неосигурен от абоната достъп до имота за
отчитане на уредите за дялово разпределение, респ. доказателства за липсата на
отчети по вина на потребителя поради неосигурен или отказан достъп за отчитане.
Съгласно чл.70, ал.4 от приложимата през процесния период Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването /НТ- 2007 г./, на потребителите, неосигурили достъп за отчет,
за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1 като отоплителни
тела без уреди. Съгласно т.6.7 от Приложението към чл.61, ал.1 НТ- Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост, разпоредбите
на т.6.5, предвиждащи прилагането на екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата /МСРС/, се прилагат при неосигуряване на достъп за отчет на
уредите /липса на отчети по вина на потребителя- отказ на достъп за отчитане,
злоумишлена повреда или манипулация/ на определените от лицето по чл.139б ЗЕ
дати. За обосноваването на тази екстраполация обаче, следва да бъдат
представени по делото посочените протоколи за неосигурен достъп до имота, установяващи
спазване на нормативно установеното в Наредбата за топлоснабдяването изискване
да са определени най- малко две дати, които лицето по чл.139б ЗЕ /топлинен
счетоводител/ да е обявило на потребителите за осигуряването на достъп за отчет
на уредите и на така обявените дати абонатът за процесния ап.№ ********в жк „********“-
гр. София да не е осигурил достъп за отчет на уредите. Тъй като по делото
такива доказателства от ищеца не са представени, не се установява наличието и
на предпоставки за определяне цената на доставената през част от процесния
период топлинна енергия по реда на т.6.5 от цитираната методика към НТ. На това основание, поради
непроведено от ищеца пълно главно доказване на твърденията за доставена на
ответницата топлинна енергия за отопление на имота в посочения обем и с
претендираната стойност и отнасяне неблагоприятните последици от дължимото и
непроведено доказване в негова вреда, искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
относно сумата 2 618.98 лева /главница/ като недоказан и неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Следва
да се отбележи наред с горното, че неизпълнението на задължението за
осигуряване на достъп до имота не води автоматично до възникването на задължение
за заплащането на енергия на база максимален отчет. За потребителя съществува
възможност да поиска допълнителен отчет за своя сметка. Разпоредбата на чл.70,
ал.5 от Наредба № 16-334/ 2007 г. установява право на потребителя, който не е
осигурил достъп до имота си, да поиска допълнителен отчет за своя сметка и
преработване на изравнителните сметки съобразно реалното потребление, а не на
база максимален отчет. С тази възможност потребителят разполага в 3- месечен
срок от връчване на изравнителните сметки. В случая по делото не е установено
на ответницата да са валидно връчени изравнителните сметки за периода, нито
други съобщения за дължими суми и потребена енергия за процесния период, поради
което и не може да се приеме, че за нея срокът за оспорването им и за
отправянето на искане за допълнителен отчет е изтекъл. Няма твърдения, нито
данни по делото издадените за имота изравнителни сметки, касаещи включените в
процесния период три отоплителни сезона, чийто адресат е ответницата С., да са
били връчени, поради което и за нея не е изчерпана възможността да иска реално
отчитане на показанията на уредите. Въвеждането на определените по приложения
специфичен метод показания в счетоводната система на топлопреносното
предприятие не рефлектира върху горните изводи и не може да обоснове извод за
дължимост на претендираните по делото суми.
Предвид
неоснователността на иска за признаване дължимостта на посоченото главнично вземане
/вземания/, искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, поради акцесорния му характер
също подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При
тези съображения, поради несъвпадане на приетите от двете съдебни инстанции
изводи по съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде
отменено в горепосочените части и вместо това да бъде постановено решение за
отхвърляне на исковете с предмет- горепосочените суми /главница и лихви за
забава/, като недоказани и неоснователни.
Частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК е също допустима и основателна.
Предвид отхвърлянето на предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни искове,
разноски в тежест на ответницата не могат да бъдат възложени, респ.
определението за присъждането на такива в полза на ищеца по реда на чл.248 ГПК
следва да бъде отменено.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК право
на разноски има ответницата- въззивник. Тъй като същата е освободена от заплащането
на разноски, на основание
чл.78, ал.6 ГПК
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 15151/ 2018 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
дължимите по сметка на СГС разноски от 92.38
лв.- за държавни такси /77.38 лв.- за въззивната жалба, и 15 лв.- за частната
жалба/ следва да бъдат заплатени от въззиваемото дружество. На основание чл.77 ГПК вр. чл.47, ал.6 ГПК въззиваемата страна /ищец по делото/ следва да заплати
по сметка на СРС и сумата 300 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение на
адв. М.- особен представител на въззивницата К.С..
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение от 28.05.2018
г., постановено по гр.д.№ 26104/ 2015 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 състав, в
частта, в която по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу К.Т.С. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че К.Т.С. /ЕГН
*** вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД4196335/ дължи на „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК********/
горницата над сумата 2 618.98 лева
до 2 623.06 лв.- главница,
претендирана като стойност на потребена в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, жк „********, през периода м.10.2011 г.- м.04.2014 г. топлинна енергия,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, и горницата над сумата 434.02 лв. до 434.74 лв., претендирана като
лихви за забава за периода от 30.11.2011 г. до 10.10.2014 г., и
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. дело № 15151/ 2018 г. на Софийски градски съд, ІV- Б въззивен състав,
включая първоинстанционното производство, в горепосочената част, като процесуално недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение от
28.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 26104/ 2015 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 състав, в
останалата част, в която по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК********/
срещу К.Т.С. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че К.Т.С. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“
ЕАД- *** /ЕИК********/ сумата
2 618.98 лева- главница, претендирана като стойност на потребена в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „********, през периода м.10.2011
г.- м.04.2014 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на задължението, и сумата 434.02 лв.,
претендирана като лихви за забава при плащане на главницата, дължими за периода
от 30.11.2011 г. до 10.10.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № 58586/ 2014 г. на СРС, 53 състав, и на ищеца „Т.С." ЕАД са
присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 150 лв.- за заповедното и исковото
производства, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу К.Т.С. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване на установено, че К.Т.С. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“
ЕАД- *** /ЕИК********/ сумата 2 618.98
лева- главница, претендирана като стойност на потребена в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк „******** /аб.№******/, през периода м.10.2011
г.- м.04.2014 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 28.10.2014 г., до окончателното й изплащане, и сумата 434.02 лева-
лихви за забава при плащане на главницата, дължими за периода от 30.11.2011 г.
до 10.10.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№ 58586/ 2014 г. на СРС, 53 състав, като неоснователни и недоказани.
ОТМЕНЯ
определение от 21.06.2018 г. по гр.д.№ 26104/ 2015 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 състав, постановено
по реда на чл.248 ГПК, с което К.Т.С. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата
150 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 92.38 лв. /деветдесет
и два лева и 38 ст./- държавни такси за въззивното производство, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, и сумата 300 лв.
/триста лева/- разноски за
адвокатско възнаграждение на особения представител на въззивницата по чл.47 ГПК,
на основание чл.77 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.”
ООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца „Т.С." ЕАД- *** в
производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.