РЕШЕНИЕ
№ 386
гр.
Враца, 11.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 27.10.2020г.
/ двадесет и седми октомври две хиляди
и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 366 по описа на АдмС – Враца за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл.208 и сл. АПК във
вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Директора
на ТД „Дунавска“, Агенция “Митници“ против РЕШЕНИЕ №17/13.04.2020г. на Районен
съд Козлодуй, постановено по АНД № 109/2019г.
по описа на съда, с което е отменено изцяло издаденото от касатора НП №17/2019г.
С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно,
незаконосъобразно и издадено при нарушаване на процесуалните правила. Иска се
неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното
постановление, за което се навеждат подробни съображения в касационната жалба.
Иска се отмяна и на присъдените по делото разноски. Претендира се на основание чл.63, ал.5 ЗАНН присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. касаторът, чрез * А. поддържа
касационната жалба. Моли за решение, с което да се отмени, като неправилно решението
на Районен съд Козлодуй и да се потвърди НП, като законосъобразно. Съображения
за това са изложени и в представена по делото писмена защита.
Ответникът – М.Й.С., чрез представен по
делото писмен отговор, чрез пълномощника * М.С. оспорва касационната жалба,
като неоснователна и моли да се остави без уважение, а решението на РС-Козлодуй
в сила, като правилно за което се излагат съображения. Съображения за това са
изложени и в представена по делото писмена защита от * С.. Претендират се
разноски по делото, за което е представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца, прокурор Вътов дава заключение за
основателност на касационната жалба и отмяна на решението, като неправилно. Посочва се, че
безспорно е установено нарушението, тъй като се касае до държане на стоки, които подлежат на акциз
и не е представен по време на проверката документ за акциза.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и във връзка с доводите и становищата на страните и заключението на участващият
по делото прокурор, намира за установено следното:
Административен
съд Враца в настоящият си касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,
поради
което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е и основателна.
С Решение №17/13.04.2020г. на Районен съд
Козлодуй, постановено по АНД №109/2019г. е отменено в неговата цялост наказателно постановление №17/2019г.
на Директора на ТД“Дунавска“, Агенция“Митници“, с което на М.Й.С. е наложено на
основание чл.126, ал.1,т.1 ЗАДС адм.наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/
лева за държане на акцизни стоки - 53
литра етилов алкохол /домашна ракия/ с различно алкохолно съдържание по обем
без данъчен документ доказващ начисляването, обезпечаването или плащането на
дължимия акциз, а стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата
на основание чл.124, ал.1 ЗАДС. В оспореното решение са изложени подробни
мотиви за недоказаност на административно наказателното обвинение, неправилно
прилагане на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения в
проведеното адм.наказ.производство по издаване на НП. С решението е осъдена и Агенция „Митници“
гр.София на разноски по делото в размер на 300/триста/лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящия съдебен състав не споделя изводите на РС -Козлодуй, водещи до отмяна
на оспореното пред него НП, като
незаконосъобразно. Оспореното решение е неправилно.
Видно
от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне
на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното
постановление, които да доведат до отмяната на последното на това основание. При съставянето на АУАН са спазени изискванията
на чл.40, ал.2 ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, поради
което изведените изводи на въззивния съд, че актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, тъй като не е поканен за дата 29.11.2019г., когато същият е
съставен и е нарушено правото му на защита е неоснователен и не се споделя от
настоящата инстанция. От данните по делото е видно, че М.С. е била надлежно
поканена с писмо рег. № 32-328969/13.11.2018г. да се яви за съставяне на АУАН
на дата 26.11.2018г., за което е надлежно
уведомена срещу подпис на дата 14.11.2018г./видно от разписка по делото на РС
л.40/. На въпросната дата 26.11.2018г. лицето не се явило за съставяне на АУАН,
поради което е съставен в отсъствие на нарушителя на дата 29.11.2018г. Факта,
че АУАН е съставен не на дата 26.11.2018г., за която датата лицето е поканено
да се яви и не се явило, а е съставен на дата 29.11.2018г., не може да се
приеме, че е нарушено правото на защита на нарушителя. В случая нарушителя е
бил надлежно поканен, не се явил поради което и актът е съставен в негово
отсъствие. Разпоредбата на закона не посочва, че при неявяване на нарушителя за
съставяне на акт, след покана, че същият следва да се състави именно на тази
дата, за която е поканен, а не на по-късна дата, както е в случая. Също така
АУАН е връчен на нарушителя на 08.12.2018г. и същият се е запознал с неговото
съдържание и е могъл да направи възражение по него. При издаването на акта за
установяване на административното нарушение и наказателно постановление са
спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН за реквизити. В същите
точно и ясно е описано нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са били
нарушени, изложени са мотиви от наказващия орган защо е приел, че е налице
нарушение по чл.126, ал.1 ЗАДС, и мотиви защо не са налице предпоставките на
чл.28,б.а ЗАНН, както и за размера на наложеното административно наказание.
Посочени са както нарушената законова разпоредба, така и основанието за
налагане на конкретното административно наказание, както и това за отнемането
на предмета на нарушението.
Извода
на съда относно допуснато нарушение, че от страна на АНО не са ангажирани
доказателства, че намерената ракия в
дома на ответника се държи именно от нея, тъй като е установено че дома се
посещава и от * не се споделя от настоящата инстанция. От данните по делото е
видно, че по време на проверката С. не е възразила, че намерената ракия в дома й е на друго лице,
както и от показанията на св.С. също не се установява, че ракията е нейна. Също така следва да се посочи, че от
даденото от С. сведение по време на проверка същата изрично е заявила, че
съхранява ракията от 6 години и е произведена от * преди да почине. След като
проверката е извършена в дома на ответника и не е направено възражение по
отношение на намерената ракия, че е на друго лице, както и по делото не са
събрани такива доказателства, то правилно органа е приел, че именно ответника е
субект на нарушението. Собствеността на имота в случая не е от значение, тъй
като С. е санкционирана за държане на акцизни стоки. Обстоятелството, че дома
се посещава от ** е също ирелевантно към предмета на делото.
Извода
на съда, че действията по съставянето на протокол за проверка в помещение без
съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие са незаконосъобразни,
с оглед приложения по делото протокол е неправилен и също не се споделя от
настоящата инстанция, още повече че същия е неотносим и към предмета на делото.
От доказателствата по делото е видно, че С. е присъствала по време на проверката,
съдействала е на митническите и полицейските служители, не се е противопоставила
на техните действия, предала е доброволно съхраняваната от нея ракия в дома й
около 53 литра.
Не се споделя и извода на съда за
допуснато съществено нарушение при извършване на проверката с оглед непредставяне на заповед на Началника на
РУ-Козлодуй за извършване на СПО на въпросната дата. Без значение е в случая
наличието на заповед за извършване на СПО на въпросната дата и още повече, че
този извод на съда е също неотносим към
предмета на делото.
Не
е налице и нарушение при вземането на проби, както е приел въззивният съд в
решението. От представените по делото доказателства е видно, че са спазени разпоредбите на Наредба №3/18.04.2006г.
при вземането на проби и не е налице нарушение на чл.10 от Наредбата от страна
на касатора при вземането на проби, както е приел въззивния съд. Това се
установява и от приложения Протокол за вземане на проби № 149/30.08.2018г.
Касационната
инстанция не споделя и изводите на РС, относно направеното заключение за недоказаност
на деянието на ответника. Разпоредбата
на чл.126, ал.1, т. 1 ЗАДС предвижда за
лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен
документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза,
се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000
лева. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че М.С. е
осъществила от обективна и от субективна страна фактическия състав на
нарушението по чл.126, ал.1, т.1 ЗАДС,
тъй като е държала, на посочените в акта и наказателното постановление дата, време
и място, акцизна стока – етилов алкохол 53 литра /домашна ракия/, акцизна стока
по смисъла на чл.2,т.1 ЗАДС, без какъвто и да е документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия за нея акциз, поради
което законосъобразно е била привлечена към административнонаказателна
отговорност по посоченият текст на ЗАДС. По смисъла на чл.9 т.1 „Етилов алкохол
(алкохол)" е всеки продукт, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с
действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, дори когато
този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната
номенклатура. Съгласно чл. 20 ЗАДС задължението за заплащане на акциз
възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление,
което става с извеждането им от
дестилатора, което за проверяваните стоки е налично, т.е. за тях се
дължи акциз. Необоснован е изводът на първостепенния съд, че отговорност по чл.126 ЗАДС може да носи само
лице, което е регистрирано по ЗАДС. Действително, съпътстващите акцизната стока
документи следва да се издават от регистрирани по ЗАДС лица, но това не
означава, че отговорност за липсата на
такива следва да носят единствено такива
лица. Субект на нарушението може да бъде всяко лице, което осъществи някое от
алтернативно предвидените в състава му изпълнителни деяния, в случая „държане“,
като в текста на разпоредбата не се визират специални изисквания досежно
качеството на този субект. При така изложеното
касационният състав намира, че е
налице доказаност на нарушението и
неговото авторство, тъй като от събраните доказателства е видно, че държането е
осъществено именно от ответника като физическо лице. Не се доказа и че ракията
е била произведена преди 2007г., за да се приеме, че за същата не се дължи
акциз. Нещо повече от даденото от С. сведение по време на проверка, която е
извършена на 30.08.2018г. същата е посочила, че ракията е преди 6 години, което
означава че от 2012г., което сведение не е взето предвид от въззивния съд, а
същия е дал вяра само на показанията на св.С. и св. Р.. Безспорно е установено
от страна на ответника, че е осъществявано фактическо държане върху алкохол,
без да има документи за заплащане на акциза в нарушение на чл.126, ал.1 ЗАДС. Правната
квалификация е правилна и санкционната
норма е съответна на нарушението. За установеното административно нарушение,
административно наказващия орган е наложил предвиденото в закона по вид и размер
административно наказание в минимален размер. Не са налице и основанията за
приложение на чл.28 ЗАНН, с оглед доказателствата по делото.
Административнонаказващият
орган законосъобразно е приложил и разпоредбата на чл.124, ал.1 ЗАДС, въз
основа на която е разпоредил отнемане на стоките – предмет на нарушението, като
законна последица от извършеното нарушение. Ето защо, като е отменил
наказателното постановление в частта на наложеното наказание и в частта му
относно постановеното отнемане на стоките – предмет на нарушението, чието
притежаване е забранено от закона, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и постановено друго по
съществото на спора, с което процесното НП да бъде потвърдено.
С
оглед на изложеното следва да бъде
отменено и решението в частта, с която е осъдена Агенция „Митници“ гр.София да
заплати на М.Й.С. разноски в процеса в размер на 300/триста/ лева за адвокатско
възнаграждение.
При
този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от касатора на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт
в минимален размер на 100 лева. Разноските следва да бъдат заплатени на
юридическото лице Агенция “Митници“-София, в чиято структура е органът, издал наказателното постановление.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 АПК Административен
съд Враца
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №17/13.04.2020г. на Районен
съд Козлодуй, постановено по АНД №109/2019г., с което е отменено НП №17/2019г. на Директора на
ТД“Дунавска“, Агенция „Митници“ и е осъдена Агенция „Митници“ гр.София да заплати на М.Й.С. разноски по делото в
размер на 300/триста/лева и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
НП №17/2019г. на Директора на
ТД“Дунавска“, Агенция „Митници“, с което на М.Й.С. е наложено на основание
чл.126, ал.1,т.1 ЗАДС адм.наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева и стоката предмет на нарушението е отнета в
полза на държавата на основание чл.124, ал.1 ЗАДС.
ОСЪЖДА М.Й.С. да заплати
на Агенция “Митници“ – София разноски по делото в размер на 100/сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.