МОТИВИ
към присъда № 19
по НОХД № 120/2020 год.
Подсъдимата М.Й.М. ***, е предадена на съд за това, че
след като е била осъдена с влязло в сила решение № 34 от 29.03.2013 г. по
гражданско дело № 312/2012 г. по описа на Районен съд гр. Т., влязло в законна сила на 18.04.2013 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Н.Т.П.,
родена на *** г., с ежемесечна издръжка в размер на 78.00 лв. /седемдесет и
осем лева/, изменено с решение № 16 от 19.02.2020 г., влязло в законна сила на
10.03.2020 г., по описа на Районен съд гр. Т., с ежемесечна издръжка в размер
на 152.50 лв. /сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10
/десет / месечни вноски, за месеците юни, юли, август, септември, октомври,
ноември и декември 2019 г., януари, февруари и април включително за 2020 г.,
сума в размер общо на 854.50 лв. /осемстотин петдесет и четири лева и петдесет
стотинки/, като деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 183, ал. 4
във връзка с чл. 183, ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание подсъдимата и нейният
защитник адв. М.Д. от САК,правят искане за разглеждане на делото по правилата
на глава XXVII от НПК. Представителят на Р.П. гр. Т. изразява съгласие за
разглеждане на делото по този ред. Съдът се произнесе с определение
наказателното производство по делото да продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Р.П. поддържа предявеното обвинение.
Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение,
като и бъде наложено наказание по вид „Лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, изтърпяването на което, на основание чл. 66 от НК да бъде отложено.
Моли на основание чл. 58а от НК да бъде редуцирано така исканото наказание с
1/3, предвид реда на съкратеното съдебно следствие.
Защитникът на подсъдимата адв. Д., моли съдът да и бъде
наложено наказание „Пробация“ с продължителност на пробационните мерки малко
над средния размер.
Подсъдимата заявява, че подкрепя становището на
защитника си.
С определение в съдебно заседание, след направеното от
подсъдимата признание на фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт
и след като констатира, че това самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът обяви, че при произнасяне на
присъдата си ще се позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подс. М.Й.М. е живяла на семейни начала със св. Т.П.М.,***
от 2008 год. до 2010 год. От това съвместно съжителство имат едно дете - Н.Т.П.
- на *** години, родена на *** год.
Двамата родители се разделили. Детето останало да
живее при своя баща. По молба на св.М., Районен съд гр. Т. постановил решение № 34 от
29.03.2013 г. по гражданско дело № 312/2012 г. по описа на Районен съд гр. Т.,влязло в законна сила на 18.04.2013г, с което е
предоставил упражняване на родителските права на бащата и е определил
ежемесечна издръжка в размер на 78.00 лв., която да се плаща от майката – подс.
М..
Последната не заплащала дължимата от нея издръжка,
като това довело до ангажиране на нейната наказателна отговорност.С присъда № 217/03.12.2019
г. по НОХД № 253/2019 г. по описа на Районен съд гр. Т., влязла в законна сила
на 19.12.2019 г., по силата на която на подс. М. е била призната за виновна по
повдигнатото й по чл. 183, ал. 1 от НК обвинения и й е било наказание по вид
„Пробация“, със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от една година и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в
размер на 200 часа годишно за срок от една поредна година..
Подс. М.М. продължила да не плаща месечните вноски за
издръжка на дъщеря си Н.. Междувременно свидетелят М. е поискал от съда да бъде
увеличен размера на издръжката. С Решение № 16 от 19.02.2020 г. по гражданско
дело № 589/2019 г., PC Т. е определил подс. М. да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 152.50 лв. Решението е влязло в законна сила на 10.03.2020 г.
На 08.06.2020 г. подс. М. е била привлечена като
обвиняема, за това, че не е изпълнила задължението си за 10 месеца, а именно 10
/десет / месечни вноски, за месеците юни, юли, август, септември, октомври,
ноември и декември 2019 г., януари, февруари и април включително за 2020 г.,
сума в размер общо на 854.50 лв., като деянието е извършено повторно -
престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с чл. 183, ал.1 от НК.
Горната
фактическа обстановка, описана в обвинителния акт, се потвърждава от събраните
в досъдебното производство доказателства и се признава от подсъдимата М. в
съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
С деянието си подсъдимата М.Й.М. умишлено е извършила
престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК,като
съзнателно не е изпълнила задължението си за издръжка на своя незходяща в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски. На нея е
било известно вмененото й от съда задължение, да плаща месечна издръжка на
детето си,както е нейния размер.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала обществено - опасния характер на деянието,
предвиждала е неговите обществено - опасни последици, желаела е те да настъпят
и извършила всичко зависещо от нея те да настъпят.
Воден от горното, съдът призна подсъдимата М.Й.М. за
виновна в това, че след като е била осъдена с влязло в сила Решение № 34 от
29.03.2013 г. по гражданско дело № 312/2012 г. по описа на Районен съд гр. Т.,
влязло в законна сила на 18.04.2013 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Н.Т.П.,
родена на *** г., с ежемесечна издръжка в размер на 78.00 лв. /седемдесет и
осем лева/, изменено с Решение № 16 от 19.02.2020 г., влязло в законна сила на
10.03.2020 г., по описа на Районен съд гр. Т., с ежемесечна издръжка в размер
на 152.50 лв. /сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10
/десет / месечни вноски, за месеците юни, юли, август, септември, октомври,
ноември и декември 2019 г., януари, февруари и април включително за 2020 г.,
сума в размер общо на 854.50 лв. /осемстотин петдесет и четири лева и петдесет
стотинки/, като деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 183, ал. 4
във връзка с чл. 183, ал.1 от НК.
Определяйки вида и размера на наказанието, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид критичното отношение на
подсъдимата към деянието,предмет на наказателното производство. Съдът не отчете
отегчаващи вината обстоятелства.
Причина за извършване на деянието се явяват
незачитането от страна на подсъдимата на установения в страната правов ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимата М.Й.М. по
правилата на чл. 54 от НК, наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок
от три години, както и „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез
публикуване на присъдата във вестник „Т.ски глас”
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът,
на основание чл. 58а от НК, редуцира размера на наложеното наказание „лишаване
от свобода“, като го намали с една трета и наложи на подсъдимата наказание
„Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което да изтърпи при общ
първоначален режим, изтърпяването на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от три години.
Съдът намира, че така наложеното по вид и размер наказание
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и с изтърпяването
му ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална превенция.
Предвид наложеното наказание, на основание чл. 309,
ал. 1 от НПК, съдът отмени взетата по отношение на подсъдимата М.Й.М. мярка за
неотклонение „подписка”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: