№ 313
гр. Благоевград, 20.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело
№ 20231200100936 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът Й. Б. П., редовно уведомен, не се явява. За него се явява адв. П. З., с
пълномощно по делото.
Ответникът В. Д. С., редовно уведомен, се явява лично и с адв. Р. Г.-Б., с
пълномощно по делото.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.-Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. З.: Уважаеми господин Председател, изцяло поддържам така
депозираната искова молба, по съображенията, подробно изложени в нея.
Изцяло поддържам и допълнителното становище от 22.04.2024 година.
Твърдим, че по предварителния договор е налице, на първо място, платено
капаро в деня на подписване на предварителния договор – 26.03.2018 година,
като по силата на сключения предварителен договор самият договор сложи за
разписка за платената сума. Впоследствие с платежни нареждания, които са
подробно индивидуализирани като дата и сума и посочени в исковата молба,
са платени по банков път още 25 хил. лева, като в тази насока общата платена
1
сума по предварителния договор възлиза на 50 хил. лева. На следващо място,
изцяло оспорвам твърденията, изложени в отговора на исковата молба, че
продавачът по предварителния договор е изрядна страна и може съответно да
черпи своите правни последици от своята изрядност и добросъвестност.
Правя възражение, че предварителният договор е нищожен поради липса на
предмет. Твърдя, че съгласно тълкувателното решение на ВКС тази
нищожност, поради нейната очевадност, съдът може служебно да прогласи,
като твърдя, че така сключеният предварителен договор е нищожен, тъй като
липсва предмет. Това, което е договорено между купувача и продавача е за
продажбата на УПИ VII с площ от 345 кв.м., впоследствие се оказва, че УПИ-
то не е с площ от 345 кв. метра, а е с площ от 445 кв.м.. т.е. изначално липсва
такъв предмет с такава площ на това УПИ. В тази насока, позовавайки се на
тази нищожност, която съда моля да прогласи, считам, че се дължи връщане
на сумата от 50 хил. лева на отпаднало основание. Ние сме си предявили иска
за 50 хил. лева, но още едно основание претендираме, и на това основание.
Видно от представения към исковата молба нотариален акт от 2020 година,
УПИ-то, а именно УПИ VII, пл. № 471, е с площ 445 кв.м., а не 345 кв.м. В
тази насока имам и доказателствени искания за събиране и ангажиране на
доказателства. На първо място, да бъде изискано копие от Нотариално дело
№ 59/2020 година по описа на нотариус И. К.. На следващо място, да бъде
допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице,
след като извърши справка по регулационните планове, действащи към
момента на сключване на предварителния договор, и извърши измерване по
скица, да отговори на следния въпрос – каква е площта на УПИ VII – пл. №
471 в кв. 13 по плана на *, *, към датата на сключване на предварителния
договор – 26.03.2018 година, и към 29.01.2020 година – това е датата на
сключване на окончателния договор. Моля вещото лице да се запознае с
материалите по делото и направи необходимите справка в Община
Благоевград по съответните планове – дали е застроително-регулационен,
дали е кадастрален, и да отговори на този въпрос, с оглед направеното
възражение в днешното съдебно заседание за нищожност на предварителния
договор. На следващо място, твърдим, че недвижимият имот, предмет на
предварителния договор, не е бил захранен с ел. енергия. Към отговора на
исковата молба са представени съответно становище за временно
присъединяване от 2009 година, което е в сила една година от датата на
2
издаване; предварителен договор за присъединяване с изрични условия от
страна на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД; договор за присъединяване на
процесния обект с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, но ние твърдим, че
една от пречките за недобросъвестност от страна на продавача е липсата на
захранване на недвижим имот с ел. енергия, като в тази насока моля да ми
бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя от
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД с информация – захранено ли е с ел.
енергия и на коя дата е захранено. Тъй като предметът на предварителния
договор описва жилищна сграда, трябва да е захранен самият имот. Имотът е
застроен. Към момента на сключване на предварителния договор за правото
на строеж, частично е била изградена жилищната сграда, като едно от
условията за окончателното завършване на сградата, което е било и
желанието на моя клиент, е захранването на имота с ел. енергия. Поради
недобросъвестност от страна на продавача, тъй като негов е бил
ангажиментът да снабди имота с ел. енергия и вода, т.е. да присъдени имота
към всички дружества – това е чл. 6 от Договора, това е една от пречките и
една от причините най-вероятно за наличието на някакво неразбирателство
между двете страни, но ние желаем да докажем недобросъвестно поведение и
неизпълнението на всички задължения от страна на продавача, като в тази
насока моля да ни бъде дадена възможност да ангажираме и двама свидетели
при режим на довеждане, с които ще установяваме, на първо място,
готовността на моя клиент за сключване на окончателния договор, за явяване
пред нотариус за изпълняване на окончателната сделка, на следващо място –
недобросъвестно поведение от страна на продавача по предварителния
договор и водените преговори, които са се осъществявали между двете страни
по предварителния договор – така, както е и Вашето определение, и
разпределената доказателствена тежест, т.е. желаем да докажем неизпълнение
на съществените задължения от сключения предварителен договор от страна
на продавача В. Д. С. – ответник в настоящия съдебен процес. Още един път
заявявам готовността от страна на моя клиент за сключване на спогодба –
било съдебна или извънсъдебна, за доброволно уреждане на нашите
отношения, тъй като моят клиент е съгласен на отстъпки в името на уреждане
на отношенията, каквато бе волята през целия този процес. Лично аз съм
очевидец и полагам неимоверни усилия за уреждане на отношенията. Лично
аз многократно се срещах и положих усилия за уреждане на отношенията с
3
ответника В. С., но за съжаление самият факт, че сме тук, означава, че са без
резултат, но още един път моля и заявявам готовността за уреждане по
някакъв доброволен начин, с взаимни отстъпки, възникналия конфликт между
страните. Моля да ми бъде дадена процесуална възможност след становище
на ответната страна, да заявим допълнителни доказателствени искания.
АДВ. Г.-Б.: Считам, че нещата са пределно ясни и изчистени. Така, както са
заявени с исковата молба по предявения иск от ищеца и нашия отговор,
мисля, че нещата са сложени на една плоскост, от която става ясно. Мисля, че
съдът правилно е възприел цялата фактическа обстановка, наведена и от
ищцовата страна, развита в съображенията си и в нашия писмен отговор, в
качеството на ответници, и абсолютно правилно е разпределил
доказателствената тежест. Касае се действително за това, което е безспорно и
съдът също го е приел за безспорно в доклада си, обявих го е като безспорен
факт, че двете страни – ищецът Й. П. и моят клиент В. С., на 26.03.2018
година са сключили предварителен договор на покупко-продажба на
недвижим имот, включващ, в договора пише – 345 кв. метра, на колкото
действително е собственик моят клиент, тъй като видно, това е в идеални
части от съседния парцел, тъй като там, когато го купува моят клиент този
имот, имаше неуредени регулационни сметки, т.е. действителната квадратура
на парцела е от 445 кв.м., както е описано в самия Нотариален акт за покупко-
продажба № *** с който клиентът ми е продал 345/445 идеални части от УПИ
VII в кв. 13 съгласно кадастралния и застроителен план на *, за който в
нотариалния акт по-долу е описано, че е с площ от 445 кв. метра. Да, това е в
нотариалния акт, ама то и по първоначалния акт, с който моят клиент го е
закупил, но искам да уточня, че тъй като колежката прави тези волеизявления
едва днес и те не са предмет на досегашната искова претенция, т.е. тя в
днешното съдебно заседание иска прогласяване нищожност на
предварителния договор на това основание, че има разлика в квадратурите.
Първо искам да кажа, че разлика в квадратурите въобще не е причина за
обявяване на нищожност на какъвто и да било договор, там може да става
въпрос за някаква имуществена претенция, ако става въпрос за покупко-
продажба, в квадратурите, като цена, но тук въпросът не е за цената, а
колежката иска обявяване на нищожност на предварителния договор заради
това, че става въпрос за 345 кв.м. Да, на толкова реално е собственик моят
клиент, но ако тя продължава да поддържа това си искане, за следващо
4
съдебно заседание, тъй като за мен това е нов факт, обявен днес, ще Ви
помоля да ни дадете възможност да представим на съда нотариалния акт, с
който моят клиент е закупил от продавача Е. Л. този недвижим имот, от който
да се види каква е квадратурата. Тоест той не е обещал и не е продал нещо
повече от това което има, за да бъде обвиняван едва ли не в някаква измама.
На следващо място, във връзка с основните оплаквания на колежката, че моят
доверител бил неизправна страна, тъй като не бил изпълнил условията на чл.
6 от Договора, задължаващи го да плати всички текущи сметки за ток, вода,
общи части, данък сгради и други, произтичащи от собствеността и
ползването на имота към момента на предаването му, и да представи разписки
на купувача; нямало партида за ток, за вода и т.н. – на първо място, ако четем
договора както трябва, а не като дявола Евангелието, се вижда, че моят
клиент е продал Поземлен имот № VII заедно с правото на строеж върху този
имот, върху който се предвижда да се застрои свободно ниско жилищно
застрояване със застроена площ 88.66 кв.м. и РЗП 276.23 кв.м., съгласно
издаденото Разрешение за строеж № ***. Разрешението за строеж е на негово
име. Няма как, ноторно известно на съда е и на всеки уважаващ себе си
юрист, че няма как някой да иска да се плаща данък сгради на непостроена
сграда. Понеже днес уточняваме много неща, държа да заявя, че към
26.03.2018 година, когато е сключен предварителният договор, моят клиент
беше изградил мазето и два етажа, и понеже на човека му свършиха парите за
покрив, реши да продаде сградата. Тоест правото на строеж все още не е било
реализирано, разбира се. След като сградата няма покрив, това е строеж. Тя
става сграда, когато се сложи покрив, тогава ЗУТ счита, че имаме 63% степен
на завършеност и това е основание да се поиска издаване на Акт 14, т.е.
сградата има покрив, няма мазилка, няма прозорци, няма врати, но има
покрив. От представеното от нас удостоверение за 63% степен на
завършеност, това се е случило през 2020 година, то е с изх. № 18 и има дата
16.01.2020 година, когато Община Благоевград е издала това удостоверение,
удостоверяващо завършена фаза „груб строеж“, равняващ се на 63% степен
на завършеност. Едва тогава може да се прехвърли съгласно ЗУТ строеж, и то
не в напълно завършен вид, а като 63%, което от своя страна все още не е
основание нито за захранване с ток, нито за захранване с вода. При
положение че сградата, която моят клиент е продал е без покрив, т.е.
изградени са два етажа, но сградата няма покрив, няма абсолютно никакви
5
основания да го обявяват за нелоялен, некоректен продавач и т.н., защото
сградата, виждате ли, нямала захранване с ток и с вода. Даже и някой да иска
да се захрани, Енергото не би захранило сграда с ток, докато няма Акт № 16,
удостоверяващ пълна годност за обитаване на строежа. Въпросните
становища, които съм представила от 06.10.2009 година, предварителният
договор за присъединяване към ЧЕЗ, като и последващият договор от 2012
година – това са предварителните документи, които се изискват, те
представляват предпроектни проучвания, т.е. Енергото и ВиК дават
становища, че ако тази сграда бъде построена на дадения парцел, тя ще бъде
захранена с ток и вода когато му дойде времето, т.е. когато имаме Акт № 16.
Тези документи са направени преди да се издаде даже строителното
разрешение и те са основание за издаването, без тях Общината не би издала
строително разрешение. Въпреки всичко обаче, тъй като клиентът ми е
собственик на парцела от доста по-отдавна, човекът си е плащал данъците за
парцела, като към преписката аз съм представила една приходна квитанция от
28.02.2018 година, от която се вижда, че за парцела клиентът ми е изплатил
всички данъци, т.е. за това, което той реално притежава и е данъчно
задължен, човекът го е платил, към 28.02.2018 година няма никакви
задължения. Оспорвам твърдението, че задатъкът е бил платен към момента
на подписване на предварителния договор, като съображенията ми за това са
следните – първо, това оспорване настъпва една днес; между страните от
водената между тях кореспонденция и най-вече от предварителния договор,
който е представен както от ищцовата страна, така и от нас, в чл. 2, буква „а“
е написано изрично, че капарото в размер на 25 хил. лева се дължи днес, при
подписването на този договор, платими обаче по банков път.
РЕПЛИКА НА АДВ. З.: Като подписаният договор важи за разписка.
АДВ. Г.-Б.: Много хубаво. Това е допълнителната гаранция, че
предварителният договор служи и за разписка, но това са 25 хил. лева, аз съм
правила договора и мога да кажа, че с клиента ми нарочно го написахме „25
хил. лева, платими по банков път“, защото предполагам, че ако изникне
някакъв проблем, тогава аз не съм предполагала, че купувачът ще излезе
несериозен и неотговорен човек, но знам, че с каквато и разписка да бъде
предварителният договор, суми на стойност над 5 хил. лева се доказват само с
писмени документи. Клиентът ми можеше както повечето хора когато
продават недвижими имоти, да ги прибере тези пари в джоба и да каже, че е
6
продал имота при изповядването да речем за 10 хил. лева, колкото ще бъде
данъчната оценка, но аз съм дала съвет и клиентът ми е послушал всички
пари да са на светло, да се вижда на коя дата какво се плаща. Още повече, че
уговорката беше, че човекът ще плати въпросните 25 хил. лева като капаро, и
тъй като имал някакви финансови очаквания да получи от сделки, които
очаквал да реализира, останалите 60 хил. лева, да бъдат на разсрочено
плащане в течение на 6 месеца, считано от месец април, т.е. това е първият
месец след сключване на предварителния договор, и ги пресметнахме, че 6
вноски, платими до 10-о число на месеца, последното плащане следваше да
бъде осъществено до 10-и септември, сложихме и 10 дни за подготовка на
нотариалния акт и изповядването, като така уговорихме дата 20-и септември
– крайният срок за изповядване на сделката. Клиентът ми с ужас се върна и
ми каза: „ама, адвокат Григорова, ние подписахме договор и той не ми даде
нито една стотинка“, викам: „В., той ще ти ги преведе днес по банков път,
нали така написахме“. Чакахме, чакахме, проверява два-три дни банковата си
сметка, но не постъпи нищо по нея. След това започнаха въпросните 5
плащания, които ние не оспорваме, за които ищецът е представил вносните
бележки, съответно първата от тях на 5-и април и т.н., но до края на 2018
година клиентът ми получи по банковата си сметка само 10 хил. лева.
Останалите 15 хил. лева бяха преведени следващата година, януари, и две
през месец април, т.е. много след датата, която бяхме определили за коректно
изплащане и изповядване на сделката. Никой не може да ме убеди, че
клиентът ми е бил длъжен да прехвърли на 20-и септември имота по
нотариалния акт, при положение че към 20-и септември той беше получил
една вноска. Няма как да дам съвет да се прехвърли имот, който струва 85
хил. лева, срещу 10 хил. лева да отиде и да изповяда сделка, така че това
всичкото го излагам пред Вас като съображения за това, че едва в днешното
съдебно заседание се навеждат някакви съображения за некоректност.
Считам, че моят клиент е абсолютно коректен. Нещо повече, той безброй
много пъти искаше да разговаря с купувача, търсеше го, но той се криеше, не
му вдигаше телефона – за мен е ясно защо е така, просто той или е нямал
пари, или очакваше, че В. ще се съгласи да прехвърли имота и останалите
пари няма да му бъдат изплатени. За мен друго обяснение няма, така че в тази
насока аз се противопоставям на искането на колегата за допускане на
поисканата експертиза, тъй като тя няма какво да установява. За захранването
7
на ЧЕЗ, за квадратурата на парцела – то се вижда какво е. Ако продължава
колежката да настоява, че с парцела нещо не е наред, аз ще представя първия
нотариален акт, с който сме закупили имота, съответно скица и т.н. Във
връзка с оспорването, че не е платен задатъкът на тази дата – ако колежката
твърди, че има платен задатък така, както е уговорено в чл. 2а – платими по
банков път, то нека да представи платежно нареждане за платената сума; ако
представи – ОК, ако не – ние твърдим и не оспорваме това, което и тя твърди
в исковата си молба, че задатъкът е платен с 5 вноски. Между другото, в
нотариалната покана, която са ни изпратили, че прекратяват договора, там
също пише, че са ни изплатили задатък. За това, че задатъкът е в размер на 25
хил. лева и нито стотинка повече, се прави извод, че това е така от всички
създадени между страните документи, най-вече в исковата молба. Ако те бяха
платили 25 задатък плюс още 25 под формата не знам на какво, още не сме
чули на какво, защото до този момент се твърдеше, че това е задатък, би
трябвало обедняването на колежката да е в размер на 50 хил. лева, а пък
неоснователното обедняване по 55, ама то не се претендира толкова,
претендират се 25, колкото е задатъкът; след това, връщането на задатъка, би
трябвало в двоен размер, плюс нанесените им вреди да бъде 50 хил. плюс още
25 другите. Точно така, тя с исковата молба претендира задатък, който е 25
хил. лева. При евентуалност тя претендира двойния размер на задатъка от 50
хил. лева. От всички документи, които са между страните, се твърдят
заплатени 25 хил. лева на тези вноски, за които тя е представила бележки.
Това е, нищо друго няма. Ние нямаме нищо против ако колежката разполага с
някакъв документ за платени на 26.03.2018 година 25 хил. лева по банков път,
да й дадем възможност да го представи, ако не – няма как да твърдим нещо
такова. Във връзка със свидетелските показания – в израз на
равнопоставеност и на това да докажем клиентът ми търсил ли е купувача,
кога го е търсел, какви уговорки са имали, водени ли да допълнителни
преговори, кога и как, какво се е случвало, моля ни да допуснете двама
свидетели.
АДВ. З.: Господин Съдия, след сключване на предварителния договор са
водени преговори между страните за доброволно уреждане на отношенията,
като за съжаление няма подписани документи между тях, т.е. устни
преговори. Лично в мое присъствие ответникът обеща да възстанови сумата
от 25 хил. лева, като лично в мое присъствие искаше време. Отново
8
заявяваме, че съгласно клаузите на чл. 2, б. „а“ е посочено, че настоящият
договор служи за разписка за получената сума от 25 хил. лева. На следващо
място, предявени са, на първо място, иск за сумата от 50 хил. лева, връщане
на задатък в двоен размер. При условията на евентуалност е предявен иск на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, на отпаднало основание, т.е. връщането
на сумата като задатък, като освен насочените доводи в исковата молба по
развален предварителен договор, и по нищожен предварителен договор. Ние
искаме сума, във втория петитум си пише ясно и точно, пише – на основание
чл. 50 претендираме 25 хил. лева – това е задатъкът. Но освен на отпаднало
основание по развален предварителен договор, и по нищожен предварителен
договор. Да сме наясно – предявили сме иск за заплащане на задатъка в двоен
размер, и при условия на евентуалност – иск за връщане на задатъка 25 хил.
лева на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 – на отпаднало основание. Исковете ни са
това, други суми не сме претендирали досега.
АДВ. Г.-Б.: Сега обаче колежката навежда нов иск.
АДВ. З.: Не е нов иск, същият иск е.
АДВ. Г.-Б.: Напротив, нов иск е – за прогласяване на нищожност, и моля съда
да се произнесе по този въпрос.
Съдът счита, с оглед становищата на страните, че в днешното съдебно
заседание, което е първо по делото, следва да бъде прието за разглеждане и
допълнително основание във връзка с предявения иск при евентуалност на
връщане на задатъка по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, а именно – връщане
на сумата поради нищожност на договора, поради липса на предмет.
Принципно в първото по делото съдебно заседание ищецът не би могъл да
прибавя нови правни основания във връзка с предявените искове, без да
направи изменение на същите, но съдът счита, че така направеното
възражение за нищожност следва да бъде прието за разглеждане, тъй като се
касае за основания от категорията на тези, за които съдът е длъжен, съобразно
последната съдебна практика и приетите тълкувателни решения, да следи и
служебно и да се произнася по тях в случай, че е налице очевидност на
основанията за нищожност, на които страната се позовава. В настоящия
случай, видно е, че предварителният договор е сключен за продажба на УПИ
VII, с пл. № 471 в кв. 13 по плана на *, *, с площ от 345 кв.м., ведно с правото
на строеж върху него. Видно е същевременно от представения нотариален акт
9
за покупко-продажба на недвижим имот, с който продавачът е продал имота
на трето лице – „Велт инвест“ ЕООД, че там вече са продадени 345/445 ид.
части от УПИ VII с пл. № 471 в кв. 13, съгласно Кадастрален и застроително-
регулационен план на *, от което е видно, че всъщност с договора за покупко-
продажба продавачът В. Д. С. е прехвърлил правото на собственост върху
идеална част от УПИ-то. В тази връзка за съда е налице очевидно
несъответствие между недвижимия имот, описан в предварителния договор, и
начина, по който същият е описан в нотариалния акт за покупко-продажба,
което дава основание на съда в настоящото производство да бъде допуснато
до разглеждане и основание за нищожност на предварителния договор поради
липса на предмет, заявено от ищеца в първото по делото съдебно заседание, с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разглеждане в настоящото производство и възражението за
нищожност на предварителния договор поради липса на предмет, заявено от
ищеца в първото по делото съдебно заседание, с правно основание чл. 26, ал.
2, пр. 1 от ЗЗД.
Съдът ПРИСТЪПВА към доклада си по делото, като в тази връзка, макар и
след становището на процесуалните пълномощници на страните по делото и
след отделяне на спорното от безспорното, в днешното първо по делото
заседание, въз основа на чл. 145, ал. 1 от ГПК, съдът счита, че към настоящия
момент не се налага да коригира проектодоклада си както в частта му на
заявените от ищеца искове и правни претенции и наведените от ответника
възражения, така и във връзка с разпределение на доказателствената тежест
по делото, като в тази част не се налагат корекции и допълнения и съдът
ПРЕПРАЩА изцяло към определението си от закрито съдебно заседание.
Във връзка с допуснатото до разглеждане в днешното съдебно заседание
възражение за нищожност на процесния договор, съдът УКАЗВА на ищцовата
страна, че същата се позовава на тази нищожност и в тази връзка дължи
доказване на обстоятелствата, обуславящи уважаването на възражението за
нищожност, а именно, че предварителният договор е сключен за недвижим
имот, който е описан по начин така, че е налице невъзможен предмет.
Ответната страна също се ползва от този договор, поради което същата
10
следва също в случай, че счете това за необходимо, да представи
доказателства, с които да оборва твърдението на ищцовата страна, че е
сключен предварителен договор с невъзможен предмет, като в тази връзка
съдът, който следи и служебно за така наведеното възражение за нищожност,
ЗАДЪЛЖАВА страните за следващото съдебно заседание да представят по
делото актуална скица за описания в предварителния договор недвижим имот
към момента на сключване на предварителния договор по застроително-
регулационен план, или ако има одобрен такъв от кадастралната карта и
кадастралните регистри на *.
Съдът ЗАДЪЛЖАВА също така, във връзка с така направеното възражение,
за следващото съдебно заседание продавача да представи по делото
издаденото в негова полза право на строеж за изграждане на сграда в
поземления имот.
При изложените съображения съдът ОБЯВИ доклада си на страните по делото
и им даде думата за становища по него.
АДВ. З.: Нямам възражения по доклада на съда.
АДВ. Г.-Б.: При така държаното от Вас определение, нямам възражения по
доклада Ви. Ако допуснете поисканата от ищеца експертиза и тъй като искаме
да улесним изпълнението на задачата на вещото лице, задължаваме се да
представим по делото строителните книжа, които са били издадени преди
издаването на строителното разрешение, от които ще бъде видно каква е
площта на парцела. Ще представим и договора за покупко-продажба, въобще
всички строителни документи, които биха улеснили експертизата.
Съдът счита, че следва да се пристъпи към събиране на поисканите
доказателства по делото, като на първо място следва да бъдат приети като
писмени доказателства представените от страните до този момент при
размяната на книжа.
Следва да бъде изискано, за да бъде приложено по делото за следващото
съдебно заседание, посоченото в днешното съдебно заседание от ищеца
нотариално дело, което да бъде изискано от нотариус И. К. в заверено копие и
в цялост.
Съдът счита, че във връзка с приетото за разглеждане по делото възражение
за нищожност на договора поради липса на предмет и установяване на
11
квадратурата на недвижимия имот, описан в сключения предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, следва да бъде допусната и
назначена поисканата съдебно-техническа експертиза, която да бъде
възложена на експерта И. Д. В., която, след като се запознае с материалите по
делото, включително и тези, които ще бъдат представени от ответната страна,
да извърши справка в Община Благоевград, за да установи настъпили ли са
регулационни промени в плана на *, в кв. 13, в отсека на недвижимия имот,
описан в предварителния договор по делото, след което въз основа на
измерване, извършено по актуалната скица на недвижимия имот към момента
на сключване на предварителния договор за покупко-продажба, да даде
заключение за размера на площта му.
Следва да бъде задължена ищцовата страна в едноседмичен срок от днес да
внесе предварителен депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300
/триста/ лева.
Следва да бъде изискана от ЧЕЗ информацията, поискана от ищцовата страна
съобразно посоченото в настоящия протокол от днешното съдебно заседание.
Следва да бъдат допуснати до разпит по двамата свидетели при режим на
довеждане и на двете страни, за изясняване на обстоятелствата – водени ли са
преговори между продавача и купувача след сключване на предварителния
договор за покупко-продажба на недвижим имот, за уреждане на отношенията
и на сметките във връзка с така сключения договор, ако са водени – по кое
време и при какви условия.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
до този момент при размяната на книжа, а именно – представените с исковата
молба, находящи се на л. 5-15 от настоящото дело, както и представените с
отговора на исковата молба, находящи се на л. 36-49 от същото.
ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус И. К., за да бъде приложено по настоящото дело
за следващото съдебно заседание, посоченото в днешното съдебно заседание
от ищеца нотариално дело, което да бъде изискано в заверено копие и в
цялост, а именно – Нотариално дело № 59/2020 година по описа на същата.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА поисканата съдебно-техническа експертиза, като
12
възлага нейното изпълнение на експерта И. Д. В., която, след като се запознае
с материалите по делото, включително и тези, които ще бъдат представени от
ответната страна, да извърши справка в Община Благоевград, за да установи
настъпили ли са регулационни промени в плана на *, в кв. 13, в отсека на
недвижимия имот, описан в предварителния договор по делото, след което
въз основа на измерване, извършено по актуалната скица на недвижимия имот
към момента на сключване на предварителния договор за покупко-продажба,
да даде заключение за размера на площта му.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна да внесе предварителен депозит за изготвяне
на допуснатата експертиза в размер на 300 /триста/ лева, в едноседмичен срок
от днес.
ДА СЕ ИЗИСКА от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД информацията,
поискана от ищцовата страна и посочена в протокола от днешното съдебно
заседание.
ДОПУСКА до разпит по двамата свидетели при режим на довеждане и на
двете страни, за изясняване на обстоятелствата – водени ли са преговори
между продавача и купувача след сключване на предварителния договор за
покупко-продажба на недвижим имот, за уреждане на отношенията и на
сметките във връзка с така сключения договор, и ако са водени – по кое време
и при какви условия.
АДВ. З.: Господин Съдия, имам и още едно искане – моля, на основание чл.
176 от ГПК, ответникът да заяви лично пред Вас кога е изграден покривът и
кога е осъществена сградата до кота било, т.е. кога вече имаме
трансформация от право на строеж в право на собственост.
АДВ. Г.-Б.: Аз се противопоставям на този въпрос, защото имаме писмен
документ по въпроса.
АДВ. З.: Писменият документ удостоверява, че към 16.01.2020 година е груб
строеж, но моля ответникът лично да заяви пред Вас кога де факто са
изградени покривът и кота било на жилищната сграда.
АДВ. Г.-Б.: Не възразявам доверителят ми да отговори на зададения въпрос.
Съдът счита, че по реда на чл. 176 от ГПК следва да бъде зададен въпрос на
присъстващия в днешното съдебно заседание ответник, а именно – кога е
изградено билото на покрива на жилищната сграда преди същата да бъде
13
продадена на третото лице, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА задаването на въпрос по реда на чл. 176 от ГПК към
присъстващия лично ответник, а именно – кога е изградено билото на
покрива на жилищната сграда преди същата да бъде продадена на третото
лице.
ОТВ. В. С.: Заявявам, че през декември 2019 година приключихме покрива на
сградата. Взел съм заем за това, за което още изплащам кредит. Тя се руши,
две години чакам аз.
АДВ. З.: Нямам други искания на този етап.
АДВ. Г.-Б.: Нямам други искания на този етап.
Съдът счита, че делото следва да бъде отложено за събиране на допуснатите
доказателства, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 08.07.2024 година от 15:30 часа, за
които дата и час страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице И. Д. В..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 15:25 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
14