Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 29.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІI-б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и
шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 5537 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран
с две жалби, подадени срещу решението на СРС, ІІ Г.О., 67 състав, постановено
на 18.12.2017 г. по гр. дело № 3566/2017 г.
Жалбоподателят-ищец „Т.С.“ ЕАД атакува
решението в частта, в която са отхвърлени исковете му с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Дружеството оспорва извода на съда, че по делото липсват
доказателства за публикуването на общата фактура на интернет страницата му.
Заявява, че насрещната страна не е оспорила, че са й известни издадените
фактури или че такива не са били публикувани на интернет страницата, и твърди,
че СРС е излязъл извън спорните по делото факти и обстоятелства.
Жалбоподателите-ответници
П.В.Б. и Т.И.Б. обжалват решението в частта, в която исковете са уважени, като
считат съдебния акт в тази му част за незаконосъобразен и неправилен и излагат,
че по делото не са били взети предвид всички извършени от тях плащания. Сочат,
че съдът е следвало да обсъди заключението на съдебно-счетоводната експертиза
заедно с останалите събрани доказателства, в частност – представените фискални
бонове за платени суми по фактури.
П.В.Б. и Т.И.Б. считат
жалбата на „Т.С.“ ЕАД за неоснователна.
„Т.С.“ ЕАД не
взема становище по жалбата на насрещната страна.
Третото лице
помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД, не взема становище пред
въззивния съд.
Пред втората съдебна инстанция не са събрани
нови доказателства.
След преценка
доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран от „Т.С.” ЕАД с искове с правно
основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени срещу П.В.Б. и Т.И.Б.. Ищецът поддържа,
че по гр. дело № 58290/2016 г. на СРС, 67 състав, по заявление
от 18.10.2016 г., му е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците по реда на чл.410 ГПК, като в
срока по чл.414 от ГПК същите депозирали възражение. Твърди, че Б. са съсобственици при
равни квоти на топлоснабден имот, представляващ апартамент № 160, находящ се в
гр. София, ж.к. „********и потребители на топлинна енергия за същия, като е следвало да заплащат
доставеното им количество топлинна енергия. През процесния период между
страните действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД
на потребители за битови нужди в град София (ОУ), приети с Решение № ОУ-02/3.02.2014
г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно тях, месечната дължима сума за
топлинна енергия се формира въз основа на определения за клиента дял от
топлинната енергия за разпределение и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача, като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава
кредитни известия на стойността на фактурите по чл.32, ал.1 от ОУ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. По силата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, както и същите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача –
чл.33, ал.2. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2. Ищецът
твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от отм. ЗЕЕЕ (чл.139б
от ЗЕ) сградата-етажна собственост, в която се намира процесният топлоснабден
апартамент, сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Т.с.“
ЕООД. Тъй като ответниците не изпълнявали задълженията си за плащане, ищцовото дружество претендира признаването за установено, че всеки един от тях му дължи следните суми: главница в размер на 260.54 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м. май 2014 г. – м. април 2016 г., 61.05 лв. -
обезщетение за забава на главницата за периода 15.09.2014 г. – 30.09.2016 г.,
13.26 лв. – главница за услугата дялово разпределение и 4.25 лв. – обезщетение
за забава на главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. –
30.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
до плащането. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба
ответниците оспорват исковете. Считат претенциите за недостатъчно
индивидуализирани. Заявяват, че липсват доказателства за потребена от тях
топлинна енергия. Твърдят, че няма издадени и връчени им фактури от страна на
дружеството-ищец, както и че част от претенциите – за дялово разпределение, са
извън исковия период. Сочат, че са извършили плащания на стойност 1 047.04
лв. Твърдят, че ищецът е извършвал незаконосъобразно сторниране на фактури за
минал период и е издал нова фактура.
Третото лице помагач на
страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД, счита исковете за основателни.
СРС е приел, че ответниците
дължат за процесните периоди следните суми (посочени общо за двамата ответници):
521.04 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода м. май 2014 г. –
м. април 2016 г., както и по обща фактура № **********/31.07.2014 г., ведно със
законната лихва от 18.10.2016 г. до изплащането, както и сумата от 26.52 лв. –
дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода м. май
2014 г. – м. април 2016 г., ведно със законната лихва от 18.10.2016 г. до
изплащането. Отхвърлил е претенциите в останалата им част. При постановяване на
решението си първоинстанционният съд е заключил, че ищецът и ответникът се
намират в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.
Кредитирал е заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, като
въз основа на него е приел, че за периода от м. май 2014 г. до м. април 2016 г. по
отношение на процесния имот са били начислени суми в общ размер от 965.50 лв.,
на база изготвени изравнителни сметки. Ответниците са извършили плащане на
задължения за този период в общ размер от 444.46 лв., за което са представени и
писмени доказателства, като е останало непогасено задължение за главница за
доставена топлинна енергия в размер 521.04 лв. По отношение на заплатените от
ответниците суми от 500 лв. и 37.39 лв.,
за които последните са представили копия от фискални бонове, съдът е приел, че в
самите доказателства за плащания е посочено като основание фактура №
**********/31.07.2014 г., т.е. налице е плащане на конкретно посочено от
длъжника задължение, което в случая касае изравнителна сметка за периода 1.05.2013
г. - 30.04.2014 г., т.е. задължение извън исковия период. За да отхвърли
претенциите по чл.86, ал.1 от ЗЗД, СРС е посочил, че по делото липсват
представени доказателства, установяващи публикуването на фактури по смисъла на
чл.32, ал.2 от ОУ, респективно за установяване на изпадането в забава на
ответниците. По отношение на услугата дялово разпределение съдът е изложил
мотиви, че заплащането й е регламентирано в ОУ, действащи между страните.
Въззивният съд счита
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК съдът следва да отговори на повдигнатите
във въззивната жалба въпроси.
Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД за
неоснователна, като споделя изводите на СРС за отхвърляне на исковете по чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Не отговаря на истината отразеното в тази жалба, че ответниците не
са оспорили обстоятелството откога са изпаднали в забава по отношение на
главниците. Както бе отразено по-горе, в отговора на исковата молба П.Б. и Т.Б.
изрично са оспорили издаването и връчването на фактурите за процесния период.
Указания, че ищецът следва да докаже изпадането на длъжниците в забава, са
дадени изрично с доклада по чл.140, ал.1 от ГПК.
Жалбата на жалбоподателите-ответници също е неоснователна.
По становище на въззивния съд вещото лице от назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза е отразило всички извършени плащания, като е
съобразило както дадената му информация от „Т.С.“ ЕАД, така и представените от
жалбоподателите-ответници фискални бонове. Ето защо, въззивният съд
кредитира изготвеното заключение, като
обективно, компетентно и убедително. Становището на вещото лице е, че за
процесния период е останала непогасена сума за топлинна енергия в размер на 521.04 лв., както и сума за
услугата дялово разпределение в размер на 26.52 лв. Въззивният съдебен състав, предвид
наведените твърдения във въззивната жалба на П.Б. и Т.Б., извърши самостоятелна
проверка на представените по делото фискални бонове и намира за законосъобразен
и правилен извода на вещото лице, че потребителите са погасили от задълженията
им за процесния период сума в размер на 444.46 лв. В тази връзка съдът
съобразява, че три от платежните документа (за сумите 26.55 лв., 9.41 лв. и
37.39 лв.) очевидно се отнасят до вземания за топлинна енергия по изравнителни
сметки и за услугата дялово разпределение, които са за предходни на процесния
периоди, поради което са ирелевантни за спора.
По изложените съображения въззивният съд намира предявените искове за
главниците за основателни и доказани в размерите, посочени от СРС.
Изложеното обуславя потвърждаване на решението на СРС.
С оглед изхода на спора пред него, съдът не следва да присъжда разноски на
нито една от страните.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, ІІ Г.О., 67 състав, постановено на 18.12.2017 г. по гр. дело № 3566 по
описа за 2017 г.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД - трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.