РЕШЕНИЕ
№ 4228
гр. София, 10.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110157923 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], ЕИК [******], срещу Т. А.
Д., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
12.03.2023 г. срещу този длъжник заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 10047/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д., представлявана в производството от адв. Н. И..
Ищецът твърди, че ответникът е съсобственик на следния топлоснабдения имот,
находящ се в [******], аб. № [******], като за процесния период в същия е доставена
топлинна енергия, като ответникът не е заплатил съответна част от цената на същата и
по този начин се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. С оглед изложеното в
исковата молба счита, че ответницата дължи да върне на ищеца онова, с което се е
обогатила до размера на обедняването. Счита, че е легитимиран да претендира
вземанията за стойност на услугата за дялово разпределение и лихва за забава върху
същото, тъй като е възложил осъществяването на тази услуга на трето лице, съответно
не е била заплатена цената на същата. Поддържа, че е поканил ответника да заплати
задълженията си, но последната не е предприела действия по погасяване на дълга.
Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
Ответникът е подала в срока по чл. 131 ГПК отговор, с който е заявила
възражения срещу основателността на предявените искове. Оспорва да е ползвала
топлинна енергия на адреса на процесния имот, както и да е била ползвател на същия.
Оспорва на адреса на имота въобще да е доставяна топлинна енергия, отговаряща на
БДС. Поддържа имотът да не се намира в сграда в режим на етажна собственост.
1
Оспорва иска за лихви с твърдения, че не е изпадала в забава. Заявява възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 ЗАдв.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД спорното
материално право се обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1)
наличие на обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ
факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание
(конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и
обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на
възможност за защита с друг иск.
В конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която
ответникът се е обогатил, ползвайки същата и спестявайки дължимата за услугите
цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи
наличието на главни задължения и изпадане на ответника в забава за плащане на
същите.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със
Закона за енергетиката.
Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на
ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съдът приема, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да е сключен писмен
договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при
които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален).
От събраните в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция писмени
доказателства, а именно: [******] за покупко-продажба на недвижим имот на нотариус
[******] съгласно регистъра на НК, нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека [******] на нотариус [******], удостоверение за наследници на [******],
починал на 21.05.2021 г. съдът приема за установено, че процесният недвижим имот е
придобит на 26.06.2018 г. от [******], ЕГН ********** по време на брака й с [******],
ЕГН **********. Върху същия съпрузите са учредили договорна ипотека за
обезпечаване изпълнението на задълженията си по договор за кредит. С постановление
за възлагане на недвижим имот от 27.04.2021 г. собственият на съпрузите (трети за
настоящия спор лица) недвижим имот е възложен на купувача от публичната продан
по изпълнително дело № 6/2020 г. по описа на [******]. Не са налице данни
постановлението за възлагане да е обжалвано, като с оглед установения в процесуалния
закон срок за обжалването му (двуседмичен), то и съдът приема, че е влязло в сила след
2
края на исковия период (30.04.2021 г.). Установено е на следващо място, че[******] е
починал в [******], след края на процесния период, а именно на 21.05.2021 г. и е
оставил за свои наследници по закон съпругата си [******] и дъщерите си Т. А. Д.
(ответник по делото) и [******].
В обобщение на изложеното следва да се посочи, че ответникът Т. А. Д. е
придобила идеална част от процесния недвижим имот по силата на наследствено
правоприемство от своя наследодател [******] след края на исковия период.
Като писмени доказателства по делото от страна на третото лице помагач са
представени и са приети документите за главен отчет, извършен в процесния недвижим
имот през процения период, от които се установява, че през периода за този имот е
начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, т.е.
съдът приема, че в имота не е доставяна и не е ползвана топлинна енергия за отопление
на имот и за подгряване на вода. Не се твърди и не е установено в имота да има
отоплителни тела с монтирани разпределители, а както се посочи по-напред, с оглед
липсата на потребление на вода в имота, то и следва да се заключи, че в същия не се
ползва топлинна енергия за подгряване на вода и за отопление на същия съответно не е
начислявана такава.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че негова е тежестта да установи
по делото, че през процесния период е доставил топлинна енергия в процесния
търговски обект, както и че ответницата е била ползвател на същата. Тежестта за
доказване на правнорелевантните за спора факти е правилно разпределена, доколкото
за да се е обогатил ответникът за сметка на ищеца, по делото следва да бъде установено
при условията на главно доказване, че именно ответникът е позлвал процесния имот /и
на услугите, доставяни от ищеца в същия/ през периода.
Настоящият състав на съда намира, че от страна на ищеца, чиято е била тежестта
за това в производството, не се установява правнорелевантният факт на ползване на
имота от ответника през периода. В тази връзка не са ангажирани доказателства от
ищцовата страна извън тези относно правото на собственост върху имота, като както
се посочи и по-горе, същото е придобито от ответника след края на процесния период.
Ищецът не е установил също така наследодателят на ответника да е бил ползвател на
имота, като в тази насока освен че не са ангажирани доказателства, които пълно и
главно да установяват този факт, в случая не са налице и индиции, които да сочат
ползване на имота и на топлинна енергия в същия нито от ответника, нито от неговия
наследодател. Противно на твърденията в исковата молба, съдът намира, че към
процесния период ответникът Т. Д. не се установява да е имала правнорелевантно
качество на ползвател или на собственик на същия. От друга страна, следва да се
обърне внимание, че искът е предявен от ищеца на основание чл. 59 ЗЗД с твърдения,
че ответникът не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди поради
липсата на сключен писмен договор. Като не е доказал по делото, че ответникът е
ползвал имота през периода, с оглед което ползване ищецът твърди тя да се се
обогатили за негова сметка, то и не е изпълнил възложената му с доклада по реда на
чл. 154 ГПК доказателствена тежест.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът не се позовава и не е заявил като
основание на предявения иск наследствено правоприемство, т.е. че по наследство от
своя баща Т. Д. следва да отговаря за задължения на наследодателя си, произтичащи от
неоснователно обогатяване. По мнение на настоящия състав на първоинстанционния
съд последното съставлява различно основание на предявения иск, каквото ищецът не
е заявил до настъпването на процесуална преклузия за това (чл. 214, ал. 1 ГПК). Ето
защо и недоказани се явяват предпоставките за основателност на главната заявена
претенция.
3
По изложените съображения, съдът намира, че главният предявен иск за
стойността на топлинната енергия за сградната инсталация е неоснователен, с оглед
което и неоснователни се явяват и останалите претенции на ищеца, предвид
обусловения характер на същите.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за ответника.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който процесуалният представител претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. поотделно за всеки иск. Съдът приема, че
адвокатско възнаграждение следва да се присъди в минимален размер от 400 лева, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на спора, цената на предявените искове, срочното
приключване на делото в едно открито съдебно заседание и не на последно място
изискванията за добросъвестно упражняване на процесуалните права, разумност и
обоснованост на съдебните разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [******], ЕИК: [******], със седалище и адрес на
управление: [******], по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Т. А. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: [******] за признаване за установено, че Т. А. Д. дължи на [******]
следните суми: сумата 40,98 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия
за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г. на адреса на топлоснабден имот с аб. №
[******] [******], представляващ търговско помещение – пицария), сумата 8,54 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2020 г. до 20.02.2023 г., сумата
1,47 лева, представляваща стойност на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2020 г. до 31.05.2021 г., сумата 0,33 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 01.07.2020 г. до 20.02.2023 г, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 12.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10047/2023 г. по
описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗАдв. [******] ЕИК: [******], със седалище и
адрес на управление: [******], да заплати на адв. Н. И. И., САК, със служебен адрес:
[******], сумата 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника Т. А. Д. безплатна правна помощ в първоинстанционното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач[******] на
страната на ищеца [******].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4