Решение по дело №17/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 август 2011 г.
Съдия: Емилия Дончева
Дело: 20111200500017
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 170

Номер

170

Година

10.09.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

08.19

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Пламен Александров Александров

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

дело

номер

20155100500168

по описа за

2015

година

С решение № 99/06.07.2015, постановено по гр.дело № 157/2015 година, Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове от Е. М. Я. от гр. М. срещу ТП ДГС - М. за признаване на уволнението му за незаконно и отмяната му; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на автомобил до 9 места” в ТП ДГС - М. и за присъждане на обезщетение в размер на 3600 лв. за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за срок от 6 месеца, считано от 16.03.2015г. до 16.09.2015г., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ, като неоснователни и недоказани и го е осъдил да заплати на ЮЦДП гр. С. сумата в размер на 300лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Е. М. Я. чрез представителя му по пълномощие, с която решението се обжалва като неправилно поради следните съображения: неправилен бил изводът на решаващия съд, че не било необходимо извършването на поõбор от страна на работодателя поради съкращаване на единствената длъжност. В тази връзка се сочи, че в поделенията ТП ДГС - К., ТП ДГС - А., ТП ДГС - с. К. и ТП ДГС - К., същата длъжност не била съкратена. Твърди се, че работодателят следвало да извърши подбор измежду всички такива щатове в структурата на ЮЦДП – С., и като не извършил такъв, уволнението било незаконно. Следващият довод се свежда до това, че след 04.03.2015 година било налице значително увеличение на щатните бройки в ТПДГС – М., като за целта била извършена три пъти промяна на щатното разписание за периода 04.03.2015 година – 15.05.2015 г., като след последното щатно разписание, в сила от 15.05.2015г. – два месеца след издаване на процесната заповед, броят на щатовете се увеличил от 37 на 49. Респективно, не били ясни целта и причините за съкращаването на щата. След като веднага след съкращаване на щата били назначени нови 12 служители, не било налице реално съкращаване на щата. На следващо място, един от членовете на синдикалното ръководство - М. Ч. - бил подписан със запетая, като подписа не бил негов, което опорочавало процедурата по даване на съгласие съгласно чл. 49 КТД. По същество се касаело за изискване за предварително съгласие, като липсата му било самостоятелно основание за незаконност на уволнението. Налице било нарушение на процедурата по даване на такова съгласие, тъй като уволнението било съгласувано еднолично с председателя на синдикалната организация, а не с колективния орган, поради което закрилата по чл. 333, ал.4 КТ не била отпаднала. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното, вместо което да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез представителя си по пълномощие поддържат въззивната жалба.

Ответникът ТП ДГС – М. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да се потвърди като правилно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно по следните съображения:

Не се спори по делото, че съгласно длъжностното разписание на ТП ДГС – М., утвърдено от Директора на ЮЦДП – С., в сила от 13.12.2014г., числеността на персонала в ТП ДГС-М. е 38 души, като за структурно звено „оператори на машини и съоръжения” е предвидена 1 щатна бройка – „шофьор на лек автомобил до 9 места”. С решение на Управителния съвет на „Ю. д. п. – С.” по Протокол №3/26.02.2015г., е прието съкращаване на длъжността „шофьор на лек автомобил девет места” - 1бр. в ТП ДГС - М., като от длъжностно разписание на ТП ДГС – М., утвърдено от Директора на ЮЦДП – Смолян, в сила от 04.03.2015г., числеността на персонала в ТП ДГС-М. е 37 души, като за структурно звено „оператори на машини и съоръжения” е премахната единствената щатната бройка и длъжност „шофьор на лек автомобил до 9 места”. Тази длъжност и щатна бройка не фигурира и в представените по делото други три последващи длъжностни разписания, съответно в сила от 15.04.2015г., 22.04.2015г. и 15.05.2015г.

Съгласно чл.49 от приетия като доказателство Колективен трудов договор, в сила от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., в случаите при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа в ТП ДГС, трудовото правоотношение с член на синдикалните структури на ФСОГСДП /какъвто е жалбодателят/ не може да бъде едностранно изменено или прекратено от работодателя без становището на ръководството на съответната синдикална организация.

С писмо изх.№848/13.03.2015г., във връзка съкращаване на щатната бройка „шофьор на лек автомобил девет места”, Директорът на ТП ДГС-М. е поискал становище от синдикалната организация при ТП ДГС-Момчилград относно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца - жалбоподател, като член на синдикалната организация и с писмо вх.№849/13.03.2015г. ръководството на синдикалната организация про ТП ДГС – М. е дало съгласие да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищеца, заемащ длъжността „шофьор на лек автомобил 9 места”.

С Предизвестие изх.№856/16.03.2015год. жалбодателят е бил предизвестен за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ и утвърдено длъжностно разписание на ТП ДГС-М., в сила от 04.03.2015г., като му е указано, че в случай на неспазен срок на предизвестието, какъвто е и настоящият, ще му бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Предизвестието е било връчено на ищеца при отказ да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на двама свидетели.

Със Заповед №4/16.03.2015г. издадена от Директора на ТП ДГС - М., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ – съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение на Е. М. Я. на длъжност „шофьор на лек автомобил до 9 места” при ТП ДГС-М., считано от датата на връчване на заповедта. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено: утвърдено ново длъжностно разписание на ТП ДГС-М., в сила от 04.03.2015год. Заповедта е връчена на жалбодателя на 16.03.2015год. при отказ да я подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на двама свидетели.

При тези доказателства по делото се налагат следните правни изводи:трудовото правоотношение на жалбодателя - ищец е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ - поради съкращаване на щата.В тежест на работодателя е да докаже основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, което по съществото си представлява намаляване на отделни бройки, определени за щатни длъжности или общо намаляване на работните места по щата на предприятието. В тази връзка се установява по делото, че е налице реално съкращаване на единствената щатна бройка „шофьор на лек автомобил до девет места” в ТП ДГС - М., която длъжност е заемал жалбодателят.Това е така, тъй като такава длъжност не фигурира в последващите съкращаването щатни разписания. Решението за съкращаване на горепосочената длъжност е взето от Управителния съвет на „Ю. д. п. – С.”, който се явява компетентен орган по смисъла на чл.170, ал.1, т.4 от Закона за горите. Тъй като щатната бройка за длъжността "шофьор на лек автомобил до девет места” е била само една, то за работодателя е съществувала възможността да уволни този работник без извършване на подбор. В тази връзка неоснователен се явява доводът, че за работодателя било налице задължение да извърши подбор измежду всички служители, заемащи сходна длъжност в отделните териториални поделения на ЮЦДП гр. С. Съгласно чл. 173 ал.1 и ал. 2 от Закона за горите, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност и се ръководят и представляват от директори. Т.е. отделните поделения притежават функционална самостоятелност в рамките на държавното предприятие ЮЦДП – С. по осъществяване на дейността на предприятието съгласно закона, и самостоятелно щатно разписание, като не намира опора нито в разпоредбите на Закона за горите, нито в КТ доводът за съществуващо задължение на работодателя да извърши подбор измежду сходните длъжности във всички териториални поделения на държавното предприятие.

Неснователен е доводът за неспазена процедура за даване на предварително съгласие по реда на чл. 49 от КТД, като в тази връзка въззивната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

При тези доказателства, предявеÝите обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, до какъвто правилен извод е достигнал първоинстанционния съд. Обжалваното решение е правилно и следва да се уважи.

При този изход на делото въззивникът следва да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Мотивиран от горното, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99/06.07.2015 година, постановено по гр.д. № 157/2015 година по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА Е. М. Я. от гр. М., ул. „С. С.” № *, вх. *, ет.*, ап. *, ЕГН * да заплати на ТП ДГС – М., гр. М., ул. „Г.” № * сумата в размер на 300 лв., представляваща ю.к. възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

80423AD3C4D0F196C2257EBC0036E761