Решение по дело №10075/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260801
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Илиана Валентинова Станкова
Дело: 20201100110075
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                                    СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 10075/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ  и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът П.С.С. твърди, че като водач на мотоциклет с ДК № ******е пострадал от ПТП, реализирано на 16.05.2020 г., в гр. София, в следствие противоправното поведение на водача на лек автомобил „Хонда”, с рег. № ******Д.И.М., който предприел маневра за навлизане в кръстовище без да се съобрази със знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.В.И.г.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания – мозъчно сътресение и контузия на дясна раменна става. Сочи, че от така получените увреждания имал продължителни физически страдания, тревожност, раздразнителност, безпокойство, имал кошмари свързани с инцидента, сринало се самочувствието му. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 26 000,00 лева и претендира същите /допуснато увеличение на цената на иска в о.с.з., проведено на 10.12.2019 г./. Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът З. „Б.В.И.г.” АД оспорва иска. Оспорва да е налице противоправни поведение на застрахования при него водач. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е карал с неразрешена скорост и не е бил с поставена каска. Оспорва и вида и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.

В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.

На 16.05.2020 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 15,00  ч., в гр. София, ул. Д. Шишманов и бул. Симеоновско шосе е настъпило ПТП между участник 1 – лек автомобил „Хонда”, с рег. № ******, управляван от Д.И.М. и участник 2, мотор „Сузуки“, управляван от П.С.С., като в протокола са посочени видими щетите щети по двете превозни средства. Като причини за настъпване на произшествието са посочени, че участник 1 при наличие на пътен знак Б 1 не пропуска движещия се по пътя с предимство от лявата му страна по бул. Симеоновско шосе мотоциклет и се реализира ПТП.

Според показанията на свидетеля Д.И.М. като водач на л.а. Хонда тя се движела в кв. Витоша по ул. „Димитър Шишманов“ и се насочила да завива в посока на ляво по бул. „Симеоновско шосе“. Свидетелката сочи, че първо спряла да се огледа за идващи коли от ляво, видяла че няма идващи от тази посока коли и преминала това платно за движение, след което отново спряла, за да се огледа дали не идват превозни средства от дясно и в този момент чула свистене и удар. В момента на удара автомобилът и бил със задната си част във втората лента за движение, по която се движел моториста и той ударил управлявания от нея автомобил в областта на задна лява врата. Свидетелката сочи, че преди да навлезе в кръстовището се огледала и в дясната страна, от която дошъл мотоциклета нямало никакви превозни средства, а видимостта до светофара, който е бил на около 200 – 300 метра била добра.

Според заключението на приетата автотехническа експертиза от наличните доказателства по делото не може да се съди, че мотоциклетът преди произшествието се е движел със скорост над разрешената от 50 км.ч., като от наличните по снимките на местопроизшествието спирачни следи и останалите данни вещото лице е изчислило най-ниска скорост на мотоциклета в началото на видимата част на спирачната следа от 44 км.ч. Вещото лице е посочило, че при скорост на движение на мотоциклета максималната за този участък от 50 км.ч. към момента, в който автомобилът, управляван от свидетелката М. е навлязъл в платното за движение на бул. „Симеоновско шосе“ мотоциклетът е отстоял на 57,92 м. преди мястото на удара и при опасна зона за спиране 39,43 м. мотоциклетистът е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието. Вещото лице сочи, че мотоциклетистът със закъснение е задействал спирачната система и е загубил контрол на управление над мотоциклета, който заедно с него е паднал на дясната си страна след плъзгане, мотоциклетът се е ударил в левия праг на автомобила, в зоната под лява задна лява врата, а мотоциклетистът е паднал също на дясната си страна. Според тази експертиза водачът на мотоциклета е бил с поставена каста към момента на произшествието.

Според заключението на приетата комплексна медицинска експертиза в следствие на произшествието ищецът е претърпял лекостепенна черепно-мозъчна травма, преценена като мозъчно сътресение и контузия на дясна раменна става. Черепно-мозъчната травма е съпроводена с краткотрайна зашеметяване без данни за изпадане в безсъзнателно състояние, последвано от умерено изразена общомозъчна симптоматика – главоболие и гадене. Възстановителният период на мекотъканните травми на главата е 15-20 дни и е приключил без усложнения и е съпроводен с умерени болки и страдания. Възстановителния период при мозъчно сътресение е 20-30 дни, като при ищеца липсват данни за усложнения. Проведено е домашно лечение с прием на обезболяващи и облекчен двигателен режим за около 30 дни. Този период е съпроводен с болки и страдания първите 10-15 дни. По отношение контузията на дясна раменна става ищецът е изпитвал болки при движение, първите 10 дни с по-голям интензитет. При ищецът е налице пълно оздравяване, пълен обем на движение на раменната става и болезненост при повдигане на ръката над рамото. И според това заключение ищецът е бил с поставени каска и предпазно облекло.

Според показанията на свидетеля Владимир Здравков той е приятел и колега на ищеца. Свидетелят сочи, че в деня след произшествието ищецът не дошъл на работа и му казал, че е претърпял произшествие с мотора. Свидетелят го посетил и П. му се оплакал, че го боли главата и рамото и не можел да го движи, за това не идвал на работа и не излизал от вкъщи. Няколко дни свидетелят и други приятели на ищеца му носели храна. Ищецът отсъствал от работа около месец, но цяло лято имал затруднения да изпълнява задачи свързани с вдигане на тежко. Според показанията на свидетеля ищецът все още изпитва страх да кара мотор и все още не се е качвал на мотора си.

Предвид събраните по делото писмени, гласни доказателства и автотехническа експертиза, съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и противоправно поведение на свидетеля Д.И.М., като водач на лек автомобил „Хонда”, с рег. № ******.

      По възражението за съпричиняване.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение97 от 06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК,  решение № 52/08.05.2014 г. по т.д. № 1498/2013 г. на ВКС, II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.  Тежестта на доказване на тези факти е у ответника.

В настоящия случай не се установява, че ищецът се е движел със скорост над разрешената за конкретния пътен участък от 50 км.ч. Съдът приема, че за установена следва да бъде приетата скорост на движение на мотоциклета от 50 км.ч.  както е възприетата от автотехническата експертиза, доколкото има косвени данни по-делото скоростта на движение на мотоциклета да е била висока – свидетелката М. не го е видяла преди да потегли, въпреки дългия участък с видимост. От друга страна всяка по-ниска скорост би обосновала единствено извод за по-голяма възможност на мотоциклетиста да предотврати произшествието чрез предприемане на аварийно спиране. От заключението на автотехническата експертиза, което съдът кредитира като професионално и обективно дадено, се установява, че ищецът, като водач на мотоциклет с ДК № ******се е движел с разрешената за пътния участник скорост, като е имал възможност да възприеме лекия автомобил, стоящ перпендикулярно на платното за движение и заемащ със задната си част неговата лента за движение, както и да предприеме действия по аварийно спиране, когато той е станал опасност за него. Ето защо макар и непосредствена причина за произшествието да е поведението на свидетеля М., налице е и противоправно поведение на ищеца в причинна връзка с настъпването му, като е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като не е упражнил контрол върху превозното средство с цел спирането му при наличие на възникналата опасност за движението, създадена от другия участник.

При съпоставка противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с по-голяма тежест се характеризира нарушението на водача на лекия автомобил. Същият е имал видимост, могъл е да пропусне движещия се с предимство мотоциклет, но въпреки това е предприел маневрата ляв завой. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалия в настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 20%.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от П.С.С., болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 5000,00 лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на пострадалия, който към датата на произшествието е бил в активна, млада възраст. Обстоятелството, че общият оздравителен период е приключил за 30 дни и налице пълно оздравяване. Не се установява по делото ищецът да е претърпял психологични вреди над обичайния стрес от претърпяването на такъв вид произшествие. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.

Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 4 000,00 лева  при отчитане приноса на пострадалия и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер. Следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

По разноските:

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото съразмерно с уважената част от иска  в размер на 309,23 лева.

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.В.О. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в размер на 201,53 лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 465, 38 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК: ******, да заплати на П.С.С., ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 4 000,00 лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 16.05.2012 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Д.И.М., като водач на лек автомобил „Хонда”, с рег. № ******, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпила лекостепенна черепно-мозъчна травма и контузия на дясна раменна става, и преживян стрес, ведно със законната лихва от 23.09.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 309,23 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК: ****** да заплати на адв. В.В.О. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в размер на 201,53 лева..

ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН: ********** да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК: ******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 465, 38 лева - разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.                                                                             

 

 

                                                                              СЪДИЯ: