Р
Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр. Габрово, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба,
предявена от В.С.М., ЕГН ********** ***,
с предмет иск за заплащане на сумата 1322 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 02.01.2017 г. до 02.01.2020 г., ведно със
законна лихва от предявяване на исковата молба – 03.01.2020 г. до окончателното заплащане
на сумата.
Ищецът
твърди, че работи в
Районно управление – Дряново при Областна Дирекция на МВР – Габрово, като заема
длъжност „младши автоконтрольор". Излага, че през процесния период действала
Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г., като в нея липсвала изрична норма, регламентираща
преизчисляване на нощния труд в дневен, аналогична с тази на чл. 31, ал. 2 от
отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., което представлявало празнота в
уредбата и затова приложение следвало да намери общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че
за периода от 02.01.2017 г. до 02.01.2020 г.
не е получавал възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв, съгласно чл.9, ал.2 Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че през процесния
период, ищецът е работил 1400 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент
1.143 възлиза на 1600 часа или извънреден труд 200 часа, респективно сумата,
която ответникът дължи на ищеца за положения от него нощен труд е 1322 лв., което пораждало правния му интерес да
предяви настоящия иск.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск по основание и размер. Излага, че през исковия период
ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, като статута на тези служители се
урежда единствено от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение, поради което не са приложими разпоредбите на Закона за държавния
служител и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи,
че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на
нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Изложени
са съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните
протоколи и му е заплатен съобразно разпоредбите на действалата през исковия
период Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
Излага, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително
заплащане от 0.25 лв. на час, поради което не следвало да се извършва преизчисляване на нощен труд в дневен, тъй
като щяло да се получи дублиране на заплащането. Моли предявеният иск да бъдат отхвърлен.
С
протоколно определение от 27.02.2020 г. е допуснато изменение в петитума на
предявения иск, като същият се счита предявен сумата от 1203.66 лева, като за
разликата до пълния размер от 1322 лева производството е прекратено поради
отказ от иска, на основание чл. 233 ГПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с
определение от 07.02.2020 г. за безспорни в отношенията помежду
им са отделени фактите, че ищецът В.С.М. през процесния
период бил в служебно правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността „младши автоконтрольор" в Районно управление – Дряново при
Областна Дирекция на МВР – Габрово. Страните не спорят и че ищецът е полагал труд на смени при сумирано отчитане
на работното време.
От
заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо
лице Д.К. се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд в
размер на 1230 часа между 22:00 часа и 6:00 часа, за които работодателят му
заплатил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час.
Положеният нощен труд не е преизчисляван от ответника с коефицент 1.143 за
превръщането му в дневен такъв, като в случай на преизчисляването му за
процесния период се получават 1405.890 часа, или разлика 175 часа, които по
ставка за извънреден труд възлизат на 1203.66 лева.
Останалите доказателства съдът
не обсъжда, тъй като същите или не установяват факти от предмета на доказване,
очертан от предявения иск или не са необходими, с оглед приетите за безспорни в
отношенията между страните факти.
Предявен е иск, с правна
квалификация чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР за осъждане на ОД МВР Габрово да заплати на ищеца сумата 1203.66 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода от 02.01.2017 г. до 02.01.2020 г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 03.01.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата.
По иск с правна квалификация чл.
178, ал.1, т. 3 ЗМВР в тежест на ищеца е да установи: валидно съществуващо
между страните служебно правоотношение, полагането на извънреден труд през
процесния период, както и размерът на полагащото му се възнаграждение за
положения извънреден труд.
В тежест на ответника, при
установяване на горните обстоятелства, е да докаже, че е заплатил дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд.
Спорен между страните е въпросът
налице ли е основание за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд, получен вследствие на приравняването на нощен труд към дневен с
коефициент 1,143 в периода от 02.01.2017 г. до 02.01.2020 г., в
който период е действал ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), уреждащ
статута на държавните служители в МВР, респективно намира ли субсидиарно
приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
В
решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 786 / 2019 г., IV ГО на ВКС
постановено по реда на 290 ГПК е прието, че разпоредбите на ЗДСл и КТ не са
приложими по аналогия по отношение на правото на допълнителен отпуск по чл.229
ал.1 т.9 (предишна т.8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР 2006 г. (отм.),
тъй като отношенията, уредени с посочените закони, не са сходни, а са различни.
В същия смисъл е вече установената практика (виж решение № 55/ 07.04.2015 г. по
гр.д.№ 5169/ 2014 г., ІІІ г.о.). При работата на смени (дежурства) работното
време на държавните служители в МВР (съответно – ГДИН) се отчита по специален
ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните
служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд,
положен през нощта, в дневни часове. В тази връзка съставът на ВКС е върнал
делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за изготвяне на
експертизата, като е посочил, че „вещото лице не следва да извършва
претендираното от ищцата увеличаване на дадените часове дежурства през нощта и
приравняването им към часове работно време през деня чрез увеличение с
коефициент 0,143. Както основателно възразява ответникът с отговора срещу
исковата молба, специалната нормативна уредба не предвижда такова преобразуване
на част от времето, през което е дадено дежурството.”
За пълнота следва да се изложи и
следното:
Правата и задълженията на ищеца
- В.С.М., произтичащи от
заеманата от него длъжност за процесния период, се уреждат от ЗМВР (Обн. - ДВ,
бр. 53 от 27.06.2014 г.). Същият има качеството на държавен служител по смисъла
на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, а чл. 142, ал. 2 ЗМВР предвижда, че статутът на
държавните служители в МВР се урежда с този закон (ЗМВР), който има характер на
специален.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на
същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява
сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Разпоредбата на чл. 187, ал. 5 ЗМВР урежда начините на компенсиране на
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като за
служителите, работещи на смени е предвидено възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, което се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение, според ал. 6 на същата
разпоредба. Постановена е забрана за полагане на извънреден труд надвишаващ 70
часа на тримесечен период и 280 часа годишно (чл. 187, ал. 7 ЗМВР). Съгласно
чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
През процесния период действа
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от същата
дата), като в същата липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., но това е въпрос на законодателно
решение, а не празнота в закона. ЗМВР и издадената по изрична законова
делегация наредба съдържат изчерпателна регламентация на отчитането и
компенсирането на положения от държавните служители към МВР както нощен (по
0.25 лева на час), така и извънреден труд - чл. 187, ал. 6, във връзка с ал. 5,
т. 2 ЗМВР, като в нормативната регламентация не е налице празнота и възможност
за запълването й посредством нормите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Това е така, тъй като ЗМВР е специален
закон, относим към служебните правоотношения на служителите в Министерството и
съдържа ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната
заплата на служителите в МВР, допълнителните възнаграждения, работното време и
т.н., които са в отклонение от общата уредба и се прилагат вместо нея.
В тази връзка съдът приема, че
липсва препращане или основание за прилагане по аналогия или субсидиарно на КТ
и НСОРЗ, касаещи нощния и извънредния труд на държавните служители в МВР. Това, че в специалната нормативна
уредба въпросът за полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо
общата такава не води до извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане
по аналогия на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които
регламентира ЗМВР, респективно - от спецификата на работата. В този смисъл в
ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са компенсирани по друг,
различен начин и съответно работещите получават редица други привилегии,
изразяващи се по-високи размери на допълнително възнаграждение за прослужено
време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при прекратяване на
служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и др. В този смисъл
доводите, че в случай на непреизчисляване на нощния труд в дневен държавните
служители в системата на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в
сравнение с другите държавни служители са неоснователни.
В цитираното решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр. д. №
786/2019 г., IV ГО се изхожда от принципното разбиране, че за регулиране
на отношенията със служителите в силовите ведомства КТ (съответно - актовете по
прилагането му) се прилага само тогава, когато спецификата на задълженията на
служителите допуска това. Точно заради това правото на отпуск на тези служители
не се погасява по давност - за разлика от всички други държавни служители и
работници. Ако аналогичното приложение на КТ не е допустимо по отношение
на отпуските и работното време (КТ не познава 24-часови дежурства), то няма как
да е допустимо само за приравняване на нощния труд към дневен. В тази връзка не
могат да намерят приложение и мотивите
на цитираното от ищеца решение № 311 от 08.01.2019 г. по гр. дело № 1144/2018 г. на ВКС, IV ГО, което касае
напълно различен казус, включително не
е обсъждан въпроса за конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в
дневни часове. Въпросното решение касае хипотеза, при която е
налице изрична разпоредба в ЗМВР от 2006 г. (отм.), която е предвиждала
субсидиарното приложение на ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през
официалните празници, която разпоредба в последствие е била отменена, но след това отново е приета разпоредба, в която
е предвидено да се заплащат допълнителните възнаграждения за труд през нощта и
на официалните празници. В този случай е ясно, че за периода от време между
отмяната и приемането на разпоредба, уреждаща по идентичен начин
правоотношенията с държавните служители в системата на МВР последните не могат
да бъдат лишени от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници само заради непоследователна законодателна политика. В
този случай законодателят изрично е променил възгледа си относно изплащането на
посочените възнаграждения, като се е върнал към първоначалното си становище.
Настоящият случай не е такъв,
тъй като в никоя от издадените последващи наредби /включително и в последно
приетата Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., /обн. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г.// не се
предвижда отчетният период да се преизчислява (умножава) по 0,143.
Отделен е въпросът, че позоваването в решението на мотивите към т. 23 от
тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС не е коректно, доколко в
нея изводът за субсидиарното прилагане на чл. 126 ЗДСл е разгледан във връзка с
дължимостта на държавни такси по граждански дела на държавните служители в МВР,
свързани с тяхното служебно правоотношение, а не по отношение на правата и
задълженията им в рамките на тези служебни правоотношения. В този смисъл следва
да се възприема и практиката на ВКС - определение № 603/11.07.2016 г. по гр. д.
№1954/2016 г. на ВКС, IV Г.О.
Не е налице и соченото от
процесуалния представител на ищеца противоречие между разпоредбата на чл.179,
ал. 2 ЗМВР и тази на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, съгласно която държавните служители,
които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда. Посочената разпоредба няма нищо общо с
настоящия казус, като същата препраща към гл. XV КТ – Специална закрила на
някои категории работници и служители.
Следва да се посочи, че в
разпоредбата на чл. 140 от Кодекса на труда е дадено легално определение на
понятието "нощен труд", като в ал. 2 е предвидено, че това е трудът,
който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа. В същия смисъл е и разпоредбата на
чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Различно е уреден обаче въпросът за нормалната
продължителност на нощния труд, като в чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че
последният не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен
труд за всеки 24-часов период. Именно законодателят е допуснал съотношението на
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи
на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е
предвидено за работещите по трудови правоотношения 8:7, при което изработените
нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1.143 /8:7=1,143/.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ следва да бъде тълкувана във вр. с ал.1 и
намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на
работното време е по-малка от тази на дневното, а настоящият случай не е такъв.
Общата трудова норма на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение за служителите
в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде
запълвана от нея, предвид наличната специална уредба в ЗМВР.
В допълнение на изложението
следва да бъде посочено, че предвиденото в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на
работното време цели да определи възнаграждението на работника и служителя
така, че когато той работи седем часа през нощта да получава трудово
възнаграждение за осем часа, а не води до възникване на извънреден труд,
какъвто няма, макар при преизчислението на нощния към дневен труд да са се
получили повече часове. За тези часове се заплаща допълнително възнаграждение
за положен нощен труд, а не възнаграждение за извънреден труд, какъвто би бил
налице, ако работниците и служителите са работили действително извън
установеното за тях работно време. Извънредният труд, според легалната
дефиниция на чл. 143, ал.1 КТ, е работата по трудовото правоотношение между
служителя и работодателя, извън установеното от него работно време, която се
осъществява по разпореждане или със знанието на определени лица в
предприятието. Положеният извънреден труд от служителя е съпроводен с
изразходване на работна сила извън установеното работно време, с което се
засяга полагащата му се почивка. При сумираното изчисляване на работното време
извънреден труд би бил налице, ако има отработени часове по график извън
месечната норма. В този случай се заплаща, както определеното допълнително
възнаграждение за нощен труд, така и възнаграждение за извънреден труд по
правилата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В случая обаче ищецът нито твърди, нито се
установява да е полагал труд извън установеното му работно време. Ищецът
претендира заплащане на "своеобразен извънреден труд”, получен след
превръщане на нощните часове в дневни с посочен коефицент, което не води до
възникване на извънреден труд. В този смисъл е становището, изложено в писмо с
изх. № 94-НН-198/29.8.2011 г. и писмо с изх. № 94-4103/22.7.2014 г. на Министерство
на труда и социалната политика.
При това положение се достига до
извода, че ищецът не е доказал твърденията си, че за периода от 02.01.2017 г. до
02.01.2020 г. е положил извънреден труд, за който ответникът да му дължи
заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1203.66 лв., поради
което искът по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен без да е необходимо разглеждане по същество на останалите
възражениия на ответника.
С оглед изхода на спора, право
на разноски се поражда за ответника, в приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК, който
доказва извършени разноски в общ размер от 150 лева, формирани от сумата 50
лева – възнаграждение за вещо лице и сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР–ГАБРОВО, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул.
“Орловска” № 50, иск за заплащане на сумата 1203.66 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
от 02.01.2017 г. до 02.01.2020 г.,
ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 03.01.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР–ГАБРОВО, със седалище:
гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 150 лева (сто и петдесет лева) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от 05.03.2020 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: