П Р О Т О К О Л
град Велико Търново, 11.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в публично заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура
– Светлана ИВАНОВА, сложи за разглеждане адм.
дело № 228 по описа за 2021 г.,
докладвано от съдия Данаилова.
На поименно повикване, на второ четене, в 09,50 часа
се явиха:
Жалбоподател – ФОНДАЦИЯ
„ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА“ гр. София, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът
– ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – СВИЩОВ, редовно призован,
не изпраща представител.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно
призована, се представлява от прокурор ИВАНОВА.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, по смисъла на чл. 139 и чл. 159 от АПК, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
Производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК, образувано по жалба на Фондация „Върховенство
на закона“ гр. София, ЕИК *********, представлявана от Ю.П.Н., чрез адв. И. Я.,***
срещу разпоредбите на чл. 4а, ал. 1 и 2 от Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане със собствеността на община Свищов, с искане за
отмяната им като противоречащи на материалния закон.
В жалбата се съдържат съображения за издаването на
оспорените разпоредби в противоречие с материалния закон и механично повтаряне
на текста на чл. 8, ал. 8 и ал. 9 от ЗОС.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила с писмо вх. № 1595/12.04.2021г.
от Общински съвет – Свищов административна преписка по опис.
Съдът ДОКЛАДВА постъпили извлечения и обявления за
обнародване на оспорването, съгласно изискванията на АПК.
Съдът ДОКЛАДВА становище вх. № 2064/11.05.2021г. от
Общински съвет – Свищов чрез *** „Ш. и Я.“, в което са изложени доводи по
същество на спора. Представят и молят да бъде приета като доказателство по
делото Стратегия за управление на общинската собственост в Община Свищов за
мандат 2019-2023г. Приложена е и съдебна практика. Моли да бъдат присъдени
разноските по делото за адвокатско възнаграждение.
Съдът ДОКЛАДВА молба вх. № 2447/02.06.2021г. от Фондация
„Върховенство на закона“ чрез ***И.Я., с което заявява, че няма доказателствени
искания и излага доводи по същество на спора. Моли да бъдат присъдени разноски
по делото, за които представя списък и доказателства за плащането им.
Съдът ДОКЛАДВА молба вх. № 2582/09.06.2021г. от
Общински съвет – Свищов чрез *** „Ш. и Я.“, с която заявяват, че нямат
доказателствени искания и излагат доводи по същество на спора. Претендират
присъждане на разноските по делото, за което е приложен списък.
Съдът ДОКЛАДВА молба вх. № 2596/10.06.2021г. от Общински
съвет – Свищов чрез *** „Ш. и Я.“, към която е приложено Определение №
6683/03.06.2021г. по адм. д. № 5320/2021г. на Върховен административен съд на
Република България, Четвърто отделение.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат постъпилите доказателства.
Съдът счита, че следва да приеме материалите,
изпратени с административната преписка от Общински съвет – Свищов.
Следва да бъде приета и представената допълнително към
становище вх. № 2064/11.05.2021г. от Общински съвет – Свищов Стратегия за
управление на общинската собственост в Община Свищов за мандат 2019-2023г.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА писмените доказателства,
съдържащи се в получената от Общински съвет – Свищов с вх. № 1595/12.04.2021г. административна
преписка.
ПРИЕМА писмените доказателства за обнародване на
оспорването.
ПРИЕМА и
ПРИЛАГА като доказателство по делото Стратегия
за управление на общинската собственост в Община Свищов за мандат 2019-2023г.,
получена с писмо вх. № 2064/11.05.2021г. от Общински съвет – Свищов.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото следва да бъде
прекратено поради недопустимостта на жалбата, тъй като жалбоподателят няма пряк
и непосредствен правен интерес да оспорва процесната наредба.
Като взе предвид становищата на страните, съдът счита,
че по силата на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт
имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни
интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той
поражда задължения.
Наличието на правен интерес от оспорване на
административните актове е конституционно изискване, изрично прогласено в чл.
120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която конституционна норма
регламентира обжалваемост на всички административни актове, но при
задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Този
конституционен принцип е предвиден и в разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл.
186, ал. 1 АПК, които нормативни текстове задължават съда да извършва преценка
за наличието на правен интерес във всеки отделен случай. Възприемането на
становище, че само посочените цели и предмет на дейност на фондацията -
жалбоподател сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес
от съдебно оспорване на всеки подзаконов нормативен акт, за който фондацията
прецени, че е незаконосъобразен, би се превърнало в надзор за законност върху
актовете на администрацията, каквото правомощие е възложено изцяло на
Прокуратурата. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, тогава във всеки
случай на оспорване би било достатъчно само бланкетно твърдение, че оспореният
подзаконов нормативен акт или разпоредба от него са незаконосъобразни, за да се
счете, че фондацията има интерес от оспорването им, което обаче не е така.
Посочените цели в чл. 5 от Учредителния акт на
Фондация „Върховенство на закона“ (между които отмяна на незаконосъобразни
подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани
от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт на Република България)
не лишават съда от преценката му относно наличието на изискуемата абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Фондацията
не твърди и не сочи доказателства, че тя или някой/някои от нейните членове са
или в бъдеще ще бъдат лично, пряко и непосредствено засегнати от оспорените
разпоредби. При липсата на такива данни, не следва да се пристъпва към
разглеждане на спора по същество. От съществено значение е и обстоятелството,
че обжалваният подзаконов административен акт е изцяло с местно значение, а
жалбоподателят не обосновава наличие на някаква териториална връзка или
отношение с община Свищов, на територията на която действа процесната наредба.
Ето защо целите на фондацията следва да бъдат постигнати не чрез пряко
обжалване по реда на АПК, а чрез сезиране на Прокуратурата, която да упражни
правомощия си по надзора за законност. В този смисъл е и съдебната практика по
този вид спорове - решение по адм.д. № 14120/2017г. и определения по адм.д. №
9953/2017г., адм.д. № 3297/2017г., адм.д. № 7242/2020г. и др., всички
постановени от Върховния административен съд.
Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г., постановено по
тълк. дело № 4 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд също не обосновава правния интерес за жалбоподателя.
Това е така, защото в цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че
юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни
актове при наличие на правен интерес от това, какъвто в случая не е налице. В мотивите
на Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г. е обсъждано правото на оспорване на
подзаконови нормативни актове от страна на съсловни /браншови/ организации и
други сдружения с нестопанска цел, които имат право да участват в
административното производство по издаване на подзаконовия нормативен акт. В
конкретния случай обаче жалбата е предявена от фондация, която очевидно не е
съсловна, съответно браншова организация. Фондацията - жалбоподател не е и
"друго сдружение с нестопанска цел" по смисъла на визираното
тълкувателно решение, защото правното положение на лицата с нестопанска цел е
уреден в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, глава Втора от който
закон е озаглавена "Видове лица с нестопанска цел". Раздел I от тази
глава регламентира правния статут на сдруженията, а Раздел II урежда
фондациите, като правни субекти с различен правен статут от този на
сдруженията.
При това обосновава се правен извод за наличие на
основание по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК за оставяне жалбата на Фондация
„Върховенство на закона“ без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея
съдебно производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, решаващият състав на Административен съд – Велико Търново намира за
основателно своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на
разноски с приложен списък за тях, представляващи адвокатско възнаграждение,
поради което счита, че частният жалбоподател следва да заплати на ответника
разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация „Върховенство на
закона“, с ЕИК *********, срещу
разпоредбите на чл. 4а, ал. 1 и 2 от Наредба за реда за придобиване, управление
и разпореждане със собствеността на община Свищов.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 228/2021г. по описа на
Административен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Фондация „Върховенство на закона“, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Общински съвет - Свищов
сумата от 600,00 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Определението ПОДЛЕЖИ
НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ в
7-дневен срок, считано от днес за прокурора, а за жалбоподателя и ответника – в
същия срок от съобщаването за това.
Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Фондация „Върховенство на закона“ и на Общински
съвет – Свищов.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което
приключи в 09,55 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове: 1.
2.
СЕКРЕТАР: