Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 11.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.А
като разгледа докладваното от
съдия Славчева гр.д. № 439 по описа за 2019
година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
Софийският окръжен съд е сезиран с жалби вх. № 5486/25.06.2019
год. по описа на СОС, подадени от длъжника „Б.“ ООД срещу постановление за
възлагане на недвижим имот от 23.04.2019 год., както и срещу постановление за
разпределение от 27.05.2019 год. по изп. дело №
20169270400190/2016 год. по описа на частен съдебен изпълнител рег. № 927 с
район на действие Софийски окръжен съд. Твърди, че публичната продан е
извършена при ненадлежно наддаване, задатъкът не е
внесен до последния ден на проданта съгласно изискването на чл. 489, ал. 1 и
чл. 435, ал. 3 от ГПК; изпълнението е насочено върху имущество, чиято стойност
многократно надвишава действителното задължение на длъжника – нарушение на чл.
422а, ал. 1 от ГПК; съдебният изпълнител е предприел извършването на опис на
недвижими имоти, като не е описал същите съгласно изискванията на чл. 484, ал.
1, т. 3 от ГПК – липсва опис на терен от 45 482,15 кв.м., съставляващ
поземлен имот 67372.127.26 по кадастралната карта на гр. С., а е описана сграда
– трафопост, която не е предмет на изпълнение; сградите в поземления имот са
изброени като наименования, без посочване на индивидуализиращите им
характеристики като самостоятелни обекти – площ, граници, разпределение и др.;
обявени са няколко продани на недвижимия имот, като
не е спазено изискването на чл. 494, ал. 2 от ГПК да се предостави възможност
на страните да поискат определянето на нова начална цена след проведената
продан пред периода 16.10.2018 год. – 16.11.2018 год.; определената от съдебния
изпълнител нова начална цена по изготвена оценка вх. № 17312/28.11.2018 год. не
е съобщена на длъжниците, като по този начин е
възпрепятствано упражняването на правата по чл. 485, ал. 2 от ГПК, а оттам – до
възлагане на имота на най-високата цена; обявяването на публичната продан е
извършено в нарушение на чл. 487, ал. 1 от ГПК, като самото обявление не
съдържа всички изискуеми реквизити – не са посочени вписани върху имота
ипотеки, възбрани и договори за наем; проданта е обявена за всички имоти,
собственост на дружеството – длъжник, всеки от които съставлява самостоятелен
обект на правото на собственост и е оценен самостоятелно, като в обявлението за
проданта съдебният изпълнител не е посочил цена за всеки един от имотите, а е
посочил общата им стойност, което противоречи на чл. 487, ал. 1 от ГПК и
препятства възможността да се депозират наддавателни
предложения поотделно за някои от имотите; извършеното възлагане е недопустимо,
тъй като е извършено извън пределите на изпълнителното производство, което е
прекратено по силата на закона поради това, че взискателят
в продължение на две години не е поискал предприемането на изпълнителни действия /чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК/.
Ответникът
по жалба и взискател в изпълнителното производство „У.Б.“
АД оспорва жалбата.
Ответникът
„Н.С.“ ЕООД, гр. Б. – купувач при проведената публична продан, оспорва жалбата
на длъжника срещу постановлението за възлагане.
По
делото е подадена и жалба от длъжника „Б.“ ООД срещу разпределението на
получените суми от публичната продан с протокол от 27.05.2019 год. Сочи, че при
разпределението не е отчетено извършваното частично погасяване на дълга в хода
на производството чрез изпълнение върху вземания от банки чрез запор върху
банковите сметки на длъжниците. Твърди се също така,
че при извършване на разпределението държавата е участвала с размер на вземане,
което не съответства на действителния размер на публичните задължения на
длъжника. Позовава се на направено от негова страна възражение за изтекла
погасителна давност за част от вземанията. Прави също така оплакване, че
разпределението е направено при участие на вземания за пропорционални такси,
чийто размер не съответства на законово установения.
Ответникът
„У.Б.“ АД оспорва жалбата.
Със
съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на
СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия.
Софийски окръжен съд, като обсъди данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с
изложените в жалбата доводи, намери следното :
Производството
по изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ Мариян Петков по молба на „У.Б.“
АД, *** на основание изп. лист от 11.11.2015 год., издаден по гр.д. № 640/2015 год. по описа на
РС-С., по силата на който „Б.“ ООД, Ф. А. И. и ЕТ „666-Ф. И.“ са осъдени да
заплатят солидарно на взискателя главница в размер на
79 460,04 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2015 год.,
договорна лихва – 20 573,69 лв. за периода 20.10.2013 год. – 05.11.2015
год., сумата 2 065,96 лв. – такси и 4515,79 лв. разноски. Въз основа на
постъпили в кантората на ЧСИ Петков удостоверения на НАП-София област от
22.12.2015 год., 28.12.2015 год. и от 11.01.2016 год. държавата е присъединена
като взискател за парично вземане срещу длъжника Ф. А.
И. в размер на 10 297,21 лв., за парично вземане срещу длъжника ЕТ „666-Ф.
И.“ в размер на 10 297,32 лв. и за парично вземане срещу длъжника „БКС“
ЕООД в размер на 2 073 284,20 лв. Тъй като недвижимото имущество,
ипотекирано в полза на взискателя, се намира на
територията на гр. С., изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Стоян Лазаров и
образувано пред него на 17.05.2016 год. По искане на взискателя
„У.Б.“ АД с молба от 22.06.2016 год. изпълнителните действия са насочени спрямо
следното недвижимо имущество, ипотекирано в негова полза и собственост на
длъжника „Б.“ ООД: складово-производствена база с площ 45 482,15 кв.м.,
представляваща част от неурегулиран поземлен имот № 00023901, при посочени
граници и съседи, заедно с изградените в имота сгради и съоръжения, както
следва: производствено-техническа база, ремонтна работилница, открит склад и административно-битова
сграда, с посочване на етажността и застроената площ
на всяка от сградите. На 13.06.2018 год. съдебният изпълнител е извършил опис и
оценка на посочените недвижими имоти, като е посочено, че изготвената от
назначеното вещо лице Д. Ц. оценка на недвижимите имоти ще бъде предявена в
кантората на ЧСИ на 27.06.2018 год. По делото е представен изпълнителен лист,
издаден на 13.06.2018 год. по т.д. № 108/2016 год. по описа на СОС, според който
„Б.“ ООД, Ф. И. и ЕТ „666-Ф. И.“ са осъдени да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД
сумата 12 039,87 лв., както и изпълнителен лист от 27.06.2018 год., според
който „Б.“ ООД, Ф. И. и ЕТ „666-Ф. И.“ са осъдени да заплатят солидарно на „У.Б.“
АД сумата 86 132,30 лв. главница, сумата 24 164,15 лв. – договорна
лихва, дължими такси в размер на 2 065,96 лв. и разноски в размер на
4 827,27 лв. На 27.06.2018 год. по делото е депозирано изготвеното
заключение на вещото лице Ц., според което пазарната стойност на имотите
възлиза на 1 200 000 лв. На същата дата съдебният изпълнител е
предявил изготвената оценка, за което е изготвен протокол от 27.06.2018 год. по
чл. 484, ал. 3 от ГПК. През периода 13.08.2018 год. – 13.09.2018 год. е
проведена публична продан на описаните недвижими имоти при начална цена в
размер на 960 000 лв. – 80% от оценката /чл. 485 от ГПК/. Проданта е надлежно разгласена, съгласно чл. 487 от ГПК. Същата е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи. През периода
16.10.2018 год. – 16.11.2018 год. е проведена втора по ред публична продан при
начална цена в размер на 864 000 лв., представляваща 90% от цената при
първата публична продан /чл. 494, ал. 2 от ГПК/. Същата е надлежно разгласена,
но отново е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи. На 28.11.2018
год. вещото лице е депозирало нова оценка на процесните
недвижими имоти, според която пазарната стойност на същите е в размер на
972 000 лв. През периода 11.01.2019 год. – 11.02.2019 год. е проведена
публична продан при начална цена в размер на 777 600 лв., представляваща
80% от оценката, съгласно новата редакция на чл. 485 от ГПК. Проданта е надлежно
разгласена, но е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи. През
периода 18.03.2019 год. – 18.04.2019 год. е проведена втора по ред публична
продан /общо четвърта поред/ на процесните имоти при
начална цена в размер на 699 840 лв., представляваща 90% от цената при
първата публична продан, съгласно чл. 494, ал. 2 от ГПК. Проданта е надлежно разгласена по реда на чл. 487 от ГПК. С протокол от 19.04.2019 год. за купувач на имота е обявен единственият наддавач „Н.С.“ ЕООД за цена в размер на 700 000 лв.,
като същият е внесъл дължимия задатък на 18.04.2019
год. и е подал валидно наддавателно предложение в
деловодството на РС-С. на 18.04.2019 год. На 23.04.2019 год. купувачът е внесъл
пълния размер на предложената от него цена, като е приспаднат внесения задатък. На 23.04.2019 год. ЧСИ Лазаров е издал
постановление за възлагане на процесните недвижими
имоти, а на 27.05.2019 год. е изготвил разпределение на постъпилата сума. На
30.04.2019 год. и 02.05.2019 год. длъжниците по
делото са получили съобщения за изготвеното постановление за възлагане, както и
за насроченото предявяване на разпределение. Жалбата срещу постановлението за
възлагане е подадена от „Б.“ ООД по пощата на 07.05.2019 год. Разпределението е
предявено на 31.05.2019 год., като жалбата на длъжника срещу разпределението е
подадена по пощата на 03.06.2019 год.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Жалбите са допустими – същите
са подадени в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от длъжник в изпълнителното производство и против
акт сред изрично изброените в ГПК /чл. 435, ал.3 от ГПК/.
Разгледана по същество, жалбата срещу постановлението за
възлагане, е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 3, пр. последно от ГПК постановлението за
възлагане може да се обжалва от длъжника само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно
или имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. Наддаването не
е извършено надлежно, когато е нарушена самата процедура за наддаването –
участвали са лица, които нямат право да наддават; наддаването е извършено в
нарушение на чл. 489, ал. 2 от ГПК или имотът е възложен на лице, предложило
цена под оценката; изтекъл е крайният срок за подаване на наддавателните
предложения; обявлението за проданта не е поставено на определените за това
места; имотът е възложен на лице, което
не е внесло предложената цена до предвидения в чл. 492, ал. 3 от ГПК срок.
Други оплаквания във връзка с публичната продан не могат да се релевират чрез обжалване на възлагателното
постановление, включително относно определената от съдебния изпълнител оценка
на имота /средство за защита е искът за обезщетение по чл. 441 от ГПК, ако
оценката е неправилна и ако от това са претърпени вреди/ или за неспазване
разпоредбата на чл. 500 от ГПК. В случая частният съдебен изпълнител не е нарушил
разпоредбите относно определяне на началната цена, от която да започне
наддаването. Съдебният изпълнител е назначил вещо лице за определяне на
актуалната пазарна цена на имота, като е определил началната цена, от която да
започне наддаването по реда на чл. 485,
ал. 4 от ГПК – 80% от стойността на имота. В случая съдебният изпълнител е
определил оценката на база заключение на вещо лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, след съответен оглед на вещта и извършени
справки за актуалните пазарни цени на подобни имоти. Определянето на началната
цена е само ориентир, от който да започне наддаването, като определя долна
граница, под която не може да се слиза. В този смисъл за крайната реализирана
пазарна цена е без значение каква е била началната цена /в резултат на
наддаването крайната цена може многократно да надхвърли началната цена/. Ето
защо, съдът намира, че не са налице нарушения при определяне на началната цена,
при която да се извърши публичната продан.
Спазена
е и процедурата по разгласяване на проданта по чл. 487, ал. 2 от ГПК, като по
делото са представени актове на съответния служител на ЧСИ, с които е надлежно
удостоверено, че са били поставени обявления за проданта на съответните места в
канцеларията на ЧСИ, в сградата на районния съд и в общината, като е съставен и
надлежен протокол по чл. 487, ал. 3 от ГПК. Наддаването при публичната продан е
извършено надлежно и вещта е възложена на най-високата предложена цена. От
материалите по изпълнителното дело е видно, че единственият явил се наддавач е „Н.С.“ ЕООД. Подаденото наддавателно
предложение е валидно. В началото на работния ден след изтичане на срока за
подаване на писмените наддавателни предложения
съдебният изпълнител е обявил постъпилото наддавателно
предложение, за което е съставен протокол от 19.04.2019 год. Отварянето на наддавателното предложение е извършено в обявеното време и
място при спазване на процесуалните норми, поради което законосъобразно с
обжалваното постановление вещта е възложена на единствения наддавач.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че до края на последния ден от
публичната продан – 18.04.2019 год. сметката на ЧСИ не била заверена с дължимия
задатък в размер на 69 984 лв. Видно от
приложеното на л. 465 платежно нареждане сумата е наредена с платежна система „Рингс“ по сметка на ЧСИ в 10:37:13 ч. на 18.04.2019 год.,
като сумата е постъпила по сметката в същия ден, видно от приложените по
изпълнителното дело извлечения на л. 476 и 477. С оглед това наддавачът е спазил изискването на чл. 489, ал. 1 от ГПК,
като наддавателното предложение е валидно. Неоснователно е и оплакването на
жалбоподателя, че съдебният изпълнител е нарушил изискването за съразмерност на
предприетия способ за изпълнение с действителното задължение на длъжника
съгласно чл. 422а, ал. 1 от ГПК. В случая длъжникът се е съгласил целият имот
да служи като обезпечение за задължението му към взискателя,
като същото е обезпечено с вписана договорна ипотека с н.а. № 174/3.11.2007
год., учредена върху всички описани по-горе недвижими имоти, предмет на
публичната продан. Освен това в случая държавата е присъединена като взискател и общият размер на задълженията надхвърля
стойността на продаваните имоти. Съгласно представените уведомления от НАП
длъжникът „БКС“ ЕООД има публични задължения в размер общо на
2 073 284,20 лв., поради което е съществувала реална опасност
вземането на взискателя да остане неудовлетворено,
ако не се извърши публична продан на цялото ипотекирано имущество. По делото е
изготвен и надлежен протокол за опис на продаваното имущество, приложен на л.
221, като в него е описано точното местоположение, граници и площ на процесните имоти, вкл. етажност и застроена площ на сградите. Несъстоятелно е
оплакването на жалбоподателя, че същият е бил лишен от възможността да оспори
оценката на имота. Вещото лице е депозирало нова оценка на процесните
имоти на 28.11.2018 год. От данните по изпълнителното дело се установява, че
в хода на делото са били проведени множество публични продани
и са били назначени две експертизи за определяне на стойността на продаваните
имоти. Същевременно, разпоредбата на чл. 485, ал. 6, вр. ал. 2 от ГПК предвижда възможност страните в
изпълнителното производство да оспорват заключението на вещото лице относно
стойността на имота единствено в рамките на първата публична продан. Поради
това и доколкото настоящата публична продан не е първа такава, доводите в жалбата
за опорочаване на проданта поради невъзможността за оспорване на оценката, са
несъстоятелни. От
самия факт, че за същия недвижим имот са проведени редица предходни неуспешни
процедури по публична продан при по-високи начални цени, следва извода, че
именно началната цена при последната публична продан е правилно определена.
Изготвеното по делото обявление също отговаря на изискванията на закона - в
него са посочени всички възбрани, ипотеки и др., установени към датата на възбраната – 11.01.2016 год., поради което
е спазена разпоредбата на чл. 487, ал. 1 от ГПК. Продаденият недвижим имот
представлява един поземлен имот, ведно с построените в него сгради, като така е
ипотекиран и продаден в цялост, съгласно искането на взискателя,
което е законосъобразно и целесъобразно. Имотът има стойност именно като един
обект – складово-производствена база, поради което оплакването на длъжника, че
не са продадени отделните елементи, е несъстоятелно. Неоснователно е и
твърдението, че изпълнителното производство е прекратено, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК - не е изтекъл период от две години, през която да не са
извършвани изпълнителни действия.
По изложените съображения съдът
намира за неоснователна подадената жалба срещу постановлението за възлагане.
По
жалбата на длъжника „Б.“ ООД срещу разпределението на получените суми от
публичната продан с протокол от 27.05.2019 год., съдът намира следното:
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя за частично предходно погасяване на дълга
вследствие наложени запори на банкови сметки. Установено е, че по делото е
постъпила сума в размер общо на 16 147 лв. от наложени запори по банкови
сметки на длъжника Ф. И., който е обжалвал разпределението на тази сума. С решение № 719/26.02.2019 год.
по ч.в.гр.д. № 660/2019 год. на САС разпределението е отменено с мотива, че
сумата е несеквестируема, като цялата сума е
възстановена на длъжника на 18.04.2019 год. /платежно нареждане на л. 458/. С
оглед това следва да се приеме, че в обжалваното разпределение правилно е
определен размерът на вземанията на взискателите.
Държавата винаги е присъединен взискател за дължимите публични задължения от длъжника. По делото са постъпили уведомления на НАП за размера на публичните задължения на „Б.“ ООД, които възлизат общо на 1 391 185,41 лв. Съдебният изпълнител е обвързан от размера на посочените в удостоверението на НАП публични вземания. Разпоредбата на чл. 458 ГПК предвижда, че Държавата е взискател по право за дължимите й публични и други вземания, размерът на които е съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, удостоверени по реда на чл. 191, ал. 4 ДОПК. На удостоверението по чл. 191, ал. 4 ДОПК законът придава изпълнителна сила в хипотезата на чл. 458 ГПК, като същото е пряко изпълнително основание и е обвързващо по отношение на удостоверените в него вземания. Ето защо, след като наличието на публични вземания е удостоверено по този ред, то извън правомощията на съдебния изпълнител е да проверява действителното им съществуване. С такива правомощия не разполага и съдът в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител. В случай, че според длъжника някое от вземанията е погасено, същият разполага с възможността да защити правата си в исковото производство /чл. 439 от ГПК/.
Съдът
намира, че ЧСИ правилно е определил и размера на дължимата пропорционална такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Обстоятелството, че за процесуална икономия всички
изпълнителни листове са присъединени по едно и също изпълнително дело не се
отразява върху начина, по който се изчислява пропорционалната такса, а именно –
за всяко отделно вземане, обективирано в съответния
изпълнителен лист, таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се изчислява самостоятелно,
което в случая е направено от съдебния изпълнител.
С оглед
това жалбата срещу разпределението също се явява неоснователна.
Предвид
неоснователността на подадените жалби следва да бъде оставена без уважение и
молбата за спиране на изпълнението по изп. дело №
20169270400190/2016 год. по описа на
частен съдебен изпълнител рег. № 927 с район на действие Софийски окръжен съд,
на основание чл. 438 от ГПК, като неоснователна.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби вх. № 5486/25.06.2019 год. по описа на СОС,
подадени от длъжника „Б.“ ООД, *** срещу постановление за възлагане на недвижим
имот от 23.04.2019 год., както и срещу постановление за разпределение от
27.05.2019 год. по изп. дело № 20169270400190/2016
год. по описа на частен съдебен изпълнител Стоян Лазаров с рег. № 927 с район
на действие Софийски окръжен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на „Б.“ ООД, *** за спиране на изпълнението по изп.
дело № 20169270400190/2016 год. по
описа на частен съдебен изпълнител Стоян Лазаров с рег. № 927 с район на
действие Софийски окръжен съд, на основание чл. 438 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Б.“ ООД, *** срещу постановление за
разпределение от 27.05.2019 год. на получени суми от публична продан по изп. дело № 20169270400190/2016 год. по описа на ЧСИ рег. №
927 може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
В
останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.