РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50/13.1.2022г.
гр. Пловдив, 13.01.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Калоян Димитров като разгледа докладваното
от съдия Дичева КАНД № 2742 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Такси
1-2018“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.“Освобождение“ №3, представлявано от управителя В.И.А., против решение №
1158/20.07.2021 г. по АНД № 1662/2021 г. по описа на ПРС.
Твърди се неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение с доводи за неговата необоснованост
и същественото му противоречие с процесуалните правила.
В СЗ касаторът
се представлява от адв.П., който поддържа доводите по
касационната жалба.
Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът не изпраща представител по
делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение
№ 1158/ 20.07.2021 г. на ПРС по АНД № 20215330201662 г., с което е потвърдено
НП № 36-0000543/17.09.2020 г. на Директора на РД“АА“-Пловдив, с което на „Такси
1-2018“ЕООД, ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, бул.“Освобождение“ №3, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева за
нарушение по чл.33, пр.3 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, вр. с чл.88а, ал.4 от ЗАвПр.
Съгласно императивното правило на чл. 88а
ал. 4 ЗАвПр "Седмичната почивка на водачите,
извършващи таксиметрови превози на пътници, е не по-малко от 36 последователни
часа". В тази връзка законодателят е създал система от правни норми, която
да гарантира спазване на това изискване, насочени както към водачите, така и
към превозвачите, организиращи техния труд. Именно в тази насока е подобната
регламентация, съдържаща се в Наредбата за организация на работното време на
лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, където в
чл. 3 са задължени всички работодатели да определят работното време и времето
за почивки на транспортните работници. Съгласно чл. 9, т. 3 превозвачът е
длъжен да не допуска нарушения на определените в ЗАвПр
изисквания за време на управление, прекъсване на управлението и почивки, а
съгласно чл. 10, т. 2 водачът е длъжен да ги спазва. За целта съгласно чл. 11,
ал. 1 от същата Наредба за всеки водач се води и индивидуален дневник.
В настоящия случай безспорно е установено
по вписванията в пътната книжка на водача, че последният не е ползвал
изискуемата междуседмична почивка. Съгласно
приложимата редакция на чл. 33 от Наредба № 34/1999 г. на МТ "Превозвачът
организира труда на водачите, като спазва нормативно установената максимална
продължителност на работния ден (смяна), междудневната
и междуседмичната почивка съгласно Закона за
автомобилните превози. Посочената за нарушена норма от подзаконовия нормативен
акт изисква поведение на търговеца-провозвач,
изразяващо се в бездействие – неорганизиране труда на водачите, водещо да
неспазване на междуседмичната почивка. В случая обаче
в описанието на нарушението на практика се сочи не нарушение на превозвача, а
действие на водача, който е започнал работа при неспазване на междуседмичната почивка. Последното не може да се обвърже
по никакъв начин с вмененото задължение на дружеството да организира труда на
водачите, ползващи лиценза му, тъй като в случая е налице нарушение от страна
на водача, но то не е равносилно на това, че ЕООД-то не е организирало труда
му. От активното поведение на водача на практика е изведен извод, че
превозвачът не е организирал труда му, което обаче е обективно необосновано.
Наказващият орган не е събрал доказателствата, относими
по този въпрос, съобразно изискванията на Наредбата за организация на работното
време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт,
а е ценил само вписаното собственоръчно в пътната книжка от водача, който
ежедневно е попълвал пътни листове и е разпечатвал дневни финансови отчети,
приложени към съответните листове в пътната книжка. Наказващия орган обаче не е
отчел факта, че в цялата пътна книжка графите "Приел и проверил пътния
лист" за всеки един ден са празни, т. е. липсва заверка от страна на
превозвача, поради което е не може да се приеме, че той е бил в известност, че
водачът не спазва изискванията за междуседмична
почивка. При липсата на други доказателства, от които да се обоснове извод за
нарушение от страна на превозвача, наказателното постановление е
незаконосъобразно, при което същото е следвало да бъде отменено. По тези съображения се налага отмяната на
обжалваното решение.
При този изход на делото на касатора
се следват сторените по делото разноски в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1158/ 20.07.2021 г. на ПРС по АНД №
20215330201662 г., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 36-0000543/17.09.2020 г. на Директора на
РД“АА“-Пловдив, с което на „Такси 1-2018“ЕООД, ЕИК *********, адрес гр.Пловдив,
бул.“Освобождение“ №3, е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.33, пр.3 от Наредба №
34/06.12.1999 г. на МТ, вр. с чл.88а, ал.4 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ с адрес на призоваване гр.София, ул.“Ген. Гурко”№5 да заплати
на „Такси 1 2018“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Освобождение“
№3, представлявано от управителя В.И.А., сумата от 300/триста/ лева разноски за тази съдебна инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: