№ 7193
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110168144 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от Т С,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от А А и И Е,против Г. И. М.,ЕГН **********,с адрес С,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 273,05 лева главница
за топлинна енергия за периода м.11.2020 г. до м.04.2022 г.,35,35 лева
мораторна лихва за периода 31.12.2020 г. до 03.07.2023 г.,10,74 лева сума за
дялово разпределение и 2,30 лева лихва за забава за периода 31.03.2021 г. до
03.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия и
ответникът като клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот на .....,се
явява задължен да заплаща стойността на топлинна енергия в срока по
общите условия. Сочи се,че за периода м.11.2020 г. до м.04.2022 г. главницата
за топлинна енергия не е заплатена и възлиза на 273,05 лева. Предвид
обстоятелството,че главницата не е заплатена в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 35,35 лева за периода 31.12.2020 г. до 03.07.2023
г. С исковата молба са заявени и искови претенции за заплащане на сумите от
10,74 лева за дялово разпределение и 2,30 лева мораторна лихва за периода
31.03.2021 г. до 03.07.2023 г. Исковата претенция е основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице
интерес от предявяване на установителните искове. В открито съдебно
заседание ищецът признава,че е постъпило в хода на производството
1
плащане. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Г. И. М. в депозирания писмен отговор изразява
становище,че претендираните парични суми са заплатени,поради което моли
съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач Т намира исковете за доказани по основание и по
размер.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Т С претендира от Г. И. М.
сумите от 273,05 лева главница,35,35 лева мораторна лихва за периода
31.12.2020 г. до 03.07.2023 г.,10,74 лева сума за дялово разпределение и 2,30
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,начислени за
ателие на ...... Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 39812/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Видно от договор от 22.06.2017 г.,сключен между Т С и Т,Т приема да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия,а Т С приема да заплаща
възнаграждение.
Представени са общи условия на Т С за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди.
Приет е по делото договор от 08.05.2020 г.,сключен между Т и етажните
собственици в сградата на ......
С договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
17.09.2020 г. Т С и Г. И. М. са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за ателие
№ 1 на ......
С нотариален акт от 07.02.2019 г. Г. И. М. се легитимира като
собственик на недвижим имот ателие 1 с площ от 32,79 кв.м. в сградата на
......
С фискален бон от 30.01.2024 г. е заплатена сума от 439,17 лева в полза
на Т С.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение. Това означава,че този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,за което е издадена заповед за изпълнение. Регламентирането на иска
като положителен установителен иск означава,че е възложено в тежест на
ищеца провеждането на доказване за наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на исковата претенция. Законът урежда фикция,че
искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата
молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. искът е предявен на 17.07.2023 г.
2
Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се
установява,че ответникът М. е собственик на процесния топлоснабден имот и
за този имот е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди,което означава,че ответникът е задължен да заплаща стойността на
топлинна енергия. За да счете,че е сключен договор,съдът взе предвид
представения по делото сключен в писмена форма договор. Договорът за
продажба на топлинна енергия,сключен между страните,поражда
задължението за дружеството ищец да доставя до адреса топлинна енергия,а
за клиента на топлинна енергия възниква задължение за заплащане
стойността на доставена топлинна енергия. При постановяване на съдебното
си решение съдът основава същото на събраните по делото доказателства
като разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК го задължава да вземе предвид и
настъпилите в хода на производството факти и обстоятелства. Плащането на
паричната сума в хода на производството представлява такова
обстоятелство,което следва да бъде отчетено. С факта на заплащане на
задължението претенцията на ищцовото дружество се явява погасена,поради
което и исковете подлежат на отхвърляне,в която насока съдът взе предвид,че
според изявлението на ищеца ответникът М. е изплатил задълженията по
всички предявени искове. Така мотивиран,съдът намира,че исковете подлежат
на отхвърляне.
При този изход на делото съдът намира,че в полза на ищеца следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева за
заповедното производство и 100 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от Т С,със
седалище и адрес на управление С,представлявано от А А и И Е,против Г. И.
М.,ЕГН **********,с адрес С,за признаване за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 273,05 лева ( двеста седемдесет и три лева и пет
стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.11.2020 г. до м.04.2022
г.,35,35 лева ( тридесет и пет лева тридесет и пет стотинки ) мораторна лихва
за периода 31.12.2020 г. до 03.07.2023 г.,10,74 лева ( десет лева седемдесет и
четири стотинки ) сума за дялово разпределение и 2,30 лева ( два лева и
тридесет стотинки ) лихва за забава за периода 31.03.2021 г. до 03.07.2023
г.,поради направено плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА Г. И. М.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.81 от ГПК на Т С,със седалище и адрес на управление С,представлявано от
А А и И Е сумата от 50 ( петдесет ) лева юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Т.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4