Определение по дело №27/2021 на Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260005

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май двехиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

Председател: Вера Ив. Иванова

        Членове: Катя Ст. Пенчева

                       Тодор. Илк. Хаджиев

 

като разгледа докладваното от съдия Т. Илк. Хаджиев в. гр. д. № 27 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от З.Д.Г. за изменение на постановеното по делото Решение № 260001/ 01.03.2023 г. в частта за разноските чрез присъждане на допълнителни разноски и за въззивната инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от К., с която оспорва направеното искане, като твърди, че съдът се е произнесъл по претенцията за разноски, като е присъдил на ищцата разноски за двете инстанции пропорционално на уважената част на исковете. 

Молба за изменение на решението в частта на разноските е постъпила и от К., като поддържа направеното възражение за прекомерност и иска същото да се намали до предвидения минимален размер. Наред се това се твърди, че ищцата не е представила списък на разноските пред въззивната инстанция, поради което искането за изменение на решението следва да се остави без разглеждане.

Съдът, като се запозна с постъпилите молби и материалите по делото, намира следното:

По молбата на З.Д.Г.:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при депозиран във въззивната инстанция списък на разноските (л. 287) и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

С постановеното по делото Решение № 260001/ 01.03.2023 г. съдът е отменил частично обжалваното първоинстанционно обжалване, като е уважил част от исковете, а друга част е отхвърлил. С решението е осъдил ответника К. да заплати на ищцата направените по делото разноски по съразмерност в размер на 1789. 64 лв.

От представения по делото списък на разноските и материалите по делото е видно, че ищцата З.Д.Г. е направила разноски за двете инстанции общо в размер на 12 143. 08 лв., които 12 088. 08 лв. за адвокатско възнаграждение и 75 лв. за ДТ. Общият размер на предявените искове е 207 191. 94 лв., а на уважения – 29 389. 25 лв. Съобразно уважения размер на предявените искове дължимите на ищцата разноски за адвокат  възлизат на 1714. 64 лв., а за ДТ в пълен размер от 75 лв. съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ или общо 1789. 64 лв., колкото са и присъдени. При определяне на разноските съдът е взел предвид направените от страната разходи за двете инстанции, които съответстват на описаните в представения списък на разноските, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК е изчислил същите по съразмерност по формулата (29 389. 25 лв./ 207 191. 94 лв.) х 12 088. 08 лв. Не е налице грешка при изчисляване разноските на ищцата, поради което направевното искане за изменение на постановеното въззивно решение в тази следва да се остави без уважение.

По молбата на К.:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

С депозираната молба всъщност се поддържа направеното в съдебно заседание възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение и за двете инстанции. Настоящата инстанция не споделя становището на ответника К., че процесният правен спор не се отличава с фактическа и правна сложност. За степента на фактическа и правна сложност на делото следва да се съди от предмета на спора, материалния интерес, фактическите и правни възраженията на страните, обема на събраните доказателства. Заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, когато надвишава значително минимално предвидения размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. В случая предвид материалния интерес от 207 191. 94 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ бр. 68/ 2020 г.) възлиза на 5 673. 84 лв. без ДДС, докато уговореното адвокатско възнаграждение за първата инстанция е в размер на 6073. 40 лв. (7288. 08 лв. с ДДС), а за въззивната – 4800 лв. с ДДС. С оглед заявените от ищцата претенции – 7 на брой, широкият кръг обстоятелства, предмет на обсъждане, както и разностранният характер на спорните въпроси, уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, поради което на ищцата следва да се признае пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение без редуциране на същото.

По изложените съображения съдът намира депозираните молби да изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за неоснователни, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 260132/ 05.04.2023 г. на З.Д.Г., както и Молба вх. № 260134/ 07.04.2023 г. на К.  за изменение на Решение № 260001/ 01.03.2023 г. по в. гр. д. № 27/ 2021 г. на АС  - П. в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: