Р
Е Ш Е
Н И Е
№
194
гр.
Русе, 29.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на трети май през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
Членове: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря Ева Димитрова като
разгледа докладваното от съдия Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 216 по описа за 2019
г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Б.К.Г., чрез пълномощника си адв.
Р.С. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. № 1156/2018 г. в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лв., ведно
със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. Излага доводи за неправилност на решението поради неправилно
приложение на материалния закон и
допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди, че са налице всички
предпоставки за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната
част и да осъди ответника да му заплати обезщетение от 15 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендира разноските по
делото за двете инстанции.
Ответникът по жалбата ДП Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П.Н., излага
съображения за неоснователност на жалбата и за това, че решението е правилно и
следва да бъде потвърдено. Счита, че изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на претенцията са обосновани. Оспорва исковата
претенция за присъждане на законна лихва от момента на увреждането – 02.08.2013
г. до окончателното плащане, като неоснователна, т.к. е настъпила погасителна
давност. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Претендира
разноски.
Привлеченото
по делото трето лице – помагач на страната на ответника – К.Н.Д. не е
депозирало отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв. П. Г., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е от страна по спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледана по същество, се явява и основателна.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на жалбоподателя Б.К.Г.
против ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, с която е предявен
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на претърпян от ищеца инцидент на 02.08.2013 г. по време на изпълнение
на служебните му задължения. На процесната дата Б.Г., в качеството си на
„работник строителство, ремонт и поддръжка на ПЖПС“ в „Експрес Сервиз“ ООД,
бил изпратен на ЖП-гара
Русе – Север за отстраняване
на повреда по електровоз № 86004-2 на
„Булмаркет ДМ“ ООД, намиращ се на шести коловоз. За извършвания ремонт бил
надлежно уведомен дежурният ръководител движение към този момент – К.Д.,
служител на ответното дружество. След отстраняването на повредата около 11:30
часа при слизане от локомотива, още преди да стъпи на първото стъпало, въпреки
спазването на правилата за безопасност, ищецът бил притиснат, повлечен и
изхвърлен от минаващ по пети коловоз локомотив. В резултат на инцидента Б.Г. се
озовал паднал между релсите със счупен крак и кървящи рани по главата. Бил
откаран по спешност в МБАЛ – Русе с помощта на своите колеги, където в
отделение „Ортопедия и травматология“ на 05.08.2013 г. претърпял операция, при
която му били монтирани метални шини в лявата глезенна става. Възстановяването
му било трудно и тежко, изпитвал много силни болки, дори и към настоящия момент
– почти пет години след инцидента, ограничението в движението на крака все още
съществува, както и болките при натоварване и промяна във времето. Ищецът
твърди, че К.Д. в качеството си на „дежурен ръководител движение“ на ЖП гара
Русе – Север е отговорен за всички претърпени вреди, тъй като е нарушил чл.
422, ал.3, т.1, чл. 426, ал. 4 и чл. 371 от Правилата за движение на влаковете
и маневрената работа в железопътния транспорт като служител на ответната по
делото страна при и по повод изпълнение на задълженията си. Във връзка с така
причинената средна телесна повреда е било образувано досъдебно производство
№3378/2013 година по описа на РРП, като същото по изрично желание на ищеца било
прекратено с постановление от 04.03.2014 г.
Между
страните било водено гр. д. № 5402/2016 г. по описа на РРС, по което предявил
исковете си за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди. С
решение № 837 от 03.07.2017 г. е уважен предявеният от ищеца срещу ДП
Национална компания „Железопътна инфраструктура“, поделение „УДВГД“ Горна Оряховица иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1250.00 лева, предявен
като частичен иск, представляваща разликата между получено обезщетение за
нетрудоспособност и пропуснато трудово възнаграждение за периода 02.08.2013 г.
– 27.07.2014 г; сумата от 1250.00 лева, предявен като частичен иск за
претърпени болки и страдания от счупената глезенна става и сумата от 1250.00
лева, предявен като частичен иск за претърпени неимуществени вреди от нанесени
с инцидента от 02.08.2013 г. психически травми. С решение от 15.01.2018 г. по
в. гр. д. № 782/2017 г. по описа на РОС е отменено решение № 837 от 03.07.2017
г. в частта, в която ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е
осъдена да заплати на Б.К.Г. обезщетение от 1250 лв. за нанесени психически
травми и в тази част искът е отхвърлен, като решението е потвърдено в
останалата си част.
В
мотивите, с които отхвърля иска, първоинстанционния съд е изложил, че щом е
налице влязло в сила решение, с което е разрешен спорът между страните относно
наличие на основание, на което се дължи обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, силата на пресъдено нещо следва да бъде зачетена при разглеждане
на иска за горницата относно основанието на предявения иск, но не и относно
размера, надхвърлящ обективираната част, за която е осъден ответникът в
диспозитива на съдебното решение.
След
постановяване на обжалваното решение е прието ТР № 3/2016 от 22.04.2019 год.
на ОС на ГК и ТК на ВКС, според което решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Независимо, че с
частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска
като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен
частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до
пълния размер на вземането, произтичащо от същото право.
При
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, затова те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. След като с влязло в сила
решение, с което е уважен предявеният частичен иск са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в
частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
Затова относно правната квалификация, основанието, страните, причинно-следствените
връзки и всички правопораждащи факти в
последващ исков процес е недопустимо да се спори. Затова в настоящото
производство е недопустим спорът относно основанието и правната квалификация.
Искът следва да се установи само по размер.
Въззивната
инстанция счита, че ищецът е ангажирал доказателства за установяване на вреди в
повече от това, за което са уважени първоначално предявените частични искове по
гр. д. № 5402/2016 г. по описа на РРС. В обжалваното решение първоинстанционният
съд не е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели. Настоящата инстанция
изцяло кредитира показанията на Й. Г. - съпруга
на ищеца и свидетел, имащ пряко наблюдение върху неговото продължително възстановяване,
доказващи тежкото увреждане, настъпило в резултат на процесната злополука,
което е било съпроводено със силни болки и затруднения в обслужването, като и
до настоящия момент ищецът не може да кляка, а кракът му е подут и син.
От
показанията свидетеля В. П. – колега на ищеца от 6 години, се установява, че Б.Г.
и до момента има оплаквания и изпитва болки в крака при промяна на времето.
Предвид
изложеното, въззивният съд намира, че ищецът е търпял болки и страдания,
по-големи от тези, които са репарирани, като съобразно принципът за
справедливост му се дължи обезщетение от още 15 000 лева, над
обезщетението, което му е присъдено по частичния иск с влязлото в сила съдебно
решение. Следователно първоинстанционното решение следва да бъде частично
отменено, вкл. в частта за разноските, като до обжалвания размер – 15 000
лв. неимуществени врени, искът се явява основателен и доказан. В частта, с
която искът е отхвърлен за сумата над 15 000 лв. до 20 000 лв. за
претърпени неимуществени врени и за сумата от 3123.80 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въведеното
от ответника възражение за погасяване на вземането за лихва по давност се явява
частично основателно. В хипотезата на непозволено увреждане началният момент на
обезщетението за забава е посочен в разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като
лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона вземането към
деликвента става изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане. Вземането
за лихви се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111 б. "в"
от ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо
вземането за обезщетение за непозволено увреждане. Следователно искът за лихви е
основателен за период, считано от три години преди завеждането му до
окончателното изплащане на сумата, или от 20.02.2015 г., а за периода от 02.08.2013
г. до 19.02.2015 г. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. В този смисъл са Решение № 72 по т. д. № 475/2008 г. на ІІ т. о., Решение № 67 по т. д.№ 323/2010г. на І т. о,. Решение № 96 по т. д.№ 610/2010 г. на І т. о., Решение № 95 по т. д.№ 3060/2013 г. на І т. о.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК следва да бъде разпределена
отговорността за направените в първоинстанционното
производство разноски. Съдът следва да уважи направеното от ответната стана по
спора възражение за прекомерност на уговореното и заплатено на процесуалния
представител на ищеца възнаграждение, предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото. В тази
насока въззивният съд счита, че възнаграждението от 3000 лева, посочено в
писмения договор за правна защита и съдействие следва да бъде намалено до
размера на 1223.71 лева, изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на ищеца следва да се признаят разноски съразмерно с уважената част в размер на
1264.33 лв. от общо 1949.02 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса,
а на ответника – 105.39 лв. от общо 300.00 лв. На основание чл.78, ал.10 ГПК на
третото лице помагач не се присъждат разноски. Поради изложеното съдът определя
разноски в полза на ищеца в размер на 1158.94 лв. по компенсация за разноски в
първоинстанционното производство.
За настоящото
съдебно производство, тъй като въззивната жалба е уважена изцяло, ДП Национална
компания „Железопътна инфраструктура“ дължи на Б.К.Г. 1342.66 лв. - разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, намалено, съобразно направените
възражения за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 24 от 04.01.2019 г., постановено по гр. д. № 1156/2018 г. на Русенски районен
съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Б.К.Г. срещу Национална Компания "Железопътна
Инфраструктура" ДП, иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД
за сумата до 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и в частта за
разноските и вместо него постановява:
ОСЪЖДА
Национална Компания "Железопътна Инфраструктура" ДП, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „***, представлявана от К. Х. П., да заплати на Б.К.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 15 000 лева - представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 20.02.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА
горното решение в частта, с която е отхвърлен искът за законна лихва върху
главницата от 15 000 лв., считано от датата на деликта до 19.02.2015 г.
ОСЪЖДА
Национална Компания "Железопътна Инфраструктура" ДП, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „***, представлявана от К. Х., да заплати на Б.К.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 1158.94 лв. – разноски по компенсация за първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
Национална Компания "Железопътна Инфраструктура" ДП, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „***, представлявана от К. Х. П., да заплати на Б.К.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 1342.66
лв. – разноски за настоящото производство.
В останалата част, с която е отхвърлен
искът на Б.К.Г., ЕГН ********** *** против Национална Компания
"Железопътна Инфраструктура" ДП, ЕИК ********* за размера над 15000
лв. до 20000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за сумата от 3123,80
лв.– обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези
главници, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ответната страна Национална Компания
"Железопътна Инфраструктура" ДП, ЕИК ********* – К.Н.Д., ЕГН **********,***.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: