№ 281
гр. С., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500431 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 646/10.07.2024г. по гр.д.
№ 1531/24 г. на СлРС, с което:
- е признато за установено на основание чл.439 ГПК по отношение на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.“Р.П.К.“ № *-*, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., че Г. С.
Б., ЕГН: **********, в качеството му на ЕТ“ Г. Б.-К.“, ЕИК *********, с.Г.,
общ.К., обл.С., ул.Д.П.“ № *; К. А. Б., ЕГН:********** от с.Г., общ.К., обл.С.,
ул.Д.П.“ № *; Ц. Г. С., ЕГН: ********** от с.Г., общ.К., обл.С., ул.Д.П.“ № * и
В. С. Б., ЕГН:********** от с.Г., общ.К., обл.С., кв.“З.“ № **** не дължат
следните суми: 3 978,88 лв. /три хиляди деветстотин седемдесет и осем лева
и 0,88 ст./, представляваща просрочена главница, дължима по договор за
банков кредит; 94,19 лв. /деветдесет и четири лева и 0,19 ст./ наказателна
лихва върху просрочена главница за периода от 02.11.2009г. до 19.11.2009г.,
1
130,42 лв. /сто и тридесет лева и 0,42 ст./, просрочена лихва за периода
07.09.2009г. до 19.11.2009г., както и законна лихва, считано от подаване на
заявлението 20.11.2009г. до окончателното изпълнение на задължението,
както и сумата 102,23 лв. /сто и два лева и 0,23 ст./ разноски по делото по
изпълнителен лист от 27.11.2009г., издаден по ч.гр.д № 221/2009 на РС К.,
като погасени по давност;
- е осъдено, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Р. П.- К.“ № *-*,
представлявано от управителя Р. И. М.- Т. да заплати на Г. С. Б., ЕГН:
********** от с.Г., общ.К., обл.С., ул.Д.П.“ № *, сума в размер на 472,23
лв./четиристотин седемдесет и два лева и 0,23 ст./, деловодни разноски;
- е осъдено, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Р. П.- К.“ № *-*,
представлявано от управителя Р. И. М.- Т. да заплати на К. А. Б.,
ЕГН:********** от с.Г., общ.К., обл.С., ул.Д.П.“ № *, сума в размер на 300
лв. /триста лева/, деловодни разноски;
- е осъдено, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Р. П.- К.“ № *-*,
представлявано от управителя Р. И. М.- Т. да заплати на Ц. Г. С., ЕГН:
********** от с.Г., общ.К., обл.С., ул.Д.П.“ № *, сума в размер на 300 лв.
/триста лева/, деловодни разноски;
- е осъдено, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Р. П.- К.“ № *-*,
представлявано от управителя Р. И. М.- Т. да заплати на В. С. Б.,
ЕГН:********** от с.Г., общ.К., обл.С., кв.“З.“ № ****, сума в размер на 300
лв. /триста лева/, деловодни разноски.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство.
Въззивникът атакува цитираното решение изцяло, като твърди, че то
е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че в процесния
случай не е изтекла предвидената в чл. 110 от ЗЗД вр. чл. 117 ал. 2 от ЗЗД 5
годишна погасителна давност за вземанията, тъй като перемпцията е без
правно значение за давността, като общото между двата института е, че
едни и същи факти могат да имат значение за тях. Позовава се на решение
2
на ВКС в този смисъл. Предвид това, че въз основа на процесния
изпълнителен лист е образувано изпълнително производство спрямо
солидарно задължени лица, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК регламентира последиците при пълно бездействие н
авзискателя за перемпторния срок по самото дело, а не спрямо някой от
солидарните длъжници. Между тях е налице единство в предмета на
престацията към кредитора и той може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е. преклузивният срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК не тече самостоятелно за всеки длъжник, а общо и не следва да се прави
аналогия с материалноправната разпоредба на чл. 125 от ЗЗД относно
прекъсване и спиране на давността спрямо солидарните длъжници. Цитира
съдебна практика в тази насока. Също така въззивникът сочи, че
давността е била спряна на 13.03.2020г. със ЗМДВИП и до отмяната на
обявеното извънредно положение спират да текат давностните срокове, с
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Те са
започнали да текат от 21.05.2020г.
С оглед изложеното въззивникът моли да се отмени атакуваното
решение и вместо него да се постанови ново, с което исковете бъдат
отхвърлени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В условията на евентуалност при потвърждаване на обжалваното
решение, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, като иска то да бъде определено с
оглед фактическата и правна сложност на делото и се позовава на
решението на СЕС в тази насока.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за тази фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен
отговор.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие.
В с.з. въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, за всички се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и моли да се потвърди като
3
законосъобразно обжалваното решение. Няма доказателствени искания,
претендира разноски за тази инстанция, представя пълномощно, разписка за
плащане на адвокатско възнаграждение и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, обективна и правилна, поради което препраща мотивите си към нея.
Също така споделя и правните му изводи, които са обосновани и намират
опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Въззивната жалба е неоснователна.
Единственият отменителен довод, релевиран с нея, касае института
на погасителната давност и само в тези рамки следва да се произнесе
въззивният съд. Въззивникът счита, че съдът неправилно го е приложил и го
е смесил с института на перемпцията.
Първоинстанционният съд е приел, че е изтекъл 5 годишния давностен
срок за погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията. За да
се прецени дали този срок е изтекъл, следва да се определи моментът, от
който е поставен в течение, както и да се прецени дали са настъпвали по
време на този процес юридически факти, въздействащи на движението му –
тоест – такива, годни да го спрат или прекъснат по смисъла на
4
разпоредбите на ЗЗД, уреждащи този въпрос.
Установено е, че на 27.11.2009г. е издаден изпълнителен лист в полза на
ПРО Кредит Банк България АД, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение № 134/26.11.2009г. по чгд № № 221/2009г. на РС К., с който
ищците са осъдени да платят солидарно сума в размер на 3 978,88 лв.,
просрочена главница, дължима по договор за банков кредит; 94,19 лева
наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 02.11.2009г. до
19.11.2009г., 130,42 лева, просрочена лихва за периода 07.09.2009г. до
19.11.2009г., както и законна лихва, считано от подаване на заявлението
20.11.2009г. до окончателното изпълнение на задължението, както и сумата
102,23 лева разноски по делото по изпълнителен лист от 27.11.2009г.,
издаден по ч.гр.д № 221/2009 КРС.
С молба от 25.02.2010г. взискателят е поискал образуване на
изпълнително дело въз основа на изпълнителния титул и такова е образувано
с № 209/2010г. по описа на ЧСИ рег. № 837 КЧСИ на 26.02.2010г., а с
разпореждане от 29.04.2015г. е конституиран като взискател въззивникът,
в качеството му на цесионер по вземането, и е заличен като страна-
взискател първоначалният кредитор.
С постановление от 31.05.2019г. съдебният изпълнител прекратил
изпълнително дело № 209/2010г., поради настъпила перемпция, като посочил,
че последното изпълнително действие било извършено на 14.05.2014г.
С молба от 24.06.2019г. въззивникът-взискател, въз основа на същия
изпълнителен лист от 27.11.2009г., е поискал образуване на ново
изпълнително дело, на 28.06.2019г. било образувано ИД № 1028/2019г. по
описа на ЧСИ рег. № 837 КЧСИ.
С молбата взискателят посочил изпълнителен способ - запор на
вземанията от банковите сметки на длъжниците и оценка и опис на
движимите вещи в дома им. С писмо от 25.07.2019г. ЧСИ уведомил
взискателя, че насрочил опис на движими вещи в дома на длъжниците на
12.08.2019г., какъвто няма данни да е извършен.
С молба на взискателя от 20.08.2021г. е поискано налагане на запор на
вземанията на длъжниците от банковите им сметки в Те-Дже Зираат
Банкасъ, клон С.. Запорните съобщения са получени от банката на
01.09.2021г. С молба от 20.06.2023г. взискателят поискал налагане на запор
5
върху банковите сметки на длъжниците в УниКредит Булбанк АД.
Запорното съобщение било получено от тази банка на 30.06.2023г. С молба
от 26.06.2023г. взискателят поискал от ЧСИ изготвяне на справки за
наличните банкови сметки на длъжниците и налагане на запор на
вземанията върху тях. Установено било, че единствено длъжникът К. Б.
имала сметки в ДСК Банка, поради което ЧСИ изпратил запорно съобщение
на 03.08.2023г., получено от тази банка на 10.08.2023г. С писмо от
10.08.2023г. ДСК Банка уведомила ЧСИ, че приема запора.
На 28.03.2024г. е депозирана исковата молба от длъжниците.
Така са налице две изпълнителни производства за процесното вземане,
като и първото е било прекратено при условията на перемпция, по тях са
искани и са били осъществявани изпълнителни действия и съдът следва да
прецени дали и какъв ефект са оказали тези факти върху течението на 5
годишния давностен срок относно вземанията. Тук няма да се обсъжда
въпросът относно прекратяване по силата на закона на изпълнителното
производство, ако в срок от 2 години взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия, без да е необходимо изрично постановление на ЧСИ
за това, тъй като той е пределно ясно и еднозначно разрешен от теорията
и утвърден в константната съдебна практика.
При проследяване на хронологията на горните юридически факти, се
налага изводът, че правото на принудително удовлетворяване на въззивника-
ответник е погасено по давност, поради което вземанията са недължими.
Решаващият съд е преценил правилно, че съгласно ТР № 3/2020г. от
28.03.2023г. ОСГТК ВКС погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес, относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК ВКС. По тези дела давността
започва да тече от 26.06.2015г. от когато е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/ 1980г.
Също правилно е приел, че поради горното, по образуваното
изпълнително дело от 2010г. до 26.06.2015г. давност не е текла, а от нея
занапред е започнала да тече 5 годишна давност, която не е прекъсната с
образуването на изпълнително дело № 1028/2019г., доколкото образуването
на такова не е действие по изпълнението и не прекъсва давността.
6
Въззивният съд споделя и извода на първостепенния, че е настъпил
юридически факт, спиращ течението на давността на 13.03.2020г. по
силата на чл.3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците.
Така погасителната давност относно вземането, изтекла от
26.06.2015г. до спирането на течението й на 13.03.2020г. е 4 години, 8 месеца
и 17 дни, а през периода 13.03.2020г. - 20.05.2020г. давност не е текла.
Течението й е възобновено от 21.05.2020г. - съгласно §13 от Закона за
изменение и допълнение на закона за здравето и останалите до изпълване на
5 годишния погасителен срок – 3 м. и 13 дни - са изтекли на 03.10.2020г.,
Това е станало преди да бъде извършено първото действие по
принудително изпълнение, което би я прекъснало - преди първия наложен
запор на банковите сметки на длъжниците в Те-Дже Зираат Банкасъ клон С.
на 01.09.2021г. и преди направеното искане за това с молба на взискателя от
20.08.2021г. /които юридически факти, както правилно е посочил във
въззиввната си жалба въззивникът, имат значение както за института на
перемпцията – който не се обсъжда в това производство, така и за
института на погасителната давност, и отчитането им води до извода за
успешно изтекъл 5 годишен срок, което води до погасяване на материалното
право на иск./
Поради това отрицателният установителен иск по чл. 439 вр. чл. 124
от ГПК за недължимост на сумите поради погасяване по давност на
правото на принудително удовлетворяване се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Като е достигнал до аналогични правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Въззивната жалба е
неоснователна и не следва да се уважава, а атакуваният съдебен акт следва
да бъде потвърден, включително по отношение на разноските.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника, който следва да понесе
своите, както са направени и заплати на въззиваемите такива в размер на
общо 1200 лв., по 300 лв. на всекиго.
Ръководен от гореизложеното съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение №
646/10.07.2024г. по гр.д. № 1531/24 г. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.С., ул.“Р.П.К.“ № *-*, да заплати на Г. С. Б. в качеството му
на ЕТ“ Г. Б.-К.“, К. А. Б., Ц. Г. С. и В. С. Б., направените разноски по делото
за въззивното производство в размер на 300 лв. на всеки от тях.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8