Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр. СВИЩОВ, 09.08.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
СВИЩОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й. Секретар: А.Е. Прокурор: като разгледа
докладваното от съдията Ивайло Й. за да се
произнесе, взе предвид следното: |
Производството
е по иск с правна
квалификация чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане.
Ищцата основава исковата си претенция
на следната съвупност от факти, а именно: настъпило на 07.04.2012г., около
09,00 часа, на път ІІІ-3404 между село Дебово и град Белене, западно от
кръстовището за село Любеново, пътнотранспортно произшествие, при което В.Т.,
при управление на лек автомобил „****” с рег. № ****, негова собственост,
навлязъл в платното за насрещно движение и блъснал челно автомобила, управляван
от ищцата, като в резултат
на така описаното ПТП на ищцата са били причинени следните увреждания на здравето: 1. Контузия в областта
на гърдите, съпроводена със силни болки в гръдния кош, затруднено и
повърхностно дишане за период от около четири месеца; 2. Хематоми по кожата на
гръдния кош и по гърдите; 3. Травмиране на гръдната кост, изразено с леко
хлътване и силни болки по нея и болки по пето, шесто и седмо ребро в дясно,
усилващи се при вдишване; 4. Състояние на лек депресивен епизод, изразено в
нарушен сън и сънуване на кошмари, подтиснатост, загуба на тегло, трудно
справяне с ежедневните задължения и обща емоционална напрегнатост. Твърди се,
че описаните увреждания са повлияли отрицателно на здравето и живота на ищцата.
Същата не е ходила на работа десетина дни. Хематомите по гърдите са ограничили
интимния и живот за времето до отшумяването им – около два месеца. След
инцидента ищцата е изпитвала страх от возене в МПС. Налагали са се и чести
пътувания до град П. – за разпити като свидетел по наказателното производство и
до град Велико Търново – поради усложненото протичащата бременност на дъщеря и,
всяко едно от които пътувания било съпроводено с тревоги и било възможно само
след прием на успокоителни медикаменти. Посочва се, че е било затруднено и
ежедневното и битово обслужване, поради болките, които изпитвала при движение и
усукване. Наложена и била терапия с медикаменти за отшумяване на телесните
болки и психическата напрегнатост. Моли се съдът да постанови решение, с което
да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 7000 лева,
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, описани в
обстоятелствената част на исковата молба и на имуществени вреди в размер на
65,50 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на непозволеното
увреждане – 07.04.2012г. до окончателното погасяване на задължението, както и
направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.
Ответникът оспорва изцяло
предявения иск за неимуществени вреди – по неговото основание и размер, като
заема становище, че същият е недължим и прекомерно завишен. Оспорва механизма
на осъществяването на твърдяното събитие, както и наличието на причинно –
следствена връзка на твърдените неимуществени вреди, с механизма на
пътно-транспортното произшествие. Оспорва се изключителната вина на водача В.М.Т.,
позовавайки се на липсата на задължителна сила на влязла в сила присъда,
съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК. Оспорва твърденията на ищцата, че в
резултат от възникването на пътно – транспортно произшествие, за същата са
възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди, както и
оспорва ищцовите твърдения за продължителността на оздравителния период, както
и че същият не е приключил. Оспорват твърденията, че следствие на изживяния стрес
от процесното ПТП, за ищцата е налице постравматично стресово разстройство,
налагащо лечение. Оспорва се претенцията за лихва, размера на претендираните
лихви и началния момент, от който същите се дължат, по аргумент за
неоснователност на главния иск, както и поради факта, че отговорността на
застрахователя е договорна, а не деликтна. Оспорва се началния момент на
изпадане в забава на ответника, като се твърди, че не са възникнали
предпоставките, регламентирани в чл. 224, ал. 1 КЗ, като се твърди, че началният
момент за лихвата е от датата на поканата.
По
делото е конституирана АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”
град София, с адрес за призоваване град София, **** като трето лице помагач на
страната на ответника „ЗК О. - К. Б.”, по предявения срещу този ответник иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане от А.Й.Д., ЕГН: **********,
за сумата 7000 лева – неимуществени вреди и имуществени вреди в размер на 65,50
лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
непозволеното увреждане – 07.04.2012г.
Третото
лице заема становище, за неоснователност на исковата претенция и моли да бъдат
оставени без уважение придявените искове за имуществени и неимуществени вреди
като неоснователни и недоказани. Оспорва се пасивната легитимация на третото
лице, като се твърди, че от доказателствата по делото не се установява, че на
пътното платно е имало неравност (дупка), която е довела до настъпване на
процесното ПТП. Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид фактическите твърдения на страните и правните им
доводи, намира следното:
Съдът
намира за доказани фактическите твърдения на ищцата, касаещи настъпило на 07.04.2012г., около
09,00 часа, на път ІІІ-3404 между село Дебово и град Белене, западно от
кръстовището за село Любеново, пътнотранспортно произшествие, при което В.Т.,
при управление на лек автомобил „****” с рег. № ****, негова собственост,
навлязъл в платното за насрещно движение и блъснал челно автомобила, в който се
намирала ищцата. За да достигне до този си извод съдът съобрази
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени средства – Протокол за ПТП – 1092591 от
07.04.2012г., протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, при
условията на чл. 212, ал. 2 НПК, изготвената и приета по делото
Съдебно автотехническа експертиза, както и показанията на свидетеля В.М.Т.. По
отношение на факта на настъпване на пътнотранспортното произшествие, не са
налице каквито и да било противоречия в информационните изявления, съдържащи се
в доказателствените източници, а същите се намират в корелативно единство,
поради и което съдът ги кредитира.
Не
е спорно в отношенията между страните, че е налице сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между В.М.Т. и ЗК „О. – К. Б.”.
По
отношение на причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие, съдът
кредитира заключението на изготвената по делото съдебно – автотехническа
експертиза, като компетентно и обосновано, поради и което съдът приема, че
настъпването на пътнотранспортното произшествие се дължи на предприета от
страна на водача на лек автомобил „****” с рег. № **** – свидетелят В.Т. рязка
маневра, целяща заобикаляне налична на пътното платно неравност, в лентата за
движение на лекия автомобил, от дясната страна на неравността, в резултат на
което навлиза в опясъчено странично уширение (отбивка) на платното за движение
и предприета рязка маневра (завой на ляво), целяща връщането на лекия автомобил
на платното за движение, в резултат на което автомобилът навлиза в насрещната
пътна лента, полагаща се за движение на лекия автомобил управляван от ищцата,
като застава почти успоредно на надлъжната ос на пътя, в резултат на което
последва удар с управлявания от ищцата лек автомобил, който удар ищцата не е
могла да предотврати чрез спиране, въпреки че преди настъпването на критичния
момент е управлявала автомобила със скорост 60 км/ч. Преди настъпването на
пътнотранспортното произшествие лекият автомобил „****” с рег. № ****, управляван от В.Т. се
е движил със скорост 84 км/ч. В случая водачът на лекия автомобил „****” с рег. № **** е
извършил маневрите, свързани със заобикаляне на наличната неравност на пътното
платно под контрола на съзнанието, като произшествието е настъпило поради
движението на същия със скорост, несъобразена с пътната обстановка. В
съзнанието на водача на лекия автомобил „****” с рег. № **** са били налични представи
за състоянието на пътното платно, което се извежда от показанията на водача в
процесуалното му качество на свидетел, в които свои показания същият изрично
посочва, че целият пътен участък е бил с неравности (дупки), поради и което не
може да се приеме, че пътнотранспортното произшествие е настъпило в резултат на
случайно деяние, при което да не бъде ангажирана неговата отговорност. Не е
налице каквото и да е допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата
от страна на другия участник – ищцата, което да е довело до съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат.
От
заключенията на назначените и изготвени в хода на производството съдебно –
медицинска, съдебно – психологична и съдебно – психиатрична експертизи, които
съдът кредитира като компетентни и обосновани, съдът приема за установено и
доказано, че в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие на ищцата
са причинени следните увреждания: закрита травма на гръдния кош, изразяваща се
в болки в гърдите при движение и палпация (натискане с ръка), концентрирани по
хода на 5-6-7 ребрени дъги в дясно и средна и долна трета на гръдната кост и
кръвонасядания по гърдите, които увреждания са причинила на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и
продължителни болки и страдания със срок на лечение и възстановяване от около
25 дни и с доста по слаб интензитет още около 10-15 дни. От заключението на
вещото лице и отговорите на поставените му въпроси не се установи на ищцата да
е причинено т.н. хлътване на гръдната кост или пък счупване на същата. Във
връзка с психологическото и психическо състояние на ищцата, в резултат на настъпилото
ПТП, на същата са причинени посттравматично стресово разстройство, което е в
пряка връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и което е отключило
първия епизод от рецидивиращо депресивно разстройство, което не може да бъде
определено дали продължава към настоящият момент, предвид неоказаното от страна
на ищцата съдействие да и бъде извършен преглед от вещото лице, изготвило
съдебно – психиатричната експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А.Б. и И.Н.,
въпреки възможната заинтересованост на показанията на първия свидетел, досежно
фактите които свидетелите са възприели и касаещи обективното състояние на
ищцата след инцидента и състоянието и при пътуване, доколкото в тази им част
показанията им се намират в корелативна връзка с изготвените по делото
експертизи. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Б., в частта
им, касаещи хлътването на гръдна кост, тъй като в тази им част показанията се
опровергават от заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и извършената оценка на същите, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните правни изводи:
За да бъде уважена предявената искова претенция по чл. 226, ал.1 КЗ,
ангажираща отговорността на ответното дружество - застраховател на деликвента
спрямо увредената ищца е необходимо да са се проявили следните юридически
факти, които подведени под хипотезиса на цитираната правна норма, да са
породили предвидените в същата правни последици, а именно: На първо място,
следва да е налице действителен застрахователен договор между застрахователя –
ответник и собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на
увредата, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на водачите на
автомобила за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
В настоящият случай този факт е признат за безспорен и ненуждаещ се доказване в
отношенията между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК. 2.; На второ
място, следва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на деликвента спрямо увреденото лице - извършване на деяние от
страна на прекия причинител на вредите, което да е противоправно; вредоносен
резултат, изразяващ се в причиняване на твърдените в исковата молба имуществени
и неимуществени вреди, настъпили в правната сфера на ищцата, причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат и виновност на дееца. В
настоящият случай, с оглед събраните в хода на производството доказателства
съдът намира за доказани фактическите твърдения на ищцата, касаещи деянието –
настъпило пътнотранспортно произшествие, дееца – лицето управлявало автомобила,
за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество, провивоправно поведение на водача - управление на МПС в
нарушение правилата на ЗДвП и ППЗДвП, в резултат на което е настъпило
твърдяното пътнотранспортно произшествие, настъпилият вреденосен разултат –
причинени неимуществени и имуществени вреди – закрита травма на гръдния кош,
изразяваща се в болки в гърдите при движение и палпация (натискане с ръка),
концентрирани по хода на 5-6-7 ребрени дъги в дясно и средна и долна трета на
гръдната кост и кръвонасядания по гърдите, които увреждания са причинили на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни
и продължителни болки и страдания със срок на лечение и възстановяване от около
25 дни и с доста по слаб интензитет още около 10-15 дни и посттравматично
стресово разстройство, което е в пряка връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие и което е отключило първия епизод от рецидивиращо депресивно
разстройство и разходи за лекарства, които вреди са настъпили в правната сфера
на ищцата. Налице е причинна връзка между поведението на водача на лекия
автомобил „****” с
рег. № **** и настъпилите вреди и виновно поведение на деликвента,
което освен, че се предполага до доказване на противното, съдът намира за
доказано от събраните по делото доказателства и тяхната оценка във връзка със
заключението на съдебно – автотехническата експертиза – предприемане от страна
на водача на „****”
с рег. № **** на маневра, извършена под контрола на съзнанието и
извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.
2 ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
С
оглед изложеното съдът намира предявената искова претенция за доказана по
своето основание.
По
отношение размера на същата съдът намира претенцията, касаеща имуществените
вреди в размер на 65,60 лева, за доказана до претендирания размер. От
заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че представените
с исковата молба рецептурни бланки и фискални касови бонове, касаят лекарства,
свързани с причинените на ищцата увреждания.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
съдът, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съобрази характера и степента на
претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания със
срок на лечение и възстановяване от около 25 дни и с доста по слаб интензитет
още около 10-15 дни и посттравматично стресово разстройство, което е в пряка
връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и което е отключило първия епизод
от рецидивиращо депресивно разстройство, с период на възстановяване три месеца,
което мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е доказан и възлиза
на 4000 лева, като
исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана за
разликата над сумата от 4000 лева до пълния претендиран размер от 7000 лева.
Неоснователни са релевираните от
процесуалния представител на ответника доводи, касаещи началния момент на
дължимата законна лихва При задължение, произтичащо от непозволено
увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е
необходимо да е поканен да заплати дължимото. Отговорността на застрахователя за вреди по застраховка „Гражданска
отговорност” има договорен характер спрямо насрещната страна по
застрахователния договор – застрахования, а към третите увредени лица е
тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД и включва и дължимата законна лихва от настъпване на деликта. Само в
отношенията между застрахователя и застрахования отговорността за лихви е
обусловена от съобщаването по чл. 224 КЗ.
По изложените мотиви
неоснователни и без опора в доказателствата по делото са и останалите наведени
от ответника доводи, касаещи липсата на виновно поведение на
застрахования водач, както и твърденията, че е налице причинно – следствена
връзка между неизправността на пътното платно и настъпилото ПТП.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени и направените от ищцата разноски, съобразно
представеният списък с разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно 1566,52
лева, включващо разноските за държавна такса, възнаграждение на един адвокат и
депозити за възнаграждения на вещи лица.
В
тежест на ищцата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат възложени
разноските, направени от ответника за юрисконсултско възнаграждение и разноски
за вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 231,08 лева.
Неоснователно
е искането на третото лица за пресъждане на разноски, което следва от
разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Свищовският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗК О. - К. Б.” КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ********* ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.Д., ЕГН: **********,***,
на основание чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховане, СУМАТА в размер на 4000 лева
(четири хиляди лева), обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата до пълния претендиран размер от 7000 лева, като неоснователна и
недоказана и сумата
в размер на 65,50 лева (шестдесет и пет лева и 50 ст.) –
имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на непозволеното увреждане
– 07.04.2012г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА
„ЗК О. - К. Б.” КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ********* ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.Д., ЕГН: **********,***, сумата в общ размер на 1566,52 лева (хиляда
петстотин шестдесет и шест лева и 52 ст.) - разноски по делото.
ОСЪЖДА
А.Й.Д., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗК О. - К. Б.” КЧТ, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление *********, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в общ размер
на 231,08 лева (двеста тридесет и един лева и 08 ст.) - разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” град София, с адрес за призоваване град София, **** като ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на
ответника „ЗК О. - К. Б.” КЧТ, по предявения срещу този ответник иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане от А.Й.Д., ЕГН: **********, за сумата 7000 лева – неимуществени вреди
и имуществени вреди в размер на 65,50 лева, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на непозволеното увреждане – 07.04.2012г.
Решението подлежи
на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
датата на връчването на страните на препис от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :