РЕШЕНИЕ
номер ……………….…/ 17.12. 2008г, Година 2008, град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
на седемнадесети ноември Година 2008
в открито заседание при закрити врата в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Д.М.
Секретар К.М.
като разгледа докладваното от съдията Д.М.
търговско дело номер 382 по описа за 2008 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на ГПК
2007 година.
Постъпила е искова
молба, подлежаща на разглеждане по реда на гл.39 от ТЗ, вр.гл.13 от ГПК от
„Свети Свети Константин и Елена холдинг” АД - град Варна, ЕИК ********* срещу
„Харимар” ООД - град Варна, ЕИК *********, с която е предявен иск на кредитор
за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл.630 от ТЗ,
основан на двете хипотези в алинеите на чл.607а ТЗ. Претендират се и разноски
по делото.
Ищецът
насочва претенцията си срещу ответника като капиталово търговско дружество,
регистрирано по реда на ТЗ (пререгистрирано по ЗТР след постановяване на
обезпечителна мярка). Основава иска си на твърдения за неплатежоспособност на
този търговец, като твърди, че не изпълнява изискуем паричен дълг по търговска
сделка. Сочи доказателства за сключен, обезпечен с ипотека договор за банков кредит № В
288/23.04.2004г. за сумата от 1 280 000 €, който е уговорен с краен
падеж на месечните вноски 25.09.2007г., а впоследствие с Анекс от 29.07.2005г.
е променен погасителния план и срока за погасяване до 25.09.2009г. Твърди, че
обслужването на банковия кредит е преустановено на 31.03.2006г., след което
първоначалния кредитор е упражнил уговореното си право да иска предсрочно
изпълнение и е пристъпил към принудително събиране на дълга, като се е насочил
към ипотекирания имот. Изпълнението е било спряно по молба на взискателя, след
като в производството са били предявени претенции и на други кредитори.
Позовава се на придобиване на вземането от обезпечения кредитор чрез две
поредни прехвърляния, съобщени на длъжника, съответно с договор за прехвърляне
на вземане(цесия) от 26.10.2007г. на „Холдинг Варна А” АД, а впоследствие от
него на цесионера „Свети Свети Константин и Елена холдинг” АД, с договор за
прехвърляне на вземане (цесия) от 11.02.2008г. Не оспорва, че е предявил иск за оспорване на собствеността върху имота
на длъжника, даден в обезпечение на придобития дълг, като твърди, че той касае
само незначителна част от парцела, в който е построен хотелът, експлоатиран от
ответника. Вземането се полза и с други обезпечения, които не са били оспорени.
Наличието на търговски интерес от цесията се свързва и с придобиването на
вземането със сконто.
Твърди,
че затрудненията имат траен и необратим характер, като предходния сезон е
извършвана туристическа дейност изцяло на загуба, като забавянето на категоризацията
на хотела и причинено от бездействие на самото дружество. Репликира
възражението за злоупотреба с право, като сочи, че плащанията са били
прекратени преди придобиването на дълга от молителя и иска за собственост е
следвал вече наложена възбрана по изпълнителното дело, образувано от първия
кредитор. Позовава се на действие и в обществен интерес и в интерес на
сигурността и стабилността на търговския оборот, като сочи, че целта на
универсалното производство съвпада с очертаните в твърденията на ответника
бъдещи действия по преодоляване на финансовите му затруднения.
Отделно
от това, ищецът сочи като допълнително основание за претенцията си
свръхзадлъжнялост на дружеството, като твърди, че имуществото му не е
достатъчно да покрие задълженията към кредиторите.
Ответникът възразява по допустимост на
производството, евентуално по същество, като оспорва легитимацията на ищеца
като кредитор по търговска сделка, с довод за недействителност на цесията,
основан на възражение за противоречие, евентуално заобикаляне на закона и
добрите нрави и сключена при злоупотреба с права. Твърди, че предметът на
цесията е по естеството си непрехвърлимо задължение по отношение на друг
търговец, който осъществява конкурентна дейност на длъжника. Сочи, че
действителната цел на договора за цесия не е била придобиване на вземане, а
увреждане на конкурент на пазара, чрез придобиване на формална легитимация за
настоящото производство. Доводи за установяване на тази цел се черпят от
поведението на същия кредитор при упражняване на друго процесуално право –
предявяване на иск за собственост за значителна част от основния актив,
предшестващ цесията, поддържането на който прави житейски несъвместно новото
активно кредиторово качество на цесионер, целящ осребряване на същия този актив
като част от имуществото на длъжника. Евентуално твърди, че дори и да е
действителна, цесията не е търговска сделка. Отделно,
ответникът е възразил с твърдение за наличие на само временни затруднения, а не
на невъзможност за изпълнение на паричните си задължения. Сочи от една страна,
че затрудненията му са резултат не на лош мениджмънт, а от спецификите на
сезонен характер на отрасъла и първоначални обективни трудности, предшестващи
въвеждането на значителен търговски обект в експлоатация. Сочи като причина за
временните затруднения неблагоприятните условия за рефинансиране в периода
непосредствено преди спиране на плащанията и образуването на изпълнително дело,
че хотелът не е бил въведен в експлоатация, не е бил категоризиран и стойността
на имота, който е можел да бъде предлаган за обезпечение е била многократно
по-ниско от сегашните условия поради повишението на цените на недвижимите имоти
и инвеститорския интерес след присъединяването на България към Европейския
съюз. Към този момент е съществувало и ограничението за придобиване на земя от
чужденци. В момента е подобрена и правната рамка за чуждестранни инвестиции,
които промени се отразяват обективно благоприятно и правият затрудненията
временни. Забавянето на категоризацията свързва с бездействие на съответните
административни органи, чието съгласувано становище е било необходимо, без
инвеститорът да може да влияе върху него. Твърди, че в близко бъдеще
затрудненията могат да бъдат преодолени както с очаквани приходи от текущ
туристически сезон, така и от бъдещи приходи от алтернативно използване на
наличният дълготраен актив, чрез преустройството на част от хотела в жилищни
обекти и разпродажбата им, както и допълнителни инвестиционни намерения за
придобиване на нови обекти, също предназначени за продажба, с цел
удовлетворяването на кредиторите. Отделно се позовава на злоупотреба с
процесуални права по претендиране на право на собственост върху предмета на
обезпечението по придобития дълг, водещо до осуетяване на възможностите за
своевременно преодоляване на затрудненията с рефинансиране на дълга. Интересът
от предявяване на иск за реална част от терена, върху който попада и хотела се
изчерпва според ответника с отблъскването на евентуалните купувачи на актива
или части от него. Сочи, че намеренията за преодоляване на загубата с
разпореждането на актива, не се свежда до прекратяване на дейността на
дружеството, тъй като туристическата дейност, включително и хотелиерската, може
да бъде развивана и без задължително притежание на собственост и съществуването
на права върху такъв актив. Отделно посочва, че временния характер на
затрудненията, налични към спирането на плащанията е можело да бъдат преодолени
с ново кредитиране, което също е било осуетено от вписване на исковата молба.
Комулативно се позовава на основанията за отхвърляне на претенцията по чл.631 ТЗ, като сочи, че наличното имущество е на значителна стойност и надхвърля
съществуващите изискуеми вземания, като счетоводното му отразяване в баланса не
съответства на действителните пазарни стойности. Моли претенцията да бъде
отхвърлена.
По
допустимостта на претенцията:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на фактите, в
хипотезите на двете алинеи на чл. 607а ТЗ. Възраженията на ответника по допустимостта на иска могат да се обобщят като
оспорване на активната процесуално легитимация с довод за липса на вземане на
ищеца (недействителност на цесията, която го легитимира) евентуално липса на
търговски характер на тази прехвърлителна сделка.
Тези доводи обаче се свързват с елементите от фактическия състав на
неплатежоспособността и касаят материално правната, а не процесуалната
легитимация( в този смисъл е постоянната практика на съдилищата, част от която
и публикувана: Решение № 732 от
15.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2001 г., V г. и Определение от 15.08.2005
г. на САС по гр. д. № 1551/2005 г., търговско отделение, 6 с-в). Съдът приема,
че предявеният иск е допустим. Към молбата си кредиторът е представил
изискуемите съобразно чл.628 ал.3 и 4 от ТЗ писмени доказателства, както и изискуемите
уведомления по ДОПК. Сезиран е компетентен съд.
Съдът, след съвкупна преценка на
представените по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна по съществото
на спора :
І. По легитимацията на ищеца:
Не е спорно между
страните, че ответното дружество е поело задължение за връщане на усвоен банков
кредит по сключен, обезпечен с ипотека
договор за банков кредит № В 288/23.04.2004г. за сумата от 1 280 000
€, който е уговорен с краен падеж на месечните вноски 25.09.2007г., а
впоследствие с анекс от 29.07.2005г. е променен погасителния план и срока за
погасяване до 25.09.2009г. от приетите
заключения по допуснатите по искане на насрещните страни експертизи (съвпадащи
си в тези части) се установява, че погашенията по кредита са извършвани до м.
март 2006г., след което не се установява изпълнение на погасителния план. Представен е изпълнителен лист, издаден на
банката – кредитор по извлечение от банкова сметка на кредита, обявен за
предсрочно изискуем, съответно призовка за доброволно изпълнение по изп. дело №
20077190400001, от които е видно, че кредиторът е упражнил правото си на
взискване към дата 10.01.07г срещу кредитополучателя и е насочил изпълнението
срещу ипотекирания имот, представляващ хотелски комплекс Мистрал, след вписване
на възбрана. Не се установява
предприемане на действия от страна на длъжника по оспорване на събираемия дълг. Съдът приема за несъмнено съществуването на
неплатена част от главницата по кредита след настъпване на падежа. Оспорването
на начислението на част от лихвите, основано на довод за липса на основание за
предсрочна изискуемост е без значение, доколкото за настоящото производство е
достатъчно да се установи наличието, а не точния размер на задължение,
неизпълнено на уговорен падеж. Банковият
кредит несъмнено представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, както
по субективен, така и по обективен критерий.
В настоящото
производство обаче ищецът е придобил това вземане по силата на последователно прехвърляне,
извършено с две поредни цесии. Длъжникът оспорва именно тази легитимация.
По делото са
представени договор за прехвърляне на вземане(цесия) от 26.10.2007г. на
„Холдинг Варна А” АД, а впоследствие от него на цесионера „Свети Свети
Константин и Елена холдинг” АД, с договор за прехвърляне на вземане (цесия) от
11.02.2008г. И към двете прехвърляния са представени и надлежни съобщения до
длъжника по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, извършени от кредиторите-
прехвърлители, като второто прехвърляне следва по време получаването на
уведомлението. И в двата договора като предмет на цесия е описано вземането за
връщане на банковия кредит, подлежащо на принудително изпълнение, съответно с
принадлежащото му упражнено право на взискване, наложените обезпечения и
натрупани разноски.
Ответникът
възразява за недействителност на договорите за цесия, като твърди, че самото
прехвърлено вземане като произтичащо от банкова сделка, може да бъде
придобивано само от субект, осъществяващ легитимно банкова дейност.
Действително, нормативния режим ( ЗБ) въвежда редица ограничения и специален
лицензионен режим по отношение на лицата, осъществяващи банкови сделки. В случая обаче договора за цесия
не може да попадне под подобен режим, доколкото не се касае за прикриване на
кредитиране (какъвто е случая с договор за заем, разгледан от съда в цитираното
от ответника съдебно решение от 03.05.2004г по гр.д. 1237/03г І г.о. ТК на ВКС)
нито пък е прехвърлено едновременно както правото на връщане на кредита, така и
право получените средства да се използват за ново кредитиране, каквото в
същност е естеството на банковата дейност. В този смисъл придобиването само на
вземането за връщане на кредита, вече снабдено и с изпълнителен титул, без останалите
права и задължения по договора за банков кредит( включващи насочване на
постъпления към сметки в тази банка, извършване на пълно банково обслужване,
реализиране на определени кредитни обороти и т.н. ) не попада под специалния режим на банковата
дейност и обстоятелството, че приобретателят не е измежду лицата по чл. 1 ал.4
ЗБ не може да се приеме за нарушение на закона. По отношение на естеството на
вземането, съдът съобразява обстоятелството, че банката е поела задължение да
пази търговска и делова тайна, поверена
й при изпълнение на договора. Ответникът твърди, че прехвърлянето на вземането
на лице, свързано с друг търговец, осъществяващ конкурентна туристическа
дейност застрашава интересите му, тъй като е свързано с предоставяне на
поверителна и потенциално увреждаща ответника информация. Доказателства обаче за подобно общо уговаряне
за заобикаляне на закона или противоречие с добрите нарови в търговията на
участниците в последователните цесии липсват. Само обстоятелството че
цесионерите са свързани лица ( контролирани от едни и същи лица) не може да
обоснове подобно възражение. Би могло да се говори за порок на сделката,
сключена изключително с цел злоупотреба с право ( по см. на чл. 289 ТЗ) само
ако действително по повод на цесиите конкурента на длъжника беше придобил
някаква особена поверителна информация. В договорите за цесия обаче се сочат
като предоставена информация само данните за обезпеченията( които между другото
вече са били публично оповестени поради регистрационния им режим) и информацията
за образуването вече принудително изпълнение ( което пък от своя страна също е
било публично оповестено с вписване на възбраната по изпълнителното дело десет месеца преди първата цесия). Общите
данни за финансовото състояние на длъжника по годишните отчети за 2006 и 2005г,
на които ищеца се позовава при завеждане на делото, дори да са му били
предадени от цедентите ( банката е следвало до разполага с тях съгласно чл. чл.
6 ал.1 т.3 от договора за кредит) не могат да се приемат за поверителна информация,
доколкото подлежат на разкриване в изпълнение на законово задължение за
обявяване на тези счетоводни данни в търговски регистър. Несъстоятелен е и доводът за изключване на
добросъвестността на цесионера, действал с цел само да придобие формална легитимация
като кредитор на ответното дружество поради обстоятелството, че преди това е
завел срещу него спор за собственост за част от терена, върху който е изграден
основния актив – хотелски комплекс. Дори да се приеме че вероятната
неоснователност на висящия спор е мотивирал ищеца да потърси и друга възможност
за придобиване на същото имущество ( след евентуално принудително изпълнение
върху този имот, даден за обезпечение на новозакупения дълг), тази допълнителна
мотивация не измества изцяло основанието на цесията – придобиване на
вземане. Отделно от това цесиите сами по
себе си сочат и друга чисто спекулативна цел – придобиването на вземане на
значителна стойност, надлежно обезпечено и стабилизирано с изпълнителен титул
на цена, по- ниска от номинала, при това обезпечена и с имущество различно от
спорния имот. В допълнение към всичко
изложено следва да се съобрази и факта, че по придобитото вземане има и солидарно задължен съдлъжник – друго
търговско дружество, което също следва да се отчита при преценката на
наличието на основанието на цесията.
В заключение,
съдът приема, че възражението по недействителността на двете поредни цесии
поради противоречие, евентуално заобикаляне на закона и добрите нрави и
сключени при злоупотреба с права е несъстоятелно и прехвърлянията са произвели
правен ефект.
Ищецът валидно се
легитимира след цесиите като кредитор на вземане, произтичащо от търговска
сделка. В случая не се изследва самата цесия, тъй като вземането не произтича
от нея. Вземане по договора за цесия има самия цедент ( за уговорената цена), а
цесионера придобива предмета на цесията. В този смисъл за целите на настоящото
производство от значение е търговския характер на сделката, от която произтича
прехвърленото вземане( а не на цесията). Аналогични аргументи са изложени в
цитираните по-горе (в становището по допустимост) съдебни актове. В този смисъл изложените доводи на длъжника
са ирелевантни.
Съдът не
установява твърдяната от ответника злоупотреба с процесуални права при
предявяването на иска за откриване на производството по несъстоятелност.
Доколкото ищецът е кредитор по неудовлетворено вземане доводите следва да се
преценяват само по отношение на поведението на ищеца към завареното
изпълнително производство. Изпълняемото вземане е било придобито към момента, в
който към производството по индивидуално изпълнение са били присъединени и
други кредитори ( представени са молби с изпълнителни листи и обезпечения,
върху които е видно произнасяне на органа по изпълнението за присъединяване на
кредитори към първоначалното дело срещу длъжника). Наличието на счетоводните
данни по годишни отчети за непокрити
загуби и претенциите на повече кредитори представлява достатъчно основание за
преминаване на новия кредитор към универсално изпълнение. Предявяването на иска
за откриване на производство с целите по чл. 607 ТЗ при тези начални данни не
може да се счита за злоупотреба с право, още повече че при продължаване на
индивидуалното изпълнение и превеждане на суми на взискателите, интересите им
биха били потенциално значително застрашени, в случай че друг кредитор се
позове на спирането на плащанията в бъдещо производство по несъстоятелност въз
основа на наличните вече данни по изпълнителния лист на банката за пропуснат
падеж през 2006г(чл. 646 ТЗ прогласява такова плащане за нищожно). Не се установява и осуетяването на
изпълнителните действия, твърдяно от длъжника( поради неоснователното протакане
на имуществения спор), доколкото ищецът се е позовал на изявление от първоначалния взискател за спиране на
изпълнението.
Исковата молбата е
предявена надлежно от лице с право по чл. 625 ТЗ.
ІІ. По наличие на
предпоставки по чл. 608 ТЗ:
Въз основа на
изложени по-горе установени фактически обстоятелства, съдът намира, че
ответното дружество не е заплатило свой изискуем паричен дълг за заплащане на
вноски по погасителен план след март 2006г. Отделно от това задължение,
ответникът е осъден по друго дело да заплати на друг кредитор ”Картекс П”ООД
(присъединил се в изпълнението срещу ипотекирания имот) сума, представляваща
неизпълнена част от възнаграждение по договор за доставка и монтаж и неустойка
за забава, считано от 05.08.2004г.Допълнително в съвпадащите си части
заключенията на експертизите сочат осчетоводяване и на други неплатени
задължения по фактури, издадени между търговци с падежи съответно от 2004 и
следващи години, най-ранния от които е 26.05.04г. Обстоятелството, че вещите
лица сочат и дата 25.05.03г не следва да се преценява в настоящото
производство, доколкото същото е установено въз основа на обезпечителна заповед,
издадена в едностранно производство по твърдения на кредитора „Жорж Младши”
ЕООД, (приложена по изпълнителното дело при присъединяване на този кредитор) за
забава от 16.05.04г.Отделно са установени и публични задължения по актове от
2007г. Като се позовава на разпоредбата на чл. 608 ал.3 ТЗ, съдът приема, че
текущите разплащания с отделни кредитори след май 2004г не изключват
състоянието на резюмирана неплатежоспособност в хипотезата на чл. 608 ал.1 ТЗ.
Ответникът е предприел
опровергаване на презумпцията за неплатежоспособност, като сочи, затрудненията му по обслужване на кредита са резултат от
спецификите на сезонен характер на отрасъла и първоначални трудности
предшестващи въвеждането на значителен търговски обект в експлоатация.
Действително натрупаните задължения по кредита и другите сделки ясно сочат
влагането на средствата в довършителни работи по комплекса. Съдът преценява в
съвкупност събраните заключение на експертизите ( допуснати по искане на
насрещните страни), като съобразява различните моменти на изготвянето им.
Експертизата, приета на 31.07.08( неоспорена от длъжника), представляващи листи
286- 325 от делото дава анализ на добри прогнозни резултати от експлоатация на
основния актив (хотелски комплекс) в пълен обем в активен сезон, като
обосновава предходните влошени показатели на ликвидност( във всичките й форми)
с липсата на реална експлоатация до този момент ( 2008г е първа година на
експлоатация след официално разрешение за ползване). Втората експертиза обаче е
изготвена след приключване на този първи сезон, като вещото лице не констатира
промяна в заварените показатели. Заключението, прието на 17.11.08г,
представляващо листи 409 – 459 от делото, и конкретно приложение № 7 сочи
крайно ниски показатели на рентабилност, ликвидности и задлъжнялост. Счетоводните
данни сочат, категоричен извод за трайно
влошено финансово състояние на дружество изразяващи се в реализиране на загуби при използване на
привлечен капитал, невъзможност за погасяване на задължения с краткотрайни
активи, липса на наличен фонд за обръщение. Прогнозните резултати от първото
заключение не са реализирани. Ответникът не може да се позовава на
обстоятелства, различни от удостоверените от самия него в счетоводните му книжа
( арг. от чл. 180 ГПК) Съдът не може да приеме, че затрудненията са временни,
тъй като коефициентите запазват негативната си тенденция в значителен период от
време. Обстоятелствата, довели до това финансово състояние са ирелевантни, дори
да се дължат изцяло на обективни или стоящи извън волята на длъжника фактори (като
например забавянето на администрацията при издаване на разрешения за ползване
или категоризация на обекта). Тези обичайни за търговията пречки е следвало да
бъдат предвидени от ответника при поемането на задълженията за обслужване на
кредита или поне при предоговарянето на погасителния план.
Въведените доводи за
злоупотреба с процесуални права от ищеца, причинил целенасочено влошеното
финансово състояние на длъжника остават неоснователни. Действително, както бе
изложено преди, преди придобиването на легитимация като кредитор на това
дружество, ищецът е предявил претенция за право на собственост върху част от
основен актив. Това действие обаче е извършено едва на 12.01.07г( щемпел на
регистратура на районен съд на копие от искова молба лист 273 от делото) след
като банката кредитор вече е била предприела принудителното изпълнение. Не може
да се приеме, че само този исков процес представлява пречка, осуетяваща
възможностите за своевременно преодоляване на затрудненията с рефинансиране на
дълга. И двете експертизи сочат подобрени условия за рефинансиране, като
вписването на исковата молба не е преценено като пречка в тази насока.
ІІІ. По основанията
за отхвърляне на молбата по чл. 631 ТЗ:
Допълнително
ответникът се позовава на съществуващи възможности за преодоляване на наличните
затруднения както с очаквани приходи от текущ туристически сезон, така и от
бъдещи приходи от алтернативно използване на наличния дълготраен актив, чрез
преустройството на част от хотела в жилищни обекти и разпродажбата им, както и
допълнителни инвестиционни намерения за придобиване на нови обекти, също
предназначени за продажба с цел удовлетворяване на кредиторите. Съдът приема,
че за тази възможност следва да се цени второто заключение, изготвено именно с
цел проверка на първоначалните прогнози след приключване на активния сезон.
Ответникът не е предоставил доказателства за реално осъществени туристически
услуги в прогнозирания по първото заключение обем. Реализацията на амбициозната
програма на ответника за преустройства на хотела не може да бъде приета за
вариант за преодоляване на временни затруднения, тъй като е свързана със
значителен период от време. Както се приема в установената практика ( например
в решение № 744 от 6.05.1997 г.
на ВКС по гр. д. № 1424/1996 г., V г. о.)временно е затруднението,
при което неизплащането на задълженията на длъжника се дължи на причини от
временен и мимолетен характер. Съответно и спасителната за длъжника стратегия
би следвало да бъде реализуема в също такъв кратък времеви порядък.
Допълнително следва да се отчете цялостното негативно отражение на ноторно
известното състояние на финансова криза, което пряко се проявява в отлив на
инвеститори от пазара на недвижими имоти, в частност на ваканционните
апартаменти. Тази тенденция е коментирана от вещите лица в заключението, прието
на 17.11.08г като вече отразила се на пазара. Допълнителен аргумент срещу
приемането на този вариант за преодоляване на временните затруднения е
наличието на технически затруднения по реализиране в кратък срок на какъвто и
да било инвестиционен проект. Административните процедури вече са били забавяни
в предходен период, налице е мораториум за строителство в отклонение от
устройствения план в зона, предвидена за комплексно застрояване ( въведен с
решение на НС от 31 юли 2008г), а заключението на вещите лица сочи, че
понастоящем хотелския комплекс е изпълнен при превишаване на параметрите на
ОУП. Дори да не се проектира ново строителство, а само се видоизмени заварената
сграда, доколкото подобно преустройство представлява съществено отклонение от
наличното реализирано вече строителство( изпълнено въз основа на разрешение за
строеж и съответни книжа, констатирано в акта обр. 15 представено по делото на
л. 241-246), то не попада в хипотезите на чл. 151 ЗУТ и за реализирането му е
необходимо ново разрешение за строеж по нов инвестиционен проект. Наличието на открита процедура по одобрение
на проекта за частичното преустройство на хотела – промяна на предназначението
на последните два етажа от хотелски стаи в студиа ( приет на ЕСУТ при община
Варна и предложен за одобрение) представлява само начална стъпка и не е
достатъчна гаранция за възможност строителството да бъде разрешено и да
приключи скоро. Отделно по делото е представена и заповед на кмета №
1201/28.04.2006г, в която е указано следващи разрешения за строеж да се издават
под условие, че реализираното строителство ще се въвежда в експлоатация след
въвеждане в експлоатация на съоръжение за отвеждане на битови отпадни води в
комплекса. Това допълнително се отчита от съда като обстоятелство намаляващо
възможността за бързо и сигурно преодоляване на финансовите затруднения чрез
осребряване на новообособени обекти на стойност значително надхвърляща
разходите по преустройството.
Съдът не възприема доводът на ответникът за временен
характер на затрудненията и приема, че недостигът на ликвидни средства е
установен като причина за невъзможността на длъжника да посреща текущите си
задължения в продължителен период от време.
По отношение на втората хипотеза съдът приема (по
аналогични с вече изложени преди съображения), че бъдещите инвестиционни
намерения и потенциалната възможност за реорганизация на имуществото на
длъжника ( дострояване на комплекса с нови апартаменти или преустройство на
налични вече обекти от хотелски стаи в студия или жилища) не може да се
преценява при съпоставянето на наличното имущество със съществуващите
задължения. Подобна преценка е изключена от въведеното в чл. 631 ТЗ комулативно
изискване за зачитане на интересите на кредиторите. Сезираният съд изцяло
споделя трайно изразеното в практиката становище, че интересите
на кредиторите са охранени в достатъчна степен само ако това имущество се
характеризира с ликвидна потребителна
стойност, т.е. може да се реализира без
особени затруднения до сума, достатъчна да покрие поне вземанията на известните
кредитори. Дори да не се приеме крайното становище (Решение № 481 от 10.04.2003
г. на ВКС по гр. д. № 1521/2003 г., докладчик председателят на отделение Л. И.),
че в тази хипотеза следва да се отчитат краткотрайни материални активи, то поне
следва преценката да се ограничи само до налични активи, за които има
установено трайно активно търсене на пазара.
В настоящия случай самата специфика на хотелиерската
дейност на ответника(приходите се формират от услуги, а не от продажба на
стоки) предпоставя значителната стойност от активите на предприятието да се
изчерпва с дълготрайни активи – самата сграда на хотелския комплекс. Принципно
само това положение не може да изключи преценката за наличие на втората хипотеза
за отхвърляне на молбата за откриване на производството по несъстоятелност,
доколкото е възможно предприятието за се реорганизира и да се преориентира към
друг вид дейност и след ликвидацията на основния си актив. В този смисъл съдът
счита, че следва да установи възможността за бързото осребряване на комплекса и
то към момента на приключване на устните състезания, доколкото това е най-
близкия до бъдеща пазарна реализация момент. Експертизата, приета на 31.07.08( неоспорена от длъжника),
представляващи листи 286- 325 от делото сочи като средно претеглена след
прилагане на комплекс от методи пазарна стойност на целия имот в размер на
8 901 000лв. Втората експертиза (прието на 17.11.08г, представляваща
листи 409 – 459 от делото) обаче е изготвена след изтичане на периода от време,
в който на пазара се проявяват тенденции, обусловени от финансовата криза и
сочи вече намалена стойност до 4 200 000лв. Тази тенденция на спад
изцяло съответства на ноторно известните факти ( широко коментирани в публичното
пространство, медиите вкл. и електронни издания) на завишено предлагане и
пренасищане на пазара с ваканционни имоти и цели хотели по Черноморието. Тези
обстоятелства мотивират съда да пренебрегне данни за оценяването на това
имущество в по-ранни моменти ( по повод опити за рефинансиране на дълга, а дори
и в хода на индивидуалното принудително изпълнение). Установените негативни тенденции на пазара на
този вид недвижими имоти следва да се отчетат като застрашаване на интересите
на кредиторите. Ето защо дори при съпоставка на посочената по първата
експертиза стойност, определена по метода на пазарните аналози в размер над 9
000 000лв, при липса на стабилно търсене на пазара и реално сключени сделки в
по-близките към постановяване на решението периоди следва да се приеме, че
наличното имущество не гарантира в достатъчна степен интересите на всички
кредитори на дружеството. Съдът съобразява, че към настоящия момент сбора от
известните вземания възлиза само на 4 535 2623.25 лв по заключението на
втората експертиза, но в тази сума е възможно да не са включени всички
вземания. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че на вещите лица не са
прегледали редовно водено счетоводство в пълен обем( не са представени
счетоводни документи за последния активен туристически сезон, установено е
спорно вземане, за което е наложено обезпечение ( това на „Жорж Младши”ЕООД),
без подобно вземане да е осчетоводено при длъжника ). В крайна сметка дори и
основния актив да е на значителна стойност, реализирането му на пазара би било
затруднено в значителна степен и не може да се прогнозира спешно осребряване до
цена над установената по второто заключение. Не се установяват и двете,
предвидени в чл.631 от ТЗ хипотези за отхвърляне на
молбата.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че са налице условията на 608 ал.1 от ТЗ. Ответникът
търговско дружество следва да бъде обявен в неплатежоспособност, с начална
дата, фиксирана към най-ранния падеж на неплатено задължение по наличните
счетоводни данни, а именно 26.05.04г. Наличието на текущи отделни плащания след
тази дата, доколкото плащанията на отделни кредитори, извършени по-късно по
смисъла на чл. 608 ал.3 ТЗ не изключват състоянието на неплатежоспособност, не
могат да променят извода за дата на спиране на плащанията да се приеме момента на неизпълнението на
това първо просрочено вземане Молбата за откриване на производство по
несъстоятелност за основателна и следва да бъде уважена, като бъде постановено
решение по чл.630 ал.1 от ТЗ. Евентуално предявеното основание –
свърхзадълженост не следва да се разглежда.
Съобразно
установеното наличие на парични средства в каса съдът преценява че не е налице
хипотезата на чл. 629б ТЗ, и производството може да бъде открито без
предплащане на разноски.
Липсва сезиране на съда с искане по чл. 630 ал.2 ТЗ,
поради което не следва да се прилага
посочената разпоредба.
По повод доклади
на назначения като обезпечителна мярка предварителен синдик, съдът констатира
неоказано съдействие от страна на управителите на длъжника по отношение
предоставяне на счетоводна документация за текущата дейност след образуване на
делото. Това поведение мотивира съда служебно да приложи мярката по чл. 635
ал.2 ТЗ. Предприетите вече процесуални действия (представяне на дългосрочен
договор с чуждестранен туроператор) сочат, че производствената дейност на
предприятието продължава и доколкото за целите на производството по
несъстоятелността се налага ограничаване на производствените разходи,
управлението следва да бъде възложена на синдика.
Производството по
несъстоятелност следва да бъде открито в хипотеза на по чл. 630 ал.1 ТЗ, като
за временен синдик съдът определя лицето, осъществяващо и понастоящем тези
функции, което отговаря на изискванията на чл.655 от ТЗ и е дало писмено
съгласие, с текущо възнаграждение в размер на 400 лв. месечно.
Искането на
кредитора за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи. Заплатената държавна такса по откриване на
производството от 250 лв следва да се събере от масата на несъстоятелността на
осн. чл. 620 ТЗ, като към нея следва да се добавят и авансирани от кредитора
суми за покриване на текущото възнаграждение на предварителния синдик в размер
на 1400лв, както и заплатени хонорари на вещи лица в размер на 3050лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 630 ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на "ХАРИМАР"ООД
гр.Варна, ул. Райно Попович 8, с
ЕИК ********* ( след пререгистрация в ТР на АВ) с начална дата
26.05.04г, на осн. чл. 630 ал.1 т.1 ТЗ
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на "ХАРИМАР"ООД гр.Варна, ул. Райно Попович 8, с ЕИК ********* ( след пререгистрация в ТР на
АВ), на осн. чл. 630 ал.1 т.2 ТЗ
ЛИШАВА
"ХАРИМАР"ООД гр.Варна, ул.
Райно Попович 8, с ЕИК ********* ( след
пререгистрация в ТР на АВ), действащ чрез управители М. И. Р. и С. И. Х. от
правото да управляват и да се разпореждат с имуществото от масата на
несъстоятелността и предоставя тези права на назначения синдик, на осн. чл. 635
ал.2 ТЗ.
НАЗНАЧАВА за
ВРЕМЕНЕН СИНДИК на
"ХАРИМАР"ООД гр.Варна, ул.
Райно Попович 8, с ЕИК ********* ( след
пререгистрация в ТР на АВ), И.Т. Б., ЕГН **********, тел. 0887 585 238, адрес:***
Соколски 23 ет.2 ап.6, електронен адрес: iv_balabanov2abv.bg, който отговаря на
изискванията на чл.655 от ТЗ и е дал писмено съгласие), на осн. чл. 630 ал.1
т.3 ТЗ
Определя текущо
възнаграждение в размер на 400 лв. месечно. ОПРЕДЕЛЯ дата на встъпване в
длъжност 7 дни след вписване на настоящото определение в регистър, на основание
чл.656 ал.1 от ТЗ.
Задължава ВРЕМЕННИЯ синдик да предприеме действия по чл. 652 и сл. ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника
"ХАРИМАР"ООД гр.Варна, ул.
Райно Попович 8, с ЕИК ********* ( след
пререгистрация в ТР на АВ) чрез управители М. И. Р. и С. И. Х., в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да изпълни задълженията си по чл. 640 ал.1 ТЗ, като предостави на назначения временен синдик и на съда необходимата
информация, включително и за налично имущество и банкови сметки, както и да
предаде на синдика наличната счетоводна документация и търговски книги, с оглед
осъществяване на правомощията на временния синдик по чл. 668 ТЗ.
При неизпълнение в
срок на управителите ще бъде наложена глоба по реда на чл. 640 ал.2 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ дата за
първо събрание на кредиторите 22.01.2008г. от 11.00ч. в търговската зала на
Варненски окръжен съд, на осн. чл. 630 ал.1 т.5.
ЗАДЪЛЖАВА на осн.
чл. 659 ал.2 ТЗ не по-късно от 30.09.08г
ВРЕМЕННИЯ синдик да представи доклад за: 1. резултат от предприети
действия по издирване и запазване на масата на несъстоятелността чрез справки в
публични имуществени регистри - в Служба по вписвания за налични вписвания по
партидата на дружеството на придобиване на недвижими имоти, в Данъчна служба за
декларираните от търговеца имущества, вкл. банкови сметки; в КАТ за налична
регистрация на името на дружеството на МПС и др. подобни, както и за наличие на
възможности за предявяване на искове за попълване на масата, с прилагане на
списък на издирените налични вещи и имуществени права от масата на
несъстоятелността, с посочване на основанието за собственост и описание на
фактическото им състояние, както и изрично посочване по отношение на кои от
тези активи са наложени обезпечения преди откриването на производството по
несъстоятелност или е започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител
по ДОПК; 2. отчет за извършените досега разноски по несъстоятелността и
предложение за необходимите разноски по продължаване на производството,
включително такси по публикации на допълнителен списък, решение по чл. 710 ТЗ,
предполагаеми възнаграждения на оценители, такси по осребряване, изготвяне на
окончателен отчет и сметка по чл. 733 ТЗ, събрание на кредиторите и публикация
на решение по чл. 735 ТЗ, с оглед преценка на необходимост от приканване на
кредиторите да обезпечат необходимите разноски.
ОСЪЖДА
"ХАРИМАР"ООД гр.Варна, ул.
Райно Попович 8, с ЕИК ********* ( след
пререгистрация в ТР на АВ) ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността на„Свети
Свети Константин и Елена холдинг” АД - град Варна, ЕИК ********* сумата от
4700(четири хиляди и седемстотин) лева,
на осн. чл. 620 ал.3 ТЗ.
На основание
чл.623 от ТЗ името, телефонът, адресът и електронният адрес на временния синдик да се впишат в търговския регистър.
Решението подлежи
на вписване в Търговския регистър на основание
чл. 624 вр. чл. 622 ТЗ. Да се
изпрати служебен препис за отразяване по партидата на „ХАРИМАР"ООД гр.Варна, ул. Райно Попович 8, с ЕИК ********* ( след пререгистрация в ТР на
АВ) .
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му
в търговски регистър, на осн. чл. 633 ал.1 ТЗ с въззивна жалба по общия ред на ГПК.
Решението подлежи
на незабавно изпълнение, на осн . чл. 634 ГПК .
ПРЕПИС от решението
да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
ПРЕПИСИ от
решението се връчат на кредитора, длъжника и назначения временен синдик.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: