№ 1551
гр. София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПШ.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110206750 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на ФИРМА чрез управителя ИН против
Наказателно постановление (НП) № 42-0000659/12.06.2019г. на Началник „ООАА” – София,
с което на основание чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвПр., за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 2 от
ЗАвПр на дружеството е наложено административно наказание “имуществена санкция ” в
размер на 3000 лева и на основание чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвПр за нарушение на чл. 7б, ал.
1, изр. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 3000 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление не е било връчено по
надлежния ред. Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Сочи, че е налице
неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че са допуснати нарушения на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, доколкото липсва ясно описание на нарушението,
както и дата на извършване на нарушението. Релевира доводи, че е налице несъответствие
между словесната и цифровата квалификация на нарушението. Намира, че вменените му
нарушения не са подкрепени от никакви доказателства, както и че е налице разминаване
между словесната и цифровата квалификация на нарушението. С оглед на изложеното се
прави искане НП да бъде отменено като незаконосъобразно такова.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
1
Претендира разноски
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се явява, не се представлява. В
придружително писмо, с което съдът е сезиран за жалбата изразява становище, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление при извършена
комплексна проверка на дружеството – жалбоподател притежаващо лиценз за извършване на
международен превоз на товари № 18768, валиден до 04.02.2028г., , извършена въз основа
на писмо с № 12-00-00-1006/1/10.02.2019г. било установено, че превозвачът е допуснал
извършване на международен превоз на товари с влекач „Мерцедес”, модел „Актрос” с рег.
№ СВ 3487 ВВ, управляван от водача ВЛМ, назначен с трудов договор № 55/04.07.2018г. ,
без водача да притежава удостоверение за психологическа годност и карта квалификация на
водача, видно от направена справка в системата на ИААА.
Св. Митев намерил, че като е допуснало М да извърши превози на товари, без валидно
удостоверение за психологическа годност на водача дружеството е извършило нарушение на
разпоредбата на чл. 7а, ал.2, пр. 2 от ЗАвПр, а за допускането му да извърши превоз на
товари без карта квалификация на водача е извършило нарушение на разпоредбата на чл.
7б, ал.1, изр. 1 от ЗАвПр.
За така констатираното нарушение на 06.03.2019г. св. ЛМ в присъствието на св. ГД
съставил против „Дипмал Транс 07” ЕООД АУАН №260778, като приел, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.7а, ал. 2, пр. 2 от ЗАвПр и на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвПр
АУАН бил съставен в присъствието на упълномощен процесуален представител на
дружеството, като препис бил връчен на същата дата.
В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения
АУАН.
На 12.06.2019г. в кръга на своите правомощия началник ООАА- София издал атакуваното
наказателно постановление (НП) № 42-0000659/12.06.2019г. на Началник „ООАА” – София,
с което на основание чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвПр., за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 2 от
ЗАвПр на дружеството е наложено административно наказание “имуществена санкция ” в
размер на 3000 лева и на основание чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвПр за нарушение на чл. 7б, ал.
1, изр. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 3000 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
2
наказателното постановление съвпадат по признаци .
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства приобщени от съда по надлежния процесуален ред.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН и НП са издадени
от лица притежаващи материална компетентност.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая се касае за допуснати от
административно наказващия орган особено съществени нарушение на императивни
разпоредби от ЗАНН, наличието на които сами по себе си обуславят отмяната му, без да се
налага произнасяне по същество по предмета на спора.
В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление липсва коректно посочване на датата на извършване на
нарушението, което представлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т.3,
съответно на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и води до опорочаване на
административнонаказателното производство. В акта като дата на нарушението е посочена
06.03.2019г. , около 11:00 часа, която е датата на констатиране на нарушението. Според чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното постановление, трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено. Същото се отнася и за акта, с оглед разпоредбите на чл. 42, т.3 от ЗАНН. Това
посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Не може тези данни относно
индивидуализацията на нарушението да бъдат извличани по пътя на формалната или правна
логика, тъй като създават сериозна неопределеност и нарушават правото на защита на
нарушителя. Датата е съществен елемент при индивидуализацията на деянието и при
нейната липса или последваща промяна в наказателното постановление се компрометира
3
цялото производство. Доколкото по делото се твърди, че е извършван обществен превоз на
товари датата на извършване на нарушението следва да бъде конкретно посочена, а не да
бъде извличана по пътя на формаланат логика. По този начин се гаракнтира както правото
на нарушителя да организира защитата си, знаейки конкретно срещу какви факти се
защитава, така и на съда да провери спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и да
прецени дали правилно е бил приложен материалния закон.
На следващо място липсва и ясно описание на нарушението, доколкото посочената и в
АУАН и в НП разпоредба е бланкетна и следва да бъде запълнена със съответното
съдържание. Разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 2 ЗАвПр въвежда задължение за
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал.
3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съобразно нормата на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и изискванията на издадената въз основа
на нея Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията
и реда за провеждане на психологически изследвания на водачите на МПС, и по-специално
чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата, предвиждат, че водачите на автомобили за обществен превоз
на пътници или товари следва да притежават издадено и валидно Удостоверение за
психологическа годност към момента на осъществяване на съответния превоз. Съгласно чл.
96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв.
Вменената за нарушена норма на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП препраща към изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, уредени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Това
определя нормата като препращаща, респ. посочването й като нарушена изисква
конкретизиране и на нарушените норми, уредени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от ЗАвП и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Това не е сторено, както
в АУАН, така и в НП, в които не е посочено от кой нормативен акт произтича задължението
на водача да притежава удостоверение за психологическа годност. Санкционното
производство се образува със съставянето на АУАН, в който коректно следва да се посочат
нарушените разпоредби съобразно чл. 42, т. 5 ЗАНН, за да се охрани правото на защита на
лицето, срещу което е повдигнато административнонаказателно обвинение. Съответстващо
следва да е описанието на нарушените норми и в НП (чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН). В
обжалваното пред СРС НП е посочено единствено, че водачът не притежава удостоверение
за психологическа годност. Въпреки, че е житейски разбираемо, това описание на
4
нарушението не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В рамките
на санкционното административно-наказателно производство подобно описание не е
достатъчно, доколкото вменената за нарушена разпоредба е препращаща. Това от своя
страна поставя изискване към административния орган да посочи и тези норми от
визираните в чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП, които регулират и въвеждат задължението за водача да
притежава удостоверение за психологическа годност. Като не е сторил това,
санкциониращият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание
за отмяна на НП, тъй като е накърнило правото на защита на санкционираното лице.
Идентично е положението с вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение на
разпоредбата на чл. 7б, ал.1, изр. 1 от ЗАвПр, доколкото и в АУАН и в НП липсват както
дата и място на извършване на нарушението, така и ясно описание на същото.
Констатираните пороци са от категорията на съществените и са самостоятелно основание
за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание без
разглеждане на спора по същество.
По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
По отношение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съдът намира
следното:
С измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ бр. 94/2019г. в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН е предвидена възможността в съдебните производства по ал. 1 страните да
претендират присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В конкретния случай предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1
АПК /съгласно която - когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ/, в тежест на въззиваемата страна
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 42-0000659/12.06.2019г. на Началник
„ООАА” – София, с което на основание чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвПр., за нарушение на чл.
7а, ал. 2, пр. 2 от ЗАвПр на дружеството е наложено административно наказание
“имуществена санкция ” в размер на 3000 лева и на основание чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвПр
за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвПр е наложено адмионистративно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
5
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН ОСЪЖДА ФИРМА да възстанови от бюджета на
ИИ“АА“ на жалбоподателя ФИРМА с ЕИК : ХХХ сумата от 500 лева /петстотин лева/,
представляващи направени от последния разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6