Решение по дело №670/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 37
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20195140100670
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Кърджали, 20.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Кърджалийският районен съд в публичното съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

            

Председател: Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 670 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от В.И.К. от гр.Харманли   против „Стил-96" ООД,гр.Кърджали, в която сочи, че  в представителството на ответника в гр.Хасково между страните били водени преговори за покупко-продажба на лек автомобил, като на 11.03.2019г. ищецът превел на ответника по банков път сумата 2000,00лв. с посочено основание за превода -„Ф1712 / 04.03.2019г. - капаро", като до сключване на договор не се стигнало, поради което ищецът помолил ответника да му възстанови получената от него сума, което ответникът отказал да направи. Счита, че сумата е получена при първоначална липса на основание и моли да  му бъде върната като неоснователно получена, поради което моли, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2000,00лв., представляваща платена по банков път на 11.03.2019г. сума при липса на основание, ведно  със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.  Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез представител по пълномощие поддържа иска и оспорва представения по делото отговор на исковата молба от ответника, като отрича да е подписвал споразумение, по силата на което да е предоставил капаро от 2000,00лв., а е подписал единствено молба за връщане на сумата от 2000,00лв. и оспорва, че подписът за клиент в представеното по делото споразумение не е на ищеца.

Ответникът „СТИЛ-96"ООД, гр.Кърджали в отговора си на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК намира иска за допустим,  но неоснователен, като твърди, че страните са сключили Споразумение от 11.03.2019г. , в което в т. 3 е договорено, че за гарантиране на доставката ищецът като клиент е заплатил  на ответника  като доставчик задатък /капаро/ в размер на 2 000 лв.,при което счита, че процесната сума е дадена като задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД. Сочи се, че причината за несключване на окончателния договор е , че  ищецът се е отказал от сключването му , като не е представил документите, необходими за сключване на договор за лизинг с ответника и при разговор с представител на дружеството е заявил, че не желае да сключва договора.  Счита , че е налице хипотезата на чл. 93 , ал. 2 от ЗЗД и ответникът има право да задържи задатъка, поради което счита, че не е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД , тъй като платената сума не е дадена без основание.  Моли, искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа иска и не оспорва,че преводът от ищеца е извършен на 11.03.2019г. Моли искът да бъде отхвърлен, за което излага съображения в писмена молба и претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

С доклада по чл.146,ал.1 от ГПК съдът е приел за безспорно,че на 11.03.2019г. ищецът е заплатил по банкова сметка ***,00лв. с посочено основание за превода: „Ф1712 / 04.03.2019г.“.

В настоящото производство е открито производство по оспорване истинността на документ - Споразумение от 11.03.2019г. в частта относно авторството на положения за клиент подпис от ищеца В.И.К..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- писмени и гласни поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите и възраженията на страните, намира  следното от фактическа и правна страна:

По делото е представено писмено споразумение от 11.03.2019г.,  постигнато между страните в гр.Хасково в представителство на ответника,  с което същите са поели задължение да сключат договор за покупко-продажба на нов автомобил, подробно описан в приложеното към споразумението спецификация /оферта/, който доставчикът /ответникът/ се задължил да достави в срок до 14 календарни дни и за гарантиране на доставката клиентът /ищецът/ поел задължение да заплати на доставчика  задатък /капаро/ в размер на 2000,00лв.- т.3 от споразумението и следвало да заплати остатъка от договорената цена до 14 календарни дни след датата на заплащане на зададъка /т.4/. Уговорено е и че в случай,че клиентът не заплати пълния размер на  договорената цена в срок до 14 календарни дни от заплащането на капарото, доставчикът има право да прекрати едностранно споразумението без предизвестие и да задържи платения от клиента задатък /капаро/.   

На 11.03.2019г. ищецът превел по банкова сметка ***,00лв. с посочено основание : „Ф 1712 04.03.2019г.- капаро“.  

Ответникът издал на ищеца фактура № **********/13.03.2019г. за сумата от 2000,00лв. с ДДС, представляваща аванс за автомобил от проформа фактура № 1712 от дата 13.03.2019г.     

От показанията на изслушания в настоящото производство свидетел –Б.Ц. - служител във фирмата ответник – се установява,че ищецът посетил шоурум-а на ответника в гр.Хасково и заявил желание да закупи нов автомобил, като след преценка на възможностите и желанията му, бил препоръчан автомобил „ KIA CEED“, от който имало налични. Подписали споразумението за капаро , свидетелят издал проформа фактура за сумата от 2000 лева за запазване на автомобила и ищецът платил по банков път, след което следвало да подготви документи за лизинг, но така и не били представени такива за одобрение за финансиране. Тъй като ищецът заявил, че е пенсионер по болест, трябвало да представи документ от НОИ и други документи за допълнителни доходи. Свидетелят заявява,че обяснил на ищеца, че сумата от 2000 лв. е капаро за запазване на автомобила и че същите няма да бъдат върнати ако не го одобрят. Лично ищецът подписал споразумението,както и свидетелят положил подпис от името на ответника. Впоследствие се отказал да закупи автомобила и искал да му се възстановят парите, като обяснил, че му предложили в друг град същия автомобил на по-ниска цена.

Във връзка с откритото производство по оспорване авторството на положения за клиент подпис от ищеца в Споразумение от 11.03.2019г.,в с.з.  е изслушан доклад по назначената съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение се установява,че подписът за клиент, положен в Споразумение от 11.03.2019г. е изпълнен от ищеца В.И.К., като вещото лице изяснява пред настоящия състав, че е взел сравнителен материал от ищеца след излизането му от болнично заведение - образци от почерк и подпис на ищеца и сравнителен материал от АИС- Автоматизираната информационна система.

С оглед горното, съдът намира предявения иск за неоснователен.

По делото не е спорно,че страните са били в преговори за закупуване на автомобил, като ищецът поел задължението да заплати капаро в размер на 2000,00лв., а ответникът да му достави избрания лек автомобил и подписали Споразумение от 11.03.2019г., с което поели ангажимент да сключат договор за покупко-продажба на нов автомобил съгласно спецификация. В изпълнение на договорките помежду им и за запазване на автомобила ищецът превел по банкова сметка ***,00лв., за което била издадена фактура от ответника.             

Установено бе,че ищецът след заплащане на капарото не е предприел последващи действия в изпълнение на уговорката, а е поискал да му бъдат върнати преведените пари, с обяснението ,че намерил същия автомобил на друго място на по-изгодна цена. Съдът кредитира показанията на св.Ц., установяващи посочените обстоятелства, тъй като същите са логични, непротиворечиви, в съответствие с приобщения по делото доказателствен материал и не се опровергават от други доказателства. В тази връзка, съдът дава вяра и на изготвеното по делото заключение по назначената съдебно-почеркова експертиза, установяващо ,че положеният подпис в оспорвания документ е на ищеца, което следва изцяло да се възприеме като пълно, обосновано и компетентно изготвено,вкл. и че същото е необорено от други ангажирани по делото доказателства.     

Така, установено бе,че дадената от ищеца на ответника парична сума за капаро /задатък/ е за доставка на автомобил, с което същият потвърдил желанието и намерението си да закупи такъв от ответника, но в 14-дневен срок от заплащането на капарото не изпълнил задължението за заплащане на остатъка от договорената цена, като същевременно не противопоставя неизпълнение от страна на доставчика. Установено бе,че след заплащане на капарото , ищецът водил разговори с представител на ответника и искал капарото да му бъде върнато, тъй като на друго място му предложили по-изгодна цена. Ето защо, липсва основание да се приеме, че заплатената сума е получена от ответника без основание в хипотеза на първоначална липса на основание, тъй като е изяснено, че страните са договаряли покупко-продажба на автомобил и в изпълнение на тези договорки е заплатена авансово процесната сума, като именно поради виновното поведение на ищеца за заплащане на остатъка от цената, ответникът не е предложил изпълнение. А основен принцип в правото е ,че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Или, доколкото се установи, че ответникът не е получил плащане без основание по смисъла на чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД, искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед изложеното по-горе следва да се признае и за недоказано оспорването истинността на Споразумение от 11.03.2019г. в частта относно авторството на положения за клиент подпис от ищеца.

С оглед крайния изход на делото , ответникът има право на осн. чл.78,ал.3 от ГПК на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 756,00лв. с ДДС, които следва да се възложат в тежест на ищеца.  

Водим от горното, съдът

        

Р Е ШИ :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на документ -   Споразумение от 11.03.2019г. в частта относно авторството на положения за клиент подпис от ищеца В.И.К., с ЕГН **********.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.  К.,с ЕГН **********,***,  срещу „Стил-96“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, иск с пр.осн. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 2000,00лв., представляваща получена без основание сума, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда  - 28.05.2019г., до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА В.И.  К., с ЕГН **********,***,  да заплати на „Стил-96“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** направените по делото разноски в размер на 756,00 лв.   

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                     Съдия: